№ 23
гр. Нова Загора, 11.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ
при участието на секретаря Диана М. Дечева
като разгледа докладваното от РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ Административно
наказателно дело № 20242220200008 по описа за 2024 година
Производството е с правно основание чл.59 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Г. И. К. с ЕГН **********, чрез И. Е. Г. - адвокат от САК срещу
Наказателно постановление № 23-0306-001111/05.10.2023 г., издадено от Д.К.Д. - началник
група в ОДМВР - Сливен, РУ - Нова Загора, с което за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП
му е наложено наказание глоба в размер на 50.00 лв. и за нарушение на чл.5, ал.1, т.2 от
ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 80.00 лева.
В жалбата се сочи, че обжалваното НП било незаконосъобразно и необосновано, тъй
като било постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила,
допуснато както при установяване на административното нарушение, така и при налагането
на административното наказание, поради което се моли съда да постанови съдебно решение,
с което да отмените изцяло атакуваното НП.
Във връзка с посоченото жалбоподателят, чрез пълномощника си излага следните
съображения:
1. Твърдения относно фактите
На 25.09.2023 г., в 15:10 часа, в гр.Нова Загора, по ул.„Христо Ботев“, до
кръстовището с ул.„Диню Нойков“, жалбоподателя като водач на лек автомобил ***, с
регистрационен номер ***, управлява с посока изток-запад горепосоченото моторно
превозно средство (МПС) като по време на движение не използва обезопасителен колан, с
какъвто автомобилът е оборудван. При извършената проверка на ул.„Христо Ботев“ до
кръстовището с ул.„Стара планина“ наказващият орган твърди, че жалбоподателя бил
изхвърлил горяща цигара през преден ляв отворен прозорец в краката на проверяващия
инспектор Б. Б., с което не опазвал околната среда и замърсявал пътя, вследствие на което
на жалбоподателя е бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №
GA1069318 от 25.09.2023 г., издаден от П. В. М., заемащ длъжността мл. автоконтрольор
при РУ - Нова Загора, ОДМВР - Сливен (АУАН).
Въз основа на съставения АУАН е било издадено и процесното НП за нарушение на
1
чл.137а, ал.1 ЗДвП и чл.5, ал.1, т.2 ЗДвП, с което на жалбоподателя на основание чл.53
ЗАНН и чл.183, ал.4, т.7, пр.1 ЗДвП и чл.184, ал.1, т.2 ЗДвП е наложено наказание в общ
размер на 80.00 (осемдесет) лева, както следва: глоба в размер на 50.00 (петдесет) лева на
основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 ЗДвП и глоба в размер на 30.00 (тридесет) лева на
основание чл.184, ал.1, т.2 ЗДвП.
2. Твърдения относно правото
В жалбата се сочи, че Админстративнонаказателното производство било строго
формален процес, като в ЗАНН били предвидени императивно реквизитите, които трябвало
да съдържат и съответните актове. Изискванията на закона били поставени с цел на
санкционираното лице да бъде ясно за какво нарушение, извършено на коя дата и на кое
конкретно място е било наложено наказание.
На първо място, процедурата по установяване на нарушение и съставяне на
установителен акт била строго формализирана, като по този начин се гарантира правото на
защита на лицето, твърдяно за нарушител. За да бъде законосъобразно инициирано
административнонаказателното производство въз основа на акт за установяване на
административно нарушение, същият следвало да е съставен съобразно императивно
регламентираните правила на Раздел II ЗАНН, включително що се касаело за
задължителните реквизити на акта и необходимостта от присъствието на свидетели.
Следвало да се има предвид, че АУАН не се ползвал с доказателствена сила относно
отразените в него факти и обстоятелства, поради което в тежест на административния орган
било да докаже по недвусмислен начин установяването на твърдяното административно
нарушение. Именно с оглед установяване на обективната истина императивно били
заложени правилата за съставянето му, касаещи нуждата от изготвянето му в присъствието
на свидетели.
Твърди се, че в настоящия случай актът бил съставен в присъствието на един свидетел,
с което било допуснато нарушение на императивните изисквания на чл.40, ал.1 ЗАНН.
Цитираната разпоредба изисквала съставянето на акт за установяване на административно
нарушение да се осъществи в присъствието на нарушителя и на „свидетелите, присъствали
при извършване или установяване на нарушението”, т.е. за законосъобразното съставяне на
акта било необходимо участието на повече от един, а именно най-малко двама от
свидетелите, които са го констатирали. Аргумент в подкрепа на това било употребеното в
закона множествено число на думата - „свидетели”. Твърди се в жалба, че допуснатият
пропуск представлявал съществено нарушение на правилата, което не би могло да бъде
отстранено впоследствие и което водело до порочност, както на акта, така и на цялата
процедура по ангажиране на отговорността на жалбоподателя.
Следвало да се има предвид, че съществуват отделни групи свидетели, които могат да
вземат участие при съставянето на акта, като свидетелите от всяка от тези групи възприемат
различни категории обстоятелства от значение за предмета на доказването. В тази връзка,
необходимо било в акта да бъде отбелязано към коя група свидетели принадлежат
подписалите го лица. Неизпълнението на това изискване представлявало нарушение на
производствените правила на чл.40, ал.1 ЗАНН, което от своя страна ограничавало
възможността за разкрИ.е на обективната истина в производството. В конкретния случай,
актосъставителят дори не бил упоменал, към коя категория свидетели спада посоченото
лице.
В жалбата се твърди, че налице било и неизпълнение на изискванията към
съдържанието на съставения акт, регламентирани в чл.42 ЗАНН. Актосъставителят не бил
описал прецизно фактическата обстановка на извършване на вмененото нарушение. При
изложение на обстоятелствата, обосноваващи съставянето на акта за установяване на
нарушението длъжностното лице бланкетно било констатирало вмененото противоправно
поведение, като не били предприети необходимите действия за изясняване на обективната
2
истина в хода на проверката.
Сочи се, че Разпоредбата на чл.42 ЗАНН предписвала необходимото съдържание на
АУАН, като се твърди, че при издаване на АУАН не била спазена разпоредбата и били
допуснати нередности, досежно наличието на задължителни реквизити. Твърди се, че в
конкретния случай и в акта, и в НП, не били посочени в пълен обем фактическите
обстоятелства, при които било извършено нарушението.
В жалбата се твърди, още че на следващо място, наказващият орган издал НП не бил
спазил правилото на чл.52, ал.4 ЗАНН, което гласяло, че преди да се произнесе по
преписката, наказващият орган следва да провери акта с оглед на неговата
законосъобразност и обоснованост, като в случая административнонаказващият орган не
бил изяснил всички относими обстоятелства. Следвало да се обърне внимание и на краткия
период между издаването на АУАН и НП, като АУАН било издаден на 25.09.2023 г., а
няколко дни по-късно на 05.10.2023 г. е изготвено и процесното НП. В тази връзка
жалбоподателя заявява, че счита, че не била извършена цялостна проверка на АУАН,
съобразно чл.52, ал.4 ЗАНН, както и се сочи, че никъде в НП не било посочено дали срещу
така съставения АУАН са били депозирани възражения от страна на
нарушителя/жалбоподателя, а такива са депозирани, но наказващият орган не ги бил
отразил, като последните били обективирани във Възражение срещу процесния АУАН,
изпратено до актосъставителя на 26.09.2023 г. с препоръчано писмо с обратна разписка чрез
„Български пощи“ ЕАД“. Последното било получено от актосъставителя на 28.09.2023 г.,
което било видно от известието за доставяне (обратната разписка). Нещо повече - в
процесното НП изобщо не било налице споменаване на направените от
нарушителя/жалбоподателя възражения, като същите дори не били обсъдени по същество от
административнонаказващия орган.
За да предизвика ангажирането на административнонаказателната отговорност на
нарушителя НП следвало да съдържа отнапред определен в закона минимален обем от
информация. Данните и фактическите обстоятелства, които трябва да съдържа НП били
изрично посочени в чл.57 ЗАНН. Тези от тях, регламентирани в чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, а
именно описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата,
при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават, съставляват
мотивите, тоест фактическите основания, от които се обосновава постановеният от
административнонаказващия орган акт. В настоящия случай, била нарушена разпоредбата
на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, доколкото в АУАН, както и в НП не било отразено пълното
описание на извършеното нарушение, обстоятелствата, при които било извършено, както и
доказателствата, които да го потвърждават.
Жалбоподателят моли съда да приеме, че контролният, както и наказващият орган не
са описали достатъчно ясно и подробно твърдяното нарушение, както и обстоятелствата,
при които е извършено. Поради това оставало неясно за жалбоподателя какви точно са
твърдяните за извършени нарушения от него. Липсата на индивидуализация на нарушенията
в АУАН и НП довело до нарушаване правото на защита на санкционираното лице, поради
липса на възможност, да се защити срещу нарушенията, за които наказващият орган му бил
наложил административни наказания. Отделно от това както в АУАН, така и в НП не било
посочено еднозначно мястото на извършване на нарушенията, тъй като веднъж било
посочено - по ул. „Христо Ботев“ до кръстовището с ул.„Диню Нойков“, а втори път - ул.
„Христо Ботев“ до кръстовището с ул.„Стара планина“. Оставало неясно кое от двете е
мястото на извършване на нарушението.
Следвало да се подчертае, че нормата на чл.57 ЗАНН е императивна, тъй като
осигурявала правото на защита на привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице, в чието съдържание се включвало правото му да разбере конкретното
нарушение, което се твърди, че е извършено и адекватно да организира защитата си. В
3
жалбата се сочи, че така допуснатото процесуално нарушение не би могло да бъде
коригирано, тъй като не било от категорията на тези, които могат да бъдат преодолени по
реда на чл.53, ал.2 ЗАНН, именно поради обстоятелството, че е довело до ограничаване
правата на жалбоподателя в административнонаказателното производство.
Докато разпоредбата на чл.53, ал.2 ЗАНН допускала определени нередовности при
съставяне на АУАН, то същото не се отнася до НП.
Съгласно разпоредбата на чл.137а, ал.1 ЗДвП, водачите и пътниците в моторни
превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.
Сочи се, че в конкретния случай, при посочването на елементите от обективния състав
на вмененото административно нарушение, както в АУАН, така и в НП, не било посочено
към коя конкретно от изброените категории в цитираната правна норма M1, M2, M3 и N1,
N2 и N3 принадлежи процесното МПС, управлявано от жалбоподателя. При това положение
не можело да се направи категоричен и обоснован извод, че жалбоподателят е извършил
както от обективна, така и от субективна страна нарушение по чл.137а, ал.1 ЗДвП.
В жалбата се сочи, че с обжалваното НП на жалбоподателя му било вменено
нарушение на правилото на чл.5, ал.1, т.2 ЗДвП, съгласно което всеки участник в
движението по пътищата трябва да опазва околната среда, като не изхвърля и не оставя на
пътя предмети или вещества, както и да вземе мерки за отстраняването им или за
предупреждаване на останалите участници в движението, когато това ги застрашава.
Следователно в описанието на нарушението следвало да се съдържат твърдения за
изхвърляне или оставяне на пътя на предмети или вещества. В направеното описание в
процесните АУАН и НП не се съдържали конкретни твърдения за извършеното от
жалбоподателя нарушение. В описанието на нарушението не било посочено по какъв начин
поведението на жалбоподателя било застрашило останалите участници в движението.
Сочи се, че Разпоредбата на чл.5, ал.1, т.2 ЗДвП била в насока, че всеки участник в
движението трябва да опазва околната среда, като не изхвърля и не оставя на пътя предмети
или вещества, както и да вземе мерки за отстраняването им или за предупреждаване на
останалите участници в движението, когато това ги застрашава. Тълкувайки тази норма се
достигало до извода, че за бъде санкционирано едно лице за нарушение по чл.5, ал.1, т.2
ЗДвП първо трябвало да има качеството участник в движението и второ да не изхвърля и не
оставя на пътя предмети или вещества. В конкретния случай в нарушение на чл.42 ЗАНН и
чл.57 ЗАНН в обстоятелствената част на АУАН и НП никъде не било посочено, че
жалбоподателят има качеството участник в движението.
В жалбата се твърди, че в описанието на нарушението, направено в АУАН и НП,
липсвали решаващи обстоятелства, квалифициращи деянията като съставомерни нарушения,
като напълно неясно оставало за жалбоподателя защо всяко едно от деянията било счетено
за нарушение.
В жалбата се твърди, че при издаване на атакуваното НП наказващият орган бил
подходил формално, като бил обсъдил едностранчиво и с оглед обслужването на
собствената си теза фактите и обстоятелствата относно твърдяното противоправно
поведение, за което бил санкционирал жалбоподателя.
Отделно от изложеното, следвало да се обърне внимание на описанието на
фактическата обстановка, която била идентична и в АУАН, и в НП, а именно: от една
страна, било посочен, че по ул.„Христо Ботев“ до кръстовището с ул.„Диню Нойков“
жалбоподателя по време на движение не използва обезопасителен колан, от друга страна
при извършената проверка на ул.„Христо Ботев“ до кръстовището с ул.„Стара планина“
жалбоподателят е замърсил пътя, изхвърляйки цигара. По отношение на използването или
не на обезопасителния колан в обжалваното НП не било посочено как точно наказващият
4
орган е бил констатирал, че по време на движението по ул„Христо Ботев“ водачът не е
използвал обезопасителен колан, тъй като проверката е била извършена на съвсем различно
място от посоченото в НП - по ул.„Христо Ботев“ до кръстовището с ул.„Диню Нойков“, а
именно на ул.„Христо Ботев“ до кръстовището с ул.„Стара планина“. С оглед изложеното в
жалбата, жалбоподателя моли съда да приемете, че в обжалваното НП липсвало
конкретизиране на мястото на извършване на нарушението, както и пълно описание на
обстоятелствата, при които е извършено нарушението, с което било нарушена разпоредбата
на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН.
С жалбата се твърди, че неоснователно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради което и атакуваното
НП следвало да бъде отменено, като незаконосъобразно.
Допуснато било съществено процесуално нарушение, изразяващо се в непосочването
на обстоятелствата, предвидени в разпоредбата на чл.57, ал.1, т.8 ЗАНН, тъй като в
атакуваното наказателно постановление липсвали посочени отегчаващи, смекчаващи и
други обстоятелства, взети предвид при определяне вида и размера на наказанието. В тази
връзка непосочването и необсъждането на отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства
било в разрез с чл.57, ал.1, т.8 ЗАНН.
Неспазването на така установените нормативни изисквания имало за последица
постановен в съществено нарушение на закона акт.
Твърди още, че изложеното в жалбата давало основание да се приеме, че
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е била ангажирана
незаконосъобразно. При съставянето на акта за установяване на твърдяното за извършено
административно нарушение и в производството по издаване на НП, били допуснати
особено съществени нарушения, както на материалния, така и на процесуалния закон, което
обосновавало невъзможността за законосъобразно развитие на производството по налагане
и изпълнение на административно наказание.
Жалбоподателят моли съда, след като се убеди в основателността на изложените в
жалбата съображения и след като направи цялостна служебна проверка върху атакувания
акт, да отмени обжалваното Наказателно постановление, ведно със законните последици от
това. Претендира и сторените разноски за адвокатско възнаграждение.
Към жалбата с вх.№ 306000-13188/14.12.2023 г. по описа на РУ-Нова Загора са
представени следните писмени доказателства: НП с № 23-0306-001111/05.10.2023 г. описа
на РУ-Нова Загора, АУАН серия GA с бл.№ 1069318/25.09.2023 г., Справка за
нарушител/водач на Г. И. К., Сведение от П. В. М., Сведение от Б. Й. Б., Докладна записка с
УРИ 306р-16440/12.10.2023 г. по описа на РУ-Нова Загора, Писмо с УРИ 306р-
16440/13.10.2023 г. по описа на РУ-Нова Загора, Жалба с Възражение срещу АУАН №
GA1069318 от 25.09.2023 г., издаден от П. В. М., заемащ длъжността мл.автоконтрольор при
РУ - Нова Загора, ОДМВР - Сливен (АУАН), Обратна разписка с п.клеймо от 28.09.2023 г. и
Договор за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско пълномощно. Приобщени са и
гласните свидетелски показания на актосъставителя П. В. М. и свидетелят Б. Й. Б., събрани
в откритото съдебно заседание.
В съдебно заседание по делото на 14.02.2024 г. жалбоподателят Г. И. К., редовно
призован – не се явява. Не се явява и пълномощникът му адв.И. Е. Г., като с нарочно
депозирана молба с вх.№ 642/08.02.2024 г. заявява, че не възразява да бъде даден ход на
делото, няма да сочи нови доказателства и да прави нови доказателствени искания. В случай
на направени такива от насрещната страна моли съда да му даде допълнителна възможност
да вземе становище по тях. Моли съда да обяви делото за решаване и да постанови съдебен
акт, с който да отмени обжалваното НП и да му присъди направените в производството
разноски. Представя списък на разноските, а именно: 400.00 лева, уговорено и заплатено
адвокатско възнаграждение съобразно представения договор за правна защита и съдействие.
5
Общата сума на претендираните разноски в размер на 400.00 лв.
В съдебно заседание Административно-наказващия орган Началник Група в ОД МВР-
Сливен, РУ-Нова Загора, редовно призован – не се явява и изразява становище още с
депозиране на преписката в съда, с което излага подробни съображения и моли съда да
постанови решение, с което да потвърди изцяло, като законосъобразно процесното
наказателно постановление.
Районна прокуратура Нова Загора, редовно уведомена за съдебното заседание, не
изпраща представител, не взема становище по жалбата.
Съдът като съобрази събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и
служебно провери правилността на издаденото наказателно постановление, прие за
установена следната фактическа и правна обстановка:
Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по
ал.2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по
следните съображения:
На 25.09.2023 г., в 15:10 часа, в гр.Нова Загора, по ул.„Христо Ботев“, до
кръстовището с ул.„Диню Нойков“, като водач на лек автомобил ***, с регистрационен
номер ***, жалбоподателят Г. И. К. с ЕГН ********** е управлявал в посока изток-запад
горепосоченото моторно превозно средство (МПС), като по време на движение не използвал
обезопасителен колан, с какъвто автомобила е оборудван, а при извършената проверка на ул.
„Христо Ботев“ до кръстовището с ул.„Стара планина“ изхвърлил горяща цигара през
преден ляв отворен прозорец в краката на проверяващия инспектор Б. Б., с което не опазвал
околната среда и замърсявал пътя, вследствие на което на жалбоподателя му е съставен Акт
за установяване на административно нарушение № GA1069318 от 25.09.2023 г., издаден от
П. В. М., заемащ длъжността мл.автоконтрольор при РУ - Нова Загора, ОДМВР - Сливен
(АУАН).
Въз основа на посочениятАУАН е било издадено и процесното Наказателно
постановление № 23-0306-001111/05.10.2023 г., издадено от Д.К.Д. - началник група в
ОДМВР -Сливен, РУ - Нова Загора за нарушение на чл.137а, ал.1 ЗДвП и чл.5, ал.1, т.2
ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП и чл.184, ал.1, т.2 от
ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание в общ размер на 80.00 лева, от които: глоба в
размер на 50.00 лева на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП и глоба в размер на 30.00
лева на основание чл.184, ал.1, т.2 от ЗДвП и на основание Наредба № 1з-2539 от 17.12.2012
г. на МВР се отнети общо 10 точки.
Разпитаните свидетели П. В. М. и Б. Й. Б. потвърждават констатациите и фактическата
обстановка в АУАН.
За описаните административни нарушения АНО е издал обжалваното НП, с което на
жалбоподателя е наложено наказание по чл.183 ал.4 т. 7 пр. 1 от ЗДвП - глоба в размер на 50
лв. и на основание Наредба № 1з-2539 от 17.12.20212 г. на МВР се отнемат общо 10 точки.
Препис от НП е връчен на жалбоподателя на 05.12.2023 г., а жалбата е подадена до ОД
на МВР - Сливен, РУ - Нова Загора с вх.№ 306000-13188 от 14.12.2023 г.
6
От така приетото за установено съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е допустима, като подадена от лице срещу което е издадено обжалваното НП
и в законоустановеният 7-дневен срок.
Съдът извършвайки проверка на съставения АУАН и издаденото въз основа на същия
НП, както и относно връчването им, не констатира съществени нарушения на процесуалния
и материалния закон. Нарушителят своевременно е получил преписи от АУАН и НП и му е
предоставено правото да възрази срещу Акта и обжалва НП, от което следва, че правото му
на защита не е било нарушено. В АУАН и НП ясно и точно са посочени нарушените и
санкционните норми.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна.
Безспорно е установено, че в момента на проверката, в град Нова Загора, по ул.
„Христо Ботев“, до кръстовището с ул.„Диню Нойков“, като водач на лек автомобил ***, с
регистрационен номер ***, жалбоподателят Г. И. К. с ЕГН ********** е управлявал в
посока изток-запад горепосоченото моторно превозно средство (МПС), като по време на
движение не използвал обезопасителен колан, с какъвто автомобила е оборудван, а при
извършената проверка на ул.„Христо Ботев“ до кръстовището с ул.„Стара планина“
изхвърлил горяща цигара през преден ляв отворен прозорец в краката на проверяващия
инспектор Б. Б., с което не опазвал околната среда и замърсявал пътя, с което виновно е
нарушил чл.137а, ал.1 от ЗДвП и чл.5, ал.1, т.2 ЗДвП, чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП.
Несъстоятелно е и твърдението на жабоподателя, че в нарушение на чл.42 ЗАНН и
чл.57 ЗАНН в обстоятелствената част на АУАН и НП никъде не било посочено, че
жалбоподателят има качеството участник в движението, което му качество (на водач) се
извежда от обстоятелствената част и на АУАН и на НП, в които е посочено, че „…Г. И. К.…
управлява…лек автомобил…“.
Следователно, безспорно се установява, както самото административно нарушение,
така и неговото авторство.
Жалбоподателят оспорва гореустановеното, възразявайки че НП съдържало
противоречива фактическа обстановка. Настоящият съд не споделя становището на
жалбоподателя, че процесното НП съдържа противоречива фактическа обстановка и счита,
че ясно и точно, както в самия АУАН, така и в процесното НП, както актосъставителя, така
и АНО са посочили, че по ул.„Христо Ботев“, до кръстовището с ул.„Диню Нойков“, като
водач на лек автомобил ***, с регистрационен номер ***, жалбоподателят Г. И. К. с ЕГН
********** е управлявал в посока изток-запад горепосоченото моторно превозно средство
(МПС), като по време на движение не използвал обезопасителен колан, с какъвто
автомобила е оборудван, а при извършената проверка на ул.„Христо Ботев“ до
кръстовището с ул.„Стара планина“ изхвърлил горяща цигара през преден ляв отворен
прозорец.
С оглед неоснователността на жалбата, следва да се потвърди обжалваното НП, като
правилно и законосъобразно.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 23-0306-
001111 от 05.10.2023 г., издадено от Д.К.Д. – Началник група в ОДМВР-Сливен, РУ-Нова
Загора, с което на Г. И. К. с ЕГН **********, с адрес – *** на основание чл.183, ал.4, т.7,
пр.1 от ЗДВ му е наложена глоба в размер на 50.00 лв. /петдесет лева/ за нарушение на
чл.137а, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.184, ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложена Глоба в размер
на 30.00 лв. /тридесет лева/ за нарушение на чл.5, ал.1, т.2 от ЗДвП, КАТО ПРАВИЛНО И
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - Сливен по реда на
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
8