№ 280
гр. София , 06.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
в присъствието на прокурора Стоил Георгиев Тойчев (АП-София)
като разгледа докладваното от Калин Калпакчиев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20211000600500 по описа за 2021 година
Атакувана е присъда от 29.9.2020 г. по н.о.х.д. № 3/2020 г. по описа на ОС Монтана,
НО, с която подсъдимата М. Ц. К. e призната за виновна в това, че на 8.12.2018 г. в гр. ***, в
къща на ул. „***“ № 3 е направила опит умишлено да умъртви Т. Й. Т., като му нанесла
прободно-порезни наранявания посредством пет удара с нож, като два от тях били нанесени
в областта на човешкото тяло, където се намират жизнено важни органи – бял дроб и сърце –
в областта на горната част на гръдния кош вляво и в областта на гръдния кош вдясно, като
макар и довършено, от деянието не са настъпили предвидените в закона последици, поради
което и на основание чл. 115, ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1, вр. с чл. 58, б. „а“ вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1
НК е осъдена на 5 години лишаване от свобода. На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС съдът
е определил първоначален общ режим за изтърпяване на наказанието, а на основание чл. 59,
ал. 1 НК съдът е приспаднал от така определеното наказание времето, през което
подсъдимата К. е била задържана под стража, считано от 6.6.2019 г.
С присъдата подсъдимата е осъдена да заплати разноските по делото, както следва:
1 464.33 лева в полза на бюджетната сметка на ОД на МВР Монтана – разноски от
досъдебното производство, в полза на бюджетната сметка на ВСС в републиканския бюджет
сумата от 1 800 лева – разноски от съдебното производство, както и 5 лева държавна такса за
служебно издаване на всеки един изпълнителен лист.
Настоящата въззивна проверка на присъдата на ОС Монтана от 29.9.2020 г. следва да
обсъди доводите на защитника на подсъдимата К., залегнали във въззивната жалба. В
жалбата се развиват най-общи доводи за неправилност и незаконосъобразност на присъдата,
като след получаване на мотивите защитникът е заявил, че ще предостави допълнителни
възражения преди първото заседание на въззивната инстанция.
В съдебно заседание на въззивния съд представителят на САП изразява становище,
че жалбата срещу присъдата на ОС Монтана, с която подсъдимата К. е призната за виновна
за извършено престъпление по чл. 115 вр. с чл. 18 НК и е наложено наказание лишаване от
1
свобода в размер на 5 години, е неоснователна. Според прокурора първоинстанционният съд
е обсъдил всички доказателства по делото и е достигнал до правилния извод относно вината
на подсъдимата, поради което изцяло се солидаризира с мотивите на присъдата. По
отношение на наказанието, представителят на държавното обвинение счита, че размерът е
определен при спазване на правилата на закона и при отчитане на всички смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства. Прокурорът отправя искане за потвърждаване на
присъдата на ОС Монтана като правилна и законосъобразна.
Упълномощеният защитник на подсъдимата К. адвокат Г. поддържа депозираната
срещу присъдата жалба и представеното в съдебно заседание допълнение към нея. Според
защитника и отразеното в допълнението към жалбата: присъдата на окръжния съд е
неправилна и в противоречие с установените в хода на делото факти и доказателства; не е
отчетено от съда, че свидетелката Т. В. и подсъдимата установяват, че К. е била нападната в
гръб от пострадалия Т. Т., който силно я дръпнал за косата и я оскубал, както и че точно в
този момент подсъдимата е загубила самообладание и е взела в ръцете си ножа от холната
маса пред нея. Защитата поддържа: че бурната реакция на подсъдимата има белезите на
афект – силно раздразнение, предизвикано от пострадалия, както с обидни думи, така и с
насилие; че К. сама се е отказала от довършване на деянието, тъй като не е имала намерение
да убие пострадалия; че повече от един час подсъдимата е наблюдавала Т., като не е
съзнавала сериозността на положението и естеството на нанесените наранявания, а когато е
осъзнала това се е обадила на приятел на Т. – свидетеля С.; че правото на справедлив процес
на подсъдимата е било нарушено на досъдебното производство с отказа на прокуратурата да
разпита като свидетел нейната дъщеря Т. В., която е единствен очевидец на деянието; че
прокуратурата е изнесла пред съдебния състав твърдения за малтретиране на свидетелката
В. от нейната майка – подсъдимата К. и за принудителното настаняване на детето в
кризисен център, без да представи доказателства за тези твърдения; че досъдебното
производство е водено пристрастно и едностранчиво, като са пренебрегнати оневиняващите
доказателства; че прокуратурата е направила искане за изменение на обвинението в края на
съдебното следствие, независимо че доказателствата установявали недовършен опит към
престъплението, а не довършен, в какъвто смисъл е изменено обвинението. В защитната реч
се акцентира върху данните за личността на подсъдимата, които е определят като грижовна
майка и претърпяла насилие в миналото си, поради което защитникът отправя искане за
преквалифициране на деянието по чл. 118 НК и за намаляване размера на наказанието
лишаване от свобода при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК.
В правото си на лична защита и в последната си дума подсъдимата заявява, че
поддържа казаното от защитника си, съжалява за извършеното, моли за преразглеждане на
присъдата и за намаляването й.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като съобрази изложените от страните
доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, намира за
установено следното:
Жалбата на защитника на подсъдимата К. е неоснователна.
I. По фактите
1. Досежно значимите за правилното решаване на делото обстоятелства – факта на
извършване на деянието, авторството, мястото, механизма и конкретното своеобразие на
обстоятелствата, при които е било извършено – фактическата обстановка е изяснена от
първоинстанционния съдебен състав в необходимия обем и пълнота. Тези факти са
установени по категоричен начин, поради което въззивната инстанция ги приема за напълно
доказани. Фактическите констатации на ОС Монтана в тази насока са направени след анализ
на събраните по делото доказателства и доказателствени средства:
- обясненията на подсъдимата М.К. от съдебното производство – л. 183 – л. 188 от
съдебното дело по н.о.х.д. № 3/2020 г. на ОС Монтана;
2
- показанията на свидетелите: К. С. – л. 189 от съдебното следствие и проведената
с подсъдимата К. очна ставка; Т. Б. – л. 190 от съдебното следствие; Б. Б. – л. 190 – л. 191 от
съдебното следствие; Б. Т. – л. 191 – л. 192 от съдебното следствие; С. Б. – л. 192 – л. 193 от
съдебното следствие и приобщените на основание чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 2, пр. 2 НК
показания от досъдебното производство – л. 259 от том 2 на досъдебното производство; К.
К. – л. 193 – л. 196 от съдебното следствие; Т. С. – – л. 196 – л. 198 от съдебното следствие и
приобщените на основание чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 2, пр. 2 НК показания от досъдебното
производство – л. 261 – л. 262 от том 2 на досъдебното производство; Г. В. – л. 198 – л. 199
от съдебното следствие; Т. П. – л. 199 – л. 203 от съдебното следствие; Т. Т. – л. 203 – л. 208
от съдебното следствие; проведените очни ставки между подсъдимата К. и свидетеля Т. – л.
207 от съдебното следствие и очна ставка между свидетелите Т. П. и Т. Т. – л. 310 от
съдебното следствие;
- писмените доказателства и доказателствени средства, приобщени по реда на
чл. 283 НПК – протокол за оглед на местопроизшествието и фотоалбум към него – л. 18 – л.
24 от том 1 на досъдебното производство; протоколи за вземане на образци за сравнително
изследване – л. 175 – 176 и л. 178 от том 1 на досъдебното производство; протокол за
доброволно предаване – л. 177 от том 1 на досъдебното производство; протокол за оглед на
веществени доказателства – л. 185 – 187 и фотоалбум към него – л. 188 – 198 от том 2 на
досъдебното производство; справка характеристика на М. Ц. К. – л. 284 от том 2 на
досъдебното производство; епикриза на Т. Т. – л. 165- л. 166 от съдебното дело; справка за
съдимост за подсъдимата – л. 20 – 23 и л. 127 – 130 от съдебното дело; справка от РС
Монтана по н.о.х.д. № 524/2020 г. – л. 219 от съдебното дело; справка от РП Монтана по ДП
№ 1528/2019 г. – л. 270 от съдебното дело;
- заключенията, приобщени по реда на чл. 282 НПК, на назначените и изготвени
по делото: ДНК експертиза (т. 2, л. 232 – 237 от досъдебното производство); съдебно-
психологическа е психиатрична експертиза – л. 238 – л. 246 от том 2 на досъдебното
производство; съдебномедицинската експертиза – л 202 – л. 204 от том 2 на досъдебното
производство и допълнителната съдебномедицинска експертиза – л. 211 – л. 212 от том 2 на
досъдебното производство; съдебно-психологическата и психиатрична експертиза – л. 286 –
л. 297 от съдебното дело.
САС споделя основните елементи от фактическата обстановка, възприета от
решаващата инстанция, поради което не намери основания за нейното съществено
изменение, а само внесе известни редакционни допълнения и корекции, които не се
отразяват съществено на релевантните за случая факти. При изложението на фактите по
делото апелативният съд съобрази и доказателствените материали, събрани в хода на
въззивното съдебно следствие: заключението на допълнителната съдебномедицинска
експертиза, изготвена от д-р Ал. М. – л. 24 – 28 от съдебното дело по в.н.о.х.д. № 500/2021
г. на САС, НО, 2.състав.
2. Въз основа на така изброените доказателствени материали, надлежно приобщени
от съдебните състави на ОС Монтана и САС, са установени по несъмнен начин следните
факти:
Т. Т. живеел в гр. *** на ул. „***“ № 3, като обитавал втория етаж от построената в
имота къща. Към декември 2018 г. работел като международен шофьор и работата му
налагала чести и продължителни пребивавания в чужбина. Бил разведен, като от брака си
имал едно пълнолетно дете – свидетелят Б. Т., който живеел постоянно в гр. ***.
Преди запознанството и съжителството си със свидетеля Т. подсъдимата М.К. живеела в
гр. ***. Тя израснала в неблагоприятна семейна среда, което наложило ранното напускане
на дома и живот на случайни места – квартири или временни работодатели. Реабилитирана
е, в момента срещу нея се водят няколко наказателни производства, но работодателите й я
описват като опитен и съвестен работник, добър професионалист, несъздаващ конфликти с
колегите си. Има едно дете – свидетелката Т. В. П., което живее с нея след раздялата с
3
бащата.
Четири години преди инкриминираните събития – около 2014 г., М.К. и Т. Т. се събрали
да живеят на съпружески начала в дома на свидетеля в гр. ***. Заедно с тях живеела
дъщерята на подсъдимата. Детето било записано на училище в ***, а свидетелят Т. полагал
грижи за него като за свое дете. Отношенията в семейството били на приливи и отливи – не
се развивали съвсем нормално. Т., поради естеството на работата си, отсъствал често от
дома. Той не разрешавал на подсъдимата да работи, защото искал тя да се грижи за
домакинството и детето. Парите обаче не им стигали, случвало се да им прекъснат
електрическото захранване и в такива моменти подсъдимата заминавала за *** и работела
временно при стари работодатели, за да набави средства. И двамата употребявали алкохол,
но в последните години подсъдимата злоупотребявала с пиенето. Помежду им възниквали
чести и бурни скандали, при които си разменяли обиди и реплики на висок тон. Свидетел на
семейните скандали било детето на подсъдимата – свидетелката Т. П.. В такива моменти се
случвало свидетелят Т. да удря по един „задвратник“ (шамар по врата) на подсъдимата.
Момичето пък ставало жертва на агресия от страна на майка си: по повод проблеми в
училище, подсъдимата й нанесла побой, заради който детето било настанено за
продължителен период от време в Кризисен център в ***; при друг побой – счупила пръст
на момиченцето. К. и Т. няколко пъти се разделяли – подсъдимата с детето се прибирала в
***, но с увещанията на свои приятели и с намерението да изгладят отношенията си, отново
се събирали да живеят заедно в дома на Т. в гр.***. По повод лошото пиянство на
подсъдимата, Т. настоявал тя да се лекува, споделял за този проблем със сина си –
свидетелят Б. Т..
Към края на 2018 г. подсъдимата и пострадалия пак били разделени, но решили, че ще
възстановят съвместното си съжителство и подсъдимата с детето отново се прибрала в
гр.***. След няколко дни Т. заминал на работа – на автотранспортен курс в чужбина.
Прибрал се на 5.12.2018 г., и вечерта на 7.12.2018 г отишъл на гости в дома на свой
съученик в гр. ***. По това време подсъдимата си била вкъщи с детето. По някое време Т. я
повикал да се присъедини към компанията и да донесе мезе и нещо за пиене. К. изпълнила
поръчката и отишла в дома на техния познат. Там употребили алкохол, подсъдимата се
държала по-фриволно и поведението й не се харесало на Т.. Прибирали се вкъщи през
нощта, седнали в хола да си допиват и пострадалият й направил забележка за поведението
през вечерта. Поставил отново въпроса за пиенето й, настоял да спрат с пиенето на алкохол
и да си лягат. Подсъдимата обаче искала да пие още. Скарали се, започнали да се обиждат и
говорят на висок тон. Така събудили свидетелката Т. П., която спяла в съседната спалня и тя
влязла при тях в хола. Заварила ги, изправени в стаята един срещу друг да си крещят, а Т.
бил хванал К. в областта на врата. Детето му направило забележка и мъжът пуснал
подсъдимата. Тя се отправила към кухнята, за да си вземе ракия от хладилника. Момичето
останало в хола, а свидетелят последвал К. в кухнята, затворил под носа й вратата на
хладилника, забранявайки й да пие повече. Подсъдимата се подразнила, ударила му шамар и
продължила да го обижда, той я дръпнал за косата. Свидетелят тръгнал обратно към хола, а
подсъдимата след него, но почти на вратата между двете помещения, със случайно намерен
нож в кухнята, замахнала странично към него и го пробола в областта на задно-страничната
част на гръдния кош в дясно. Т. усетил студенината на острието между ребрата си и се
обърнал инстинктивно към нея. Подсъдимата замахнала втори път с ножа, като този път
ударът попаднал в горната част на гръдния кош към лявото рамо. Ударът бил по-силен и
острието на ножа проболо гръдната кухина. Нападнатият се опитал да се защити, но
подсъдимата го съборила на пода, притиснала го с гръб към дъските и продължила да
замахва с ножа към него, като го порязала в горната част на предната повърхност на лявата
мишница, на вътрешно-задната повърхност на лявата гривнена става, на предно- вътрешната
повърхност на лявата колянна става. Т. се опитвал да се защити - да хване ръката й с ножа,
да я отблъсне от себе си, но не успявал. Подсъдимата го удряла и с ръце и спряла едва
когато мъжът престанал да се съпротивлява. Този път детето не посмяло да се намеси и да ги
разтървава, тъй като се уплашило майка му да не го засегне неволно с ножа. Пострадалият
4
останал да лежи на пода, а подсъдимата седнала встрани и продължавала да го обижда, че е
нещастник. Взела телефона и започнала да пише съобщения на свидетелката Т. С.. Все още
под влияние на емоциите, уведомила С., че Т. отново й е посегнал, въпреки, че обещавал да
не го прави, че не е трябвало да се връща отново при него, че го е заклала и дано не оживее.
