РЕШЕНИЕ
№ 20077
гр. София, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20231110167069 по описа за 2023 година
Предявен е от ищеца Д. Ж. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, **** срещу
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, представлявано от С Ч, положителен установителен
иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2876,99 лв.,
представляваща 11/24 от недължимо заплатена сума в общ размер на 6277,47 лв. за
погасяване на главница в размер на 5766,94 лв. по фактура № ****г. и изравнения към
нея, фактура № *** г. и фактура № **** г. и за периода от 01.05.2018 г. до 31.07.2018 г.
и лихва в размер на 510,53 лв., което задължение обхваща общ период от 01.05.2015 г.
до 31.07.2018 г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 11.10.2023 г. по ч.гр.д.№ 51319/2023 г. по описа на СРС,
157 с-в.
Ищецът Д. Ж. Н. извежда съдебно предявените субективни права при
твърдения, с влязло в сила Решение № 80169/01.04.2019 г. по гр.д. № 22488/2018 г. по
описа на СРС, 141 с-в е прието за установено, че същата не е длъжник на
„Топлофикация София“ за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2013 г. до
30.04.2015 г. в имот, находящ се в гр. София, ****, а с влязло в сила Решение №
8388/22.05.2023 г., постановено по гр.д. № 63374/2022 г. по описа на СРС, 167 с-в
ищцата била осъдена да заплати сумата от 9,31 лева главница за топлинна енергия за
периода от 01.05.2018 г. до 31.10.2018 г., представляваща 1/3 от общо дължимата сума.
Същевременно с договор за покупко-продажба на същия недвижим имот от дата
17.10.2018 г., ищцата заедно с другите съсобственици М* Д*И* – М* и Н* Ж. М*
прехвърлили собствеността си върху имота в полза на трети лица – А*М* Г* и А. В*
В* при цена 72977 евро. Във връзка със съществуващи задължение за
топлоснабдяването на имота, между продавачите и купувачите било подписано
споразумение, съгласно което всички задължения да доставка на топлинна енергия и
1
вода, като и задълженията към етажната собственост до дата 17.10.2018 г. са за сметка
на продавачите и се задължават да ги погасят. Сочи, че трето на спора лице М******а
– М*** сключила с ответника споразумение за разсрочен плащане на сумата от
6277,47 лв., от които главница в размер на 5766,94 лв. по фактура № ***** г. и
изравнения към нея, фактура № ****** г. и фактура № ******/31.07.2017 г. и за
периода от 01.05.2018 г. до 31.07.2018 г. *****и лихва в размер на 510,53 лв. Ищецът
твърди, че се явява наследник на Н*М*Б* и по силата на наследственото
правоприемство придобила 11/24 ид.части от жилището. При продажбата на
процесния имот с Нотариален акт № 36, том II, рег. № 7797, дело № 213 от 17.10.2018
г. било уговорено с част от продажната цена купувачът да погаси вземането на
ответника в настоящото производство в посочения в споразумението размер, които
били заплатени от купувача А* М* Г* както следва: с платежно нареждане от
13.09.2008 г. сумата от 1883,24 лв., а с платежно от 26.10.2018 г. сумата от 4394,23 лв.
Твърди, че така платените от купувача суми в полза на ответното дружество се явяват
платени без основание, тъй като същата в този период не е била в облигационни
отношения с ответника по отношение доставката на топлинна енергия. Същевременно
в резултат на плащането от страна купувача на процесните суми, същата не е получила
част от продажната цена, поради което счита, че е обедняла до размера на 2876,99 лв.,
съответстващ на притежаваните права в съсобствеността към момента на
прехвърлянето, а ответникът се е обогатил с този размер. Поради изложеното
предявява иск за установяване на вземане в този размер, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 51319/2023 г., по
описа на СРС, 157 с-в, както и законната лихва.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника „Топлофикация София“ ЕООД, с който оспорва иска при възражения за
неговата недопустимост в частта за връщане на платените суми за периода от м. 5.2018
г. до м. 10.2018 г. с оглед влязлото в сила решение по гр.д. № 63374/2022 г. по описа на
СРС, 167 с-в, с което е установено облигационното правоотношение между страните,
както и дължимостта на сумите за този период. Оспорва претендираната сума да е
постъпила по негова сметка. Излага твърдения, че в процесния период ищецът е
клиент на „Топлофикация София“ ЕАД в качеството си на съсобственик на имота с
квота от 1/3 ид.ч. При тези възражения моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
с уговорка в полза на трето лице № *, том *, рег. № *, дело № *г. (л. 7-8), от който се
установява, че на дата 17.10.2018 г. ищцата Д* Ж. Н. и трети на спора лица – М* Д*
И* – М* и Н* Ж. М*са прехвърлили притежавания от тях недвижим имот,
представляващ Апартамент № ***0, находящ се в гр. София, ****в сграда на ЖСК
„ГАНЦ“ – бл. 39, съставляващ самостоятелен обект с идентификатор ***** В
нотариалния акт е уговорена продажна цена в размер на 142730,61 лв. и е посочено, че
част от продажната цена в размер на 7605,78 лева е платена, чрез погасяване на
задължения на продавачите към Столична община – Дирекция „Общински приходи“,
НАП, „Топлофикация София“ ЕАД и „Софийска вода“ АД.
На същата дата между продавачите и купувачите по горния нотариален кат е
сключено споразумение, според което всички задължения към „Софийска вода“ АД,
ЧЕЗ и „Топлофикация София“ ЕАД, както и изравнителните сметки към
„Топлофикация София“ ЕАД за имота до 17.10.2018 г. са за сметка на продавачите, а
след тази дата за сметка на купувачите.
По делото е представено Удостоверение за наследници изх. №1*****ж. на
2
Столична община – община Роман на лицето *****, видно от което същият е починал
на 02.12.2002 г. и към онзи момент негови наследници са **** – съпруга, която е
починала на 17.05.2016 г. и *** Н. Миков – син, който е починал на 23.03.2014 г. От
същото удостоверение за наследници е видно, че към датата на прехвърляне на
процесния недвижимия имот, Ж*Н. М* е починал и оставил наследници
прехвърлителите по нотариалния акт – М* Д* И*– М*– съпруга, Н* Ж. М* – син и
ищцата Д. Ж. Н. – дъщеря.
По делото е представено съобщение към фактура № *** г. за имот, находящ се
на адрес: гр. София, ****, аб. № *** за сумата от 36,72 лв., в която е отразено и
задължение за минал период към 15.08.2018 г. в общ размер на 14346,11 лв.
По делото е представено споразумение, сключено на дата 12.09.2018 г. между
ответното дружество и трето на спора лице – М* Д* И* – М*, в което е отразено
задължение във връзка доставка на топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: гр.
София, ****, аб. № ***в общ размер на 6277,47 лв., от които 5766,94 лв. главница,
представляваща стойността за доставена топлинна енергия по фактура № *** г. и
изравнение към нея, по фактура № ****/31.07.2017 г., по фактура № ****/31.07.2018 г.
и за периода от 01.05.2018 г. до 31.07.2018 г. и 510,53 лв. лихва за забава. С това
споразумение е разсрочено заплащането на задължението на 8 месечни вноски,
първата от които в размер на 1883,24 лв. и следващите 6 вноски в размер на по 627,75
лв. и последна вноска в размер на 627,73 лв.
Във връзка със сключеното споразумение, видно от приложените на л. 4 и 5 от
делото, трето на спора лице – А*М*Г* е извършила плащания в полза на ответното
дружество, съответно на дата 13.09.2018 г. в размер на 1883,24 лв. и на дата 20.10.2018
г. в размер на 4394,23 лв.
По делото е представено Решение № 80169/01.04.2019 г., постановено по гр.д. №
22488/2018 г. по описа на СРС, 141 с-в, с което е отхвърлен предявен от
„Топлофикация София“ ЕАД по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК против трето на спора лице
М* Ди* Ив**а – М*и против ищеца в настоящото производство Д. Ж. Н. за дължими
суми за доставена топлинна енергия до имот, находящ се на адрес: гр. София, ****, аб.
№ ***за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2015 г.
Между страните не е спорно, поради което с доклада по делото е отделено като
безспорно обстоятелството, че до имот, находящ се в гр. София, ****, е доставена
топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до 31.07.2018 г. и начислена мораторна
лихва на обща стойност 5766,94 лв., съответно главница по фактура № ****/13.06.2016
г. и изравнения към нея, фактура № ****/31.07.2017 г. и фактура № ****/31.07.2017 г.
и лихва в размер на 510,53 лв.
По делото е приобщено гр.д. № 63374/2022 г. по описа на СРС, 167 с-в,
образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу ищеца Д. Ж. Н. и
трети на спора лица – Н* Ж. М* и М* Д* И* – М*, с която са предявени искове за
доставена топлинна енергия в същия имот за периода от 01.05.2018 г. до 31.10.2018 г.
при условията на разделна отговорност на ответниците – по 1/3 .
В кориците на делото се намира Нотариален акт за собственост върху жилище,
построено върху държавно място от ЖСК „ГАНЦ“, бл. 39 в кв. Банишора, видно от
който Н* М* Б* и В* Х*Б*са придобили собствеността върху процесния Апартамент
№ 39 през 1981 г.
В рамките на това производство ответниците по същото, в това число и Д. Ж. Н.
са признали предявения иск и са заплатили претендираната сума и с Решение №
8388/22.05.2023 г. предявеният иск е отхвърлен.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
3
правни изводи:
По предявения иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
от ЗЗД в тежест на ищеца е докаже пълно и главно, че от името и за сметка на ищеца,
лицето А* М* Г*а е заплатила в полза на ответника претендираните суми, както
качеството си на наследник на Н*М* Б*и Ж*Н. М*******с дял 11/24.
В тежест на ответника е да докаже пълно и главно валидно правно основание за
получаване на претендираните суми, както и останалите възражения, изложени в
отговора на исковата молба.
Между страните не е спорно обстоятелството, че до имот, находящ се в гр.
София, ****, е доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до 31.07.2018 г.
и начислена мораторна лихва на обща стойност 5766,94 лв., съответно главница по
фактура № ****/13.06.2016 г. и изравнения към нея, фактура № ****/31.07.2017 г. и
фактура № ****/31.07.2017 г. и лихва в размер на 510,53 лв.
С представените по делото писмени доказателства беше доказано, че купувачът
по Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с уговорка в полза на трето
лице № *** том II, рег. № ****7, дело № 213/2018 г., с два броя платежни е заплатил в
полза на ответното дружество и във връзка със Споразумение за разсрочено плащане
на задълженията за топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ****, сумата в
общ размер на 6277,47 лв., представляващи задължения за периода от 01.05.2015 г. до
31.07.2018 г.
Видно от приложения по гр.д. № 63374/2022 г. по описа на СРС, 167 с-в
Нотариален акт за собственост върху жилище, построено върху държавно място от
ЖСК „ГАНЦ“, бл. 39 в кв. Банишора, видно от който процесния имот е бил
собственост на Н* М* Б* и В* Х* Б* при равни квоти.
По делото беше доказано, че Н* М* Б* починал на 02.12.2002 г. и е оставил за
наследници преживяла съпруга В*Х* Б* и син Ж*Н. М*Тези наследници също са
починали, като наследници на Ж* Н. М* се явяват ищцата Д. Ж. Н., Н* Ж. М* М*****
при квоти по 1/3. Следователно може да се обоснове извод, че след смъртта на **** на
23.03.2014 г. неговите наследници, сред които и ищцата са придобили собствеността
върху процесния недвижим имот при равни квоти – по 1/3. Този извод се
потвърждавана и от приложения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот с уговорка в полза на трето лице № 36, том II, рег. № 7797, дело №
213/2018 г., с който същите са прехвърлили същия имот на трети лица, следователно
към този момент са се легитимирали като собственици. Предвид изложеното може да
се обоснове несъмнен извод, че за периода от 23.03.2014 г. до 17.10.2018 г. ищцата Д.
Ж. Н. се е легитимирала като съсобственик на топлоснабдения имот с квота от 1/3
ид.ч.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които
възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените
имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение
4
с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право
върху имота – собственост или вещно право на ползване, или ползване на имота на
друго облигационно основание. Следователно може да се обоснове извод, че ищецът е
имал качеството протребител на топлинна енергия за периода, за който е извършено
погасяване на начислените задължения и поради това отговаря за задълженията,
свързани с доставката на топлинна енергия до имота, съобразно размера на
притежаваните права.
Решение № 8388/22.05.2023 г., постановено по гр.д.№ 63374/2022 г. по описа на
СРС, 167 с-в, на което се позовава ищеца с доводи, че със същото е отречено
потребителското й качество, не може да обоснове различен извод, доколкото с
посоченото решение предявеният срещу ищеца иск е отхвърлен, поради извършено в
хода на делото плащане, който факт на основание чл. 235, ал. 3 ГПК следва бъде
съобразен при постановяване на крайния съдебен акт. Същевременно от данните по
приобщеното гр.д.№ 63374/2022 г. по описа на СРС, 167 с-в се установи, че Д. Ж. Н., в
качеството й на ответник по това дело е признала изцяло предявения иск, което
включва и фактът, че същата е собственик на имота с посочената квота и се явява
потребител на топлинна енергия през сочения период.
Следователно може да се обоснове извод, че процесното плащане е направено
на съществуващо основание – облигационна връзка с ответното дружество по
продажба на топлинна енергия в имот, находящ се в гр. София, ****, като
същевременно съществуването на задължението не се отрича от страните. Ето защо
предявеният иск се явява неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК има
ответникът. Същият е направил искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение определено от съда в размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр.
чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ в редакцията
към датата на подаване на отговора на искова молба, при съобразяване извършените
действия, материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца Д. Ж. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, **** срещу „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, представлявано от С Ч,
положителен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 55,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 2876,99 лв., представляваща 11/24 от недължимо заплатена сума в общ
размер на 6277,47 лв. за погасяване на главница в размер на 5766,94 лв. по фактура №
****г. и изравнения към нея, фактура № **** г. и фактура № ****г. и за периода от
01.05.2018 г. до 31.07.2018 г. и лихва в размер на 510,53 лв., което задължение обхваща
общ период от 01.05.2015 г. до 31.07.2018 г., за която сума е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.10.2023 г. по ч.гр.д.№
51319/2023 г. по описа на СРС, 157 с-в.
ОСЪЖДА Д. Ж. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, **** ДА ЗАПЛАТИ
НА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, представлявано от С Ч, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 100 лв., представляваща разноски по делото за
5
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6