№ 579
гр. Пловдив, 04.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20235300500731 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение № 404/27.01.2023 г. постановено по г.д. № 12868/2021 г. по описа на
РС Пловдив е прекратен гражданският брак между М. В. К. ЕГН********** и Д. Н. К.
ЕГН********** ,сключен гр. Пловдив на 21 .08. 2009г. с акт№0783/21. 08 .2009г., като
дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата съпрузи; на майката М. В. К. е
предоставено упражняването на родителските права по отношение на роденото от
брака дете -П.Д. К. ЕГН **********, като е определено местоживеене на детето при
майката; определен е режим за лични отношения между бащата Д. Н. К. и детето П.Д.
К., както следва: всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 18ч. в петък до
18,00 часа в неделя, както и 30 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен
отпуск на майката,за Коледните празници на всяка нечетна година от 10ч. на 24 .12. до
18ч. на 26.12. ,като за същите дни на четните години детето ще е при майката ,за
Новогодишните празници на всяка четна година от 10ч. на 30.12.до 18ч. на
01.01./следващата година / ,за Великденските празници на всяка нечетна година – от
10ч. на Разпети Петък до 18ч. на Неделя Великден ,на рождения и имения ден на
бащата – с преспИ.е от 18ч. на същия ден до 18ч. на следващия ден , а ако денят е
учебен – сутринта бащата ще следва да заведе детето на училище , за по 2 часа на
рождения и имения ден на детето; задължение на бащата е да взема и връща детето от
и до дома на майката. Бащата Д. Н. К. е осъден да заплаща месечна издръжка в размер
на 350 лв. за детето П.Д. К.,чрез неговата майка и законен представител -М. В. К.,
начиная от 04.08.2021г. до 01.10.2021г., както и от влизане в сила на съдебното
решение занапред, до навършване на пълнолетие от детето или настъпване на друга
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска за времето от падежа до
окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска за издръжка за периода
1
04.08.2020г.- 04.08.2021г. и за периода от 01.10.2021г. до влизане в сила на настоящото
съдебно решение. Предоставено е ползването на семейното жилище, находящо се в
с.Т. ул *** , на съпруга Д. Н. К.. Постановено е също след прекратяване на брака
съпругата да носи брачното си фамилно име – „И.а“. Отхвърлени са насрещните
искове на Д. Н. К. против М. В. К. за предоставяне упражняването на родителските
права на бащата , определяне на режим за лични контакти между детето и майката и
осъждане на майката да заплаща месечна издръжка на детето . Д. Н. К. е осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Пловдив
сумата от 462 лв. представляваща дължима държавна такса по производството.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от Д. Н. К.
в частта, касаеща упражняването на родителските права на роденото от брака
малолетно дете П.Д. К., както и присъдената месечна издръжка, като са изложени
подробни оплаквания за неговата необоснованост, незаконосъобразност и
постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила. Относно
упражняването на родителските права над малолетното дете се съдържа оплаквания за
липсата на задълбочен анализ на събраните доказателства, липсата на съпоставка
помежду им и неизслушване на малолетното дете от съда. Поради изложеното се моли
за отмяна на решението в обжалваната част и вместо това се иска: упражняването на
родителските права над малолетното дете да бъде предоставено на бащата, като на
майката бъде определен режим на лични контакти с детето два пъти в месеца от 10ч. в
събота до 16,00 часа в неделя, както и 20 дни през лятото, които не съвпадат с платения
годишен отпуск на бащата ; майката да бъде осъдена да заплаща издръжка за детето,
чрез неговия баща, в размер на по 250 лева, считано от датата на предявяване на
насрещния иск. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна М. В. К., чрез адвокат П., с който оспорват въззивната жалба като
неоснователна. Изтъква се, че съдът подробно е анализирал доказателствения материал
по делото, свързан с родителския капацитет на страните и е достигнал до обоснован
извод, че родителските права следва да бъдат предоставени на майката. Излагат се
подробни съображения в насока неоснователност на релевираните от жалбоподателя
възражения срещу първостепенния акт. Моли се да бъдат оставени без уважение
доказателствените искания, инвокирани с въззивната жалба. Моли се
първоинстанционното решение да бъде потвърдено в атакуваната част. Претендират се
разноски.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо /постановено е в рамките на правораздавателната
власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита/. Поради изложеното следва да бъде проверена неговата
правилност с оглед наведените доводи във въззивните жалби, както и да бъде
осъществена служебна проверка относно прилагането на императивна
материалноправна норма и дали е защитен в пълна степен интереса на ненавършилите
пълнолетие лица.
Няма спор по делото, че страните са съпрузи от 21 .08. 2009г., родители са на
малолетното дете –П.Д. К., родена на 11.11.2009 г., както и че са във фактическа
раздяла.
От заключението на съдебно-психологическата експертиза, изготвена от Б.Д. на
2
25.11.2022 г., което се кредитира от съда като обективно, компетентно изготвено и
обосновано, се установява, че липсват белези за синдром на родителско отчуждение по
отношение на някой от родителите на детето. За П. и двамата родители са значими и
важни, налице е привързаност и позитивно отношение към тях, детето ги обича и иска
да присъстват в живота му. С майка си е изградила по-близка връзка и нея приема за
авторитет. Детето е привързано и към двамата си родители, има изградена
емоционална връзка с тях. Въпреки че към момента връзката с майката е редуцирана,
тя не е прекъсната. П. няма определено предпочитание към някой от двамата си
родители, но желанието на детето е да бъде в близост до приятелската си среда и
заради това предпочита да живее в село Т.. П. приема и изразява позитивно отношение
към настоящите партньори на майка си и баща си, но тя все още не се е адаптирала и
приела раздялата на родителите си. Голяма част от проведените психологически
методики и тестове показват нейното желание отново да бъдат семейството и да живее
заедно с двамата си родители. Към момента на експертизата не са покрити критериите
за наличие на синдром на родителско отчуждение. На този етап П. демонстрира
положително отношение към двамата си родители. От заключението на приетата СПЕ
на съпруга се установява, че Д. К. декларира разбиране за същността на родителската
си отговорност, притежава лични качества, които са ползотворни, но има дефицит в
родителския капацитет, отнасящ се до неумението и нежеланието да поддържа
уважителна комуникация с майката в името на детето, липса на родителско
сътрудничество. На лице е процес на задълбочаване на влошените междуличностни
отношения, в които е въвлечено и детето. Между бащата Д. К. и детето П. К. е налице
емоционална връзка и привързаност. Бащата Д. К. може да предостави добри условия
за отглеждането на детето и задоволи нуждите и потребностите му, съобразно
възрастта. В грижите за детето може да бъде подпомаган от разширеното си семейство
, с което има добра и близка връзка. Може да реагира при обстоятелства, свързани със
здравословното състояние на детето и да полага адекватни грижи. По отношение на
родителския му стил на възпитание, се наблюдава повишена толерантност към детето и
по-ниско ниво на изисквания към него.
От заключението на приетата СПЕ на майката М. К. се установява, че тя
притежава родителска компетентност, позволяваща и да отглежда и възпитава
малолетната П.. Дефицитите в родителския капацитет на майката са по отношение на
липсата на комуникация с бащата на детето, липсата на родителско сътрудничество в
името на детето, въвличането на детето в родителския конфликт, трайно влошените и
неуважителни отношения е бащата на детето. М. К. има изградена добра емоционална
връзка и привързаност с дъщеря си П. К.. Независимо, че към момента на експертизата
срещите между майката и дъщерята са по -редки, емоционалната им връзка на този
етап е съхранена. У М. К. са налице родителски умения и компетентност да полага
необходимите грижи за психо-емоционалното развитие на детето. Има преобладаващ
3
авторитетен стил на родителско възпитание, разбира и осъзнава важната роля, която
има за определяне на характера на детето, проявява своята загриженост към него чрез
обясняване на необходимостта от един или друг начин на поведение, възможност да
стимулира детето за интелектуалното му развитие и адекватно да се грижи за неговото
здраве.
От приетия по делото социален доклад, изготвен от Дирекция "Социално
подпомагане" –Марица се установява, че детето П. К. се е отглеждала и от двамата си
родители до раздялата им през м. август 2021г .,когато майката е напуснала семейното
жилище и се е преместила с детето в свой апартамент в гр. Пловдив. След преминаване
на учениците на онлайн обучение, детето е пребивавало при своя баща ,където има
компютър , а към конкретния момент майката не е могла да го осигури. От тогава
детето е в дома на бащата, като майката също взима детето и го води на училище, а в
събота и неделя то е при нея. Детето П. споделя, че се чувства добре и при двамата си
родители, изказва съгласие за съвместно упражняване на родителските права от тях. В
интерес на детето е да контактува и с двамата си родители, както и да бъде определен
подходящ режим за лични отношения.
