№ 11316
гр. София, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20241110170953 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.-П.“ АД срещу „М.“ ЕАД, с която са
предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно искове с
правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че „М.“ ЕАД дължи на „Т.-П.“ АД
сумата 1189,00 лева - главница за цена на доставка на топлинна енергия за имот в
гр. Перник, ул. „Р. Димитров“ №95, вх.Б, ап. 26 за периода от 01.01.2023 г. до
30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 29.07.2024 г. до изплащане на
вземането, и сумата 169,88 лева - мораторна лихва за периода от 10.03.2023 г. до
27.06.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. дело №49999/2024 г. по описа на СРС.
Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по общи
условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот топлинна
енергия за исковия период, чиято стойност не е платена в предвидените срокове
от ответника в качеството на клиент на топлинна енергия, съгласно чл. 153, ал. 1,
вр. чл. 150 от ЗЕ. Претендира се право на обезщетение по чл. 86 от ЗЗД,
съобразно приложимите ОУ, както и съдебни разноски.
Ответникът оспорва исковете по допустимост и основателност със
съображения, че до 16.11.2023 г. ползватели на имота са Ж. Й. Д. и Ю. Й. С.,
които едва на 16.11.2023 г. предават имота на ответника, съответно до този
момент те са абонати и изключителни ползватели на имота и дължат
претендираните суми. Прави искане по чл. 219, ал. 1 от ГПК, като предявява
обратен иск срещу Ж. Й. Д. и Ю. Й. С.. В срока по чл. 414 от ГПК по ч.гр. дело
№49999/2024 г. по описа на СРС ответникът посочва, че през периода имотът е
обитаван от лица-бивши работници, на чието име е партидата на имота за
исковия период.
Третoто лице-помагач Ж. Й. Д. на страната на ответника оспорва да е била
в облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за
процесния имот за така заявения период.
1
Третoто лице-помагач Ю. Й. С. на страната на ответника не взима
становище.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. В тази насока са и разясненията, дадени с т. 1 от Тълкувателно
решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК –
„Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения
имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият
имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен
ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия
имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия
за битови нужди дължи цената й.“ Сключването на писмен договор не е условие
за възникване на облигационната връзка– арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, а изрично
писмено изявление на потребителя за приемането на ОУ законът не въвежда като
условие за възникване на правоотношението. Качеството потребител на
топлинна енергия се свързва с принадлежността на вещно право на собственост
върху имота, като е ирелевантно е дали ответникът фактически е обитавал имота,
освен ако се установи сключен индивидуален договор за продажба на топлинна
енергия с трето лице.
От писмените доказателства, а и не се спори, че ответникът е собственик
на имот в гр. Перник, ул. „Рашо Димитров“, бл. 95, вх. Б, ет. 1, ап. 26. Предмет
на делото са незаплатени задължения за периода от 01.01.2023 г. до 30.04.2023 г.
Обстоятелството, че имотът е даден за ползване – възмездно или безвъзмездно,
на третите лица-помагачи, няма правно значение за отговорността на ответника,
освен ако се докаже, че тези лица са встъпили в облигационно правоотношение с
ищеца и то не е прекратено, съответно не е подадено заявление за закриване на
партидата преди исковия период.
Ответникът в подкрепа на възраженията си в първото открито съдебно
заседание представя неоспорените заявление-декларация за закриване на
партида на името Ж. Й. Д. за процесния недвижим имот, която е входирана в
канцеларията на ищеца с рег. №БД-1823 на 08.11.2023 г.; и писмено изявление на
ищеца, направено по друго съдебно дело (730/2024 г. РС-Перник), което съдът
цени като извънсъдебно признание по реда на чл. 175 от ГПК. Последното
установява, че ищецът признава, че се е намирал до 08.11.2023 г., респ. и след
процесния период, в продажбено правоотношение с третите лица-помагачи, като
облигационни ползватели на топлоснабдения имот –наематели, както и че след
закриване на партидата от третото лице е открил служебно на собственика на
имота-ответното дружество. Изложеното се установява и от представените
платежни документи, които са с наредител облигационния ползвател,
неоспорени от страните, за заплащане на текущи задължения за доставка на
топлинна енергия за периода 2017, 2018, 2019 г., и от факта, че партидата на
имота до 08.11.2023 г. се е водила на името на наследодателя на Ж. Й. Д. и Ю.
Й. С.. Тези обстоятелства преценени в своята съвкупност, в т.ч. при условията на
верига от косвени доказателства, установяват наличието на неформален договор
за доставка на топлинна енергия през исковия период с облигационния
2
ползвател. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и
правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, например наемател
или заемател, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за топлоснабден имот при публично извести общи условия, то
този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за
собствените му битови нужди. Това обстоятелство правоизключва възникването
на продажбено правоотноошение с ответника, като носител на правото на
собственост върху топлоснабдения имот. При това положение, предявените
искове са неоснователни, като е безпредметно обсъждането на останалите
материални предпоставки за тяхното уважаване. С оглед изхода на спора, на
основани чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът трябва да заплати на ответника сторените
съдебни разноски за сумата общо 150 лв. – платено възнаграждение на вещо
лице и юрисконсулт, определено от съда в минималния размер по чл. 26 от
НЗПП.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.-П.“ АД, с ЕИК:*********, срещу „М.“
ЕАД, с ЕИК:*********, по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК искове с правно
основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1
ЗЗД, за признаване за установено, че „М.“ ЕАД, с ЕИК:*********, дължи на „Т.-
П.“ АД, с ЕИК:*********, сумата 1189,00 лева - главница за цена на доставка на
топлинна енергия за имот в ************, за периода от 01.01.2023 г. до
30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 29.07.2024 г. до изплащане на
вземането, и сумата 169,88 лева - мораторна лихва за периода от 10.03.2023 г. до
27.06.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. дело №49999/2024 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА „Т.-П.“ АД, с ЕИК:*********, да заплати на „М.“ ЕАД, с
ЕИК:*********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата 150,00 лева – съдебни
разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач Ж. Й. Д., с
ЕГН:**********, и Ю. Й. С., с ЕГН:**********, на страната на ответника „М.“
ЕАД, с ЕИК:*********.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3