Р Е Ш Е Н И
Е №
гр.
Никопол, 07.10.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
НИКОПОЛСКИ
РАЙОНЕН СЪД, в открито съдебно заседание
на седми октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ НАУМОВА
При секретаря Десислава Бунева, като разгледа докладваното от Председателя
гр.д.№ 534/2020г. по описа на НРС,
за да се произнесе, намери за установено следното:
Иск
с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР
Производството по делото е образувано по подадена искова молба и уточняваща
такава от Е.А.С. и З.Д. Сйлейманова и
двамата от гр.Никопол, против М.М.А. от
с.гр. в която се твърди, че ищците са
собственици съгласно Договор за покупко-продажба срещу задължение за гледане и
издръжка на недвижим имот от 01.07.1992г.,
съгласно Нот.акт№ 153, том 1, дело № 273 на районен съдия в гр.Никопол, на ПИ, №51723.500.811, целият с площ по документи за
собственост от 389 кв.м., а по кадастър с площ от 262 кв.м., находящ се в
гр.Никопол, обл.Плевен, ул.“Генерал Криденер“ №58, с трайно предназначение:
урбанизирана територия, с начин на трайно ползване:ниско застрояване /до 10м/,
който имот е по действащата кадастрална карта на гр.Никопол, одобрена със
Заповед № РД-18-75/28.12.2006г. на Изпълнителния директор на АГКК, стар
идентификатор няма, номер по предходен план №362, квартал 100, парцел II, при граници и съседи на имота: 51723.500.812;
51723.500.810; 51723.500.814; 51723.500.1254.
Твърди, че от източната страна, имота на ищците граничи с ПИ
№ 51723.500.812, собственост на ответника М.М.А., като имотната граница минаваща между
тях, материализирана с телена мрежа е
била премахната, от ответника
без знание и съгласие на ищците, възползвайки се от дългогодишното им отсъствие
от страната, т.к. същите живеят и работят в Испания. Твърди, че в същото време,
одобрената промяна на кадастралните граници на двата имота е в противоречие с
документите за собственост на страните и
в действителност са променени площите на имотите им в източната част граничещ с ответника. Твърди, също, че
действащият ПУП, не е приложен в дворищно регулационната му част, както и че не
е им е изплащано обезщетение, нито на ищците, нито на техните праводатели, за евентуално отчуждаема част на имотите им.
В допълнителната уточняваща молба, ищците поддържат да бъде признато за установено по отношение
на ответника, че ищците са собственици на 180 кв.м по вътрешната, посока север
– изток граница между УПИ с идентификатор № 51723.5000811 и ПИ с идентификатор
№ № 51723.5000812, които по сега действащия регулационен план са
неправилно придадени към имота на ответника, както и да бъде
установено, че са налице непълноти или грешка към момента на
одобряване и влизане в сила на
действащия кадастрален план
към 1969г. Представя
доказателства.Прави доказателствени искания. Представя писмени бележки.
В срока по чл. 131
от ГПК е постъпил отговор от адв. Д.Д.- пълномощник на ответника. С
отговора се оспорва основателността на
предявеният иск. Твърди се, че като ответник по делото следва да бъде конституирана и съпругата на ответника
Гюлтен М. Абдиева, като едновременно с това депозира отговора и от нейно име.
Твърди, че е придобил имота през 1977г. на основание договор за покупко –
продажба.Излага се, че ищеца е племенник на ответника, като не се спори, че
ищеца е придобил имота на соченото от него основание. Твърди, се че през
1969г., бащата на ищеца изградил подпорна стена по външната регулационна
граница, между двата имота, т.к. имота на наследодателите на ищците е по- висок
от двата терена.Ответника твърди, че тази подпорна стена и до момента очертава
границите между двата имота. Излага още, че през 1977г., община гр.Никопол е
придала към имота на ответника терен,
който е заплатил. Излага и това, че от 1977г. ответника заедно със
съпругата си, владее целият имот който по настоящем съгласно КККР на
гр.Никопол, е с идентификатор № 51723.5000812, и през целият този период
никой не им е оспорвал владението. Правят възражение, че са собственици на
същият на основание прокупко – продажба и давностно владение, продължило
необезпокоявано в продължение на повече от 10 г.Молят иска да бъде
отхвърлен.Претендират направените разноски.Развиват доводи и в представените
писмени бележки.
В
с.з. ищците, лично и чрез процесуалният си представител, поддържат исковата
претенция на основание изложени в молбата, а ответника, чрез процесуалният си
представител, оспорва същата, като твърди, че не е налице
грешка в кадастралният план по отношение на притежаваните от страните имоти.
Съдът като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа
страна.
На първо
място, съдът намира, че съсобствениците на недвижим имот в производство не са
задължително необходими другари, т.к. постановеното решение ще ползва и
останалите съсобственици, по начина, по който същите биха се ползвали и от акта
по чл.54, ал.1 ЗКИР при липса на спор за материално право. Другарството би могло
да бъде необходимо с оглед естеството на спора за материално право, но не е
задължително. В този смисъл, съпругата на ответника не е необходима да бъде
конституирана от съда служебно в настоящото производство, или по искане на
ответника, още повече, че ищеца е този който преценява срещу кого следва да
насочи иска си.
Съгласно §1, т.16 от Допълнителните
разпоредби на ЗУТ, непълноти или грешки са несъответствия в границите и
очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана
територия спрямо действителното им състояние. Непълнотата или грешката се
допълва или поправя от службите по геодезия, картография и кадастър по реда
на чл.54, ал.1 ЗКИР въз
основа на писмени доказателства и проект за изменение на кадастралната карта и
кадастралния регистър на недвижимите имоти, като искането може да бъде подадено
от всяко едно от заинтересованите лица, т.е. от всяко лице, посочено в
регистъра към одобрената кадастрална карта като носител на вещни права върху
имота, вкл. един от съсобствениците. Когато грешката или непълнотата е свързана
със спор за материално право, тя се отстранява след решаването на спора по
съдебен ред /чл.54, ал.2 ЗКИР/.
Съдът следва първо да се произнесе по въпроса кому принадлежи правото на
собственост върху погрешно нанесената част, като отрази тази своя констатация
на изготвена от вещо лице скица чрез нейното приподписване, което именно ще
послужи като основание за отстраняване на грешката в кадастралната карта. Всяко
заинтересовано лице, което може да иска отстраняване на грешката по реда на чл.54, ал.1 ЗКИР следователно може да иска отстраняването и по реда на чл.54, ал.2 ЗКИР, като
предяви иск с цел разрешаване на съществуващия спор за материално право,
защитавайки по този начин своя правен интерес.
Както е посочено в мотивите към
т.5 на ТР №8/2014г. от 23.02.2016г. на ОСГК на ВКС/ от същото тълкувателно
решение, грешното заснемане в кадастралната карта на границите на един недвижим
имот не води до промяна на правото на собственост върху грешно заснетата част
от имота, защото кадастралната карта няма вещно-прехвърлително действие.
Безспорно по делото е, че майката на
ищеца Ерден е сестра на ответника М., който е негов вуйчо.
Не се
спори между страните, и това се установява от приложените по делото 3 бр. н.а.,
че общият на страните наследодател – Мехмед Трампетаджиев, продава през 1969г.
наА.Юсеинов С., баща на ищеца Ерден, дворно място в гр.Никопол с площ от 354 кв.м.,
съставляващо неуреголиран парцел II -362, в кв.100 по плана
на града, а през 1977г., на ответника М., негов син – дворно място, находящо се
в гр.Никопол, цялото от 340 кв.м., съставляващо парцел 14 –десети, , пл.
№ 362, в кв.100.
А.и Ф.С.от своя страна продават на сина си
Ерден, ищец по делото, през 1992г.,
следният недвижим имот – дворно място с къща, нахосащ се в гр.Никопол на
ул.Генерал Криднер № 48, цялото от 389 кв.м., съставляващ парцел II -362, в кв.100 по плана на града.
Не се
спори между страните, че ПИ № 51723.5000812 по действащият в момента кадастрален план
на гр.Никопол е собственост на ответника.
От приетата по
делото, първоначална съдебно – техническа експертиза, която съдът възприема,
като обективна, компетентна и обоснована, се установява, че със заповед №2289/13.08.1969год. е одобрено
изменението на дворищната регулация между парцел II-362 и III-361, кв. 100,
като се образуват нови парцел XIII-362 и парцел XIV-362 по застроителен и
регулационен план на гр. Никопол- стар град, съгласно който площта на УПИ
XIII-362, измерена графично е 314 кв.м., площта на УПИ XIV -362 е 315 кв.м.,
площта на УПИ II- 362 -419,46 кв.м. и площта на УПИ III-740,40
кв.м.( приложение №1).
С тази заповед е изменен
регулационния план, одобрен със Заповед №1057/ 1960год. за кв. 100 по плана на
гр. Никопол.
През 1976 год. комисия по чл.265
от ППЗТСУ е извършила оценка на придаваеми дворни места в гр. Никопол. Съгласно
протокол от 02.04.1976 год. към парцела XIV-262, стр.кв.100 по плана на гр.
Никопол, собственост на Мехмед Абди Трампетаджи се придават 75 кв.м. от парцела
III-361, кв.100, собственост на Ю.Ш.Д.и 49 кв.м.общинска земя.
Съгласно протокол от
16.04.1976год. дворното място на Мехмед Абди Трампетаджи, съставляващи парцел
XIV -362 е 216 кв.м., заедно с построена паянтова жилищна сграда със застроена
площ 55 кв.м.
Придаваемите към парцела XIV-262,
стр.кв.100 по плана на гр. Никопол части са заплатени от Мехмед Абди
Трампетаджи на Ю.Ш.Д.и ГНС, за което има представени:вносна бележка от №492/10/
28.05.1976год. за сумата 150лв. и квитанция №049969/28.05.1976год.за сумата
98,00лв.
С изплащане на придаваемите части
парцела XIV-262, кв.100 по плана на гр. Никопол става с площ 340,00кв.м.
Със заповед №584/ 1982год. е
одобрен действащия застроителен и регулационен план на гр. Никопол- стар град,
съгласно който площта на УПИ XIII-362, измерена графично е 324 кв.м., площта на
УПИ XIV -362 е 325 кв.м., площта на УПИ II-362 -428,5 кв.м. и площта на УПИ III-740,40 кв.м. (приложение 2).
В този план няма отразена
кадастрална граница между УПИ XIII-362, УПИ XIV -362 и УПИ II-362 .Отразена е в
синьо само имотна граница, която не е изменяна в последствие.
Съгласно действащата кадастрална
карта, одобрена със Заповед №РД-18- 75/28.12.2006год.на
Изпълнителен Директор на АГКК имот с идентификатор 51723.500.812 (УПИ XIV -362)
е с площ 623 кв.м., имот с идентификатор 51723.500.811 (УПИ II -362) е с площ
262 кв.м и имот с идентификатор (УПИ XIII -362) е с площ 275 кв.м.
Имот с идентификатор 51723.500.812
(УПИ XIV -362), с площ 623 кв.м., собственост на ответниците навлиза както в
имот с идентификатор
(УПИ II -362) е с площ 262 кв.м., собственост
на ищците, така и в улицата.
Съгласно обобщения обоснован извод на съдебно –
техническата експертиза, към настоящия момент действа регулационен план за кв.
100 по плана на гр. Никопол, одобрен със заповед №584/1982год. Има една
единствена промяна на регулационния план, касаеща процесиите имоти и тя е през
1969 год., когато със заповед №2289/13.08.1969год. е одобрено изменението на
дворищната регулация между парцел II-362 и III-361, кв. 100, като се образуват
нови парцел XIII-362 и парцел XIV-362 по застроителен и регулационен план на
гр. Никопол- стар град. Границата между парцел II-362 и парцел XIV-362 не е
променяна от 1969год. до настоящия момент. Има придаваеми площи към
новообразуван парцел XIV-362, кв.100 от парцела III-361 -75 кв.м. и от общински
терен (улицата) 49 кв.м., с уредени регулационни сметки. Няма придаваеми площи
между парцел II-362 и парцел XIV-362.
Действащият преди влизане в сила на
кадастралната карта, а и към настоящия момент застроителен и регулационен план
на гр. Никопол е одобрен със заповед №584/1982год.
В този план няма отразена
кадастрална граница между УПИ ХIII -362, УПИ XIV
-362 и УПИ II-362 .Отразена е в синьо само имотна граница, която
не е изменяна в последствие.
Съгласно действащия регулационен план
на гр. Никопол, одобрен със Заповед №584/1982год. площта на имота на ищците е
428,5 кв.м., а по нотариален акт е 389 кв.м., която разлика се дължи на
разликата в западната кадастрална и регулационна граница на парцел II-362.
Има разминаване на имотните граници
на УПИ ХIII-362, УПИ XIV -362 и УПИ II-362
и кадастралните граници, съгласно действащата кадастрална карта на гр. Никопол,
одобрена със Заповед № РД-18-75/28.12.2006 г. на ИД на АГКК.
До изготвяне на кадастралната карта на гр.
Никопол е действал регулационен план за кв. 100 по плана на гр. Никопол,
одобрен със заповед №584/1982год.
Има една единствена промяна на регулационния
план, касаеща процесиите имоти и тя е през 1969 год., когато със заповед
№2289/13.08.1969год. е одобрено изменението на дворищната регулация
между парцел II-362 и III-361, кв. 100, като се образуват нови
парцел XIII-362 и парцел XIV-362 по застроителен и регулационен план на гр.
Никопол- стар град.
Парцела II -362, кв. 100 е
съществувала преди изменението на регулацията през 1969год.
Парцела XIV-362 се образува със
заповед №2289/13.08.1969год. е одобрено изменението на дворищната регулация
между парцел II-362 и III-361, кв. 100 по
плана гр. Никопол- стар град.
По делото е изготвена и
допълнителна съдебно – техническа експертиза, от която се установява и следното:
Със заповед №2289/13.08.1969год. е одобрено
изменението на дворищната регулация между парцел II-362 и III-361, кв. 100,
като се образуват нови парцел XIII-362 и парцел XIV-362 по застроителен и
регулационен план на гр. Никопол- стар град, съгласно който площта на УПИ II-362, преди образуване на нови парцели XIII-362 и
XIV-362 , измерена графично е 785,40 кв.м., а на УПИ III-361 -930,00 кв.м., (
приложение №1- комбинирана скица).
Към този момент в разписния лист към регулационния план на гр. Никопол,
одобрен със Заповед №1057/1960 год. като собственик на УПИ II-362 е отразен
Имиш Юсеинов С. с н.а №147/ 1969год., дело №276, а на УПИ III -Юсуф Шукри
Джелилов, с н.а. №40, т. I, д.83/1951год. ( приложение №2- копие на разписен
лист към регулационен план на гр. Никопол, одобрен със Заповед №1057/1960
год.).
Неразделна част от заключението е
комбинирана скица на УПИ II -362, УПИ III -361, УПИ XIV -362 и УПИ XIII -362,
кв. 100 по ЗРП на гр. Никопол, одобрен със заповед №2289/1960год., където със
синьо са отразени имотните граници преди образуването на новите парцели II
-362, XIII-362 и парцел XIV- 362, а с червено са отразени новите регулационни
граници на новообразуваните имоти.
