Р Е Ш Е Н И Е
№ 385
Гр. Добрич, 09.12.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ГР. ДОБРИЧ, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА
МИЛЕВА
при секретаря Мария
Михалева, разгледа докладваното от съдия Милева административно дело №647 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал.
5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Производството по делото е образувано по жалба на Б.В.Б. ***, срещу Заповед
№ 20 - 0851 - 000523/23.11.2020 г. на Полицейски
инспектор към ОД на МВР Добрич, сектор „Пътна полиция“ Добрич.
Със заповедта, на основание чл. 22 от ЗАНН, му е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т.1, б “б" от ЗДвП - временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до
решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.
Жалбоподателят счита заповедта за издадена при нарушение на материалноправния закон, при
допуснати нарушения на процесуалните правила, като в резултат на това е
наложена явно несправедлива мярка. Оспорва, че е употребявал забранени
вещества, поради което и се е подложил на съответното изследване, чрез даване
на надлежна проба от кръв и урина. Релевират се доводи, че заповедта е издадена
в нарушение на чл.36, ал.1 от АПК. Моли се да се отмени заповедта.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез своя процесуален
представител адв. М. К., поддържа жалбата на наведените в нея основания. Моли,
за отмяна на заповедта.
Ответникът се явява лично в съдебно засадение, кото
излага съображения за неоснователност на жалбата и моли заповедта да бъде
оставена в сила.
Административен съд - Добрич намира, че жалбата е
процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал.
1 от АПК. Заповедта е издадена на 23.11.2020 г.
Връчена е лично на жалбоподателя на същата дата, жалбата е
подадена чрез административния орган на 07.12.2020 г. Т.е., жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, имаща
интерес от обжалването.
Разгледана по същество, е неоснователна. Съображенията
за това са следните:
На 23.11.2020 г. около 22,30 часа в гр. Добрич, по ул.
„Вардар“ до дом №30, Б.Б. управлява лек автомобил марка Рено Тунго с рег. №***,
сле употреба на наркотични вещества. Проверката е извършена с техническо
средство Дръг Тест 5000, като уреда е отчел положителна проба за амфетамин.
Издаден талон за изследване №072277, като водачът е дал вземането на биологична
проба в СО МБАЛ Добрич с протокол №258.
Издаден е АУАН №330066
от 23.11.2020 г. на мл. автоконтрольор при ОД на МВР Добрич, сектор ПП, в който
е описана фактическата обстановка. Акта е съставен в присъствието на един
свидетел. Вписано е като нарушение на чл.5, ал.3, т.1, предл. второ от ЗДвП.
В резултат е издадена Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 20 - 0851 -
000523 от 23.11.2020 г.
на Пол. инспектор при ОДМВР Добрич, сектор ПП, на основание чл. 22 от ЗАНН, с която
на Б.В.Б. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. б „б" от ЗДвП
- временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.
По делото като доказателство е
приета Съдебно-химическа експретиза №Е-123/23.08.2021 г. по ДП №894/2020 г. по
описа на І РУ МВР Добрич. От същата е видно, че в предоставените биологични
проби – кръв и урина от водача са открити наличието на амфетамини, което
съединение представлява наркотично вещество от категория „висока степен на
риск“.
При така изложените фактически данни, като съобрази
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, при което се налагат
следните изводи:
Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП, принудителните административни
мерки по чл. 171, т.1, 2, 4, т. 5, б. "а" и т.
6 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по
този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица. В случая заповедта е издадена от полицейски инспектор към
ОД НА МВР Добрич, сектор ПП, с оглед на което се
явява издадена от компетентен орган в рамките на неговите правомощия.
При издаването на заповедта не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Тя е издадена въз основа
на акт за установяване на административно нарушение, съставен от компетентен
орган, при спазване на задължителните реквизити по съдържанието му.
Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа
разписаните със закона реквизити. Пълно и точно са изложени фактическите
основания, обосноваващи налагането на принудителната административна мярка и са
посочени съответните правни норми, представляващи основание за издаването на
заповедта.
Производството по налагане на ПАМ е самостоятелно
производство насочено към водач на МПС за шофиране след употреба на наркотични вещества. Ангажирането на административно-наказателната или
наказателна отговорност на водача за допуснатото нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, респ. - наказателната му отговорност е неотносимо към заповедта по чл. 171, т. 1, б. " б. " ЗДвП. Прилагането на ПАМ не съставлява
административнонаказателна санкция и не се подчинява на режима на ЗАНН. НП се
издават поначало от изпълнително-разпоредителни (административни) органи и
съставляват правораздавателен акт, с който по повод на сезиране със съставен
акт за извършване на административно нарушение и при следване на опростено
състезателно производство се решава независимо и самостоятелно
административноправен спор и се налага санкция за извършено административно
нарушение. В производството по съдебното им оспорване се прилага субсидиарно
НПК (Арг: чл. 84 ЗАНН ). Заповедта за прилагане на предвидената от закона ПАМ е
вид административна принуда без санкционни последици. Самият ЗАНН урежда два
вида принуда в обособени раздели - административни наказания в раздел II, глава
II, и ПАМ - в раздел III на същата глава. С налагането на подобни мерки се
прилага диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е средство за
реализиране на правна отговорност, а цели обезпечаване изпълнението на
конкретно правно задължение. По своето правно естество заповедта за налагане на
ПАМ е утежняващ индивидуален административен акт, налага се въз основа на
предвидените в закона предпоставки и се регулира от нормите на АПК.
Редовно съставеният АУАН се ползва с презумптивна
доказателствена сила относно отразените в съдържанието му правнорелевантни
факти, които съставляват основание за прилагане на ПАМ. Със съставянето му се
образува административнонаказателно производство по Раздел II, Глава трета на ЗАНН - Арг.: чл. 189, ал. 1 ЗДвП, вр. с чл. 36 ЗАНН. Бидейки част от
производство по установяване правопораждащия отговорността на водача състав на
административно нарушение, съставянето на АУАН предхожда актовете на
компетентните органи по чл. 172, ал. 1 и чл. 189 ЗДвП, с които окончателно се
решава въпросът за отговорността му (Глави VI и VII ЗДвП, вр. с чл. 36 ЗАНН ).
Доколкото ПАМ се прилага за преустановяване на извършваното и констатирано с
АУАН правонарушение, органът не е длъжен да уведомява нарушителя за възможността
за налагането й. Независимо, че двете производства са самостоятелни и се
подчиняват на различен правен режим, имат общ правопораждащ факт - извършено
нарушение на ЗДвП.
Съгласно чл. 171, ал. 1, б. "б. " от ЗДвП в действащата към
датата на издаване на заповедта редакция, за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения спрямо водач, за който се установи, че управлява
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на
хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух,
или е под въздействието на наркотични вещества
или техни аналози, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или
да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността
му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на медицинско изследване от
кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.
При тази законова регламентация, необходима
материалноправна предпоставка за прилагане на мярката е установена употреба на наркотични
вещества. Нарушението на водача следва да е констатирано със
съставен АУАН от компетентните длъжностни лица, който като е посочено по-горе,
съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща
доказателствена сила до доказване на противното.
При
наличието на предвидените в закона материалноправни предпоставки,
административният орган няма право на избор или на свободна преценка дали да
наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното от
закона съдържание, тоест той действа при условията на обвързана компетентност.
Предвид горното оспорената заповед е материално
законосъобразна. Не са налице съществени процесуални нарушения при издаването
й. В случая не са налице и отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК, тъй като процесната заповед е издадена в съответствие
с целта на закона. Наложената ПАМ има превантивен характер и цели осуетяване
възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като действа
възпиращо и на останалите водачи. Също така, с прилагането на ПАМ се изпълнява
и целта на чл. 22 от ЗАНН, във връзка с чл. 171 от ЗДвП - да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се
преустановят административните нарушения от водача, управлявал след употреба на наркотично вещество, тоест тя има и преустановителен ефект. Именно с
оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно
поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на нарушението,
мярката се прилага под прекратително условие - до решаване на въпроса за отговорността
на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца. При произнасянето на
компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателна
отговорност на водача или след изтичане на нормативно определения максимален 18
- месечен срок, ако до този момент въпросът за отговорността не е решен, ПАМ
следва да се счита автоматично за отпаднала с оглед настъпилото прекратително
условие, с което е обвързано нейното действие.
По изложените съображения, следва да се приеме, че
правилно административният орган е наложил на жалбоподателя принудителна
административна мярка, след като е установил наличието на материалноправните
предпоставки, предвидени в нормата на чл. 171, т.1, б.“б " от
ЗДвП, поради което подадената жалба, като неоснователна следва да бъде
отхвърлена.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във връзка с чл.
172, ал. 4 от ЗДвП, Административен съд - Добрич, V състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Б.В.Б. ***,
срещу Заповед № 20 - 0851 - 000523/23.11.2020 г.
на Полицейски инспектор към ОД на МВР Добрич, сектор „Пътна полиция“ Добрич.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване, съгл. чл.172, ал.5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: