и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 118/23.10.2007 год., постановена по Н.о.х..дело № 914/2007 год., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимия Милко Георгиев Илиев от гр.Кърджали за виновен в това, чена 14.05.2007 год. в гр.Кърджали, в съучастие като извършител с Йордан Георгиев Илиев от гр.Кърджали, чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот- счупване на заключващо устройство с катинар и използване на техническо средство- маркуч и 3 бр. пластмасови туби, отнел чужди движими вещи - 21 литра дизелово гориво, на стойност 36.96 лв., от владението на "Брезите"АД- Кърджали, без съгласието на съответното длъжностно лице - Добромир Стайков Канев от гр. Кърджали, и с намерение противозаконно да ги присвои, в немаловажен случай, като деянието е извършено повторно, поради което на основание чл.195 ал.1 т.3, т.4 и т.7, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.28 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2, във вр. с чл.55 ал.1 т.1 от НК го е осъдил на наказание "лишаване от свобода" за срок от 6 /шест/ месеца, при първоначален "общ" режим на изтърпяване на наказанието. С присъдата съдът е признал също и Йордан Георгиев Илиев от гр.Кърджали за виновен в това, че на 14.05.2007 год. в гр.Кърджали, в съучастие като извършител с Милко Георгиев Илиев от гр.Кърджали, чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот- счупване на заключващо устройство с катинар и използване на техническо средство- маркуч и 3 бр. пластмасови туби, отнел чужди движими вещи - 21 литра дизелово гориво, на стойност 36.96 лв., от владението на "Брезите"АД- Кърджали, без съгласието на съответното длъжностно лице - Добромир Стайков Канев от гр. Кърджали, и с намерение противозаконно да ги присвои, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатите вещи са били заместени, поради което на основание чл.197 т.3, във вр. с чл.195 ал.1 т.3, т.4, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2, във вр. с чл.55 ал.1 т.2, б. "б" от НК го е осъдил на наказание "пробация", като на основание чл.42а ал.2 от НК е определил следните пробационни мерки: "задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от 2/две/ години и 6 /шест/ месеца, "задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от 2/две/ години и 6 /шест/ месеца и "включване в програми за обществено въздействие" за срок от 6 /шест/ месеца. На основание чл.53 ал.2, б. "б" от НК съдът е отнел в полза на Държавата веществените доказателства- 3 бр. пластмасови туби с дизелово гориво; а по отношение на вещественото доказателство - 1 бр. пластмасов маркуч, съдът е постановил да бъде унищожено след влизане на присъдата в сила. Осъдил е подсъдимите Милко Георгиев Илиев и Йордан Георгиев Илиев, и двамата от гр.Кърджали, да заплатят солидарно по сметка на PC- Кърджали направените по делото разноски в размер на 50 лв. Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият Милко Георгиев Илиев от гр.Кърджали, който я обжалва в частта й, с която е признат за виновен в извършване на престъплението, за което е бил обвинен и осъден на посоченото по-горе наказание, като счита, че в същите части присъдата е неправилна и незаконосъобразна. Твърди, че той лично не бил извършил деянието, в което бил обвинен, а същото било извършено от брат му, като жалбодателят само носел едната туба с нафта. Моли да му бъде наложено наказание по чл. 194 ал.1, във вр. с чл. 28 ал.1, във вр. с чл. 20 ал.2, във вр. с чл. 55 ал.1 т.2 б.”б” от НК, т.е. по-леко наказание, съответствуващо на вида и степента на деянието, което извършил. Едновременно с това моли да бъде отменена присъдата на първоинстанционния съд в обжалваните части и да бъде признат за невиновен по така предявеното му обвинение. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Не сочи нови доказателства. Прокурорът от Окръжна прокуратура - Кърджали изразява становище, че жалбата е неоснователна, а обжалваната присъда счита за правилна и законосъобразна, поради което моли същата да бъде потвърдена. Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда, с оглед доводите и оплакванията на жалбодателя, наведени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е основателна, макар и по различни от изложените в нея доводи и съображения. За да постанови осъдителната си присъда, първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, ¸е на 13.05.2007 год., около 21.10 часа, св. Добромир Канев от гр. Кърджали - шофьор в „Брезите" АД- гр. Кърджали, пристигнал в гр. Кърджали с управлявания от него товарен автомобил марка „Камаз", с ДК №3423 АР. Автомобилът бил с ремарке, натоварено с дървени трупи. Заредил автомобила с дизелово гориво и заключил резервоара с катинар, след което го паркирал на ул. „Джебелска", пред Историческия музей в града. На 14.05.2007 год., подс. Йордан Илиев управлявал лек автомобил марка „Форд", модел „Ескорт", с ДК № 45 29 АК, собственост на Георги Колев Косев от гр. Кърджали, по ул. „Джебелска" в гр. Кърджали. С него в автомобила се намирал и брат му- подс. Милко Илиев. Двамата видели паркирания автомобил и решили да източат гориво. Подсъдимият Йордан Илиев паркирал автомобила до сградата на следствието. Взели маркуч /зелен на цвят/ и пластмасова туба /бутилка/ от минерална вода"Хисаря" /с дръжка и капачка/ с вместимост 10 литра от автомобила и отишли до посочения камион. Видели катинара на резервоара, като подс. Йордан Илиев го дръпнал, вследствие на което скобата му се счупила. Същият поставил единия край на маркуча в резервоара, всмукал с уста, за да потече гориво и поставил другия край в тубата. По този начин горивото преминавало от резервоара в празната туба. След като тубата се напълнила, двамата подсъдими потърсили други съдове наоколо. Намерили още две празни бутилки от минерална вода „Горна Баня" /с дръжки и капачки/ с вместимост 6 литра и 5 литра. Подсъдимите напълнили и тях по същия начин. След това единият взел пълните десет литрова и пет литрова туби, а другият пълната пет литрова туба, за да ги пренесат до автомобила, с който пристигнали. В този момент подсъдимите забелязали приближаващ автомобил, оставили тубите на земята, съответно първите две били оставени до дясната врата на товарния автомобил на разстояние 1.5 метра една от друга, а третата туба от 6 литра била оставена вляво до резервоара на товарния автомобил. Виждайки, че приближаващият автомобил е полицейски автопатрул, подсъдимите побягнали. Автопатрулът при РПУ- Кърджали в състав - св. Вили Бонина и св. Тодор Стойчев, които минавали от там със служебния си автомобил, забелязали две лица, които бягат. Свидетелите огледали района, като до паркираният камион забелязали пълните с нафта туби, след което потърсили съдействие от дежурния при РПУ- Кърджали за изясняване на случая. На место пристигнали св. Маврудиев и св.Дуран- служители на РПУ-Кърджали. Последните извършили обход на района, като пред единия вход на блок „Спартак" установили подс. Милко Илиев, който не можел да даде логично обяснени какво прави там. Полицейските служители констатирали силна миризма на нафта от ръцете на този подсъдимия, който при проведения разговор признал, че с брат си източили гориво от резервоара на камиона. Видно от протокол за извършен оглед на местопроизшествие от 14.05.2007 год., срещу Историческия музей в гр. Кърджали, се намерил паркиран товарен автомобил марка „Камаз", с ДК №3423 АР. Резервоара на същия автомобил бил отворен, а капачката била закачена на синджир, свързан с каросерията. На земята под резервоара бил установен катинар със счупено заключващо устройство. Там в ляво била намерена туба с вместимост 6 литра пълна с тъмнокафява течност. До дясната врата на автомобила били намерени 2 туби- с вместимост от 10 и 5 литра на разстояние една от друга 1.5 метра, също пълни с тъмнокафява течност. На 7 метра от автомобила, в тревата бил установен маркуч- зелен на цвят с дължина 1.5 метра. С Протокол за доброволно предаване от 14.05.2007 год., подс. Милко Илиев предал 1 бр. пластмасова туба /бутилка/ от минерална вода е надпис "Хисаря" с вместимост 10 литра, пълна с жълто-кафява течност; 1 бр. пластмасова бутилка от минерална вода с надпис „Горна Баня" с вместимост 6 литра, пълна с жълто-кафява течност и 1 бр. пластмасова бутилка от минерална вода с надпис „Горна Баня" с вместимост 5 литра, пълна с жълто-кафява течност, с пояснение, че „ …тубите ги напълни брат ми, намерихме ги в контейнер до музея, маркуча си беше на брат ми, източихме тубите и му помогнах да ги занесем ...", „…нафтата я напълнихме от един камион до музея". Видно от заключението на вещото лице по извършената оценителна експертиза, стойността на 21 литра дизелово гориво възлизала на 36.96 лв. За да приеме за установена тази фактическа обстановка, съдът е извършил анализ и оценка на събраните по делото доказателства – обясненията на двамата подсъдими; показанията на разпитаните в хода на проведеното съдебно следствие свидетели Бонина, Стойчев, Маврудиев и Дуран; показанията на св.Канев, дадени на досъдебното производство, прочетени и приобщени към доказателствените материали по делото по реда на чл.281 ал.3, във вр. с ал.1 т.5 от НПК; писменото заключение на вещото лице Димитров по назначената съдебно-оценителна експертиза и показанията на същото, дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, както и на останалите писмени доказателства по делото, приети от първоинстанционния съд. Въз основа на така приетата фактическа обстановка съдът е приел, че предявеното на всеки от подсъдимите обвинение е доказано по несъмнен начин, направил е изводи относно осъществяването на престъплението от всеки от подсъдимите, предмет на обвинението, предявено на всеки от тях, от обективна и субективна страна – относно авторството на деянието, квалифициращите деянието на всеки от подсъдимите обстоятелства и формата на вината, като ги е признал за виновни в извършването на престъплението, предмет на възведеното им обвинение /като за подс.Йордан Георгиев Илиев е преквалифицирал деянието в по-леко наказуемо престъпление – такова по чл. 197 т.3, във вр. с чл. 195 ал.1 т.3 и т.4, във вр. с чл. 194 ал.1, във вр. с чл. 20 ал.2 от НК, с оглед заместването на отнетите вещи до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, чрез заплащане на равностойността им/, и им е наложил посочените по-горе наказания. На предварителното производство, както и при постановяването на обжалваната присъда, ведно с мотивите към нея, обаче, органите на предварителното разследване и първоинстанционният съд са допуснали съществени нарушения на процесуалните правила. Така, на досъдебното производство подс. Милко Илиев е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 195 ал.1 т.3, т.4 и т.7, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл. 28 ал.1, във вр. с чл. 20 ал.2 от НК – за това, че на 14.05.2007 год. в гр.Кърджали, в съучастие като извършител с Йордан Георгиев Илиев, с ЕГН - **********, чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот- счупване на заключващо устройство с катинар и използване на техническо средство- маркуч и 3 бр. пластмасови туби, отнел чужди движими вещи - 21 литра дизелово гориво, на стойност 36.96 лв., от владението на "Брезите"АД- Кърджали, без съгласието на съответното длъжностно лице - Добромир Стайков Канев от гр. Кърджали, и с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено повторно. При така посочените юридическо /цифрово/ и фактическо /словесно/ формулиране на обвинението органа по разследването е допуснал противоречие и неяснота досежно квалифициращото деянието обстоятелство по чл.195 ал.1 т.7 от НК, тъй като посочената законова разпоредба обявява за наказуема квалифицираната кражба, извършена при условията на повторност по смисъла на чл. 28 ал.1 от НК, но в немаловажни случаи. Т.е. изискването кражбата да не е в маловажен случай е елемент от състава на това квалифицирано деяние, и като такъв задължително следва да се посочи при формулиране на обвинението, вкл. и при словесното такова, тъй като не всяка кражба, макар и извършена при условията на повторност, би била съставомерна по чл.195 ал.1 т.7, а само тази, която не представлява маловажен случай. Като е допуснал противоречие между юридическото и фактическото формулиране на обвинението на подс.Милко Илиев, органа по разследването е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила – нарушил е правото на защита на посоченият подсъдим, който има правото да знае в извършването на какво точно престъпление е обвинен, вкл. и всички квалифициращи деянието обстоятелства, за да може да организира защитата си по най-ефективния за него начин, още повече, че наличието или липсата на някое квалифициращо деянието обстоятелство би имало значение за наказателната му отговорност, респ. с налагане на по-тежко или по-леко по размер наказание. Във фазата на действията на прокурора след завършване на разследването, прокурора от Районна прокуратура – Кърджали не е констатирал посоченото съществено процесуално нарушение от органа по разследването и не е взел мерки същото да бъде отстранено, а напротив – сам в изготвения обвинителен акт е допуснал аналогично съществено процесуално нарушение при формулиране на обвинението за извършено от обв.