Съгласно разписния лист към
застроителния и регулационен план на гр. Никопол, одобрен със Заповед №584/
1982год., собственик на УПИ II -362 е Е.А.С. с н.а. №153, т.1, д. 278/1992год.,
на УПИ XIV-362 собственик е Мартин Маринов Асенов с н.а. №64/ 1977год., на УПИ XIII-362- Юзай Наилов М. с
н.а. №9/1995 год. и на УПИ III-361-Левен
Калиное Шибилев с н.а. №34/ 1974год. ( приложение №3- копие на разписен лист
към застроителен и регулационен план на гр. Никопол, одобрен със Заповед
№584/1982 год.).
В заключението се сочи, че УПИ
II-362 към
1969год,
преди влизане в сила на Заповед №2289/11.08.1969год., с която е изменено
одобрението на дворищната регулация между парцели II-362 и III-362, кв. 100 и са образувани нови парцели XIII-362 и XIV-362 по регулационния
план на гр. Никопол е бил с площ 785,40
кв.м. (измерена графично) , а УПИ III-361- с площ 930,00 кв.м.
На комбинирана скица, която е
неразделна част от заключението със синьо са отразени имотните граници на УПИ II-362 и УПИ III-361, преди
образуването на новите парцели II -362, XIII-362 и парцел XIV-362, а с червено са отразени новите
регулационни граници на новообразуваните имоти.
От събраните по делото гласни доказателства, посредством разпита на
свидетелите Ю.М., А.Т.,З. Асанова и Гайрет Рамизова, всички близки роднини и
приятели на семействата на двете страни,
относно упражнено владение по отношение на дворното място и сградите, както и отностно границата между
процесните имоти, изнасят единодушно ,
че дядото наищеца по майчина линия, който е и баща на ответника, е притежавал
едно общо дворно място, което в последствие разделя, между трите си деца –
родителите на ищеца,продава го на съпруга на дъщерята си/, сина си М., ответник
по делото и между другият си син – който е съсед на тези имоти. Всички
свидетели, са единодушни, че между двата имота има изградена подпорна бетонна
стена, висока около 2- 3 м., заради деневилацията на терена/същият представлява
скат/. Имота на ищеца е на по- високата част, а този на ответника е в ниската
част. Никой от свидетелети на ищеца не даде логичен отговор, кой е построил
бетонната стена, как са поставени границите между имота и защо бетонната стена
е изградена на вътре в имота на ищеца, а оградата от мрежа и колове, изградена,
в ниската част, намираща се в двора на ответника , до която ищеца няма достъп,
считат, че е границата между двата имота?! Логични обаче изглеждат отговорите
дадени от свидетелите на ответника,
които изнасят в показанията си, че
оградната мрежа с дървени колове, изградена в двора му е служила за да
раздели зеленчуковата градина, от дворното място в което са били отглеждани
животни, а не е била поставена, с цел граница между двата имота, като се има
предвид, че имота на ищеца в този случай е
с около 3 метра по – на високо от тази ограда, без да има достъп от своя
имот до това място, като същевременно, в едната част на бетонната стена, къщата
на ответника опира в нея, ?!.
Съобразявайки
изложеното от фактическа страна, от правна страна първоинстанционният съд
приема следното:
Съгласно § 5, ал.1 от ПЗР на ЗКИР, регулационните линии
по приложен дворищнорегулационен план се отразяват в кадастралната карта като
имотни граници на поземления имот. Ето защо, в производството по иск с правно
основание чл. 54, ал.2 ЗКИР на изследване подлежи положението на
имота по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта (план),
като се съобрази дали има прилагане на регулацията по тях, което би обусловило
трансформиране на регулационните граници в имотни, за да се направи извод дали
има несъответствия между отразеното в одобрената кадастралната карта (план) и
действително притежаваното от ищеца право на собственост. Поради това, предмет
на доказване по делото са всички последователни регулационни промени,
прилагането или неприлагането на дворищнорегулационните планове, съответно
прекратяване на отчуждителното им действие, съобразно разрешенията, дадени в Тълкувателно
решение № 3/15.07.1993 г. на ВС, ОСГК и Тълкувателно решение № 3/28.03.2011 г.
