Решение по дело №822/2015 на Районен съд - Радомир

                                                  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №

гр.Радомир, 07.12.2015 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Радомирски районен съд, гражданска колегия, IV – ти състав в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: С. Х.

 

при секретаря Т.П., като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 822 по описа за 2015 г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производство по реда на глава ХХV “Бързо производство” от ГПК, вр. с чл.146, ал.2  от СК.

Предявен e иск за изменение на съдебно определена издръжка на малолетно дете чрез увеличаване на размера й – правно основание чл.150 СК.

           В исковата молба ищцата Н.Б.С., в качеството й на майка и законен представител на детето Ю.Ю.В. твърди, че със Спогодителен протокол по гр.д. № 545 по описа за 2011 г. на РРС ответникът Ю.В.Г. е осъден в качеството му на баща на малолетното дете Ю.Ю.В. да заплаща месечна издръжка в размер на 100,00 лв., считано от 09.05.2011 г. до настъпването на правопроменящи или правопрекратяващи обстоятелства, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

Ищцата сочи, че бащата макар и нередовно заплащал присъдената издръжка, но не контактувал с детето, взимал го по няколко часа, когато реши. Преките грижи за отглеждането и възпитанието на детето падали върху неговата майка. С годините нуждите на детето нараснали. За изминалите 3 години, настъпили значителни промени, вкл. и законодателни, относно  минималния размер на издръжката, съобразно чл.142, ал.2 от СК. Детето към настоящия момент било на 8 г. и учело в трети клас в Национално училище „Архимандрит Зиновий“, гр.Радомир и имало потребности от разнообразна храна, съответстваща на хранителния режим на децата за тази възраст, облекло, средства за заплащане на разноските за училище, книжки и учебни помагала. От друга страна нараснали потребностите на детето от културни развлечения и допълнителни развлекателни занимания. Детето било талантливо, учило в музикална паралелка, ходело на конкурси по рисуване, по олимпиади, шахматни турнири и др., за което било необходимо внасянето на парични депозити.

Навеждат се доводи, че ответникът е млад и трудоспособен, имал постоянни доходи и можел да си позволи да заделя средства за нарасналите нужди на дъщеря си. Той не издържал друго дете, за разлика от майката, която имала още едно дете, родено на *** г. – Д. Й. М.. За отглеждането на бебето, майката била по майчинство и получавал обезщетение за временна неработоспособност.

Иска се изменение на размера на издръжката, определен със Спогодителен протокол по гр.д. № 545 по описа за 2011 г. на РРС  в размер на 100,00 лв., чрез увеличението й и осъждане на ответника Ю.В.Г. да заплаща издръжка в размер на 200,00 лв. месечно, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от подаване на исковата молба до настъпването на правопроменящи или правопрекратяващи това задължение обстоятелства.

Направено е искане за присъждане на разноски по делото в размер на 200,00 лв.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба. В него се признава обстоятелството, че Ю.Ю.В. е дете на Н.Б.С. и Ю.В.Г., както и размерът на предходната одобрена от съда издръжка със Спогодителен протокол по гр.д. № 545 по описа за 2011 г. на РРС. Сочи се, че за някои месеци издръжката не е получавана своевременно, но това се дължало на отказа на майката да отиде до пощата да получи парите, изпратени чрез пощенски запис. Във връзка със събиране на дължимите суми за издръжка на детето, било образувано изп.дело № 20151730400005 на ДСИ при РРС, което по – късно било преместено при ЧСИ Д., поради което ответникът отново бил поставен в ситуация да доказва повторно извършените плащания до момента.

 В с.з. ищцата, редовно призована, явява се лично и се представлява от процесуален представител по пълномощие – адв.Е., съгласно чл.32, т.1 ГПК, който поддържа предявения иск и моли за уважаването му. 

В с.з. ответникът, нередовно призован, се явява лично, не възразява по хода на делото, представлява се от процесуален представител по пълномощие – адв.Л., съгласно чл.32, т.1 ГПК, който оспорва предявения иск. Изразява становище, че не са налице обстоятелства, които да налагат изменение на така определената издръжка и моли за отхвърляне на иска. Не е направено искане за присъждане на разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 вр. чл.12 от ГПК прие за установено от фактическа страна следното:

Детето Ю.Ю.В. е родена на *** г. от майка – Н.Б.С. и баща – Ю.В.Г.. Със Спогодителен протокол по гр.д. № 545 по описа за 2011 г. на РРС ответникът Ю.В.Г. се е задължили да заплаща, в качеството му на баща на малолетното дете Ю.Ю.В., месечна издръжка в размер на 100,00 лв., считано от 09.05.2011 г. до настъпването на правопроменящи или правопрекратяващи обстоятелства, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

През учебната 2015/2016 г., детето Ю.Ю.В. е записана в трети клас в НУ „Архимандрит Зиновий“, гр.Радомир.

От  представеното и прието по делото Удостоверение от „НЕК“ЕАД е видно, че ответникът работи по трудов договор, като за периода от 01.03.2015 г. до 31.08.2015 г. брутното му трудово възнаграждение е варирало между 1 469,10 лв. и 855,80 лв.

От представеното и прието по делото заверено копие от Удостоверение изх.№ 13-00026789/16.07.2015 г. на НОИ ТП – Перник е видно, че доходът на майката на детето Н.Б.С. за периода от 01.01.2015 г. до 01.07.2015 г. е варирал между 399,67 лв. и 462,77 лв., представляващ обезщетение за временна неработоспособност, във връзка с ползване на отпуск за бременност и раждане на дете.

От представеното и прието по делото заверено копие от Удостоверение за раждане № ********** на Д. Й. М. от 09.03.2015 г., издадено от Община Перник е видно, че майката Н.Б.С. има друго малолетно дете, на което дължи издръжка.

От представените по делото Грамота на Сдружение за българските начални учители, Грамота на НУ „Архимандрит Зиновий“ и Характеристика на ученика за учебните 2013 – 2014 г. и 2014 - 2015 г., за детето Ю.Ю.В., е видно, че същото е талантливо, старателно в учебната подготовка и участва в допълнителни извънкласни занимания.

От показанията на свидетелката Д. – близка приятелка на майката на детето, се установява, че с увеличаването на възрастта на детето са се увеличили неговите потребности и интереси, освен това Ю. участвала в извънкласни подготовки и дейности, които изискват допълнителни разходи.

Съдът кредитира  показанията на свидетелката Демирова в тази им част, като вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи изцяло с представените по делото писмени доказателства. Освен това нейните впечатления са изградени на база непосредствените й възприятия върху детето, предвид близките отношения между двете семейства. Съдът не кредитира показанията на свидетелката в частта им, относно стойността на заплащаните такси за допълнителни дейности, посещавани от детето, тъй като подобно обстоятелство се установява с писмен документ - фактура или най - често разписка, какъвто документ не е представен в процеса. В този смисъл съдът не кредитира представената по делото Справка за направени разходи за ученичката Ю.Ю.В., поради изложените по – горе съображения.

По делото е депозиран Доклад от „ДСП“, гр.Радомир, в който се изразява становище, че в интерес на детето е да се увеличи размера на издръжката, която да заплаща бащата, с цел задоволяване на потребностите на детето в пълна степен.

По делото са представени и приети като доказателства, два договора за кредит, сключени на 07.10.2015 г. и на 14.05.2013 г. от ответника.

Исковата молба е подадена на 29.09.2015 г.

По делото са приети и други писмени доказателства, неотносими към правния спор, които съдът не намира за необходимо да коментира.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на представените по делото писмени доказателства.

Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:

Предявеният иск за изменение на присъдена издръжка с правно основание чл.150 СК е допустим, тъй като е предявен от лице с надлежна процесуална легитимация, при наличие на правен интерес.

Разгледан по същество е частично основателен, по следните съображения.

 Съгласно нормата на чл.150 СК, при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена. Искът се предпоставя от наличието на трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице, като за изменение на присъдената издръжка е достатъчно наличието на една от алтернативно посочените предпоставки/т.19 ППВС № 5/16.11.1970 г./.

По делата  за издръжка съдът следва да изясни първо действителните нужди на търсещия издръжка и материалните възможности на дължащите такава и тогава да определи издръжката, която ответникът дължи. Размерът на издръжката не е абсолютна величина и подлежи на  преценка във всеки конкретен случай.

До навършване на пълнолетие правото на децата на издръжка от техните родители е безусловно. Пълният размер на издръжката, нужна за детето, се разпределя между двамата родители, съобразно техните възможности. Съобразяват се също грижите и издръжката в натура, предоставяни непосредствено от родителя, упражняващ родителските права. Естествено на преценка подлежат и потребностите на детето, като се съобразят  обикновените условия на живот на деца от същата възраст.

В настоящия случай съдът намира, че една от алтернативните предпоставки за уважаване на предявената претенция е налице. От одобряване на постигнатото споразумение със Спогодителен протокол по гр.д. № 545 по описа за 2011 г. на РРС, е изминал период от време от повече от четири години, през който детето Ю. е пораснала значително и са се променили нейните потребности, във всякакъв аспект. Това обстоятелство обуславя и изменение на нейните ежедневни битови потребности, в посока на тяхното повишаване, следователно необходими са повече финансови средства не само за храна, като количество и качество, но и нужда от облекло, обувки, козметични, медицински продукти, средства за социален живот. От значение във връзка с изменение на обстоятелствата, налагащи промяна в размера на далжимата издръжка е достигането до ученическа възраст на детето, което също предполага увеличаване на разходите за задоволяване на потребностите му. Детето е в период на интензивно физическо и психическо израстване, при което непрекъснатото увеличаването на нуждите му се презюмира. Освен това видно от събраните в производството доказателства, става въпрос за дете с изявени таланти, старателно в училищната и извънкласната подготовка. Допълнителен фактор е и изменението на икономическите условия в страната през последните години - повишаване цените на стоките и услугите, както и увеличаване размера на минималната работна заплата, която от 01.07.2015 г. е в размер на 380,00 лв., съобразно Постановление № 139 на МС от 4.06.2015 г. за определяне нови размери на минималната работна заплата за страната.

Следователно налице е една от алтернативно предвидените предпоставки за уважаване на предявения иск, тъй като е налице трайно изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.150 от СК, свързани с нарасналите нужди на детето Ю. от битов и личен характер.

Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се отчетат съответно грижите на родителя, при когото се отглежда детето. Между страните не е спорно, че родителските права са предоставени и се упражняват от майката Н.Б.С..

Минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата – чл.142, ал.2 от СК, т.е. към настоящия момент, размерът на минималната издръжка възлиза на 95,00 лв. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

При определяне на размера на издръжката съдът взе предвид нарасналите нужди на детето Ю. и намира, че е задължен да приведе размера на издръжката му в съответствие с възможностите на родителите да дават такава. Установи се, че майката Н.Б.С. има алиментни задължения към друго непълнолетно дете Д. Й. М.. Освен това, ищцата е тази, която полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на малолетното дете и в тази връзка тя поема ежедневните разходи за консумативи/ел.енергия, отопление, комуникации, ВиК услуги и др./ заплащани, във връзка с ползването на жилището, където живее с детето. Ответникът е в трудоспособна възраст и следва да предоставя на детето си издръжка, осигуряваща му условия за живот и развитие. Безусловния характер на издръжката на ненавършилите пълнолетие деца, цели да им се осигурят такива битови условия и средства, които да им гарантират нормален живот и развитие, каквито те биха имали, ако родителите им живееха заедно. Освен това ответникът видно от представеното и прието по делото Удостоверение от „НЕК“ЕАД реализира месечен доход над средния за страната.

Съобразявайки трайно нарасналите потребности на детето Ю. през изминалите повече от четири години, както и разбира се възможностите на двамата родители да дават такава издръжка, съдът намира, че е необходима сума в размер на 250,00 лв. месечно. Преценявайки конкретните потребности на детето, статистическите данни за страната и възможностите на неговите родители, съдът намира, че бащата ответник следва да поеме по - голямата част, а именно сума в размер на 150,00 лв., а майката останалата част в размер на 100,00 лв.

Представените от ответника договори за кредит, отпуснати от различни кредитни институции не променят крайния извод на съда, досежно определения размер на дължимата издръжка, тъй като задължения/удръжки от заплата/от такъв вид са без значение при определяне възможностите на дължащия издръжка/ в този смисъл  ТР № 34/05.12.1973г. ОСГК на ВС/. Освен това самият той се е поставил в положението на кредитополучател.

  Ето защо искът бива частично уважен до размера на 150,00 лв. месечно, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на други причини за изменянето или прекратяването на издръжката. Искът над присъдената сума от 150,00 лв. до пълния предявен размер от 200,00 лв. следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан. Издръжката ответникът следва да заплаща от датата на депозиране на исковата молба 29.09.2015 г. Съдът счита, че изминалият период от време от първоначалното определяне на издръжката не е обстоятелство, което само по себе си да предполага увеличение на присъдената издръжка в пълния искан размер.

Съобразно правилата на процеса на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати деловодните разноски, сторени от ищеца, съразмерно с уважената част от исковата претенция. Направено е искане за присъждане на разноски в размер на 200,00 лв., съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение, като дължимата от ответника част, съобразно правилото на чл.78, ал.1 от ГПК възлиза на 100,00 лв.

    На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да заплати разноски на ответника, съобразно отхвърлената част от иска, но предвид липсата на направено искане за присъждането им, съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съдебната власт съответната държавна такса върху присъденото изменение на издръжката и съобразно чл.69, ал.1, т.7 ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 72,00 лв. 

На основание чл.242, ал.1  ГПК, съдът следва да се допусне предварително изпълнение на решението.

Ръководен от гореизложеното, съдът 

 

 

      Р     Е    Ш    И :

 

 

ИЗМЕНЯ, на основание чл.150 СК размера на издръжката, определена със Спогодителен протокол по гр.д. № 545 по описа за 2011 г. на РРС, с което Ю.В.Г., ЕГН **********,***, се е задължил да заплаща на Н.Б.С., ЕГН **********,***, пл. „Войнишко въстание“, бл.4, вх.В, ет.3, ап.5, като майка и законен представител на малолетното дете Ю.Ю.В., родено на *** г., ЕГН **********, като го увеличава от 100,00 лв. /сто лева/  на 150,00 лв. /сто и петдесет лева/ месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.09.2015 г. до навършване пълнолетие на детето или до настъпване на други законни основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва при забава върху всяка закъсняла вноска до окончателното й заплащане, като

ОТХВЪРЛЯ, претенцията на Н.Б.С., ЕГН **********,***, пл. „Войнишко въстание“, бл.4, вх.В, ет.3, ап.5, като майка и законен представител на малолетното дете Ю.Ю.В., родено на *** г., ЕГН ********** над сумата от 150,00 лв./сто и петдесет лева/месечно до пълния предявен размер от 200,00 лв./двеста лева/месечно, като неоснователна и недоказана.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК, Ю.В.Г., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РРС, в полза на бюджета на съдебната власт сума в размер на 72,00 лв./седемдесет и два лева/, държавна такса върху изменения размер на издръжката.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Ю.В.Г., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Н.Б.С., ЕГН **********,***, пл. „Войнишко въстание“, бл.4, вх.В, ет.3, ап.5, като майка и законен представител на малолетното дете Ю.Ю.В., родено на *** г., ЕГН **********, сума в размер на 100,00 лв. представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото, съобразно уважената част от иска.

ДОПУСКА, на основание чл.242, ал.1 ГПК предварително изпълнение на решението.

 

Решението може да бъде обжалвано от страните пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок, считано от  08.12.2015 г.

 

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

 

                                                

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Вярно.

Т.П.