Милко Илиев престъпление, в частта му относно квалификацията по чл. 195 ал.1 т.7 от НК. Още повече, че в обстоятелствената част на обвинителният акт прокурора не е обосновал по никакъв начин дали и защо деянието не представлява маловажен случай, като по този начин е лишил подс.Милко Илиев от възможността да прави доводи в тази връзка, вкл. и чрез оборване на факти и обстоятелства, включени в обхвата на обвинението, посочване на доказателства, отправяне на искания за извършване на процесуално-следствени действия и т.н. Нещо повече, в обстоятелствената част на обвинителният акт прокурора е възприел изцяло обясненията на двамата обвиняеми, дадени на досъдебното производство, относно участието на обв.Милко Илиев в извършване на деянието – че при счупване на заключващото устройство с катинар на резервоара на камиона, вземането на бутилки /туби/ и маркуч и източване на горивото от резервоара, обв.Йордан Илиев е бил сам, едва след което се обадил на брат си по телефона, отишъл с колата си и го взел от дома му в бл. „Младост”, като двамата обвиняеми започнали да пренасят тубите с гориво, т.е. по същество прокурора е приел, че обв.Милко Илиев е взел участие в по-късен етап на осъществяване на изпълнителното деяние на престъплението, а именно: в прекъсване на владението на длъжностното лице Добромир Канев върху отнетото гориво и установяването на трайна фактическа власт на двамата обвиняеми върху него. Посоченото с основание повдига въпроса относно обосноваността на повдигнатото с диспозитивната част на обвинителният акт обвинение на обв.Милко Илиев за извършване на престъплението „кражба” при наличието на квалифициращите деянието обстоятелства по т.3 и т.4 на чл. 195 ал.1 от НК – за извършване на кражбата, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот /счупване на заключващото устройство с катинар/ и чрез използуване на техническо средство – маркуч и 3 бр. пластмасови туби. С други думи, възприетата от прокурора фактическа обстановка в обстоятелствената част на обвинителния акт не обосновава извършването на деянието, за което е обвинен подс.Милко Илиев, при наличието на посочените две квалифициращи обстоятелства нито от обективна, нито от субективна страна /с оглед законовото изискване за общност на умисъла на съучастници в извършване на престъплението, вкл. и по отношение на квалифициращите деянието обстоятелства/. По този начин прокурора също е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, нарушаващо правото на защита на подс.Милко Илиев, който, с оглед изложеното по-горе, не е имал възможността да се защити по най-ефективния за него начин. Съществени процесуални нарушения е допуснал и първоинстанционният съд при разглеждане на делото и постановяване на обжалваната присъда, ведно с мотивите към нея. При проверката на съдията – докладчик, извършена при условията на чл. 248 ал.2 от НПК, същият не е забелязал допуснатото на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила, посочени по-горе, респ. същото не е забелязано и отстранено чрез връщане на делото за доразследване на прокурора и в хода на съдебното следствие, при което постановената присъда се явява порочна. Освен това, съществени процесуални нарушения е допуснал и самият първоинстанционен съд при постановяването на обжалваната присъда и мотивите към нея. Така, при фактическото формулиране на престъплението, в извършването на което е признал подс.Милко Илиев за виновен и го е осъдил на посоченото по-горе наказание, в присъдата първоинстанционният съд е посочил, че деянието този подсъдим е извършил при условията на повторност, в немаловажен случай, като по този начин недопустимо е разширил обвинението, повдигнато на посоченият подсъдим на досъдебното производство и с обвинителният акт, т.е. едва с присъдата за първи път подс.Милко Илиев е разбрал, че е осъден за деяние, което не представлява маловажен случай. Нещо повече, първоинстанционният съд е приел за установена фактическа обстановка, значително различаваща се от тази, описана в обстоятелствената част на обвинителния акт. Така, както бе посочено по-горе в мотивите, въпреки че в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурора е възприел обясненията на двамата подсъдими относно участието на всеки от тях в изпълнителното деяние на престъплението - че при счупване на заключващото устройство с катинар на резервоара на камиона, вземането на бутилки /туби/ и маркуч и източване на горивото от резервоара, обв.