на ВКС, ОСГК, както и всички други факти, водещи до промяна на границите на
урегулирания имот.
Съгласно чл. 43, ал.1, т.5 ЗКИР, границите на
поземлените имоти като основна кадастрална единица, се установяват от данните
за означеното на място състояние в съответствие с документите за собственост,
плановете и картите по чл. 41, ал.1, т.1 и т.3 от същия закон, а при приложена регулация - от
регулационните планове. Следователно, при приложена регулация, границите на
имотите в кадастралната карта следва да съвпадат с регулационните, освен ако
след одобряване на регулацията са възникнали основания за промяна в
собствеността (ТР № 8/2014 г. на ВКС, ОСГК).
В случая, обаче, няма отделно отредени
парцели за индивидуално застрояване за всеки от имотите още по
първия регулационен план , които имоти са били в общ парцел.
Установеното
от свидетелите обстоятелство къде се е намирала площ, обработвана от някоя от
страните, няма за последица вещно-правни трансформации, за определен период от
време ,тъй като завземането на реална част от урегулиран парцел и упражняването
на фактическа власт върху нея не може да доведе до придобиване по давност на
такава реална част от парцела, съгласно действащите в периода до
2001г. благоустройствени закони, (съществувала е невъзможност да се придобиват
по давност реални части от урегулирани поземлени имоти, предвид изричната
забрана за периода 1973 г. - 2001 г., а преди и след това предвид
необходимостта частта да отговаря на изискванията за самостоятелно
урегулиране); респ.до изработване на КК (доколкото ако регулацията е приложена
при влизане в сила на ЗУТ, тя запазва действието си) .Установено е още, че
разликата от кв.м, с която имотът на ответника при заснемането му по КК е в повече от
имота на ищците, е в рамките на общия строителен квартал, когато през 1969г., със Заповед е одобрено изменението
на дворищната регулация между няколко съседни парцела, II-362 и III- 362 , в
кв.100, като са образувани нови парцели XIII – 362 и XIV -362,
за сметка на изменение на дворищната регулация от който има придаваеми площи към имота на
ответника от новообразуван парцел и общински терен/улица/ с уредени
регулационни сметки.От заключението на ВЛ се установи още, че към 1969г., имота
на ищците е представлявал неурегулиран парцел.
Видно от заключението на ВЛ, към 1996г., няма разминаване в имотните
граници, между двата процесни имота, като границата между същите имота не е променяна от 1969 кв.м., до
настоящият момент.
При
тези обстоятелства, не може да бъде установена наличието на грешка към този
момент, при заснемането за сметка на съседния имот.
Предвид изложеното, съдът намира, че
претенцията на ищците за установяване на грешка в КК на гр.Никопол от
1969г., относно границите
между ПИ № 51723.500.811 и ПИ №
51723.500.821, като неоснователен следва
да бъде отхвърлен.
Предвид
изхода на делото, следва да направените от ответника разноски в общ размер на
1095лв., съгласно представеният списък по чл. 80 от ГПК, да се възложат в
тежест на ищците.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Е.А.С. с ЕГН ********** и З.Д.С. с ЕГН **********,
против М.М.А. с ЕГН **********, иск с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР, за
признаване на установено на грешка в КК на гр.Никопол от 1969г., относно границите между ПИ №
51723.500.811 и ПИ №
51723.500.821, като неоснователен.
ОСЪЖДА Е.А.С. с ЕГН ********** и З.Д.С. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на М.М.А. с ЕГН **********, на основание чл.87, ал.1 от ГПК, сумата от
общо 1095лв., представялваща направените разноски в настоящото
производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: