Р Е Ш Е Н И Е
Номер 11.03.2021
Град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорски
районен съд
Втори граждански състав
На
двадесети октомври Година две хиляди и двадесета
В
публичното заседание в следния състав
Председател: Александър Георгиев
Членове:
Секретар
Росица Димитрова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдията Георгиев
гражданско
дело номер 6719 по
описа за 2019 година.
Предявен
е иск с правна квалификация чл.415, ал.1, т.1 ГПК.
Делото е образувано по иск с правно основание чл.422
вр.чл.415 ГПК от ищеца „Първа инвестиционна банка”АД против Д.Т.П. за
признаване за установено по отношение на ответника вземането за което са се
снабдили със заповед по ч.гр.д.№ 5538/2019г. на Старозагорския районен съд
-592,15лева главница 2,23лева възнаградителна лихва и 150лева годишна такса за
управление на кредита, като претендират и за заплащане на акноната лихва върху
главницата от датата на завеждане на заявлението в съда и разноските по двете
дела.
Ответникът в срока по чл.131 ГПК в подробен писмен
отговор оспорва исковете като неоснователни.
В исковата молба „Първа инвестиционна
банка" АД, излагат твърдения, че на 17.04.2019г./впоследствие
нанасят корекция, че се касае за 17.04.2009г./ в гр. Стара Загора между „МКБ
Юнионбанк" АД, ЕИК ********* и кредитополучателя Д.Т.П. е сключен договор
за предоставяне на стандартен потребителски кредит с поръчители №
319-049/17.04.2009 г. („договор за банков кредит"), по силата на който
„МКБ Юнионбанк" АД е предоставила на кредитополучателя Д.Т.П. банков
кредит в размер на 7000 лв. за задоволяване на текущи потребителски нужди и
рефинансиране на потребителски кредит по договор № 319-171/26.06.2008 г. с „МКБ
Юнионбанк" АД (т.1.2 и 1.3 от раздел I на договора за банков кредит).
Крайният срок за издължаване на кредита е 17.04.2017г. (т. 10 от раздел I на
договора за банков кредит). Възнаградителната лихва за първата година е с
фиксиран размер от 18,95%, а след първата година е в размер на действащия
дванадесетмесечен SOFIBOR плюс фиксирана надбавка от 9,8 пункта, но не по-малко
от 18,95%, като стойността на дванадесетмесечния SOFIBOR към датата на сключване
на договора за банков кредит е 9,47% (т.4 - 4.3 от раздел I на договора за
банков кредит). Наказателната лихва за забава е в размер на възнаградителната
лихва и наказателна надбавка от 10 пункта, начислявана на годишна база (т. 6 от
раздел I на договора за банков кредит). Годишната такса за управление на
кредита е в размер на 75 лв. (т. 7.2 от раздел I на договора за банков кредит).
На 17.04.2009 г. банковият кредит е усвоен чрез заверяване със сумата от 7000
лв. на разплащателната сметка на Д.Т.П. в „МКБ Юнионбанк" АД с IBAN
***
(понастоящем в „Първа инвестиционна банка" АД с IB AN
BG83FINV915010UB019450). На 17.10.2013 г.
в търговския регистър е вписана промяна на фирмата на „МКБ Юнионбанк" АД,
ЕИК *********: от „МКБ Юнионбанк" АД на „Юнионбанк" ЕАД. На
04.03.2014 г. в търговския регистър е вписано вливане на „Юнионбанк" ЕАД в
„Първа инвестиционна банка" АД и от тази дата „Първа инвестиционна
банка" АД е универсален правоприемник на „Юнионбанк" ЕАД (с предходна
фирма „МКБ Юнионбанк" АД). Съгласно чл.262, ал.1 ТЗ при вливане цялото
имущество на преобразуващото се дружество преминава към приемащото дружество,
което става негов правоприемник, като преобразуващото се дружество се
прекратява без ликвидация. По силата на чл. 263и, ал. 2 ТЗ с вписване на
вливането правата и задълженията на преобразуващото се дружество преминават
върху приемащото дружество. Поради така настъпилото универсално правоприемство
върху „Първа инвестиционна банка" АД са преминали и вземанията на
„Юнионбанк" ЕАД (с предходна фирма „МКБ Юнионбанк" АД) от
кредитополучателя Д.Т.П. по договора за банков кредит. От 18.12.2016г.
кредитополучателят Д.Т.П. е в забава на плащанията по договора за банков
кредит, поради което не са издължени 5 броя погасителни вноски за главница и
възнаградителна лихва по погасителния план със следните падежи и размери: на
18.12.2016г. (40,90 лв.), на 18.01.2017г. (134,37лв.), на 18.02.2017г. (136,57лв.),
на 18.03.2017г. (139,24лв.) и на 17.04.2017г. (143,30лв.). Поради неиздължаване
на горепосочените погасителни вноски кредитополучателят Д.Т.П. не е погасил и е
просрочил следните суми по погасителния план: главница в размер на 592,15лв. и
възнаградителна лихва съгласно т.4 от раздел I на договора за банков кредит в
размер на 2,23лв. за периода от 18.03.2017г. до 17.04.2017г. Започналата от
18.12.2016г. забава на кредитополучателя Д.Т.П. в плащанията по договора за
банков кредит се отнася не само до погасителните вноски за главница и
възнаградителна лихва по погасителния план, но и до наказателна лихва за забава
и годишна такса за управление на кредита, чиято дължимост произтича от
изричните разпоредби на т. 6 и 7.2. от раздел I на договора за банков кредит,
поради което от кредитополучателя Д.Т.П. не е погасена и е просрочена и
наказателна лихва за забава съгласно т. 6 от раздел I на договора за банков
кредит в размер на 440,16 лв. за периода от 18.12.2016г. до 22.10.2019 г. и
годишна такса за управление на кредита съгласно т. 7.2 от раздел I на договора
за банков кредит в размер на 150 лв., начислена на 17.04.2015г. и 17.04.2016г.
По силата на т.10 от раздел I на договора за банков кредит вземанията на „Първа
инвестиционна банка" АД от кредитополучателя Д.Т.П. са изцяло изискуеми от
17.04.2017г. поради изтичане на крайния срок за погасяване на кредита.При
настъпване на изискуемостта на банковия кредит на 17.04.2017г. поради изтичане
на крайния срок за неговото погасяване кредитополучателят Д.Т.П. не е погасил
всички свои задължения по договора за банков кредит и към 22.10.2019г. общият
размер на просрочената и непогасена сума по договора за банков кредит възлиза
на 1184,54 лв., от които: 592,15лв. - главница, 2,23лв. - възнаградителна
лихва, начислена съгласно т. 4 от раздел I на договора за банков кредит за
периода от 18.03.2017г. до 17.04.2017г., 440,16лв. - наказателна лихва за
забава, начислена съгласно т. 6 от раздел I на договора за банков кредит за
периода от 18.12.2016г. до 22.10.2019г., и 150 лв. - годишна такса за
управление на кредита, начислена на 17.04.2015г. и 17.04.2016г. съгласно т.7.2
от раздел I на договора за банков кредит. На 23.10.2019г. „Първа инвестиционна
банка" АД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК срещу кредитополучателя Д.Т.П. въз основа на извлечение от
счетоводните си книги. По заявлението на банката е образувано ч.гр.д. №
5538/2019 г. по описа на Районен съд - Стара Загора и на 25.04.2019г./впоследствие
внасят корекция, че се касае за датата 25.10.2019г./ била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 2916/25.10.2019г., с
която е разпоредено длъжникът Д.Т.П. да заплати на „Първа инвестиционна
банка" АД следните суми: 592,15 лв. - главница, 2,23 лв. - възнаградителна
лихва за периода от 18.03.2017г. до 17.04.2017г., 150 лв. - годишна такса за
управление на кредита, начислена на 17.04.2015г. и 17.04.2016 г., законна лихва
върху главницата от 23.10.2019г. до изплащане на олихвяемото вземане, и 62,84
лв. - разноски по делото. На 12.12.2019г. в „Първа инвестиционна банка" АД
е получено съобщение от 29.11.2019г. по ч.гр.д. № 5538/2019г. по описа на Районен
съд - Стара Загора за подадено възражение срещу издадената заповед за
изпълнение. Предвид на изложените обстоятелства за „Първа инвестиционна
банка" АД е наличен правен интерес да предяви срещу кредитополучателя Д.Т.П.
при обективно и кумулативно съединяване искове по чл. 422, ал. 1 ГПК за
установяване на вземанията на банката, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК №
2916/25.10.2019 г.по ч.гр.д. № 5538/2019 г. по описа на Районен съд - Стара
Загора, поради което: Моля да се образува дело и да се постанови решение за
установяване на вземания на ищеца „Първа инвестиционна банка" АД със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Изгрев", бул. „Драган
Цанков" № 37, ЕИК ********* от ответника Д.Т.П. с постоянен адрес ***, ЕГН
********** като кредитополучател по договор за предоставяне на стандартен
потребителски кредит с поръчители № 319-049/17.04.2009 г. за следните суми: 592,15 лв. (петстотин деветдесет
и два лева и петнадесет стотинки) - главница, 2,23 лв. (два лева и двадесет и
три стотинки) - възнаградителна лихва, начислена съгласно т. 4 от
раздел I на договора за банков кредит за периода от 18.03.2017 г. до 17.04.2017
г., и 150 лв.
(сто и петдесет лева) - годишна такса за управление
на кредита, начислена на 17.04.2015 г. и на 17.04.2016 г. съгласно т. 7.2 от
раздел I на договора за банков кредит, ведно със законната лихва върху
главницата от 23.10.2019г. до изплащане на олихвяемото вземане, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК № 2916/25.10.2019г.по ч.гр.д. № 5538/2019 г. по описа на Районен
съд - Стара Загора. Моля в полза на ищеца „Първа инвестиционна банка" АД
да бъдат присъдени:законната лихва върху главницата от 23.10.2019 г. до
изплащане на олихвяемото вземане, разноските в заповедното производство по
ч.гр.д. № 5538/2019г. по описа на Районен съд - Стара Загора в размер на 62,84
лв. (шестдесет и два лева и осемдесет и четири стотинки), и разноските в
настоящото исково производство, за които ще се представи списък по чл. 80 ГПК.
На основание
чл.131 от ГПК ответникът Д.Т.П. представя писмен отговор, в който заявява, че
получил препис от исковата молба на ищеца „Първа инвестиционна банка" АД,
с правно основание чл, 422 от ГПК и в законоустановения срок представя
настоящия
отговор. Счита иска за
процесуално допустим, но неоснователен поради следните съображения: На 17.04.2009г.
сключил договор за предоставяне на
стандартен потребителски кредит с поръчители № 319-048/17.04.2009 с „МКБ
Юнионбанк" АД, по който са му предоставили 7000 лева. Винаги
изпълнявал погасителния план по кредита, дори често превеждал вноските по
сметката ми преди падежа им, След внасянето на всяка сума се свързвах
с кредитния инспектор Веселин Божинов, който отговарял
за кредит, за да го уведоми
за плащането. В действителност през 2016 г. той му се обадил
и каза, че банката
не го таксувала
за годишната такса по управление на кредита в размер на 75лв. за тази и миналата 2015 година.
Тъй като тогава нямал финансовата възможност да заплати 150лв.
наведнъж
се разбрали да внася по 160 лева, а не по 145 лева
месечно, за да покрие таксите. След окончателното изплащане на кредита през
месец април 2017 посетил „Първа
инвестиционна банка" АД, откъдето го уверихли, че
погасил изцяло задължението си. Бил изключително
учуден, когато получил съобщение от PC Стара Загора, че претендира тези
суми от мен. Посетил клон на банката, където пожелал
да му издадат отчет по сметката му
от началото на кредита. Таксата, която му поискали
за услугата била почти колкото претендираната от тях сума,
затова се снабдил с такъв от началото на 2015 година.Оспорвал
представеното от ищеца извлечение от счетоводните книги на „Първа инвестиционна
банка" АД, тъй като съдържа невярна информация. Моли,
да бъде отхвърлен предявения иск като
неоснователен и недоказан, кредитът е изцяло издължен, като е изпълняван погасителния
план към него. Моли да бъде задължен
ищеца „Първа инвестиционна банка'' АД да представи отчет (извлечение) по
сметката ми на остатъка от срока на договора за кредит, а именно от 17.04.2009г. до
12.2015г. с
цял изясняване на фактическата обстановка. Моля да бъде уважено искането на ищеца за назначаване на съдебно-икономическа експертиза, която
обаче да
бъде извършена
по
представените отчети (извлечения)
по сметка, от където е видно на коя дата, каква вноска има
направена. Моли да му
бъдат присъдени всички разноски по настоящото производство.
Ищецът представя писмено
становище, че от 18.12.2016г. ответникът бил в забава на плащанията по договор
за банковия кредит – на 17.04.2017г. бил изтекъл крайният срок за погасяване на
кведита, като ответникът не бил изпълнил всички свои произтичащи от договора за
банков кредит задължения към ищеца. Не било вярно, че служители на банката са
го уверили, че всичките му задължения са заплатени. Излагат съображения за
преценка съдържанието на частен разпоредителен документ въз основа на
съвкупност на документите, като желаят да се позоват на извлеченията от
счетоводните книги. Представят извлечение от сметката на ответника при ищеца.
В съдебно заседание ищецът поддържа претенциите си
чрез пълномощника си юриск.Х., който поддържа исковата молба и представеното
писмено становище, като моли да им бъдат присъдени направените в заповедното и
в настоящото производство разноски.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован,
не се явява, като вместо него се явява пълномощникът му адв.Т., който поддържа
представения писмен отговор, като в съдебно заседание по устните състезания
моли да бъе прието, че т.10 от Договора между неговия доверител и „МКБ
Юнионбанк“АД съдържа неравноправни клаузи, като моли да бъде отхвърлена
претенцията. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:
Предявен
е иск по чл.415, ал.1, т.1 ГПК, който представлява специален положителен установителен иск с предмет съдебно
установяване, че вземането на кредитора
съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се
дължи. По този иск кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му
произтича, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 5538/2019г.
по описа на Старозагорския районен съд, съдът по заявление от 23.10.2019г.
е издал заповед № 2916 от 25.10.2019г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК за
сумата 592,15лева за главница по Договор за предоставяне на стандартен потребителски кредит с поръчители №319-049/17.04.2009г., с 2,23лева възнаградителна лихва от 18.03.2017г. до 17.04.2017г. и
законна лихва върху главницата от 23.10.2019г. до изплащане на вземането. В срока по чл.414,
ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника и в срока по чл.415, ал.4 от ГПК
е подадена настоящата искова молба.
Ищецът
претендира вземане по Договор за предоставяне на стандартен
потребителски кредит с поръчители №319-049/17.04.2009г., по силата на който е предоставен
от ТБ“МКБ ЮНИОНБАНК“АД на ответника кредит в размер на 7000лева. Съгласно чл.10 от договора крайният срок за погасяване на
кредита е 17.04.2017г.
По делото е представен
погасителен план, от който е видно, че погасяването на задължението на
ответника следва да стане на 96 месечни вноски в размер на 143,32лв. всяка. Видно от представеното и прието като
доказателство по делото удостоверение № 2040304102828 от 04.03.2014г. на
Агенция по вписванията по партидата на „Юнионбанк“ЕАД/ с предишни имена ТБ МКБ
ЮНИОНБАНК – до 05.03.2008г. и МКБ Юнионбанк – до 22.04.2009г./ е вписано
преобразуване чрез вливане в ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА.
От
изложените съображения в отговора става ясно, че се твърди неравноправност на
клаузата по чл.5.2,
уреждаща размера на наказателната лихва – върху просрочената част от главницата
за времето на просрочие.
В
чл.5 т.1 от договора изрично е посочен приложимият
размер на базовия лихвен процент към момента на сключването, а в чл.5т.3 стойността на дванадесетмесечния EURIBORиндекс – 1,82% към дата на сключване на договора.
В
случая не е налице неспазване на ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2013
г., ОСГТК, тъй като случая липсва позоваване на обявена от кредитора предсрочна
изискуемост. Претенцията на ищеца не се основава на предсрочно настъпване на
падежа на задължението, а се претендират вноски по договора за кредит с редовно
настъпил падеж.
За
изясняване обстоятелствата по делото съдът е назначил съдебно-икономическа
експертиза, чието заключение е прието изцяло като компетентно и добросъвестно
изготвено и отговарящо на поставените задачи.
Видно
от същото на основание Договор за на стандартен потребителски
кредит с поръчители №319-049/17.04.2009г. „МКБ Юнионбанк“АД е предоставила на Д.Т.П. сумата от 7000лева.
Сумата е изцяло усвоена на 17.04.2009г. по
негова сметка в банката – в лева с № 1030097609.
Съгласно представената от ищеца информация за движението по същата сметка
/операции, регистрирани в информационната система на банката-кредитодател/ длъжникът
е в забава за плащанията си от
18.12.2016г. - по вноска № 92-в размер на 40,90лева – с
падежна дата 17.12.2016г. и за следващите вноски №№ - 93,94,95 и 96 – с
неиздължени размери съответно 134,37лева, 136,57лева, 139,24лева и 143,30лева –
общо 592,15лева неиздължена главница и 2,23лева неиздължена възнаградителна
лихва за периода от 18.03.2017г. до 17.04.2017г. включително.
Към
датата на падежа 17.04.2017г. кредитът на длъжника не е издължен към банката.Няма
отразени погашения по процесния кредит след подаване на заявлението на „Първа
инвестиционна банка“АД за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 5538/2019г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
Според
вещото лице ответникът дължи 592,15лева общ размер на неиздължена главница, 2,23лева –
неиздължена възнаградителна лихва начислена за периода от 18.03.2017г. до 17.04.2017вкл.; 440,16лева
неиздължена наказателна лихва за забава за периода от 18.12.2016г. до 22.10.2019г. вкл. и
150лева неиздължени годишни такси за управление на кредита, начислени на два пъти по 75лева на 17.04.2015г. и 17.04.2016г.
След
подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение няма
настъпила промяна в размера на горепосочените задължения.
Съдът
не възприема експертното заключение в частта относно дължимата наказателна
лихва – в настоящия случай няма предявена такава
претенция и изчисленията въпреки тяхната пълнота на изследването са неотносими
към предмета на конкретния спор.
Съгласно представеното допълнително заключение на вещото
лице по съдебно-икономическата експертиза годишната такса за управление на
кредита е 75лева, като по данни от счетоводната система на банката – ответникът
е погасил таксите за управление за периода 2009г.-2013г., като след 2013г.е
погасил една годишна такса за управление – от вноската му от 145лева на
12.02.2015г. е погасена такса управление в размер на 75лева – таксата за
2014г., като таксите за 2015г. и 2016г. са останали неплатени. Сумата в размер
на 416,35лева платена от ответника към банката е отнесена от нея като лихва по
просрочени главници – с нея са погасени начиселните наказателни лихви –
договорената наказателна надбавка от 10 пункта, изчслявана на годишна база,
съгласно т.5.3 от договора. Съдът възприема основното и допълнителното
заключения на вещото лице, тъй като същите са компетентно и добросъвестно
изготвени и отговарят изчерпателно на поставените въпроси, като изследването е
извършено въз основа на задълбочено изследване на относимите материали.
В
случая спорното материално правоотношение попада в легалната дефиниция на
договора за потребителски кредит, дадена в чл.9, ал. 1 ЗПК, според която това е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. С оглед на това по отношение
на процесния договор намират приложение разпоредбите на ЗПК.
По
тези съображения съдът намира, че предявеният иск по чл.415,ал.1,т.1 ГПК се
явява изцяло основателен и следва да
бъде уважен за сумата 592,15лева за
главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит на физически лица №
319–049/17.04.2009г., за възнаградителната лихва в размер на 2,23лева за
периода от 18.03.2017г. до 17.04.2017г., както и
за търсените две годишни
такси – начислени за две години по 75лева - на 17.04.2015г. и 17.04.2016г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 23.10.2019г. до изплащане на сумите, присъдени със заповед №2916/25.10.2019г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по
ч.гр.д. № 5538/2019г. по описа на Старозагорския районен съд.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. с
т.11 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца частта от направените разноски в
заповедното производство – 62,84лева и в настоящото
производство 575лева – общо в размер на 637,84лева съгласно представения списък.
Следва да бъде посочена банкова сметка ***, в „Първа инвестиционна банка“АД-
IBAN ***.
Воден
от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Т.П.,
ЕГН **********,***, съдебен адрес чрез адв.М.Т. ***, съществуването на вземането на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД,
гр.София, район
Изгрев, бул. „Драган Цанков“ 37, ЕИК *********, съдебен адрес ***, „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА”АД, клон Стара Загора, чрез юрисконсулт П.Х., за
сумата 592,15лева/петстотин
деветдесет и два лева и 15стотинки/ за главница по Договор за предоставяне
на стандартен потребителски
кредит с поръчители № 319-049/17.04.2009г. с
„МКБ Юнионбанк“АД, с 2,23лева/два лева и
23стотинки/ възнаградителна лихва от 18.03.2017г. до 17.04.2017г., със
150/сто и петдесет/лева такси за управление на
кредита от 17.04.2015г. до 17.04.2016г. и законната лихва върху главницата от 23.10.2019г.
до изплащане на вземането, присъдени със Заповед № 2916/25.10.2019г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 по ч.гр.д.№ 5538/2019г.
по описа на Старозагорския районен съд.
ОСЪЖДА
Д.Т.П.,***, ЕГН **********,***,
съдебен адрес чрез адв.М.Т. *** да заплати на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, гр.София, район
Изгрев, бул. „Драган Цанков“ 37, ЕИК *********, съдебен адрес ***, „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, клон Стара Загора, чрез юрисконсулт П.Х. сумата от 637,84лева /шестстотин тридесет и седем лева и 84стотинки/, представляваща направените от ищеца
разноски в настоящото и в заповедното производство, по предявените изцяло уважени искове
- по банкова сметка ***, в „Първа инвестиционна
банка“АД- IBAN ***.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския
окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: