РЕШЕНИЕ
№ 1573
гр. Пловдив, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Христо Г. Иванов
при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска
като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело №
20215330106038 по описа за 2021 година
Образувано е по искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД
срещу Н. В. Б., с което се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца следните суми: сумата от 782.64 лева, представляваща стойността на
доставена топлинна енергия за периода 01.02.2020 г - 31.10.2020 г. за обект,
находящ се в гр. *************, ведно със законната лихва върху
първоначалната главница, считано от датата на депозиране на исковата молба
в съда– ****** г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 172.74
лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за
периода 03.05.2018 г. - 11.04.2021 г .
Ищецът твърди, че в качеството си на енергийно предприятие е
единственото търговско дружество, притежаващо лицензия за производство и
пренос на топлинна енергия на територията на гр. П., като съгласно чл.150 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия се осъществявала при публично известни
общи условия. Посочва, че ответникът в качеството си на собственик на
обект, находящ се в ********, има качеството на клиент на топлинна енергия.
Поддържа, че за процесния период била доставена от ищеца и била
разпределена от търговеца, извършващ дялово разпределение, топлинна
1
енергия отдадена от сградната инсталация. Доколкото дължимата сума не е
заплатена своевременно, върху нея се дължало и обезщетение за забава.
Поради изложеното моли така предявената искова претенция да бъде
уважена.
Претендират се разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от страна на
ответника.
В открито съдебно заседание, проведено на *****г., ответникът
изрично признава така предявените искове по основание и размер, като
предвид това, ищецът е поискал постановяване на решение съобразно
стореното признание.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл.235, ал.2, вр. чл. 237, ал. 2 ГПК, счита за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявените обективно кумулативно осъдителни искове са с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
С оглед направеното от ответника признание на исковите претенции,
както и заявеното от ищеца искане за постановяване на решение при
признание на иска, съдът счита, че исковата претенция е основателна до
размера на сумите/ които са съобразени с плащането в хода на процеса от
ответника на част от сумите, както и признанието на това плащане и
съответно отказа на ищеца от претенциите му в тази част/ а именно: 782.64
лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода
01.02.2020 г - 31.10.2020 г. за обект, находящ се в *********, ведно със
законната лихва върху първоначалната главница, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда– ***** г. до окончателното изплащане
на вземането; сумата от 172.74 лева, представляваща обезщетение за
забавено плащане върху главницата за периода 03.05.2018 г. - 11.04.2021 г.
Съгласно разпоредбата на чл.237, ал.2 ГПК в мотивите на решението е
достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. Налице са
предпоставките на чл.237 ГПК, като съдът намира, че така извършеното
признание не противоречи на закона или на добрите нрави, както и че не
2
касае право, с което страната не може да се разпорежда. Признанието на иска
е процесуално действие на ответника, с което той се разпорежда със своето
право на защита, като заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото
искът е основателен. Това може да се осъществи на всеки един етап от
производството, като признанието на иска обвързва съда, но от волята на
ищеца зависи дали да поиска прекратяване на съдебното дирене и
постановяване на решение по чл.237 ГПК, или да остави съдът да постанови
решение по чл.235 ГПК. Доколкото ответникът заявява изрично в открито
съдебно заседание, че признава иска, а ищецът – че иска постановяване на
решение съобразно изразеното признание, съдът постанови своето решение
на основание чл.237 ГПК.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ищеца
на основание чл.78, ал.1 ГПК. По делото се доказаха да са сторени разноски в
общ размер от 286,61 лева/181,61 лева-ДТ, 100 лева - юрк. възнаграждение, 5
лева-такса/ като именно за тази сума следва да бъде осъден ответника да
заплати на ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. В. Б. ЕГН: ********** да заплати на основание чл.79,
ал.1 ЗЗД, във вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД на „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК: ********* следните суми: главница в размер на
782.64 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за
периода 01.02.2020 г - 31.10.2020 г. за обект, находящ се в *******, ведно със
законната лихва върху първоначалната главница/3165,28 лева/, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда– ***** г. до окончателното
изплащане на вземането; сумата от 172.74 лева, представляваща обезщетение
за забавено плащане върху главницата за периода 03.05.2018 г. - 11.04.2021 г
ОСЪЖДА Н. В. Б. ЕГН: ********** да заплати на основание чл.78,
ал.1 ГПК на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: ********* сумата от
286,61 лева, представляващи сторени разноски в рамките на настоящото
3
производство.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок,
считано от съобщаването му на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд
Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4