РЕШЕНИЕ
№ 254
гр. Карлово, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Дарина Ил. Попова
при участието на секретаря Кристина Р. Шахънска
като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело №
20215320101889 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 128 от КТ.
Ищецът Р. Н. Ф. с ЕГН ********** от град Б., община К., област П.,
ул. „П.“ *** твърди, че бил в трудово правоотношение с ответното дружество
„С.Д.В.“ ООД по силата на трудов договор № *** от 12.07.2017 г. като заемал
длъжността портиер в отдел „Спомагателни дейности“ с място на работа град
Б., община К.. Към момента на предявяване на иска не му били заплатени
трудовите възнаграждения за периода то м. март 2019г. до м. август 2019г.
вкл.; от м. ноември 2019г. до м. май 2020г. включително, както и за периода
от м. март 2021г. до м август 2021г. вкл. През месец септември ищецът подал
заявление за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327
ал.1 т.2 от КТ. Получавал месечно трудово възнаграждение в размер на
минималната работна заплата за страната – през 2019 г. в размер на 560 лева,
през 2020 г. – 610 лева и за 2021 г. – 650 лева.
За процесния период ответникът не изплатил полагащите се суми за
трудово възнаграждение и обезщетение за неползван платен отпуск.
МОЛИ съда да постанови решение, с което осъди ответника „С.Д.В.“
ООД, ЕИК ********** със седалище и адрес на управление гр. С. ул. „Д.“
***, представлявано от управителя В. Г. Т. да му заплати: 1) сумата от 560.00
лева, представляваща дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за м.
март 2019 г., ведно със законната лихва считано от подаване на исковата
молба до окончателното плащане, както и обезщетение за забавено плащане в
размер на 20.00 лева, представляващо законна лихва, считано от 30.04.2019 г.
до датата на предявяване на исковата молба; 2) сумата от 560.00 лева,
представляваща дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за м. април
1
2019 г., ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба до
окончателното плащане, както и обезщетение за забавено плащане в размер
на 20.00 лева, представляващо законна лихва, считано от 31.05.2019 г. до
датата на предявяване на исковата молба; 3) сумата от 560.00 лева,
представляваща дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за м. май
2019 г., ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба до
окончателното плащане, както и обезщетение за забавено плащане в размер
на 20.00 лева, представляващо законна лихва, считано от 31.06.2019 г. до
датата на предявяване на исковата молба; 4) сумата от 560.00 лева,
представляваща дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за м. юни
2019 г., ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба до
окончателното плащане, както и обезщетение за забавено плащане в размер
на 20.00 лева, представляващо законна лихва, считано от 29.07.2019 г. до
датата на предявяване на исковата молба; 5) сумата от 560.00 лева,
представляваща дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за м. юли
2019 г., ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба до
окончателното плащане , както и обезщетение за забавено плащане в размер
на 20.00 лева, представляващо законна лихва, считано от 31.07.2019 г. до
датата на предявяване на исковата молба; 6) сумата от 560.00 лева,
представляваща дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за м. август
2019 г., ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба до
окончателното плащане, както и обезщетение за забавено плащане в размер
на 20.00 лева, представляващо законна лихва, считано от 30.09.2019 г. до
датата на предявяване на исковата молба; 7) сумата от 560.00 лева,
представляваща дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за м.
ноември 2019 г., ведно със законната лихва считано от подаване на исковата
молба до окончателното плащане, както и обезщетение за забавено плащане в
размер на 20.00 лева, представляващо законна лихва, считано от 31.12.2019 г.
до датата на предявяване на исковата молба; 8) сумата от 560.00 лева,
представляваща дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за м.
декември 2019 г., ведно със законната лихва считано от подаване на исковата
молба до окончателното плащане, както и обезщетение за забавено плащане в
размер на 20.00 лева, представляващо законна лихва, считано от 31.01.2020 г.
до датата на предявяване на исковата молба; 9) сумата от 610.00 лева,
представляваща дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за м.
януари 2020 г., ведно със законната лихва считано от подаване на исковата
молба до окончателното плащане, както и обезщетение за забавено плащане в
размер на 20.00 лева, представляващо законна лихва, считано от 29.02.2020 г.
до датата на предявяване на исковата молба; 10) сумата от 610.00 лева,
представляваща дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за м.
февруари 2020 г., ведно със законната лихва считано от подаване на исковата
молба до окончателното плащане, както и обезщетение за забавено плащане в
размер на 20.00 лева, представляващо законна лихва, считано от 31.03.2020 г.
до датата на предявяване на исковата молба; 11) сумата от 610.00 лева,
представляваща дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за м. март
2020 г., ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба до
окончателното плащане, както и обезщетение за забавено плащане в размер
на 20.00 лева, представляващо законна лихва, считано от 30.04.2020 г. до
датата на предявяване на исковата молба; 12) сумата от 610.00 лева,
2
представляваща дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за м. април
2020 г., ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба до
окончателното плащане, както и обезщетение за забавено плащане в размер
на 20.00 лева, представляващо законна лихва, считано от 31.05.2020 г. до
датата на предявяване на исковата молба; 13) сумата от 610.00 лева,
представляваща дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за м. май
2020 г., ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба до
окончателното плащане, както и обезщетение за забавено плащане в размер
на 20.00 лева, представляващо законна лихва, считано от 30.06.2020 г. до
датата на предявяване на исковата молба; 14) сумата от 610.00 лева,
представляваща дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за м.
декември 2020 г., ведно със законната лихва считано от подаване на исковата
молба до окончателното плащане, както и обезщетение за забавено плащане в
размер на 20.00 лева, представляващо законна лихва, считано от 31.12.2020 г.
до датата на предявяване на исковата молба; 15) сумата от 610.00 лева,
представляваща дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за м. март
2021 г., ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба до
окончателното плащане, както и обезщетение за забавено плащане в размер
на 20.00 лева, представляващо законна лихва, считано от 30.04.2021 г. до
датата на предявяване на исковата молба; 16) сумата от 610.00 лева,
представляваща дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за м. април
2021 г., ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба до
окончателното плащане, както и обезщетение за забавено плащане в размер
на 20.00 лева, представляващо законна лихва, считано от 31.05.2021 г. до
датата на предявяване на исковата молба; 17) сумата от 610.00 лева,
представляваща дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за м. май
2021 г., ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба до
окончателното плащане, както и обезщетение за забавено плащане в размер
на 20.00 лева, представляващо законна лихва, считано от 30.06.2021 г. до
датата на предявяване на исковата молба; 18) сумата от 610.00 лева,
представляваща дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за м. юни
2021 г., ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба до
окончателното плащане, както и обезщетение за забавено плащане в размер
на 20.00 лева, представляващо законна лихва, считано от 31.07.2021 г. до
датата на предявяване на исковата молба; 19) сумата от 610.00 лева,
представляваща дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за м. юли
2021 г., ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба до
окончателното плащане, както и обезщетение за забавено плащане в размер
на 20.00 лева, представляващо законна лихва, считано от 31.08.2021 г. до
датата на предявяване на исковата молба; 20) сумата 280.00 лева,
представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск, ведно със
законната лихва считано от подаване на исковата молба до окончателното
плащане. Претендира за разноските по делото.
Ответникът „С.Д.В.“ ООД със седалище и адрес на управление град
С., ул. „Д.“ *** ЕИК ********** законен представител – В. Г. Т., оспорва
иска.
Твърди, че действителни с ищеца имали трудов договор, който бил
прекратен на основание чл. 327 ал.1 т.2 от КТ. Твърди, че трудовите
3
възнаграждения за периодите от м. март 2019 г. до м. август 2019 г.
включително, от месец ноември 2019 г. до м. февруари 2019 година
включително, за месеците април и май 2020 г. и за периода от м. март 2021г.
до м. август 2021 г. включително, били изплатени в брой по ведомост и по
банков път.
МОЛИ съда да отхвърли иска като неоснователен.
В ХОДА на делото е поискано и допуснато изменение в размера на
предявените искове, като исковете за трудово възнаграждение са предявени в
общ размер на 9 183.29 лева, искът за обезщетение по чл. 224 от КТ в размер
на 789.55 лева и лихва за забава в размер на 1284.74 лева.
От събраните по делото доказателства съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори и се установява от представения трудов договор № ***
от 12.07.2017 г., че страните са били в трудово правоотношение като ищецът
е заемал длъжността портиер в ответното дружество с място на работа – град
Б.. Не се спори и се установява от представената заповед, че трудовото
правоотношение е било прекратено едностранно от ищеца на основание чл.
327 ал.1 т.2 от КТ (поради забавяне от работодателя на плащането на
трудовото възнаграждение), считано от 01.10.2021 г.
С отговора на исковата молба, ответникът представи преписи от
ведомости за заплати, които бяха оспорени по реда на чл. 193 ГПК и ищецът
поиска да се задължи ответника да ги представи в оригинал. Ответникът не
изпълни това свое задължение и в съдебно заседание на 01.07.2022 г. съдът,
на основание чл. 183 ал.1 изр. ІІ-ро от ГПК изключи ведомостите от
доказателствата по делото. Представени са по делото две платежни
нареждания за платени трудови възнаграждения за месеците март 2021 г. в
размер на 524.33 лева за месец март 2021 г. и за сумата от 684.86 лева за
месец май 2021 г. От заключението на неоспорената съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че трудовото възнаграждение за месеците от март
2019 година до август 2019 г. включително, ноември и декември 2019 г., от
януари до май 2020 г. включително, месец декември 2020 г. и месеците април,
юни и юли 2021 година, възлиза на 8058.42 лева, чиста сума за получаване. За
да постанови решението съдът ползва таблиците по месеци, посочени от
вещото лица в констативната част на експертизата, предвид факта, че в
обобщената таблица на заключението част от претендираните месеци не са
включени, а на съда не са нужни специални знания за да събере цифрите,
установени от експерта. Размерът на обезщетението за забавено плащане е
1249.63 лева (както е изчислено), без да е включено обезщетение за забавено
плащане месеците декември 2020 година, и от март до юни 2021 г., за които
месеци експертът не е изчислил размера му. Размерът на обезщетението по
чл. 224 от КТ е 722.73 лева. Съдът не обсъжда заключението в частта относно
лихвата за забава върху обезщетението по чл. 224 от КТ, предвид факта, че с
такъв иск не е сезиран.
Въз основа на така установената и възприета фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:
Съдът намира, че между страните е било налице трудово
правоотношение. Ищецът е бил приет на работа в ответното дружество през
4
процесния период. Предвид изложеното, настоящият спор се явява трудов и
следва да бъде разглеждан като такъв, тъй като претендираните права
произтичат от едно съществувало между страните трудово правоотношение.
ОТНОСНО иска за незаплатени трудови възнаграждения:
Съгласно член 245, ал. 2 от КТ във връзка с член 128 от КТ -
работодателят е длъжен да плаща на работника или служителя договореното
възнаграждение за извършена работа в установените срокове. Съгласно член
245, ал.2 от КТ, разликата до пълният размер на трудовото възнаграждение
остава изискуема и се заплаща с лихва, равна на основния лихвен процент за
съответния период. Безспорно е установено по делото, че преди датата на
подаване на исковата молба ответникът не е заплатил част от начислените
трудови възнаграждение за месеците март, април май, юни, юли, август,
ноември и декември 2019 година, за месеците януари, февруари, март, април,
май и декември 2020 година, за месеците април, юни и юли 2021 година.
Същият не ангажира доказателства за плащането при негова доказателствена
тежест, а точният размер на задължението се установява от неоспорената от
страните съдебно-счетоводна експертиза. Ответникът доказва плащане с
неоспорените платежни нареждания, на трудовите възнаграждения за
месеците март и май 2021 г., а за останалите претендирани суми не доказва
плащане при условията на пълно и главно доказване, при негова
доказателствена тежест. Поради това, исковите претенции за дължимо и
неизплатено трудово възнаграждение на ищеца се явяват основателни.
Относно размера, те следва да бъдат уважени в установения от вещото лице
размер от 8058.42 лева (чиста сума за получаване), представляваща дължими
и неизплатени трудови възнаграждения за месеците март, април май, юни,
юли, август, ноември и декември 2019 година, за месеците януари, февруари,
март, април, май и декември 2020 година, за месеците април, юни и юли 2021
година, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба –
30.11.2021 г. до окончателното плащане,като за разликата над тази сума до
пълния претендиран размер от 9 183.29 лева и за месеците март и май 2021
година, искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Следва да се присъди на ищеца обезщетение за забавено плащане
върху неизплатените трудови възнаграждения в размер на 1249.63 лева, в
размер на законната лихва върху неизплатените трудови възнаграждения за
месеците март, април май, юни, юли, август, ноември и декември 2019
година, за месеците януари, февруари, март, април и май 2020 година и за
месец юли 2021 година. За разликата над тази сума до пълния предявен
размер от 1284.74 лева и за месеците декември 2020 година, март, май и юни
2021 година, искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
ОТНОСНО иска с правно основание чл. 224, ал.1 от КТ.
Съгласно чл.224, ал.1 от КТ – при прекратяване на трудовото
правоотношение работникът има право на парично обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се
признава за трудов стаж. Безспорно е по делото, че ответникът не е изплатил
дължимото обезщетение за неползван платен годишен отпуск. Установи се по
безспорен начин, че дължимата от ответника сума за неползван платен
годишен отпуск в размер на 722.73 лева. Ето защо съдът намира иска за
основателен и следва да осъди ответника да заплати на ищцата сумата 722.73
5
лева, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск, като
за разликата над този размер до пълния предявен от 789.55 лева, искът следва
да се отхвърли като неоснователен.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО
Следва, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК да се осъди ответника да
заплати на ищеца деловодни разноски съразмерно с уважената част от иска.
Ищецът е доказал разноски в размер на 300 лева и съразмерно с уважената
част от исковете му се следват разноски в размер на 267.31 лева.
На основание член 78, ал. 6 от ГПК, съдът следва да се осъди
ответника да заплати, с оглед уважаване на предявените искове, държавна
такса по сметка на КрлРС в размер на 401.23 лева по иска за неизплатени
трудови възнаграждения, държавна такса в размер на по 50 лева за исковете
по чл. 86 ал.1 от ЗЗД и 224, ал.1 от КТ, както и направените по делото
разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 150.00 лева, заплатени
от бюджета на съда.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 128 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, „С.Д.В.“
ООД, ЕИК ********** със седалище и адрес на управление гр. С. ул. „Д.“
***, представлявано от управителя В. Г. Т. да заплати на Р. Н. Ф. с ЕГН
********** от град Б., община К., област П., ул. „П.“ *** сумата от 8 058.42
лева (осем хиляди петдесет и осем лева четиридесет и две стотинки),
представляваща дължими и незаплатени трудови възнаграждения за месеците
март, април май, юни, юли, август, ноември и декември 2019 година, за
месеците януари, февруари, март, април, май и декември 2020 година, за
месеците април, юни и юли 2021 година, ВЕДНО със законната лихва,
считано от предявяване на иска – 30.11.2021г. до окончателното плащане,
както и обезщетение за забавено плащане в размер на 1249.63 лева (хиляда
двеста четиридесет и девет лева шестдесет и три стотинки), представляващо
лихвата за забава върху неизплатените трудови възнаграждения за месеците
март, април май, юни, юли, август, ноември и декември 2019 година, за
месеците януари, февруари, март, април и май 2020 година и за месец юли
2021 година, като ОТХВЪРЛЯ исковете за заплащане на неизплатени трудови
възнаграждение разликата над 8 058.42 лева до пълния претендиран размер от
9 183.29 лева и за месеците март и май 2021 година и ОТХВЪРЛЯ исковете за
заплащане на обезщетение за забавено плащане за разликата над 1249.63 лева
до пълния предявен размер от 1284.74 лева и за месеците декември 2020
година, март, май и юни 2021 година като НЕОСНОВАТЕЛНИ и
НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА, на основание чл. 224, ал.1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, „С.Д.В.“
ООД, ЕИК ********** със седалище и адрес на управление гр. С. ул. „Д.“
***, представлявано от управителя В. Г. Т. да заплати на Р. Н. Ф. с ЕГН
********** от град Б., община К., област П., ул. „П.“ *** сумата 722.73 лева
(седемстотин двадесет и два лева седемдесет и три стотинки), представляваща
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2020 г. и 2021 г., ВЕДНО
6
със законната лихва, считано от предявяване на иска – 30.11.2021 г. до
окончателното плащане, като за разликата над 722.73 лева до пълния
предявен размер от 789.55 лева, ОТХВЪЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, „С.Д.В.“ ООД, ЕИК
********** със седалище и адрес на управление гр. С. ул. „Д.“ ***,
представлявано от управителя В. Г. Т. да заплати на Р. Н. Ф. с ЕГН
********** от град Б., община К., област П., ул. „П.“ *** деловодни разноски
в размер на 267.31 лева (двеста шестдесет и седем лева седемдесет и три
стотинки).
ОСЪЖДА „С.Д.В.“ ООД, ЕИК ********** със седалище и адрес на
управление гр. С. ул. „Д.“ ***, представлявано от управителя В. Г. Т. да
заплати по в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на КрлРС
държавна такса в общ размер на 501.23 лева (петстотин и един лева двадесет
и три стотинки), както и разноски за възнаграждение на вещо лице в размер
на 150 (сто и петдесет) лева.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му
относно присъдените трудови възнаграждения.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен съд
Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
К.Ш.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
7