В открито съдебно заседание на 11.04.2023 г. детето П. К. е изслушано от
въззивния съд. Заявява, в присъствието на социален работник, че се чувства добре с
баща си и иска да живее в с. Т. при него.
В хода на производството пред въззивната инстанция двамата родители са
изслушани по реда на чл. 59, ал. 6 СК. Пред съда майката заявява желание да се грижи
за детето. Бащата декларира също желание да се грижи и гледа детето.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетелите Й.К. и П. К..
По отношение на родителските права:
Съгласно т. I и т. II от Постановление № 1 от 12.11.1974 г. по гр.д. № 3/1974 г. на
Пленума на Върховния съд на Република България, при определянето на родителя,
който еднолично ще упражнява в бъдеще родителските права се държи сметка за
интересите на децата. В понятието "интереси на децата" се включват необходимостта
от правилно отглеждане и възпитание на децата, създаване на трудови навици и
подготовка за справяне за справяне с житейските задачи. В това понятие влизат и
материалните интереси на детето - обезпечаване на жилище, битови условия,
управление на имуществото и грижи за съхранението му, представителство и др.
Решаващо значение за интересите на детето има цялата съвкупност от интереси; не
отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелства на разглеждания случай.
Такива съществени обстоятелства, посочени и в чл. 59, ал. 4 СК са възпитателските
качества на родителите, но не тяхното наличие, а конкретното им проявление;
моралният лик на родителите, които чрез примера си ще създават нравствени
добродетели в децата си. Всяка проявена от родителите противообществена проява
4
създава отрицателен нравствен облик и лош пример за децата, т.е. явява се пречка за
предоставяне на родителските права; проявените лични грижи и отношение към
децата; изявената на дело готовност да отглеждат и възпитават децата си;
привързаността на децата към родителите; полът и възрастта на децата; социалната
среда, в която ще живеят децата и жилищно битовите условия и пр. фактори от
значение за бъдещото им пълноценно развитие. /така Решение № 67 от 06.03.2015 г. по
гр. д. № 4648/2014 г. на Върховен касационен съд/. Константна е практиката на ВКС,
че въз основа на анализ на доказателствения материал по делото, съдът следва да
определи кой от двамата родители отговаря в най-пълна степен на посочените
критерии, с оглед интересите на децата.
Така в настоящия случай след раздялата на двамата съпрузи, от август 2021 г. до
октомври 2021 г. детето живее при майка си, а след това до настоящия момент бащата е
този, който полага непосредствени грижи за детето. И двамата родители изразяват
желание да отглеждат детето си.
Следва да се отбележи, че и двама родители притежават висок родителски
капацитет, макар у бащата да липсва желание за комуникация с майката. Това се
установява на първо място от приетите по делото СПЕ – както на двамата родители,
така и на детето. От заключението по СПЕ на детето П. К. пък се установява, че детето
има силна емоционална връзка с всеки от родителите си, като същата изразява
позитивно отношение към настоящите партньори на майка си и баща си. Съдът
намира, че посочените експертизи са компетентно изготвени, с необходимите знания и
умения, поради което следва да бъдат кредитирани. Родителския капацитет се
установява по несъмнен начин, както от събраните гласни доказателства в хода на
първоинстанционното производство, така и от личните и непосредствени впечатления
след изслушването на родителите по реда на чл. 59, ал. 6 СК пред настоящата
инстанция.
И двамата родители притежават добри възпитателски качества.
От събраните по делото доказателства се установи и, че всеки един от
родителите проявява лични грижи. Така основните грижи се поемат от бащата, като
майката се грижи за детето във времето, през което осъществява личните си отношения
с него.
Относно социалната среда и битовите условия, които могат да осигурят двамата
родители. От социалния доклад, свидетелските показания на св. Й.К., както и
изслушването на родителите по чл. 59 ал.6 СК, се установява, че към настоящия
майката живее в с. С. със своя приятел – Й.К., бащата живее с детето си в семейното
жилище, находящо се в с. Т., и неговата приятелка. Безспорен е фактът, че семейното
жилището, което представлява триетажна къща, е собственост на родителите на
бащата, които също живеят там.
5
От изслушването на самото дете може да се направи категоричен извод, че
детето се чувства добре със своя баща и иска да продължи да живее в с. Т..
Съвкупното обсъждане на така установените по делото обстоятелства сочат, че
най-добрият интерес на детето ще бъде задоволен, ако остане да живее при баща си и
на него следва бъде предоставено упражняването на родителските права. И двамата
родители разполагат с необходимите възпитателски качества и имат желание да
отглеждат детето си, но при преценка на релевантните и посочени по-горе критерии,
спрямо които съдът преценява на кого да възложи упражняването на родителските
права, бащата има приоритет. Той полагала непосредствените грижи за детето почти от
фактическата раздяла на съпрузите до настоящия момент. Бащата може да разчита на
подкрепата на своите родители, както и на лицето, с което се намира във фактическо
съжителство, към което П. К. има позитивно отношение, води до извода, че несъмнено
интересът на детето ще бъде по-добре защитен ако родителските права се предоставят
за упражняване на бащата. Освен това не трябва да се пренебрегва и фактът, че
предоставянето на родителските права на бащата ще позволи малолетната да остане да
живее в своя роден дом, каквото е и желанието на самото дете, в позната и устойчива
среда, запазването на която, а също и на установеното семейно и социално
обкръжение, би способствало детето П. К. по-леко да преживее раздялата на
родителите си, чувствайки се по-сигурна, спокойна и защитена.
Въз основа на изложеното настоящата инстанция приема, че следва
упражняването на родителските права по отношение и на детето да бъде предоставено
на бащата, както и местоживеенето на детето да се определи на неговия адрес.
По режима на лични отношения на детето с майката:
Режимът на лични отношения представлява система от взаимосвързани
елементи – време, място, лица и техните задължения, за осигуряване на редовен
контакт между детето и родителя, с когото детето не живее. Независимо, че на майката
не са предоставени родителските права, връзката между нея и детето следва да бъде
поддържана, като същата следва да участва пълноценно в отглеждането и
възпитанието на детето.
Съобразно предписанията в посоченото вече ППВС 1/1974 г. съдилищата трябва
да определят така личните отношения между родителите и децата, че да се създава
нормална обстановка за поддържането на тези отношения като е необходимо
определените мерки да не стават допълнителен източник на недоразумения и спорове.
В тази връзка режимът на лични отношения следва да представлява широк и детайлен
план на личните отношения на родителя, който не упражнява родителските права с
детето. Поради това следва да бъде регламентиран неговия контакт не само всеки
6
месец, но и през ваканции, официални и лични празници. Това би довело до
предотвратяване на конфликти от страна на родителите при тълкуването на режима на
лични отношения.
Така въз основа на анализа на посочените по-горе критерии, обуславящи
интереса на детето, според настоящия съдебен състав следва да се определи следния
режим на лични отношения между майката и малолетното дете:
Майката ще има право да вижда и взема детето, като го връща на бащата:
- всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспИ.е, от 10.00 часа в
събота до 18.00 часа в неделя;
- по един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на
бащата;
- всяка четна календарна година по време на Коледните празници, от 20.00 ч. на
23-ти декември до 20.00 ч. на 26 -ти декември с пресипване;
- всяка нечетна календарна година по време на Новогодишните празници от
20.00 ч. на 29-ти декември до 20.00 ч. на 1-ви януари с преспИ.е;
- през първата половина на пролетната /Великденска/ ваканция, когато не
съвпада с училищни лагери и екскурзии, посещавани от детето;
- на нечетна година детето ще прекарва имените и рождените си дни с майката за
времето от 09.00 ч. до 20.00 ч.;
- всяка календарна година на рождения и имен ден на майката за времето от
09.00 ч. до 20.00 ч.
Според настоящия съдебен състав посочения режим на лични отношения в най-
пълна степен би отговорил на интересите на детето и би способствал за запазване на
връзката родител – дете, като по този начин майката ще участва активно в живота и на
детето.
По издръжката:
Като последица от предоставяне непосредственото упражняване родителските
права на бащата, то следва майката да бъде осъдена да заплаща на ненавършилото
пълнолетие дете ежемесечна парична издръжка. Съгласно разпоредбата на чл. 143 ал. 2
СК родителите дължат издръжка на ненавършилото пълнолетие дете, независимо дали
са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като съобразно
своите възможности и материално състояние следва да осигуряват условията на живот,
необходими за развитието на детето. Размерът на издръжката съгласно чл. 142, ал. 1
СК се определя в зависимост от нуждите на детето и възможностите на родителя, който
я дължи.
Към датата на приключване на съдебното дирене във въззивна инстанция детето
7
П. К. е навършило 13 години. Отглеждането на дете в тази възраст е съпроводено от
редица разходи, в това число, както такива от базова необходимост /облекло, обувки,
храна/, така и други, свързани с обучението и израстването на детето /необходимост от
допълнителни, извънкласни занимания, учебници, ученически пособия и др./ Следва да
бъдат съобразени и възможностите на майката да заплаща издръжка - нейното имотно
положение, получаваните от нея доходи и дали има задължение за даване на издръжка
към друго лице. Не се установи майката да дължи издръжка на други ненавършили
пълнолетие лица. Същата е в работоспособна възраст, като липсват данни да страда от
заболявания или да е с признат процент временна или трайна неработоспособност.
Предвид изложеното, съдът намира, че издръжката, съобразена с нуждите на детето,
възлиза на 450 лв. месечно. Родителят, на когото е предоставено упражняването на
родителските права, следва да поеме по-малък размер от общата месечна издръжка на
детето, доколкото той дава част от издръжката в натура. Поради изложеното майката
следва да осигурява по - голямата сума, а именно 250 лева, като разликата до
необходимия, посочен по- горе размер се допълни от доходите на бащата, който полага
грижи за фактическото отглеждане на детето. Така определената издръжка, която
съобразно разпоредбата на чл. 146 ал.1 СК, следва да се присъди от датата на влизане
на решението в сила до настъпването на обстоятелства, обуславящи нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена месечна
вноска.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени съдебни разноски във въззивното производство в размер на
1043,50 лева, от които 243,50 лева държавни такси и 800 лева адвокатско
възнаграждение. М. К. дължи и такса върху тригодишния платеж на определената
издръжка ,съгласно Тарифа №1 за ДТ в размер на 360 лв.
Воден от изложеното, Пловдивският Окръжен съд, Седми състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 404 от 27.01.2023 г., постановено по гр. д. № 12868/2021
г. по описа на Районен съд Пловдив, III бр. с-в в частта му, с която е постановено на
основание чл. 59, ал. 2 СК детето П.Д. К. ЕГН ********** да живее при майка си М.
В. К. ЕГН**********, която да упражнява спрямо него родителските права и е
определен режим на лични отношения между детето и бащата Д. Н. К.
ЕГН**********, който е осъден да заплаща месечна издръжка за малолетното дете в
размер на 350 лева и сумата от 432 лв., представляваща държавна такса по
определената издръжка, както и в частта, с която са отхвърлени насрещните искове на
Д. Н. К., ЕГН********** против М. В. К., ЕГН********** за предоставяне
упражняването на родителските права на бащата , определяне на режим за лични
8
контакти между детето и майката и осъждане на майката да заплаща месечна издръжка
на детето, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права над малолетното дете
П.Д. К. ЕГН ********** на бащата Д. Н. К. ЕГН**********, като определя
местоживеене на детето при бащата.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ между детето П.Д. К. ЕГН
********** и майката М. В. К. ЕГН**********, както следва: майката ще има право да
вижда и взема детето, като го връща на бащата:
- всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспИ.е, от 10.00 часа в
събота до 18.00 часа в неделя;
- по един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на
бащата;
- всяка четна календарна година по време на Коледните празници, от 20.00 ч. на
23-ти декември до 20.00 ч. на 26 -ти декември с пресипване;
- всяка нечетна календарна година по време на Новогодишните празници от
20.00 ч. на 29-ти декември до 20.00 ч. на 1-ви януари с преспИ.е;
- през първата половина на пролетната /Великденска/ ваканция, когато не
съвпада с училищни лагери и екскурзии, посещавани от детето;
- на нечетна година детето ще прекарва имените и рождените си дни с майката за
времето от 09.00 ч. до 20.00 ч.;
- всяка календарна година на рождения и имен ден на майката за времето от
09.00 ч. до 20.00 ч.
ОСЪЖДА майката М. В. К. ЕГН**********, да заплаща на детето си П.Д. К.
ЕГН **********, чрез нейния баща и законен представител - Д. Н. К. ЕГН**********,
месечна издръжка в размер на 250 лева с падеж – 10-то число на месеца, за който се
дължи издръжка, считано от влизане в сила на съдебното решение занапред, до
навършване на пълнолетие от детето или настъпване на друга законоустановена
причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска за времето от падежа до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА М. В. К. ЕГН********** да заплати на Д. Н. К. ЕГН**********
сумата 1043,50 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА М. В. К. ЕГН********** да заплати сумата 360 лв. – държавна такса
в полза на Окръжен съд Пловдив по определената издръжка.
Решение № 404 от 27.01.2023 г., постановено по гр. д. № 12868/2021 г. по описа
на Районен съд Пловдив, III бр. с-в в останалата част не е обжалвано и е влязло в сила.
9
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщаването му пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10