Свидетелката в това време била в автобус на път за *** и макар да знаела за бурните им
отношения, първоначално не повярвала на всичко написано. Подсъдимата направила
снимки с телефона на лежащия на пода в кръв мъж и й ги изпратила. С. се притеснила и
настояла незабавно подсъдимата да извика лекар и да се обади на общия им приятел адвокат
К..
Докато К. си пишела съобщения със С.а, пострадалият успял да се добере до леглото в
стаята. Подсъдимата не повикала медицинска помощ, но все пак набрала по телефона
свидетеля К. К.. Той не разбрал точно какво е станало от думите й, но след като говорил и с
пострадалия, веднага се озовал в дома им. Заварил Т. на леглото в хола, разсъблечен до
кръста с размазана кръв по тялото, а подсъдимата – седяща до вратата на стаята до локва
кръв. Забелязал порезна рана на рамото на приятеля си, сторило му се, че се вижда дори
костта. Притеснил се, че сериозната кръвозагуба ще е фатална за Т., който по принцип бил с
твърде слабо телосложение. Позвънил на тел. 112 за медицинска помощ, но по настояване
на пострадалия не съобщил за упражненото спрямо него насилие, а казал само, че има битов
инцидент. Докато чакал линейката, разговарял и с подсъдимата, която се поинтересувала
свидетелят К. чий адвокат ще бъде: неин или на приятеля си; увещавала К. да каже, че някой
друг е влязъл в къщата и е наръгал мъжа й; обръщала се към Т. е думите – какъв мъж е и не
може ли да изтърпи няколко драскотини. К. забелязал в стаята кухненски нож и преценил,
че с него е наранен приятелят му. От Спешна помощ изпратили на адреса д-р Б.. Той
прегледал пострадалия, промил раните му на място и забелязал, че вече няма външни
кръвоизливи от тях. През това време подсъдимата непрекъснато говорела и пречела на
прегледа, което накарало лекарят да й направи забележка. Медикът настоял Т. да бъде
транспортиран в болница за по-обстоен преглед. С чужда помощ, свидетелят Т. бил отведен
до линейката, и настанен в Спешното отделение на болницата в гр. Монтана. Придружил го
свидетелят К..
По настояване на Т., уведомили и брат му – свидетелят Б.. Той пристигал в болницата и
двамата с К. отвели пострадалия до рентгена. Той ги молел да не съобщават за случилото се
на властите, защото се опасявал, че ако задържат подсъдимата, няма кой да се грижи за
детето й. Казвал на К., че за да се защити, би трябвало да убие подсъдимата. След снимката
отново му помогнали да се прехвърли в транспортната количка, но от една от раните изтекло
обилно количество кръв. Т. започнал вече да губи съзнание и бил опериран спешно. Останал
на лечение в местната болница.
Междувременно подсъдимата останала в къщата. Наредила на дъщеря си Т. П. да
събере багажа си. Повикали такси и от таксиметровата компания изпратили кола. Като
разбрал, че клиентите му желаят да пътуват до ***, таксиметровият шофьор Т. Б. отказал
курса и извикал свой колега – свидетелят К. С.. Докато вторият шофьор изчаквал пътниците,
видял, че слизащата по стълбите К. се спънала и паднала лошо, но не обърнал внимание
дали и къде се е наранила. Направило му впечатление, че е пияна и по пътя спрял на една
бензиностанция, където й купил кафе. Жената мълчала през целия път, не говорела дори и с
дъщеря си. Закарал ги в *** и ги оставил на централен булевард в ж.к. „Люлин“. В ***
подсъдимата потърсила свой бивш работодател – свидетеля В.. Разказала му какво се е
случило и поискала помощ от него. В. забелязал наранявания по лицето и ръцете й, синина
по шията. Подсъдимата пребивавала известно време с детето си на неизвестни адреси в ***,
а когато я открили и задържали, изпратила момиченцето при родния му баща.
В хода на образуваното досъдебно производство бил извършен оглед на
местопроизшествието и бил изготвен фотоалбум, иззет бил кухненски нож, намерен на пода
в стаята, тампон с червеникаво-кафява течност от пода и сини дънкови панталони. Върху
всички тях, според заключението на ДНК експертизата, е установена кръв от пострадалия
Т..
5
От писмените медицински документи и заключението на съдебномедицинска
експертиза се установява, че пострадалият Т. е получил следните увреждания: прободно-
порезно нараняване в областта на горната част на гръдния кош към ляво рамо, проникващо в
гръдната кухина със срязване на белия дроб и развитие на левостранен хемо-пневмоторакс;
прободно-порезно нараняване в областта на странично-задната повърхност на гръдния кош
вдясно; прободно-порезно нараняване в областта на предната повърхност на лява мишница
в горната й част; прободно-порезно нараняване в областта на вътрешно-задната повърхност
на лявата гривнена става; прободно-порезно нараняване в областта на предно-вътрешната
повърхност на лявата колянна става. Тези наранявания са получени по механизма при
нанасяне на удари с нож. Първото от описаните наранявания – това в лявото рамо, е
проникнало в гръдната кухина, където е предизвикало навлизане на въздух и кръвоизлив.
Посоката на тази рана е отгоре-надолу към средостението, където се намира сърцето. Такова
нараняване е възможно да представлява или постоянно, или временно разстройство на
здравето, опасно за живота в зависимост от дълбочината на раната и засягането целостта на
белия дроб. Дори и повърхностно нараняване на белия дроб (или липсата на такова) при
проникваща в гръдната кухина рана, води до навлизане на въздух и свиване на дроба,
изместване на сърцето, а това – до остра дихателна и сърдечна недостатъчност и фатален
край.
Според медицинската документация, получените от пострадалия рани са били
хирургически обработвани, което пък е довело до допълнително обезобразяване на тялото.
Хирургическите интервенции са били наложителни и животоспасяващи. При липса на
усложнения, оздравителният период е бил от около 6 месеца. За такъв период е бил в
болничен и пострадалият, като в това време е бил подпомаган от роднините си – майка,
втори баща, брат.
Събраните данни за личността на подсъдимата сочат, че тя е няколкократно осъждана:
веднъж за кражба и четири пъти за хулиганство. Последното си наказание лишаване от
свобода е изтърпяла на 25.3.2004 г. и е реабилитирана по чл. 88а от НК. През 2020 г. срещу
нея е водено н.о.х.д. № 524/2020 г. пред PC Монтана за деяние по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр.
е чл. 130, ал.1 от НК, завършило с влязло в сила на 18.7.2020 г. решение с налагане на
административно наказание по чл. 78а от НК. В момента в РП София срещу подсъдимата се
води досъдебно производство № 1528/2019 г. по описа на 6-то РУ към СДВР за извършено
на 18.5.2019 г. в кв. „***“ престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК, за което К. е
привлечена под наказателна отговорност.
Към момента на провеждане на наказателното производство е установено, че М.К. е в
състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си,
да дава достоверни сведения за случилите се събития, макар и към момента на деянието да е
била в състояние на обикновено алкохолно опиване.
Според специализираното психологично и психиатрично изследване К. е емоционално
нестабилна личност, действаща импулсивно и без оглед на последиците, което е в съчетание
с непредсказуемо и неустойчиво настроение, с чести емоционални изблици и липса на
контрол над поведенческите избухвания. При К. се отбелязват особености като:
решителност, недостатъчна сдържаност, егоистичност, нисък контрол, цинизъм, лесно
пламваща враждебност, социална дезадаптация, липса на конформност и самоконтрол, с
тенденция към конфликтни ситуации, асоциални и антисоциални постъпки; лице,
непризнаващо авторитети, с враждебно отношение към родители и неустойчиви
взаимоотношение с противоположния пол, с непредсказуемост на постъпките и
импулсивност, с неуравновесено поведение, известна затвореност, снизходително отнасяне
към слабостите си, импулсивност и емоционална незрялост. Проявява агресивно поведение,
когато спрямо нея е било вече упражнено такова или се е чувствала заплашена от някакво
физическо посегателство. Заключението на съдебно-психологичната и психиатрична
експертизата установява, че частичната липса на спомен от събитията на подсъдимата се
дължи на употребения алкохол и изминалия продължителен период от време, без наличие на
психогенно изтласкан спомен, при който е характерна пълна, а не частична загуба на
6
паметта. Вещите лица подробно изброяват критериите, които водят до физиологичен и
патологичен афект, като на базата на доказателствата, психиатричното и психологично
изследване, стигат до извода, че към момента на извършване на деянието подсъдимата не е
била в състояние на паника, ярост, физиологичен или патологичен афект.
3. В хода на първоинстанционното разглеждане на делото фактическата обстановка
е обстойно изяснена във възможната й пълнота, като съдът е изследвал всички въпроси,
които имат значение за правилното му решаване. Фактическите констатации на ОС Монтана
са направени след цялостен анализ на всички събрани по делото доказателствени материали.
Решаващият съд е дал законосъобразна и логически вярна оценка на отделните
доказателства и доказателствени средства. В мотивите на проверявания съдебен акт са
изложени съображения за пълното възприемане на заключенията съдебномедицинските,
включително на ДНК експертизата, както и съдебно-психиатричната и психологическа
експертиза, назначена в съдебното производство. Съставът на окръжния съд е обосновал
убеждението си за пълно възприемане на обясненията на подсъдимата и показанията на
разпитаните свидетели, като е приел, че липсват съществени противоречия в гласните
доказателствени средства; аргументирал е, че за липсата на спомен за част от фактите,
свързани с нанасянето на ударите и техният брой, обяснението е в емоционално-
психологичните особености на К., както и алкохолното й опиване, несъмнено установено по
делото; мотивирал се е, че установените незначителни противоречия между показанията на
свидетеля Т. Т. и свидетелката Т. П. са преодолени с проведената очна ставка между тях, а
противоречията между обясненията на подсъдимата и показанията на пострадалия, отново
чрез поставянето им в пряка конфронтация при осъществената очна ставка.
Проследявайки възраженията на подсъдимата и на нейния защитник, отразени в
допълнението към жалбата, както и в защитните им речи в хода на съдебните прения пред
въззивния съд, се установява, че те оспорват основно приетото от първия съд фактическо
положение за начина на протичане на конфликта между Т. и К.; че съдът не е отчел
установеното от показанията на свидетелката Т. П. и обясненията на подсъдимата за
поведението на пострадалия непосредствено преди наръгването му с нож – дръпнал К. за
косата и тя изпищяла; че неоснователно съдът не е възприел от фактическа страна
извършване на деянието от подсъдимата при афект, породен от проявеното от пострадалия
насилие.
Оспорените от защитата и подсъдимата фактически положения са поставени в
основата на правните изводи на окръжния съд за обективната съставомерност на деянието
по чл. 115 вр. с чл. 18, ал. 1 НК.
При осъществения от САС собствен анализ на доказателствената съвкупност,
надлежно приобщена по делото, намира за установено следното:
Основните елементи, включени в релевантната фактология, имащи значение за
правилното установяване на съществените въпроси по делото са: за отношенията на между
подсъдимата и пострадалия и конкретното развитие на конфликта между тях в нощта на
8.12.2018 г.; имало ли е физически и словесен сблъсък между двамата преди К. да причини
съставомерните наранявания на Т.; какво е било психичното и емоционално състояние на
подсъдимата непосредствено преди и към момента на извършване на деянието. Правилното
установяване на посочените факти има решаващо значение за законосъобразната
квалификация на деянието, осъществено от М.К..
Съставът на въззивния съд ще изложи мотиви по така определените фактически и
доказателствени въпроси, разглеждайки отделните възражения, формулирани в
допълнението към жалбата на защитника на подсъдимата.
II. По възраженията в жалбата на защитника
7
1. По възражението на защитата за допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, предизвикано от нарушения на правото на справедлив процес
на подсъдимата
Защитникът твърди, че правото на справедлив процес на подсъдимата е било
нарушено на досъдебното производство с отказа на прокуратурата да разпита като свидетел
нейната дъщеря Т. В. П., която е единствен очевидец на деянието; че прокуратурата е
изнесла пред съдебния състав твърдения за малтретиране на свидетелката П. от нейната
майка – подсъдимата К. и за принудителното настаняване на детето в кризисен център, без
да представи доказателства за тези твърдения; че досъдебното производство е водено
пристрастно и едностранчиво, като са пренебрегнати оневиняващите доказателства; че
прокуратурата е направила искане за изменение на обвинението в края на съдебното
следствие, независимо че доказателствата установявали недовършен опит към
престъплението, а не довършен, в какъвто смисъл е изменено обвинението.
От материалите, приобщени в досъдебното производство, отразяващи процесуалните
действия в хода на разследването, се установява, че при предявяване на разследването К. е
направила искане за провеждане на разпит на дъщеря й Т. П., тъй като показанията й имали
съществено значение за разкриване на обективната истина – протокол от 3.12.2019 г. – л. 296
от том 2 на досъдебното производство. С постановление на наблюдаващия разследването
прокурор от 31.12.2019 т., и на основание чл. 229, ал. 3 НПК, искането е оставено без
уважение, като е прието, че К. не е мотивирала какви обстоятелства ще установява с разпита
на искания свидетел; че адресът на искания свидетел е неизвестен и това ще забави
разследването; че събраните други доказателствени материали в пълнота изясняват фактите
по случая.
Според въззивния съдебен състав както в соченото от защитата, така и в останалите
действия по разследването, не се открива едностранчивост и тенденциозност при
осъществяване на функцията по ръководство и решаване в досъдебното производство от
прокурора. Вярно е, че свидетелската Т. П. не е разпитана в хода на досъдебното
разследване, но тази възможност е предоставена на защитата и на подсъдимата по време на
съдебното следствие. Според чл. 7, ал. 1 НПК съдебното производство заема централно
място в наказателния процес, а съгласно ал. 2 на същия законов текст, досъдебното
производство има подготвителен характер. Същевременно отказът на прокурора за
допускане до разпит на свидетеля с аргументът за бързина на разследването е валиден,
предвид продължаващото задържане на подсъдимата и събраните други доказателства за
същите факти – аргумент от чл. 22, ал. 2 и ал. 3 НПК. Най-същественото в случая е, че
разпита на Т. П. е проведен в съдебното производство, в условията на състезателност и при
предоставяне на подсъдимата и нейния защитник на пълна възможност да се конфронтират
със свидетеля и да поставят всички искани от тях въпроси. От друга страна САС не откри в
материалите от разследването обективни данни, които да сочат на пристрастност и
необективност на разследващите органи, с което да са нарушили задължението си по чл. 13,
ал. 1 НПК. Освен това всички нарушения, които са свързани с допускане и събиране на
доказателствата на досъдебното производство, за каквото се настоява в случая от защитата,
не са основание за връщане на делото в предходна процесуална фаза, а следва да се
компенсират, доколкото това е възможно, в централната съдебна фаза на наказателния
процес, както и това е сторено по делото.
Аргументите на защитата, че искането на прокурора за изменение на обвинението в
хода на съдебното следствие, както и твърдението на прокурора за наличие на определени
факти, свързани с поведението на подсъдимата спрямо нейната дъщеря, са лишили
подсъдимата от правото й на справедлив наказателен процес, са несъстоятелни. Правото на
прокурора по чл. 287, ал. 1 НПК да поиска изменение на обвинението до приключване на
съдебното следствие в първата инстанция е упражнено надлежно, още повече, че съдът с
нарочно определение е упражнил контрол върху допустимостта на искането на прокурора,
видно от протокола за проведеното на 29.9.2020 г. съдебно заседание – л. 314 – л. 315 от
съдебното дело по н.ох.д. № 3/2020 г. на ОС Монтана.
8
Поради изложеното САС приема за неоснователно възражението на защитника на
подсъдимата К. за допуснати нарушения на правото на справедлив процес при осъществява
на предварителното разследване, или за други нарушения, които да бъдат оценени като
съществени процесуални нарушения при водене на първоинстанционното съдебно
производство.
2. Относно възражението на защитата за последователността в развитието
на конфликта между подсъдимата и пострадалия
Първото основно възражение на защитата засяга част от хронологията на протичане
на конфликта между подсъдимата и пострадалия, и в частност, дали непосредствено преди
К. да нанесе ударите с нож, не е била нападната от Т. чрез дърпането й за косата.
Настоящият състав на апелативния съд, подобно на състава на окръжния съд, счита,
че комплексната оценка на доказателствата установява въпросите по чл. 301, ал. 1, т. 1 НПК
по начина изискуем по чл. 303, ал. 2 НПК.
Доказателствата за случилото се в ранните часове на 8.12.2018 г. между подсъдимата
и пострадалия се извличат от обясненията на К. и показанията на Т. и свидетелската Т. П..
Данни, които служат основно за контрол за достоверност на гласните доказателствени
средства, се съдържат в заключенията на съдебномедицинските експертизи, включително и
това на допуснатата и изслушана съдебномедицинска експертиза в хода на проведеното
въззивно съдебно следствие пред САС; показанията на свидетелите К. С., С. Б., К. К., Г. В.,
които макар и да не са очевидци на деянието възпроизвеждат производни доказателства от
казаното им от подсъдимата или пострадалия, както и преки доказателства за своите
наблюдения върху физическото и телесно състояние на двамата, непосредствено, или в
близко време след деянието.
В този смисъл пълното и цялостно установяване на релевантните за делото факти
може да се реализира чрез анализа поотделно и съпоставката между посочените по-горе
доказателствени източници.
2.1. За наличието на физически сблъсък между подсъдимата и пострадалия
преди извършване на деянието
Както основателно е приел съставът на окръжния съд, по въпроса за наличие на
физически и словесен конфликт между К. и Т., както в периода на съвместното им
съжителство, така и на инкриминираната дата – 8.12.2018 г., за правдиви следва да се
приемат показанията на свидетелката Т. П., както и частично обясненията на подсъдимата,
за сметка на недостоверните показания на пострадалия в тази част.
Т. П. е дъщеря на подсъдимата, както към момента на извършване на деянието е била
малолетна – на 13 години, а към момента на депозиране на показанията пред съда е била
непълнолетна – на навършени 15 години. Разпитът й е протекъл в присъствие на инспектор
от Детска педагогическа стая, като няма данни върху свидетелката да е оказван натиск с
оглед съдържанието на дадените от нея показания, както и непълнолетната й възраст да е
оказало влияние при възпроизвеждане на възприетите от нея факти, които са от значение за
релевантните обстоятелства по делото. Свидетелката установява, че Т. и майка й често са
имали скандали; че когато двамата се карат се е случвало Т. да нанася удари с ръка в
областта на врата на майка й – т.нар. от нея „задвратници“; че рано сутринта на 8.12.2028 г.
е чула боричкане между майка си и пострадалия, от което се е събудила, отишла в другата,
съседна стая, и видяла Т., който бил хванал за врата майка й – „Т. беше хванал мама за врата
и я душеше. Изправени бяха“; че отишла до Т., казала му да остави майка й на мира, леко го
бутнала по рамото, той се сепнал и я пуснал.
В обясненията си подсъдимата твърди: че след като се върнали в дома си в ранните
часове на 8.12.2018 г., пострадалият й нанесъл „два-три тупаника“, „два-три юмрука ми
удари в лицето и след това започна да ме души“; че „детето стана, може би го бутна и ме
9
отпусна“; че пострадалият я ударил с юмрук в носа, който я болял 5-6 месеца и имала
съмнения, че е счупен; че Т. я съборил на земята, затиснал я с тялото си и опитал да я души с
ръце.
Пострадалият отрича да е удрял в ранната сутрин на 8.12.2018 г. подсъдимата.
Свидетелите К. С. – таксиметровият шофьор, който на 8.12.2018 г. през деня откарал
подсъдимата и дъщеря й до гр. *** установява, че К. е имала белези и охлузвания по лицето,
но не е сигурен как са получени, тъй като преди качването си в автомобила тя се спънала на
стълбите и паднала напред. Свидетелят К. К. – приятелят на пострадалия, който пристигнал
първи на местопрестъплението заявява, че не помни К. да е имал наранявания. Не е обърнал
внимание за наранявания на подсъдимата и пристигналия след това лекар от спешния
център – свидетелят С. Б.. Свидетелят Г. В. – приятел и работодател на подсъдимата, се
срещнал с нея в късния следобед на 8.12.2018 г.. Той установява, че К. е имала охлузвания
по ръцете и лицето, синини под окото, както и синини по врата.
Същевременно от обясненията на подсъдимата се установява, че тя не е посетила
съдебен лекар, не е потърсила изобщо медицинска помощ, съответно не са издавани
медицински документи, които да съдържат информация за наранявания или здравословното
й състояние на 8.12.2018 г.
Съвместният анализ и съпоставка на гласните доказателства, съдържащи преки и
производни доказателства за физическото и здравословно състояние на подсъдимата,
непосредствено след деянието, позволява да се установи по несъмнен начин, че между Т. и
К. на 8.12.2018 г. се е състоял словесен скандал, двамата са били употребили значително
количество алкохол, стигнало се е до физически сблъсък с размяна на удари и от двамата.
Окръжният съд с основание не е възприел показанията на Т. за това, че не е удрял К.,
доколкото в тази част казаното от пострадалия е напълно изолирано и се оборва от
останалите гласни доказателствени средства. Същевременно, въззивният съдебен състав
счита, че обясненията на подсъдимата в частта за нанесените й от пострадалия удари също
не са изцяло достоверни, той като в определени свои части, не се подкрепят от други
събрани по делото доказателства, а напротив опровергават се от тях. Така например за удари
с юмруци в носа на К., включително за счупен нос – не се потвърждават от показанията на
свидетелите, които са видели подсъдимата непосредствено след инкриминираните събития,
а такова тежко нараняване, което освен това е съпроводено със силни болки и отоци, не
може да остане незабелязано. Още повече, че свидетелят В., който е близък приятел на
подсъдимата е възприел само охлузвания по лицето и синини под окото. Вярно е, че
свидетелката П. твърди, че носът на подсъдимата – нейната майка е бил червен и леко
подут, което не потвърждава обаче, описания от К. механизъм – за няколко удара с юмрук в
носа и съмнения за счупването му, още повече, че П. не е видяла удари, а зачервяването на
носа може да се получи и при друг механизъм, при положение, че между К. и Т. е имало
борба и в кухнята.
Същевременно САС, подобно на окръжния съд, приема, че между подсъдимата и
пострадалия е имало физическо съприкосновение преди деянието, при което Т. бил хванал с
ръце К. за врата, като при това двамата са били прави един срещу друг, а след намесата на
свидетелката П. пострадалият преустановил действията си. За такъв механизъм данни се
съдържат в показанията на очевидеца – свидетелката П., а нейните показанията се
потвърждават от видяното от свидетеля В. няколко часа по-късно – той говори за синини и
зачервяване по врата.
При всички положения доказателствата по делото са еднопосочни, че след намесата
на дъщерята на подсъдимата, физическата борба между подсъдимата и пострадалия била
прекратена.
2.2. За мястото на деянието, извършено от подсъдимата; за нейните и на
пострадалия действия
От съществено значение за изясняване на цялостната картина на деянието и за
10
последващата му законосъобразна квалификация, са конкретните действия извършени от
подсъдимата и пострадалия непосредствено преди и по време на осъществяване на
деянието, поставило началото на съставомерните последици. По този кръг фактически
въпроси преки доказателства се съдържат в показанията на пострадалия и свидетелката П.,
обясненията на подсъдимата, както и в заключенията на съдебномедицинските експертизи.
Като източник на контролни доказателства могат да служат показанията на свидетелите В.,
К., С.а и Б., които възпроизвеждат казаното им от пострадалия и подсъдимата.
Подсъдимата заявява: че след като е приключил физическия сблъсък с пострадалия в
хола, тя отишла в кухнята, а Т. я последвал; че той се опитал да я удари, дръпнал я за косата
и тръгнал отново към хола – „той дойде по мен, след това се опита да ме удари и тръгна към
хола и аз съм тръгнала след него, на вратата на хола се опита пак да ме удари, не си спомням
точно дали ме е ударил или само се опита, зная, че ме дърпаше за косата“ (л. 185 от
съдебното дело); „той ме хваща за косата и ме извърта, при което съм хванала ножа и
първата рана е тази, която помня – встрани“ (л. 186 от съдебното дело); че ножът не го е
носила, а най-вероятно е бил на масата в хола.
В показанията си пострадалият заявява: че подсъдимата е отишла в кухнята, за да си
вземе алкохол от хладилника, а той я последвал, за да й попречи; че блъснал вратата на
хладилника, а К. му ударила шамар; че се обърнал с гръб, за да пресече разправията и
тръгнал към хола; че действието се развива на прага на кухнята; че „това стана почти на
прагчето на стаята, аз вървях, тя беше след мен“ – л. 205 от съдебното дело.
При сравнението на казаното от двамата участници в конфликта се установява сходни
моменти – че К. е отишла в кухнята, а след нея я последвал Т.; че в кухнята двамата са
имали словесен и физически контакт – шамар, нанесен от К. и дърпане за косата от Т.; че
пострадалият е искал да се прекрати разправията и първи е тръгнал обратно към хола, а
подсъдимата го е последвала; че подсъдимата е намушкала с ножа пострадалия за първи път
на прага между двете помещения. Съществуват и известни различия, които се дължат от
една страна от явното намерение на подсъдимата да омаловажи своето поведение и
преднамерено да представи действията си като защитни в отговор на нападение от
пострадалия, а от друга страна, различията се дължат на объркания и хоатичен разказ на
подсъдимата, която по думите на свидетелите очевидци на състоянието й след деянието, е
била в значителна степен повлияна от алкохола – повече отколкото пострадалия – така
заявяват свидетелите К., П., Б..
САС, за разлика от първата инстанция, прие ново фактическо положение, изразяващо
се в това, че в кухнята и преди излизане към хола, пострадалият е дръпнал подсъдимата за
косата, но след това е тръгнал към хола с намерение да избегне по-нататъшното развитие на
конфликта. Новото фактическо положение, според въззивния съдебен състав, не се отразява
на протичането и мотивацията на извършване на деянието от подсъдимата, за което
съображения ще бъдат изложени по-долу в решението.
На особен коментар подлежат показанията на свидетелката П., която е била очевидец
на част от развитието на конфликта между майка си и пострадалия. При оценката за
достоверност на това гласно доказателствено средство следва да се има предвид близката
родствена връзка между майка и дъщеря, което естествено мотивира свидетелката да
подкрепи защитната позиция на подсъдимата. Но по-съществено е, че при съдържателен
анализ на показанията и при подлагането им на логическа оценка, се откриват следните
несъответствия: свидетелката е била в хола и не е виждала развитието на конфликта в
кухнята; за разлика от подсъдимата и пострадалия, П. твърди, че майка й е излязла първа от
кухнята, а пострадалият я последвал и тогава я дръпнал за косата; че при влизането на майка
й обратно в хола, тя вече била съборила Т. на земята и едва тогава е започнала да го
пробожда с намерен на масата в хола нож. При оценката за достоверност на показанията на
свидетелката П. в тази част правят впечатление известни логически противоречия и
несъответствия, които могат да се дължат не толкова на недобросъвестност на свидетелката,
колкото на фактическа невъзможност да проследи събитията в тяхната цялост, доколкото
част от тях са се развили в друго помещение, а също и на известна условност в нейните
11
твърдения, най-вече за момента на дърпане на косата от пострадалия и първото нанасяне на
удар с нож подсъдимата. От разказа на свидетелката – л. 202 от съдебното дело, се
установява, че очевидно намушкването с ножа е станало на прага между кухнята и хола –
тогава нелогично и невъзможно е тя да е видяла дърпането за косата, при положение че Т.
първи е тръгнал да излиза от помещението, нелогично е и ножът да се е намирал на маса в
хола, при положение че първият удар е нанесен преди падането на Т. на земята, а това се е
случило на границата на двете стаи и в момент, в който подсъдимата се е намирала още в
кухнята.
По отношение на броя, мястото на локализация по тялото и естеството на
нараняванията, показанията на пострадалия Т. се подкрепят от заключенията на
съдебномедицинските експертизи. Казаното от Т. за начина на нанасяне на ударите – при
изправено положение на жертвата при първия и втория удар и когато извършителят е отзад
на жертвата, и при легнало положение – при причиняване на останалите три удара,
включително и защитния характер на четвъртото нараняване, се потвърждава от
заключението на допълнителната съдебномедицинска експертиза, назначена и изслушана в
хода на въззивното съдебно следствие.
В обобщение – САС, подобно на първата инстанция, приема, че преди нанасянето на
ударите с нож от подсъдимата, свидетелят Т. е демонстрирал явно намерението си да
преустанови конфликта и да предотврати последващото му ескалиране; че първите два
удара са нанесени на прага между кухнята и хола в изправено положение на жертва и
извършител; че при нанасяне на първите два удара подсъдимата е била отзад и странично на
пострадалия, а останалите три наранявания са нанесени след падането на Т. на пода; че след
първите два удара двамата се сборичкали, като пострадалият паднал на пода в хола,
подсъдимата продължила да му нанася удари с нож, а Т. се отбранявал като се опитвал да
хване ръцете на К.; че подсъдимата преустановила нападението след като пострадалия спрял
да оказва съпротива.
3. За психоемоционалното състояние на подсъдимата преди и по време на
извършване на деянието
За психоемоционалното състояние на подсъдимата преди, по време и непосредствено
след извършване на деянието доказателства се съдържат в нейните обяснения, в показанията
на пострадалия и свидетелката П., в показанията на свидетелката С. и К., в заключенията на
съдебно-психиатричните и психологически експертизи.
Както обосновано е приел решаващият първоинстанционен съд специализираното
изследване, отразено в заключението на назначената в съдебното следствие съдебно-
психиатрична и психологична експертиза, установява следните особености на личността на
М.К.: решителност, недостатъчна сдържаност, егоистичност, нисък контрол, цинизъм, лесно
пламваща враждебност, социална дезадаптация, липса на конформност и самоконтрол, с
тенденция към конфликтни ситуации, асоциални и антисоциални постъпки; лице,
непризнаващо авторитети, с враждебно отношение към родители и неустойчиви
взаимоотношение с противоположния пол, с непредсказуемост на постъпките и
импулсивност, с неуравновесено поведение, известна затвореност, снизходително отнасяне
към слабостите си, импулсивност и емоционална незрялост. Проявява агресивно поведение,
когато спрямо нея е било вече упражнено такова или се е чувствала заплашена от някакво
физическо посегателство. Така установените особености в личността на подсъдимата
намират отражение в поведението на 8.12.2018 при възникването и протичането на
конфликта й с пострадалия. Наред с това по делото са събрани доказателства за това, че
подсъдимата е реагирала по подобен стереотип и в други ситуации – установеното от Т. и
К., както и от справката за съдимост, че К. е проявявали агресия и извършвала хулигански
действия при разрешаване на конфликт с полицаи и родители на съученици на дъщеря си.
Установеното от свидетелката П., че майка й – подсъдимата К., е упражнявала физическа
агресия спрямо нея, което е довело й до извеждането на детето от семейството и
настаняването му за няколко месеца в кризисен център, също потвърждава отразеното и в
12
заключението на експертизата особености на личността на подсъдимата – емоционална
нестабилност, агресивен модел за разрешаване на конфликти и липса на критичност към
собствените действия
Заключението на съдебно-психологичната и психиатрична експертизата установява,
че частичната липса на спомен от събитията на подсъдимата се дължи на употребения
алкохол и изминалия продължителен период от време, без наличие на психогенно изтласкан
спомен, при който е характерна пълна, а не частична загуба на паметта. Вещите лица
подробно изброяват медицинските критерии, които характеризират физиологичния и
патологичен афект, като на базата на доказателствата, психиатричното и психологично
изследване, стигат до извода, че към момента на извършване на деянието подсъдимата не е
била в състояние на паника, ярост, физиологичен или патологичен афект.
Фактите по делото, включително и обясненията на подсъдимата установяват, че тя
има сравнително съхранен спомен за хронологията за протичане на събитията, конфликта с
пострадалия и нанасянето на ударите с нож; изобщо няма данни за интензивна и
краткотрайна емоционална реакция на К. преди и по време на деянието; не се наблюдават
признаци за стесняване на съзнанието и затруднения в адаптивния самоконтрол, за бурна
вегетативна симптоматика, жестикулации, неадекватни изказвания.
Особено показателно за психоемоционалното състояние на М.К., е че непосредствено
след деянието тя започнала да води текстов разговор по телефона със свидетелката Т. С..
Видно от показанията на свидетелката и възпроизведеният текстов разговор (чат по
приложението месинджър), подсъдимата със спокоен тон и в пълно съзнание е коментирала
извършеното деяние, изпратила е снимки на ранения Т., отказала е се обади на телефон 112
за оказване на медицинска помощ на пострадалия. Циничното и безразлично отношение към
извършеното от нея нараняване на Т. тя е проявила и пред пристигналия на
местопрестъплението свидетел К. К. и лекарят от спешния център С. Б..
4. За обективната и субективна съставомерност на извършеното от
подсъдимата деяние
4.1. При правилно установените фактически положения въз основа на
законосъобразно оценените доказателства, съставът на Окръжен съд Монтана основателно е
приел, че извършеното от М.К. покрива обективните и субективни признаци от състава на
престъплението по чл. 115, вр. с чл. 18, ал. 1 НК – на 8.12.2018 г. подсъдимата направила
опит умишлено да умъртви Т. Т., като му нанесла пет удара с нож, които му причинили
прободно-порезни наранявания, две от които в областта на човешкото тяло, където се
намират жизнено важни органи – бял дроб и сърце, като макар и довършено, от деянието не
са настъпили предвидените от закона и искани от дееца общественоопасни последици.
Обективните действия на подсъдимата – нанасяне на множество удари с нож, от близко
разстояние, в области от тялото на пострадалия, в които се намират жизненоважни органи –
са от естество да причинят смъртта на Т.. Видно и от заключението на съдебномедицинската
експертиза от досъдебното производство, само спешната и специализирана намеса на
лекарския екип е предотвратил настъпването на смъртта на пострадалия. За умисъла на
подсъдимата за умъртвяване съдим освен по обективните й действия (нанасяне на пет удара
с нож в тялото на пострадалия, в близост до белия дроб и сърцето), но също и от проявеното
от нея бездействие след деянието – отказала е да се обади на спешна помощ, а в чата със
свидетелката С. е изразила безразличие към възможната смърт на Т..
4.2. Законосъобразно окръжният съд е приел, че в случая е налице умисъл за
убийство, а не за причиняване на средна телесна повреда по чл. 129 НК, доколкото в
случаите, когато деецът причинява множество телесни увреждания на пострадалия с
нанасяне на тежки удари върху жизненоважни центрове на тялото, в резултат на което може
да възникне смърт, е налице умисъл за убийство, а не за причиняване на телесна повреда.
Това е така, защото в съзнанието на дееца се съдържат представи, че с деянието се
13
причиняват телесни увреждания на пострадалия, несъвместими с живота.[1] Когато деецът
действа от близко разстояние (както в случая с подсъдимата К.), с опасно оръдие ( в
конкретния казус – с нож) и с голяма сила нанася множество удари в тялото на човек (в
разпита пред САС вещото лице д-р М. заяви, че ударите са нанесени със значителна сила,
особено този, който е проникнал до белия дроб – л. 45 от съдебното дело на САС), той
съзнава, че не може да отмери ударите си така, че да се ограничи само до нанасянето на
телесна повреда, и в представното съдържание на умисъла се включва представата, че
смъртта закономерно ще настъпи.[2]
4.3. Законосъобразни са изводите на окръжния съд, че установените по делото факти,
не съдържат обективните и субективни признаци от състава на чл. 118 НК. Константната е
практиката на върховната съдебна инстанция, че раздразненото състояние е въпрос на факт
и следва да бъде установено във всеки конкретен случай.[3] Силно раздразненото състояние
по смисъла на чл. 118 НК е това душевно състояние на дееца, при което той до значителна
степен е ограничен във възможността си да ръководи разумно постъпките си, а те се
ръководят от предимно от чувствата, които са го овладели. За да направи извода си, че
деецът се е намирал в силно раздразнено състояние, съдът е длъжен да прецени цялостната
му дейност – както преди извършването на деянието, така и по време на извършването му, а
така също и последващото му поведение.[4]
Нищо от поведението на К. преди, по време и след извършване на деянието не
разкрива тя да се е намирала в състояние, овладяно предимно от чувствата – липсват
характерните за това състояние късосъединителна бурна реакция, загуба на памет,
характерна жестикулация или несвързан говор. Напротив доказателствата по делото
установяват, че подсъдимата е имала ясно съзнание за предприетите от нея действия, като в
това отношение е особено показателна разменената със свидетелката С. кореспонденция, в
която К. в подробности и хладнокръвно описва извършеното от нея, състоянието на
пострадалия и безразличното й отнасяне към възможната му смърт. За да се приложи
разпоредбата на чл. 118 НК, е необходимо да е налице наред с останалите предпоставки,
състояние на силно раздразнение у подсъдимия, а не обикновено раздразнено състояние, а
не е налице силно раздразнение, когато деецът е могъл спокойно да разсъждава, да ръководи
постъпките си и да взема правилни решения. [5]
Доколкото изобщо липсват признаците на силното раздразненото състояние, без
значение е да се обсъжда, доколко проявеното преди деянието от пострадалия насилие
срещу подсъдимата, макар и с нисък интензитет е годно да бъде характеризирано като
насилие, годно да предизвика реакцията К., по смисъла на чл. 118 НК.
4.4. Макар, че окръжният съд не е разгледал възможността за приложение на състава
на чл. 119 НК, САС счита, че опитът за убийство не може да бъде квалифицирано по този
текст от наказателния закон, защото не се установи по делото, че същото е извършено след
започване на едно пряко и непосредствено общественоопасно нападение от страна на
пострадалия срещу личността на нападнатия, за отблъскването на което да се е налагало
извършване на увреждането.[6] Несъмнено установеното поведение на пострадалия
непосредствено преди деянието на подсъдимата, недвусмислено е демонстрирало явното му
намерение да преустанови конфликта с К., той е тръгнал към хола на жилището с гръб към
подсъдимата, тя е нанесла първите два удара с нож, когато Т. е бил с гръб и встрани спрямо
нея. В този смисъл за никакво непосредствено и пряко нападение от Т. срещу К. не може да
става дума в разглеждания казус.
III. По наказанието
Първата инстанция е процедирала законосъобразно и при индивидуализацията на
санкцията, наложена на подсъдимата при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК.
Законосъобразно окръжният съд е приел наличието на многобройни смекчаващи
14
отговорността на М.К. обстоятелства – обстоятелството, че деянието макар и довършено е
останало във фазата на опита и не са настъпили общественоопасните последици;
самопризнанията, направени от подсъдимата и проявеното от нея критично отношение по
време на съдебния процес; установените конфликтни отношения с пострадалия и проявената
от него физическа и словесна враждебност; употребеното количество алкохол, което в
съчетание с особеностите на личността на К. са били фактор, улесняващ деянието. Правилно
съдът е отчел като отегчаващи отговорността на подсъдимата факти – многобройността на
нанесените удари и извършените след деянието медицински интервенции настъпилите
дълготрайни последици за тялото и здравето на пострадалия. Верен е изводът на
решаващата инстанция, че и най-лекото, предвидено в закона наказание от 10 години
лишаване от свобода се явява несъразмерно тежко за извършеното от подсъдимата. САС
счита за необходимо да добави, че като смекчаващи отговорността на К. факти следва да се
отчетат: емоционалната й слабост; обстоятелството, че в детството си е била жертва на
насилие от баща си; необходимостта на непълнолетното й дете от майчински грижи и
привързаността на дъщеря й към нея; трудовата й ангажираност и много добри данни за
личността й, установени от свидетеля В. и С..
В този смисъл законосъобразно наказанието за подсъдимата за престъплението по чл.
115, вр. с чл. 18, а 1 НК е определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК.
Първоинстанционният съд правилно е приел, че за престъплението по чл. 115 вр. с чл.
18, ал. 1 НК законосъобразното наказание е 5 години лишаване от свобода.
Законосъобразни са доводите на съда, че в случая не се налице формалните
предпоставки на закона за приложение на чл. 66, ал. 1 НК, поради което наказанието следва
да бъде изтърпяно от подсъдимата К. в затвора при определен на основание чл. 57, ал. 1, т. 3
ЗИНЗС първоначален общ режим.
При тези съображения, въззивният съд счита, че наказанието на подсъдимата К. е
определено законосъобразно, справедливо е, и са съобразени целите по чл. 36 НК.
В частта за разноските, присъдени от първата инстанция, съдебният акт следва да
бъде потвърден, като допълнително подсъдимата следва да бъдат осъдена да заплати
разноските, направени пред въззивния съд – 295 лева за възнаграждение на вещото лице за
изготвеното заключение на допусната и приета допълнителна съдебномедицинска
експертиза и разпит пред САС на вещото лице.
В съответствие със закона ОС Монтана е приспаднал на основание чл. 59, ал. 1 НК
предварителното задържане на подсъдимата, считано от 6.6.2019 г.
Мотивиран от изложените съображения настоящият съдебен състав прие, че на
основание чл. 338 НПК следва да потвърди атакуваната първоинстанционна присъда.
При извършената на основание чл. 314 НПК служебна проверка съдът не констатира
основания за корекции на първоинстанционния съдебен акт.
Водим от горното и на основание чл. 338 НПК, СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, НК, ІI състав
[1] Решение 163-88-I
[2] Решение 406-79-I, Решение 57-79-ОСНК
[3] Решение 375-70-II
[4] Решение 858-73-II
[5] Решение 58-79-II
15
[6] Решение 331-81-II, Решение 524-86-I
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 29.9.2020 г. по н.о.х.д. № 3/2020 г. по описа на
Окръжен съд Монтана, Наказателно отделение.
ОСЪЖДА М. Ц. К. да заплати по сметка на Софийския апелативен съд сумата по
295 лева, представляваща разноски за възнаграждение на вещо лице.
Настоящето решение подлежи на обжалване и протестиране пред ВКС в 15-дневен
срок от уведомяването на страните – САП, подсъдимата К. и адвокат Г. – за изготвянето
му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16