Р Е Ш Е
Н И Е
№ 64
град Шумен, 12.12.2019 г.
Шуменският
окръжен съд, в публично съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Окръжен съдия: Йордан Димов
при секретаря Т. Кавърджикова като разгледа докладваното от окръжния съдия т. д. №98 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по настоящото дело е образувано по предявен от „Юробанк България” АД,
ЕИК-*********, гр. София, със съдебен адрес ***, бизнес сграда „Ивел” – адвокат
Х.И. - САК против В.С.В., ЕГН-********** ***. Твърди, че банката – ищец и
ответника сключили договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL
15852/16.06.2006 г. по силата на който банката предоставила на кредит в размер
на 95 000 лв., както следва – 80
000 лв. за покупка на следните недвижими имоти – дворно място от 320 кв. м. по
плана на гр. Шумен, находящо се на ул. „...” №55 с идентификатор №83510.676.231
и с площ от 320 кв.м., ведно с построените в него двуетажна жилищна сграда със
застроена площ от 83 кв.м. с РЗП 139.80 кв.м., едноетажна масивна жилищна
сграда с частична мансарда със застроена площ от 69 кв. м., РЗП 109.70 кв.м.,
едноетажна масивна стопанска постройка със застроена площ от 20 кв.м., както и
15 000 лв. за други разплащания. Крайният срок за погасяване на кредита е
300 месеца. На 24.11.2006 г. сумата е била преведена по банкова сметка ***. За
обезпечение на вземането по кредита е вписана законна ипотека в полза на
банката по силата на НА №133, том ХІV, рег. №11845, дело №1903/2006 г. на
Нотариус с №019 на НК и район на действие – района на ШРС върху гореописаните
недвижими имоти. Твърди, че в договора
съществувала клауза по силата на която банката можела едностранно да прехвърля
вземанията си произтичащи от договора на други финансови и нефинансови
институции. Сочи, че подобен договор – за прехвърляне на вземания по договори
за кредит е сключен на 06.12.2007 г. между банката и «Бългериън ритейл
сървисиз» АД. Така последното дружество встъпвало изцяло в правата на банката
като удовлетворен кредитор по посочения по-горе договор за кредит. За извършеното
прехвърляне банката е уведомила кредитополучателя с покана изпратена чрез ЧСИ Д.З.и
рег. №876 на КЧСИ. Сочи, че на 01.11.2017 г. е вписана промяна на
наименованието на дружеството от «Българска пощенска банка» АД на «Юробанк и еф
джи България» АД. Към договора за кредит са сключени и няколко допълнителни
споразумения, както следва от 19.03.2009 г., от 22.01.2010 г., от 28.05.2010
г., от 28.05.2011 г., от 23.12.2011 г., от 31.07.2012 г. и от 21.06.2013 г. в
шест от посочените допълнителни споразумения (без това от 22.01.2010 г.) са
включени клаузи според които страните са се съгласили съществуващите и
непогасени просрочия и начислени за периодите на облекчение договорни лихви да
бъдат реструктурирани към размера на редовната и непогасена главница.
вследствие на извършените капитализации размерът на задължението като главница
е нараснал на 129 601.68 лв. с последното допълнително споразумение
страните са постигнали съгласие за въвеждане на 6-месечен период на облекчено
погасяване с по-ниска лихва, която е в размер равен на сбора на Референтен лихвен
процент ПРАЙМ на банката за жилищни кредити в съответната валута плюсдоговорена
лихвена надбавка в размер на 0.87 пункта, като през периода на облекчено
погасяване до окончателното погасяване на дълга кредитополучателят погасява
дълга на равни месечни вноски в размер на 600 лв. съобразно погасителен план. В
това допълнително споразумение се съдържа и декларация от кредитополучателя, че
следва да погасява дълга съобразно погасителен план и че дължи плащанията по
същия дори и да не е получил екземпляр от него. Наказателната лихва е
определена като 10 пункта над договорната. Уговорена е годишна такса управление
на кредита от 0.1% от остатъка на кредита. Кредитополучателят се е задължил да
плати и разноските свързани с оценка, предоставяне, регистриране, вписване и
застраховане на обезпеченията., както и по отношение на разноските по
изпълнение върху предоставеното обезпечение. Претендират се и нотариални такси
във връзка с обявяване на кредита за предсрочно изискуем и за уведомяването на
длъжника за цесията. По последното допълнително споразумение е уговорена клауза
съгласно която кредитополучателите поемат задължение да заплащат на банката
месечна такса за администриране на просрочен кредит, дължима при забава в
плащането на една или повече вноски. Задълженията по кредита са били обект на
втора цесия, сключена на 06.04.2009 г. между «Бългериън ритейл сървисиз» АД и
«Юробанк и еф джи България» АД. Ответника е уведомен за цесията с нотариална
покана пратена чрез ЧСИ Д.З.с №876 на КЧСИ. На 11.01.2013 г. има нова промяна в
името на банката преименувана от «Юробанк и еф джи България» АД в «Юробанк
България» АД. Сочи, че ответника е спрял да обслужва кредита и налице е било
неизпълнение на погасителна вноска с падеж 10.03.2014 г., като банката в съответствие
с изискванията на закона е обявила същия за предсрочно изискуем. Моли ответника
да бъде осъден да заплати 127 770 лв. главница, 32 848.80 лв.
договорна лихва за просрочен кредит, 4 826.51 лв. такси, 393.70 лв. такси,
373.53 лв. застраховки и 607.80 лв.
нотариални такси, ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ до
окончателното присъждане на главницата, както и да бъде осъден ответника да
заплати направените от ищеца съдебни и деловодни разноски.
По делото е постъпил писмен отговор депозиран от името на ответника В.С.В.. В него е отправено твърдение, че съобразно договорка между страните отразена в Протокол от 13.08.2018 г. ще има заместване в дълг и прехвърляне на имота на трето лице. Банката е уведомена за намеренията на ответника да погаси еднократно сумата от 50 000 лв. и е изпратил пълномощно от Консулска служба н РБ в гр. Франкфурт. Пълномощника на ответника е бил уведомен по телефона с препоръка да признае иска. Намира, че поведението на ищеца е некоректно, тъй като започването на производството ще натовари ответника с неоправдани разноски. Сочи, че оспорва изцяло предявения иск по основание и размер. Оспорва договора сключен на 06.12.2007 г. между банката и «Бългериън ритейл сървисиз» АД за прехвърляне на вземането. Намира, че последното дружество в качеството му на цесионер не може да бъде титуляр на такова вземане, да събира лихви, да предоговоря размера на кредита, да увеличава размера на кредита чрез капитализиране на лихви, да събира лихви различни от договорените, което води до нищожност на цесията – чл.2 от ЗКИ. Посоченото дружество не е вписано в регистъра на БНБ и цесията не може да произведе действие. Намира, че договорената в т. ІV от доп. споразумение от 19.03.2009 г. клауза, че кредитополучателят се съгласява с капитализ ации на суми от лихви и така увеличава задължението за главница е нищожно поради противоречие със закона и добрите нрави. Всички суми над главницата от 95 000 лв. не могат да се третират като усвоени и не са били реално предоставени на ответинка. Сочи, че и клаузите в шест от допълнителните споразумения с които всички плащания се преоформят от банката на датата на споразумението чрез натрупване към редовната усвоена и непогасената главница по кредита също са нищожни и противоречат на закона и накърняват добрите нрави, като не валидизират предоговорения размер на кредита. Твърди, че длъжника не е бил уведомяван за цесиите, също и известието за обявяване на кредита за предсрочно изискуем също не е достигнало до него. Клаузите в изброените допълнителни споразумения не са индивидуално уговорени и са неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП, като сочи и трите хипотези. Намира, че неравноправни са и клаузите даващи едностранни превилегии на банка – същата едностранно да променя тарифата за условията, лихвата, таксите и комисионните, като промяната става задължетилне за страните, при просрочие на дължимите погасителни вноски,, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучаеля дължи лхви в размер на договорената плюс 10 пункта, годишната такса от 0.1 % от непогадената главница и административна такса от 10 лв. по чл.3, ал.1, ал.2, чл.4, т.1, т.2 и т.3 от договора. Сочи, че поканата за обявяване на кредита за предсрочно изискуем не е връчена лично. Поканата е върната на изпращача с придружително писмо с данни, че лицето не е открито след три посещения на адреса, като е залепено обявление и лицето не се е явило в кантората на ЧСИ. Моли съдът да се произнесе по нищожността на клаузи в допълнителни споразумения, както следва от 19.03.2009 г., от 22.01.2010 г., от 28.05.2010 г., от 28.05.2011 г., от 23.12.2011 г., от 31.07.2012 г. и от 21.06.2013 г. Моли да бъдат отхвърлени предявените от банката искове.
Ищецът депозира допълнителна ИМ на основание чл.372
от ГПК. В нея се прeповтарят
фактическите твърдения залегнали в ИМ, но се направени и нови твърдения
свързани с оспорванията в отговора на ИМ. Повтаря твърдението, че по силата на договора за
кредит страните са установили, че кредитора във всеки момент може да прехвърли
едностранно вземанията си на дружества от групата „Еуробанк и еф джи груп“,
вкл. на «Бългериън ритейл сървисиз»
АД или на други институции или дружества. Намира, че за цесията ответника е
уведомен освен с приложената по делото покана и при подписване на допълнително
споразумение от 19.03.2009 г. от служителките М.Д.Х.. и. Намира, че закона не
изисква форма за действителност на уведомлението за цесията. Представя
нотариално заверен договор, от който е видно, че цесионера е упълномощил
цедента да го представлява в съществуващите отношения с физически лица,
кредитополучатели по договори за кредит с правото да извършват всички
необходими действия от името и за сметка на «Бългериън ритейл сървисиз» АД,
включително да сключват анекси и допълнителни споразумения, с които да изменят
срокове, да променят лихвените условия, а сащо и да прекратяват договори за
кредит. Твърди, че процедурите по договора не са се изменяли. През цялото
действие на договора кредитополучателя е посещавал един и същи клон и е говорил
с едни и същи служители. Така цитираната законова разпоредба цели да защити
длъжника от опасността да плати неточно и/или да плати два пъти, плащайки на
другия кредитор. Намира за несъстоятелни възраженията за нищожност на договора
за цесия, доколкото сумата по кредита е
закупена от цесионера, а след това отново закупена от банката. Намира, че не
само страните са искали да сключат тези договори (за цесия), но и те са били
реално сключени, а цените по тези договори са били платени, което е и отразено
в счетоводствата на дружествата. Дали е уведомен кредитополучателят не е
елемент от действителността на договорите за цесия. Сочи, че цесията е съобщена
на длъжника. Намира, че цесионера по първата цесия е упражнявал правата на
цедента. Твърди, че промяната на титуляра на вземането след цесията не променя
характера на вземането и неговото основание. Намира, че няма заобикаляне на
закона, тъй като не се осъществява забранен от закона правен резултат и то с
формално допустими средства. Намира, че закона не забранява възможността банки
да прехвърлят вземанията си, а освен това сочи, че съгласно чл.99 от ЗЗД
прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор ведно с привилегиите,
обезпеченията и другите договорки. Твърди, че след сключване на процесният
договор за кредит са подписани седем допълнителни споразумения, които са
сключвани след подадени от ответника молби поради възникнали временни
затруднения при обслужване на кредита. Тези допълнителни споразумения са
сключвани в съответствие с Наредба №9/03.04.2008 г. за оценка и класификация на
рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за
кредитен риск на БНБ поради възникнали за кредитополучателя затруднения за
погасяване на задълженията. Прилага 9 бр. молби, за да установи, че
допълнителните споразумения са сключени по искане на ответника. Твърди, че към
датата на подаване на всяко от сключените допълнителни споразумения е имало
просрочени задължения по кердита. Сочи, че преоформянето на банковата сделка
при сключване на допълнителните споразумения
е осъществено чрез прибавяне на просрочени задължения към главницата,
чрез погасяването им посредством усвояването на допълнителни суми по банковата
сделка. Това преоформяне на задълженията е ставало във връзка с изискванията на
чл.13 от горецитираната наредба. Твърди, че ответника е изпаднал в забава по
отношение на задълженията си по договора. Просрочена е била вноска с падеж
10.03.2014 г. Уведомлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е
изпратено чрез ЧСИ. Намира, че връчването е извършено съобразно с правилата на
чл.42 и чл.4 от ГПК, чл.36 от Закона за пощенските услуги и чл.5 от Общите
правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети (Р
№39/27.02.2012 г. по гр. Д. №410/2011 г. на ІІІ ГО на ВКС). Същевременно според
чл.25 от Договора за кредит всяко уведомление във връзка с договора се изпраща
на адреса на длъжника, отбелязан в договора, освен ако той е уведомил писмено
банката за промяна на адреса. На този етап за банката не е съществувала
законово възможност да се снабди с постоянен или настоящ адрес на длъжника,
което е възможно след образуване на съдебно производство. Намира, че ответника
е уведомен за предсрочната изискуемост и с връчване на исковата молба на
особеният му представител назначен в производството.
Ответника в съответствие с нормата на чл.373 от ГПК е подал отговор на допълнителната ИМ. В този отговор се повтарят възраженията направени в първоначалният такъв. Сочи се, че не е налице редовно уведомяване на ответника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Твърди, че ЧСИ не може да връчва книжа съобразно нормите на ГПК. Връчването на подобни съобщения е от компетентността на нотариус. Залепването на уведомление без разпореждане на съд не произвежда действие. Ето защо поканата от ЧСИ не удостоверява редовно уведомяване. Тази покана не е достигала до ответника. Намира, че ответника най-рано е узнал за подобно връчване на 29.02.2019 г. и след тази дата следва да се счита претендираната законна лихва. Твърди, че допълнителното споразумение сключено с «Бългериън ритейл сървисиз» АД не поражда облигационно отношение и няма действие спрямо кредитополучателя, като осъществено без представителна власт. Намира, че преоформянето на кредита с допълнително споразумение, сключено с «Бългериън ритейл сървисиз» АД е банкова дейност, която не е в предмета на дейност на последното дружество и извършването на такава е незаконно съгласно ЗКИ. Намира, че подобно предоговаряне (от 19.03.2009 г.) е съществена промяна в договора за кредит и представлява новиране на договора. Намира, че допълнителните споразумения водят до установяване на нови условия и не става въпрос за преоформяне на договореностите, а за преструктуриране, при което има еднократно погасяване на кредита с конкретна сума, погасителният план се променя и разликата между просрочената главница, редовната главница и редовната лихва се натрупва към редовната главница в следстиве на което се формира нов дълг, върху който се начисляват капитализираните лихви, разноски за администриране, нотариални такси и застраховки. Намира, че вземането за лихви не се променя с номиналното им прибавяне към главницата и няма общо с първоначалното основание на договора – т. е. остава си задължение за лихва. Сочи, че дори в извлечението на банката се говори за капитализирани лихви. Лихва върху лихва може да има само между търговци. Намира, че новият дълг продължава да нараства и след неиздължената вноска с падеж 10.03.2014 г. Това увеличава задължението неоправдано и кредитополучателят е поставен в неравностойно положение. Намира, че банката и «Бългериън ритейл сървисиз» АД между които са осъществени двете процесни цесии са били представялвани в една и съща сграда и от едни и същи служители, а това е довело до невъзможност за длъжника да направи разлика между субектите с които договаря. Намира, че капитализирането на лихвата след всяко едно от допълнителните споразумения се извършва в противоречие със закона. Моли съдът да се произнесе относно нищожността на клаузите, с които кредитополучателят се съгласява сумата , представляваща разликата между погасената сума по т.ІІІ и общия сбор на сумата по т.І.1 и т.І.2.3, да бъде преоформена чрез натрупване към редовната главница» в допълнителни споразумения от 19.03.2009 г., от 28.05.2010 г., от 28.05.2011 г., от 23.12.2011 г., от 31.07.2012 г., от 21.06.2013 г. като противоречащи на закона и накърняващи добрите нрави. Моли да бъдат отхвърлени изцяло предявените претенции.
В съдебно за банката ищец се явяват адв. Х.П.и адв. Б.Т.и двамата от АК – София. Последните заемат становище да бъде уважен изцяло така предявеният иск, като бъде осъден ответника да заплати претендираните суми. Процесуалният представител на ответника адв. Г.Х. *** заема становище, че исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Моли да бъдат взети предвид направените възражения за нищожност на посочени в отговорите клаузи на договора, съобразно с нормативно установеното и практиката на ВКС.
Молбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
От събраните по делото доказателства, преценени отделно и в съвкупност се установи от фактическа и правна страна следното: На 16.11.2006 г. в гр. Шумен бил сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL 15852, по силата на който „Юробанк И Еф Джи България” АД предоставяло паричен кредит на ответника В.С.В. за сумата от 95 000 лв., от които 80 000 лв. за закупуване на недвижим имот, както и 15 000 лв. за други разплащания. По смисъла на чл.2, ал.1 от договора разрешения кредит се усвоява по сметка на ответника В.. Дължимата лихва е в размер на базовият лихвен процент определен от банката за жилищни кредити в лева плюс договорна надбавка от 5 пункта. Към момента на сключване на договора БЛП за жилищни кредити е 7%. – чл.3, ал.1 от Договора. Според крайният срок за погасяване на кредита е 300 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка по кредита – чл.5, ал.1. Договорът е обезпечен и с договорна ипотека върху имотът, който е закупен с кредита – чл.13, ал.1. Кредитополучателят се задължава – чл.14, ал.1 и ал.3 от Договора да направи застраховка на посоченият имот за своя сметка, като ако не е осигурил по сметките си необходимите средства по сметките си за заплащане на застрахователната премия, той дава съгласието си и упълномощава банката, да я заплати, като със същата сума се увеличава задължението му към нея.
При непогасяване, на която и да е вноска по
кредита, както и при неизпълнение от кредитополучателите, на което и да е
задължение по кредитния договор, банката може да направи кредита изцяло или
частично предсрочно изискуем – чл. 18, ал.1 от договора. В чл.18, ал.2 от
кредитния договор е уговорено, че при неиздължаване на три последователни
месечни вноски, целият остатък от кредита се превръща в предсрочно и изцяло
изискуем. Договорено е, че банката има право да прехвърли едностранно
вземанията си, произтичащи от договора на дружества и институции от групата на Eurobank
EFG Group, включително на
“Бългериън ритейл сървисиз” АД. Кредитополучателите се съгласяват и задължават
в случай на прехвърляне на вземанията по кредитния договор на “Бългериън ритейл
сървисиз” АД и при постигане на договореност между това търговско дружество и
банката да продължат да погасяват задълженията си по кредитната сметка в нея, а
тя да привежда погасителните вноски по сметка на “Бългериън ритейл сървисиз”
АД, като дължимите такси за превода не са за сметка на кредитополучателите –
чл.24, ал.1 и ал.2 от договора. Страните по договора за кредит са изготвили и
приложение към него от 16.11.2006 г., като съгласно т.1 от последното датата на
усвояване на кредита е 16.11.2006 г.
След справка в електронният Търговския
регистър, съдът установи, че на 11.01.2013 г. е вписана промяна във фирмата на
ищеца, като наименованието на банката се променя от „Юробанк и еф джи България”
АД на „Юробанк България” АД.
На 06.12.2007 г. между банката и „Бългериън ритейл сървисиз” АД е сключен
договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит, с който ищецът е цедирал
на третото лице всички свои вземания по процесният договор за кредит. След
сключване на цесията, между третото лице и ответника е сключено едно
допълнително споразумение на 24.11.2006 г., с което поради временни затруднения се уговаря облекчен ред за погасяване
на вземанията на кредитора по кредитния договор. С това споразумение е уговорено натрупаните и просрочени задължения,
включително и договорни и наказателни лихви да бъдат преоформени чрез
натрупване към главницата – чл.3. От банката ищец в рамките на производството
не са представени доказателства от които да се установи, че банката в
качеството си на цедент е уведомила ответника за сключения на 06.12.2007 г.
договор за цесия. Но тъй като ответника са подписал посоченото допълнително споразумение
с третото по първоначалният договор за кредит лице - „Бългериън ритейл
сървисиз” АД, съдът намира, че последният е бил наясно с това и следва да се
приеме, че най-късно с подписването допълнителното споразумение е налице
надлежно уведомяване, съгл. чл.99, ал.3 от ЗЗД за извършената цесия.
Впоследствие с нов договор за цесия,
сключен между„Бългериън ритейл сървисиз” АД и „Юробанк и еф джи България“ АД на
06.04.2009 г. е извършено ново прехвърляне на вземания по договори за кредит,
този път от дружеството на банката ищец. За тази цесия отново няма данни
ответника В. да е бил нарочно уведомен.
Въпреки това, тъй като след извършване на цесията между банката ищец и
ответника са сключвани допълнителни споразумения от 22.01.2010 г., от 28.05.2010 г., от 28.05.2011
г., от 23.12.2011 г., от 31.07.2012 г. и от 21.06.2013 г., то следва да се
приеме, че доколкото същите носят подписа на ответника той е бил уведомен
за извършената цесия, най-късно при
подписване на допълнителното споразумение от 22.01.2010 г. Възраженията на
особеният представител на ответинка в насока, че последният не е бил наясно с
обстоятелството, че сключва допълнителни споразумения с различно от банката
лице, тъй като банката и „Бългериън
ритейл сървисиз” АД са имали своите офиси в една сграда не се кредитира от
съда. В титулната част на всяко от допълнителните споразумения е посочено кои
са страните, които ги подписват, така че за ответника това трябва да е било
ясно, освен ако същият е неграмотен или невменяем, което нито се твърди, нито
се установява. В ИМ се твърди, че кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем
с уведомяване извършено от частен съдебен изпълнител От посоченото съобщение
може да се установи, че лицето не е открито на адреса, въпреки, че е търсено на
15.02.2018 г. (четвъртък), 25.02.2018 г. (неделя) и 19.03.2018 г. (понеделник).
По данни на лице живущо на адреса – Г.О.ответника от три години не живеел там.
Няма отбелязване да е пуснат екземпляр от съобщението в пощенската кутия, нито
дали лицето по уведомяването е имало достъп до същата. Независимо от
възраженията на особеният представител на ответника, че не може да има редовно
призоваване от ЧСИ, тъй като последният не може да извършва призоваване но ГПК,
съдът намира, че с оглед действащата към момента на уведомяването нормативна
уредба това е възможно. Според нормата на чл.18, ал.5 от ЗЧСИ „Частният съдебен изпълнител може да връчва всякакви покани, съобщения и отговори
във връзка с гражданскоправни отношения, а по разпореждане на съда – съобщения
и призовки по граждански дела.“
Ето защо уведомяването на ответника е можело да стане и чрез ЧСИ. Все пак
предвид правилата на чл.47 от ГПК не е извършено редовно уведомяване на
ответника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. От една страна законът
изисква посещение на адреса в продължение на един месец – чл.47, ал.1, изр.1 от ГПК – „Когато ответникът в
продължение на един месец не може да бъде намерен на посочения по делото адрес
…“ От друга страна пък се изисква
да бъдат направени поне три посещения, едното от които в почивен ден – чл.47,
ал.1 изр.3 – „Невъзможността
ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира най-малко
с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях,
като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден.“ Т.е. от една страна имаме задължение за
посещения в рамките на един месец, а от друга поне три пъти. Съдът намира, че
общият разум на тази норма следва да се тълкува в посока на осъществяване на
поне три посещения в рамките на месец, което представлява насищане на
посоченият период от време с усилия за откриване на адресата на съобщението,
като ако този период бъде просрочен – както е в случая, тъй като първото
посещение е на 15.02.2018 г., а последното след изтичане на един месец –
19.03.2019 г. следва да се приеме, че налице е нередовно уведомяване. Дори да
се приеме сме в хипотезата на изр.4 от чл.47, ал.1 от ГПК – „Това правило не се прилага, когато
връчителят е събрал данни, че ответникът не живее на адреса, след справка от
управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или
по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в
съобщението.“, което е така в
настоящият случай, остава задължението предвид нормата на чл.47, ал.1, изр.2 от ГПК – „Когато има достъп до
пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея.“, което в настоящият случай не е сторено.
Логиката която приема съдът е, че правилото на чл.47, ал.1, изр.4 от ГПК се
прилага към изискванията на чл.47, ал.1, изр.3 от ГПК, но не и към чл.47, ал.1,
изр.2 от ГПК. Ето защо съдът не приема наличие на редовно връчена покана за
уведомяване на ответника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Същият
не е бил обявен за такъв до момента на уведомяване на особеният представител на
ответника с нарочна призовка за производството – 19.01.2019 г. Т.е. съдът
намира, че ИМ следва да се третира като покана за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем и едва след този момент настъпват последствията на
предсрочната изискуемост – задължение за заплащане на всички вноски за
главница, дори и непадежиралите според одобреният план за погасяване.
В рамките на
производството е приета ССЕ, която не е била оспорена от страните. В нея се
сочи, че кредитът е бил усвоен на 24.11.2006 г. в размер на 95 000 лева. Сумата
била депозирана по банкова сметка *** В.С.В.. Сочи се, че след първият договор
за цесия третото по първоначалният
договор за кредит лице - „Бългериън ритейл сървисиз” АД придобива вземане за
главница от 94 527.19 лв., а при повторната цесия, когато вземането е
цедирано обратно на банката е придобито задължение на ответника в размер на
97 352.25 лв. за цесия. В ССЕ се констатира, че към момента на сключване
на всяко от допълнителните споразумения са налице просрочия на задължения в
различен размер. Експертизата констатира, че позадължения от август 2010 г. до
февруари 2014 г. има просрочия на вноски в размер над 90 дни – общо 19 на брой.
Експертизата е развила множество варианти на дължими суми, предвид това дали
допълнителните споразумения ще бъдат приети за редовни и пораждащи задължения
или не, както и в зависимост от няколко момента на обявяване на кредита за
предсрочно изискуем. Тъй като тези варианти са видни от експертизата предвид
изложеното по-горе, че съдът приема, че договорът за кредит е обявен за
предсрочно изискуем с достигане на уведомлението на исковата молба в
производството до представителя на ответника, като се вземе предвид и
постановеното в ТР №3/27.03.2019 г. на ОСГТК на ВКС, както и правилото, че
анатоцизмът се прилага само в отношенията между търговци, т.е. допълнителните
споразумения в частта, с която са преоформени лихви към главницата следва да не
се вземат предвид, то следва да се приеме, че валиден е варианта на обявяване
на кредита на 19.01.2019 г. за предсрочно изискуем ако нито едно от
допълнителните споразумения не е било сключено. В този вариант експертизата
сочи, че ответника би дължал общо сумата от 220 011.37 лв., от които
93 898.06 лв. – главница, 116 624.12 лв. договорни лихви,
8 339.47 лв. – наказателни лихви, 541.92 лв. застраховки и 607.80 лв.
държавни такси.
Предвид изложеното от фактическа страна съдът направи и следните правни изводи: Настоящия иск е осъдителен за присъждане на дължима сума по неизплатена главница по договор за ипотечен кредит. В доказателствена тежест на ищеца е било да установи, че е налице договор за кредит между страните, неговите съществени клаузи, обстоятелството, че сумата е била получена от ответника, че кредита не е бил обслужван редовно, обявяването му за предсрочно изискуем. С оглед твърденията, че са налице две последователни цесии следва да се установи наличието на такива, както и че същите са редовно извършени.
В самото производство с доказателствата обсъдени по-горе е установено, отпускането на кредита за процесната сума, както и че претендираната сума е дължима като непогасена. Тези обстоятелства не се оспорват от ответника. Не се оспорва вземането на заема, усвояването му, както и обстоятелството, че не са своевременно заплащани дължимите вноски. Оспорват се обстоятелства във връзка с редовното уведомяване за извършените цесии, твърди се, че допълнителните споразумения не обвързват ответника В.С.В., както и че договорът е сключен при множество неравноправни клаузи, касаещи най-вече възможността за промяна без ясен критерий на БЛП от страна на банката кредитор.
В
производството е установено, че банката е изпълнила задължението си по договора
за предоставяне на сумата по кредита, като той е бил надлежно усвоен. Не се
установи да е изпълнил задължението си да върне кредита и заплаща дължимите
такси, разноски, включително застрахователната премия за ежегодно подновяваната
застраховка на предоставения за обезпечаване на кредита недвижим имот съгласно
уговореното с кредитния договор. Последното плащане за погасяване на
задълженията по кредитния договор е извършено по отношение на вноска падежираща
на 10.03.2014 г. С оглед на това за ищеца е възникнало правото да обяви кредита
за предсрочно изискуем и той го е упражнил, с подаване на настоящата искова
молба и последвалото редовно уведомяване на ответника за нея. Същите са редовно
връчени при спазване на изискванията на ГПК. С оглед на това възражението на
ответника, че не е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост е
неоснователно.
Ответникът
счита, че договорът за кредит съдържа неравноправни клаузи – чл.3, ал.5, чл.6,
ал.2, чл.22 и чл.23 по смисъла на чл.143 и чл.146 от ЗЗП.
Ответникът е физическо лице, което при сключване на договора не е действало в рамките на своята професионална и търговска дейност, предвид което същият следва да се приеме за потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП. Ищецът е търговец по смисъла на §13, т.2 от ДР на ЗЗП.
Съгласно чл.143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, като позволява на търговеца да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание (чл.143, т.10 от ЗЗП) или дава право на търговеца да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора (чл.143, т.12 от ЗЗП).
Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП, включените в потребителските договори неравноправни клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Предвид това, за да бъде нищожна конкретната клауза е необходимо тя да е неравноправна и да не е уговорена индивидуално, т.е. да е изготвена предварително и потребителят да не е имал възможност да влияе върху съдържанието й. Тежестта да докаже, че определено условие е индивидуално уговорено пада върху търговеца – чл. 146, ал.4 от ЗЗП. Също така не следва да е налице и някое от изключенията от забраните по чл. 143, т.10 и т.12 от ЗЗП, предвидени в чл.144 от ЗЗП относно доставката на финансови услуги, каквато е и тази предоставена с процесния договор, предвид § 13, т.12 от ДР на ЗЗП.
В чл. 3, ал.5 от договора е предвидено, че действащия БЛП на банката за лева не подлежи на договаряне и промените в него стават задължителни за страните. Банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП за лева и датата, от която той е в сила чрез обявяване на вид- но място в банковите салони. Договорените с кредитния договор надбавки не се променят. Договорната клауза урежда изменението на размера на възнаградителната лихва, дължима от ответника за предоставения му кредит, уговорена в чл.3, ал. 1 от договора, като към момента на сключването, уговорения между страните БЛП е в размер на 7%.
Възможността банката да уговори промяна на лихвения процент по конкретен кредит е предвидена в чл.58, ал.1, т.2 от ЗКИ. Разпоредбата е съобразена с обстоятелството, че обикновено банковият кредит е с дълъг срок на погасяване и последващи промени в икономическите условия, включително и протичащите инфлационни процеси могат в дългосрочна перспектива, да доведат до положение банката да е поставена в неизгодно положение, ако е уговорена фиксирана лихва, неподлежаща на изменение. Целта на разпоредбата е да избегнат на неблагоприятните последици при дългосрочното кредитиране. Но същевременно за да се гарантира равнопоставеността на субектите в гражданския оборот, с чл.58, ал.2 от ЗКИ е въведено изискването за изрично и изчерпателно определяне на разходите с договора за кредит. Т. е. те трябва да бъдат посочени в самия текст на договора, а не чрез препращане към други банкови документи, тарифа или общи условия. С процесния договор не са уговорени правилата за определяне на съответния БЛП. Действително банката е приела Методология за определяне на БЛП, публикувана на сайта й през 2010 г. Съгласно действащата методология, БЛП се определя като сбор от трансферна цена на ресурса и буферна надбавка. Трансферната цена на ресурса се определя в процентно изражение и представлява цената на ресурса, на която банката оценява, че би могла да привлича ресурс от депозитори и външни финансирания при равни други условия и се влияе от пазарните (бенчмаркови) лихвени мерители – Софибор, Юрибор, Либор и от рискова премия приложима за банката при привличане на финансов ресурс. Факторите които влияят върху рисковата премия са оценката за кредитоспособността на финансовата система, ликвидността и достъпът до финансиране, като цяло на финансовите пазари. Следователно банката определя изменението в БЛП въз основа на обективно съществуващи специфични икономически критерии и обективно отразява промените свързани с пазарните условия относими към кредитната й дейност. Но банката е тази която, чрез свой орган – Комитетът за управление на активите и пасивите, съобразно интереса си избира критериите и показателите, по които ще направи промяната в БЛП. За потребителя, неразполагащ със специални знания те са неясни и немогат да му помогнат да формира представа как ще рефлектират върху паричните му задължения, произтичащи от кредитния договор. С оглед на това клаузата е неравноправна съгл. чл. 143, т.10 от ЗЗП. Тя е във вреда на потребителя, тъй като дава възможност за едностранно изменение на договора от страна на банката, въз основа на икономически критерии и предпоставки, които са неясни за кредитополучателя и води до неравновесие в негов ущърб, тъй като престациите на страните са в зависимост от изменение в договора, направено само от едната страна.
В хода на процеса не са събрани доказателства клаузата да е уговорена индивидуално. Представените с допълнителната искова молба документи – искания за усвояване на суми по кредит, искане за определяне на кредитни лимити и искане за превалутиране на сума във връзка с кредита не дават основание да се приеме, че е налице индивидуално договаряне по отношение на чл.3, ал.5 от договора.
По отношение на редовността на цесиите не могат да бъдат споделени възраженията в отговора на ИМ. Където е посочено, че не е съобщено своевременно на длъжниците и тъй като те не са били уведомени за това обстоятелство цесиите следва да бъдат приети за нередовни и, че не пораждат правно действие. Подобни съждения обаче нямат опора в закона. Цесията е двустранен договор между цедент (пръхвърлител на вземането) и цесионер (приобретател), като правната воля на длъжника не се взема предвид и е без значение за валидността на договорът между цедент и цесионер. Същият поражда задължения само между страните по договора (не и по отношение на длъжника по вземането). Нормата на чл.99, ал.4 от ЗЗД („Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.”) всъщност не касае редовността на цесията като договор, а касае кога настъпва оповестителният ефект за добросъвестните трети лица, включително и длъжника. Причина за това е, че ако длъжника не знае за цесията посочената норма защитава неговия интерес, тъй като ако длъжника изпълни на цедента, то това ще е редовно плащане. Ако обаче нему е съобщено за цесията той вече не може редовно да изпълни на цедента, а е длъжен да изпълни само и единствено на цесионера. При условие, че длъжника знае за цесията и изпълни на цедента, то подобно изпълнение би било нищожно и не може да се противопостави на цесионера. Подобни съображения от естество да направят явен договора за цесия касаят и отношенията с трети лица. Това означава, че неизвестяването на длъжника не опорочава цесията и не това е смисъла на законовия текст на чл.99, ал.4 от ЗЗД. Този проблем е разгледан както в теорията, така и в практиката и няма различни мнения. Стр. 162 от „Облигационно право” П.Г., V издание, София 2013 г. – „ ... цесията не създава права и задължения за длъжника, защото той не е страна по нея.” „Цедентът е длъжен да съобщи прехвърлянето на вземането ... Правното значение на това задължение е, че от момента на съобщаването длъжникът се обварзва спрямо цесионера.” В подобен смисъл и стр.496 „Облигационно право. Обща част”, проф. А.К., ІV издание, „Сиби”, 2007 г. – „Съобщението не е елемент от фактическият състав, който поражда действие между страните. Правата по цесията преминават върху цесионера със сключването на цесията. Значението на съобщението е с оглед на третите лица – длъжника, правоприемниците и кредиторите на цедента и цесионера.”.
В подобен смисъл се е произнесла и практиката: „При договора за цесия носителят на едно вземане го отстъпва на трето лице. При това положение, става промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, комуто цедентът е прехвърлил вземането си. Вземането преминава от предишния кредитор върху новия кредитор в момента на сключване на договора, като правото на цесионера е все още неконсолидирано до момента на съобщаване на длъжника за цесионния договор. Тъй като длъжникът не знае за цесията, за него не съществува задължение да престира на цесионера, а задължението му спрямо последния ще възникне едва след получаване на съобщението от предишния кредитор. За да има цесията действие спрямо длъжника по прехвърленото вземане, тя трябва да му се съобщи от цедента. Чл. 99, ал. 4 ЗЗД не съдържат изискване за срок за съобщаване и форма за съобщаване. Няма значение и начинът, по който цесията ще се съобщи от цедента на длъжника - това може да стане по телефон, по телекс, по факс или писмено, като писменото съобщение не е задължително да бъде изпратено по пощата. Смисълът на съобщението е да се пресече възможността длъжникът да престира на лице, което не е кредитор, като се доведе до знанието му станалата цесия и е без значение формата на извършеното съобщение, защото тя не е условие за валидност.” – Р от 03.03.2007 г. по т. д. №889/2006 г. на ІІ ТО на ВКС.
При произнасянето си съдът съобразява нормата на постановеното в т.2 от ТР №3/2019 г. по ТД №3/2017 г.на ОСГТК на ВКС – „Размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането.“, което е намерило отражение в единият от дадените варианти на заключението по ССЕ. Също така предвид обстоятелството, че е прието, че сключените допълнителни споразумения, с които се капитализират изтекли вече наказателни и договорни лихви чрез прибавянето им към главницата – действие забранено от закона, освен при договорености между търговци, то следва да се приеме, че задълженията ще се определят като размер без да се вземат капитализирането на лихви с допълнителните споразумения.
По отношение на размерът на лихвата, намира, че по отношение на задълженията за лихва следва да се приложи лихвата, уговорена в договора, към момента на неговото сключване, тъй като задълженията определени към онзи момент са ясни за страните и не са подвеждащи, но да не се вземат предвид настъпилите в последствие изменения, направени чрез едностранни изменения от банката.
Тъй като експертизата в частта приета за
относима от съда определя дължима главница по договора за кредит от
93 898.06 лв., то същата следва да бъде присъдена в този размер, а в
останалата част до пълният предявен размер от 127 770 лв. претенцията да
бъде отхвърлена. По отношение на договорните лихви експертизата приема като
дължими 116 624.12 лв., но предвид обстоятелството, че в тази част ищеца
претендира само 32 848.80 лв. то следва да бъде присъдена тази сума. По отношение
на наказателната лихва експертизата определя 8 339.47 лв., но следва да
бъде уважен само претендираният размер от 4 826.51 лв. следва да бъдат
уважени и претенциите за такси 393.70 лв., за застраховки – 373.53 лв. и за
нотариални такси – 607.80 лв. т.е. ответникът следва да бъде осъден да заплати
сумата от 132 948.40 лв., като искът следва да бъде отхвърлен за сумата от
33 871.94 лв. – като неоснователно претендирана главница.
Констатира се, че ищецът е направил разноски в размер на 19 807.48 лв., от които 6 672.82 за държавна такса в производството, 5 939.69 лв. – адвокатски хонорар, 6 494.97 лв. – хонорар за особеният представител на ответника и 800 лв. дължими по експертизата. Предвид изхода по делото следва да се приеме, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 15 785.68 лв., представляващи направените от ищеца разноски в производството съобразно с уважената част на иска.
Ответникът чрез назначеният първоначално особен представител, а след това и представител по пълномощно претендира направени в производството разноски. Предвид изплащане на адвоката на ответника на внесеният от ищеца хонорар съдът намира, че съобразно правилото на чл.78, ал.1 от ГПК „Заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.“, а такава сума вече е платена на адвоката – представител в качеството му на особен представител. Други разноски няма данни да са направени от ответника.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА В.С.В., ЕГН-********** *** да заплати на „Юробанк България” АД, ЕИК-*********, гр. София, със съдебен адрес *** сумата от 93 898.06 лв. (деветдесет и три хиляди осемстотин деветдесет и осем лева и шест стотинки), дължими като главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL 15852/16.06.2006 г., както и сумата от 32 848.80 лв. (тридесет и две хиляди осемстотин четиридесет и осем лева и осемдесет стотинки) дължима договорна лихва, 4 826.51 лв. (четири хиляди осемстотин двадесет и шест лева и петдесет и една стотинки) – наказателна лихва, 393.70 лв. (триста деветдесет и три лева и седемдесет стотинки) – такси по кредита, 373.53 лв. (триста седемдесет и три лева и петдесет и три стотинки) – застраховки и 607.80 лв. (шестстотин и седем лева и осемдесет стотинки) – нотариални такси.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от„Юробанк България” АД, ЕИК-*********, гр. София иск да бъде осъдени В.С.В., ЕГН-********** *** да заплати солидарно сумата от 33 871,94 лв. (тридесет и три хиляди осемстотин седемдесет и един лева и деветдесет и четири стотинки) като главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL 15852/16.06.2006 г. формирани като разлика между претендираните с исковата молба 127 770 лв. и присъдените 93 898.06 лв.
ОСЪЖДА В.С.В., ЕГН-********** да заплати на „Юробанк България” АД, ЕИК-*********, гр. София и сторените от последното разноски за водене на настоящото производство в размер на 15 785.68 лв. (петнадесет седемстотин осемдесет и пет лева и шестдесет и осем стотинки), съобразно с уважената част от иска.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните чрез Шуменски ОС пред Апелативен съд гр. Варна.
Окръжен съдия: