№ 4254
гр. Варна, 14.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно частно гражданско
дело № 20223100502261 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по въззивна частна жалба подадена от „ОТП факторинг България“ЕАД
против определение № 8528/05.08.2022 г. по гр.д. № 17331/2021 г. на РС - Варна, с което е
оставена без уважение молба вх. № 50056/21.07.2022 г., подадена от жалбоподателя, с
искане за изменение на Решение № 2125/29.06.2022 г., постановено по делото, в частта му за
съдебноделоводните разноски.
От въззиваемата страна Б. Л. И. е подаден отговор на частната жалба, с който същата
се оспорва като неоснователна.
Съставът на Варненския окръжен съд като се запозна с материалите по делото и с
твърденията на жалбоподателя, намира следното:
С постановеното по гр.д. № 17331/2021 г. на РС – Варна Решение № 2125/29.06.2022
г. е уважен предявен от въззиваемата Б. И. иск по чл. 439 от ГПК против жалбоподателя
„ОТП Факторинг България“ ЕАД, като е признато за установено, че първата не дължи на
втория сумите от 4 701,70 лв. – главница, 394,84 лв. – лихва за забава за периода от
12.04.2007 г. до 19.08.2007г., 163,59 лв. – санкционираща лихва за периода от 12.04.2007 г.
до 19.08.2007 г., законна лихва върху главницата от 20.08.2007 г. до окончателното
изплащане на вземането, присъдени по гр. д. № 2689/2007 г. на РС – Плевен, за което е
издаден изпълнителен лист от 23.08.2007 г. в полза на „Банка ДСК“ ЕАД, на осн. чл. 439 от
ГПК.
В молбата по чл.248 от ГПК и в частната жалба по настоящето дело се твърди, че с
поведението си жалбоподателят не е дал повод за предявяване на иска, като с отговора на
исковата молба е признал исковата претенция. В тази връзка се сочи също така, че от „ОТП
1
Факторинг България“ ЕАД не са предприели никакви действия по събиране на
горепосочените вземания.
С подадения от „ОТП Факторинг България“ ЕАД отговор на исковата молба искът по
чл.439 от ГПК е изрично и безусловно признат.
Установено е по делото, че въз основа на издадения в полза на „Банка ДСК“ ЕАД по
гр. д. № 2689/2007 г. на РС – Плевен изпълнителен лист е било образувано изп. дело №
689/2008 г. по описа на ЧСИ Татяна Кирилова. По силата на сключен с „Банка ДСК“ ЕАД
договор за цесия от 2012 г. жалбоподателят „ОТП Факторинг България“ ЕАД е придобил
правата по издадения в полза на банката изпълнителен лист.
Страните не спорят и по факта, че след 26.08.2008 г. взискателят не е предприел нито
едно валидно изпълнително действие срещу Б. И., от което следва, че изп. дело №
20088150400689 е било прекратено по силата на закона на 26.08.2010 г., независимо от
обстоятелството, че съдебният изпълнител не е декларирал с нарочен акт – постановление,
настъпилото ex lege прекратяване (т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на
ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК).
Съгласно Постановление на Пленума на Върховния съд № 3/1980 г. погасителната
давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното
осъществяване на вземането. Настоящият съдебен състав приема, че до обявявяването му за изгубило сила
с Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС Постановление № 3/1980 г. се прилага по отношение
спирането на давността докато трае изпълнителния процес (въпросът е предмет на висящо т. д. № 3/2020 г.,
ОСГТК).
Подадената от „ОТП Факторинг България“ ЕАД молба от 21.11.2014 г. за
конституирането му като взискател по прекратеното изп. дело № 20088150400689 не е
произвела правно действие, тъй като е недопустимо конституирането на взискател по
прекратено изпълнително производство. Молбата не е довела и до образуване на ново
изпълнително дело след като на 26.08.2010 г. е настъпила перемпция, тъй като, видно от
съдържанието и, не е направено искане за нов изпълнителен способ, съответно не е довела и
́
до прекъсване на давността.
След изтичане на давността „ОТП Факторинг България“ ЕАД не е предприело
каквото и да било действие, насочено към събиране на прехвърленото му по силата на
договора за цесия от 2012 г. вземане, в т.ч. не е предприело действие по образуване на
изпълнително дело, съответно посочване на изпълнителен способ срещу длъжника Б. И..
Длъжникът има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено
по давност вземане, за което е издаден изпълнителен лист, независимо от това дали е налице
висящ изпълнителен процес. Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз
основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя
интереса на длъжника да иска установяване, че вземането е погасено по давност (така
Решение № 60282 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 903/2021 г., III г. о., ГК).
Настоящият съдебен състав намира, че наличието на правен интерес от предявяването
на отрицателния установителен иск е нещо различно от отговорността за разноските по
2
делото. Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Цитираната
разпоредба се отнася до допустим иск (когато искът е недопустим приложение ще намери ал.
4). Следователно, от значение за разпределяне отговорността за разноски не е
обстоятелството, дали ищецът има правен интерес основан на факта, че неговият кредитор
разполага с изпълнителен лист, а дали ответникът е дал повод за завеждане на иначе
допустимия иск.
В случая кредиторът разполага с изпълнителен лист, но не е било налице висящо
изпълнително производство. Това следва пряко от разясненията, дадени в т. 10 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, където
изрично е посочено, че е без правно значение дали съдебният изпълнител ще постанови акт
за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това – прекратяването на
изпълнителното производство става по право.
След като не е налице висящо изпълнително производство и от момента на изтичане
на давността кредиторът не е предприемал каквито и да било действия за привеждане в
изпълнение на притежавания от него изпълнителен титул, не може да се приеме, че с
поведението си ответникът е оспорвал или поставял под съмнение изтеклата в полза на
длъжника погасителна давност.
Не съществува признат от закона правен способ кредиторът, който разполага с
изпълнителен лист, да се откаже от правото на принудително изпълнение. В случай, че
кредиторът бездейства за определен период законът предвижда като санкция погасяване на
правото на принудително изпълнение по давност.
Поводът за завеждане на иска представлява конкретно действие или поведение на
ответника, предхождащо образуването на делото, а не абстрактна възможност за
предприемане на действие. Установената по делото фактическа обстановка не съдържа
данни за каквото и да било конкретно действие въз основа на издадения изпълнителен титул
или за някакво извънпроцесуално изявление или поведение на ответника след изтичане на
давността, което да е засегнало правната сфера на ищцата.
Ето защо, съдът приема, че ответникът не е дал повод за предявяване на
отрицателния установителен иск и не дължи разноски по делото.
Обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо това постановеното по
делото решение следва да бъде изменено в частта му за разноските, като в полза на
ответника бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер
на 100 лева.
Искане от частния жалбоподател за присъждане на разноски в настоящото
производство не е направено.
Воден от горното, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОТМЕНЯ Определение № 8528/05.08.2022 г. по гр.д. № 17331/2021 г. по описа на
Районен съд – Варна, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за изменение на
постановеното по делото решение № 2125/29.06.2022 г. в частта за разноските, и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ на осн. чл. 248 от ГПК решение № 2125/29.06.2022 г., постановено по гр.д.
№ 17331/2021 г. по описа на Районен съд – Варна в частта му относно разноските, като
ОТМЕНЯ постановеното осъждане на ответника „ОТП Факторинг България“ ЕАД,
ЕИК202317122 да заплати на Б. Л. И. ЕГН**********, сумата от 188.07 лв. разноски по
делото, на осн. чл. 78 от ГПК, както и да заплати на адв. М. И. П. от САК, сумата от 559,12
лв. при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, вместо което:
ОСЪЖДА Б. Л. И. ЕГН********** от гр.В., ул.“Л. К.“ №**, ет.*, да заплати на
„ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул. „Витоша“ №15, мецанин, сумата от 100.00 лв. разноски по делото, на осн. чл.
78, ал. 2 от ГПК.
На осн. чл. 274, ал. 4 от ГПК определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4