Йордан Илиев е бил сам, едва след което се обадил на брат си по телефона, отишъл с колата си и го взел от дома му в бл. „Младост”, като двамата обвиняеми започнали да пренасят тубите с гориво, съдът очевидно не е кредитирал тези обяснения, като е приел от фактическа страна, че на 14.05.2007 год. подс.Йордан Илиев е управлявал лекия автомобил марка „Форд Ескорт” по ул.”Джебелска”, като с него в автомобила бил и брат му – подс.Милко Илиев; двамата видели паркирания автомобил на „Брезите” АД – гр.Кърджали, управляван от св.Канев, и решили да източат гориво; подс.Йордан Илиев взел маркуч и пластмасова туба от минерална вода „Хисаря” с вместимост от 10 литра, като двамата отишли до камиона, подс.Йордан Илиев счупил катинара на резервоара и започнал да източва гориво в тубата; както и че след като напълнили първата туба, двамата подсъдими намерили още две празни туби от минерална вода „Горна баня” с вместимост 6 и 5 литра, които напълнили по аналогичен на първата начин, т.е. съдът е приел за установено от фактическа страна, че подс.Милко Илиев е участвувал в осъществяване на изпълнителното деяние на престъплението от самото начало. По този начÞн, обаче, първоинстанционният съд е излязъл далеч извън очертаните с обвинителният акт фактически и правни рамки на обвинението. Последните обвързват произнасянето на съда по въпросите има ли извършено от всеки от подсъдимите съставомерно деяние, какво точно е то, и ако наистина такова е налице, извършено ли е виновно от всеки от подсъдимите, включително и по отношение на квалифициращите деянието на всеки подсъдим обстоятелства. С други думи, имайки предвид изложените по-горе в мотивите съображения относно необосноваността на обвинителният акт по отношение на квалификацията на деянието на подс.Милко Илиев по чл. 195 ал.1 т.3 и т.4 при възприетата от прокурора фактическа обстановка в обстоятелствената част на обвинителният акт, по същество първоинстанционният съд е извършил съществено изменение на обстоятелствената част на обвинителният акт, което обаче е недопустимо при бездействието на прокурора в хода на съдебното следствие, тъй като при такова бездействие е невъзможно осъждане извън параметрите на обвинителния акт. Само за прецизност следва да се посочи още и, че преквалифицирайки деянието на подс.Йордан Илиев в по-леко наказуемо престъпление – такова по чл. 197 т.3, във вр. с чл.195 ал.1 т.3 и т.4, във вр. с чл. 194 ал.1, във вр. с чл. 20 ал.2 от НК, първоинстанционният съд не го е оправдал по първоначално предявеното му обвинение по чл. 195 ал.1 т.3 и т.4, във вр. с чл. 194 ал.1, във вр. с чл. 20 ал.2 от НК. Посочените процесуални нарушения, допуснати от първоинстанционния съд са съществени такива, тъй като ограничават и нарушават правото на защита на подс. Милко Илиев, като същите, както и допуснатите такива на досъдебното производство /посочени по-горе в мотивите/, препятствуват проверката на правилността - обосноваността, законосъобразността и справедливостта, на постановената присъда от настоящата инстанция, които нарушения не могат да бъдат отстранени от въззивната инстанция, но могат да бъдат отстранени при връщане на делото на прокурора за ново разглеждане. С оглед изложеното, съдът намира, че следва на основание чл.334 т.1, във вр. с чл. 335 ал.1 т.1 от НПК, обжалваната присъда да бъде отменена, като делото бъде върнато на Районна прокуратура - Кърджали за ново разглеждане, при което бъдат отстранени посочените допуснати съществени процесуални нарушения. Поради това, настоящата инстанция не следва да се произнася по същество на делото, както и не следва да обсъжда и събраните по делото доказателства. Следва да се отбележи, че жалба против присъдата е подадена само от подс.Милко Илиев, въпреки което обжалваната присъда следва да бъде отменена изцяло, вкл. и по отношение на необжалвалият подсъдим Йордан Илиев, и в необжалваните й части, тъй като повдигнатото на подсъдимите обвинение, предмет на настоящото производство, е за престъпление, извършено от тях в съучастие като извършители, при което следва въпросите относно наказателната отговорност на всеки от тях да бъдат решени в едно наказателно производство. Водим от изложеното, и на основание чл. 334 т.1, във вр. с чл. 335 ал.1 т.1 от НПК , Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА изцяло присъда № 118/23.10.2007 год. по Н.о.х.дело № 914/2007 год. по описа на Кърджалийския районен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане на Районна прокуратура – Кърджали. Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |