Р Е Ш Е Н И Е 908/11.12.2019г.
№…/…
11.12.2019 година град Ямбол
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Ямболският
районен съд,
ХV-ти граждански състав
На 10.12
2019 година
В публично
заседание в състав:
Председател: Марина Христова
при
секретаря Й.П.
като
разгледа докладваното от съдията Христова
гражданско дело № 2606 по описа за
2019 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба
на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД против М.П.П., с която се
претендира да бъде прието за установено
по отношение на ответника, че дължи на ищцовото
дружество сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №***
г. на ЯРС в размер на общо 371,22 лв., като в молба – уточнение от 26.08.2019
год. ищецът конкретизира, че
всъщност и съобразно изложеното в обстоятелствената част на заявлението по чл.
410 от ГПК са предявени три ОСИ за сумите от 210,46 лв. – главница ,114,96 лв.
– частична неустойка и 45, 80 лв. – незаплатени лизингови вноски, както и
законна лихва и разноски в заповедното производство .
В исковата молба
и уточнението се посочва, че по заявление на ищеца е издадена ЗИ по
горепосоченото ч.гр.д., като длъжникът е уведомен по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК
, което поражда правният му интерес от предявяване на настоящия иск. Посочва
се, че между страните бил сключен договор за мобилни услуги от 07.03.2017 г. и
договор за лизинг от същата дата, както и договор за мобилни услуги от
26.05.2017 г. Ответникът не изпълнявал своите задължения, а именно да заплаща
дължимите месечни такси, цена за разговори и услуги, като тези му задължения
били начислени във фактури, подробно описани. Договорите били прекратени
едностранно от ищцовата страна предвид виновно
поведение на ответника,поради което и на осн. чл. 11
от същия на последния била начислена неустойка която ищецът претендира
частично. Бил изискуем и остатъкът от незаплатените лизингови вноски за
предоставеното с договор за лизинг устройство. Иска се уважаване на исковете,
както и присъждане на разноски за заповедното и исковото производство.
Отговор не е
депозиран.
В
съдебно заседание ищецът не изпраща представител. В депозирана молба прави
искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Ответникът, редовно и своевременно
уведомен, не се явява, както и не прави
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
По искането за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира
следното:
Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК предвижда възможност ищецът да поиска от съда да постанови неприсъствено
решение, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не
се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането
му в негово отсъствие. В процесния случай тези предпоставки са налице.
Наред
с това, съгласно изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, на
страните по делото са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание.
Според настоящия съдебен състав е налице и последната предпоставка за постановяване на
неприсъствено решение - иска е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
Правното основание на предявените
обективно кумулативно съединени искове е чл. 422 от ГПК, вр.
79,ал.1 от ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
Вероятната основателност на същия се установява от
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства – договор; ОУ по
договора; фактури. Събраните по делото доказателства, неоспорени от ответника,
водят до единствения и категоричен извод,че между страните е съществувало
валидно облигационо отношение , по което ищецът е бил
изправна страна-факт отново неоспорен от ответника. По делото не са релевирани
твърдения, нито ангажирани доказателства за плащане на процесните
суми. Исковете са основателни и следва да бъдат уважени в пълния си
предявен размер.
Съгласно ТР № 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив
по дължимостта на разноските в заповедното
производство, дори и да не изменя размера на същите. В този смисъл и на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в заповедното производство в размер на 385 лв.
Искането на ищеца за присъждане на
разноските по настоящото производство е основателно и следва да се уважи съгласно
чл. 78 ал.1 от ГПК. В негова полза
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 485 лв.,
заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Водим
от гореизложеното, Я Р С
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.П.П., ЕГН **********
че дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК № ***, със
седалище и адрес на управление град С., сумата от 210, 46 лв. – незаплатени далекосъобщителни услуги, 114, 96 лв. – частична неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга,45, 80 лв. – незаплатени лизингови
вноски по договор за лизинг от 07.03.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 24.04.2019 г., до
окончателното изплащане на задължението,
за които е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС.
ОСЪЖДА
М.П.П., ЕГН ********** да заплати на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. С., ЕИК ***, разноски в
заповедното производство в размер на 385 лв., както и разноски за настоящата
инстанция в размер на 485 лв.
Препис от решението да се връчи на
страните.
Решението не подлежи на обжалване,
на осн. чл. 239,ал.4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: