РЕШЕНИЕ
№ 13903
гр. София, 15.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20221110123937 по описа за 2022 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от “***” ЕАД срещу
С. А. Б. – И., Ф. А. Б. и С. А. Б. в условията на субективно и обективно
кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 79 от ЗЗД
и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответниците в качеството им на наследници на
общия им наследодател А. С. Б. да заплатят на „***” ЕАД разделно при равни
квоти суми, както следва: сума в размер на 1375,85 лв. (или по 458,61 лв.
всеки) - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода 01.10.2018 г. - 30.04.2020 г., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба в съда 05.05.2022 г. до
окончателното изплащане, сума в размер на 294,37 лв. (или по 98,12 лв.
всеки), представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода 15.09.2019 г. – 06.04.2022 г., главница за дялово разпределение в
размер на 27,62 лв. (или по 9,20 лв. всеки), ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба в съда 05.05.2022 г. до окончателното
изплащане и 6,78 лв. (или по 2,26 лв. всеки), представляващи мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода 01.05.2019 г. –
06.04.2022 г. за топлоснабден имот в гр. С., ж.к. „Х. Д.“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *,
аб. № **.
1
В исковата молба са налице твърдения, че ответниците - ползватели на
имота, описан в исковата молба, са и ползватели на топлинна енергия през
периода 01.10.2018 г. - 30.04.2020 г. и съответно са потребители на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, поради което за
тях важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство
в областта на енергетиката, с оглед на което сумите за същия са дължими от
тях. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от ищеца,
които се одобряват от ДКЕР към МС, с които се регламентират търговските
взаимоотношения между ищеца и потребителите на топлинна енергия. В
същите са определени редът и срокът, по които купувачите на топлинна
енергия са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия, а именно
- 45-дневен срок след датата на публикуването им на интернет страницата на
дружеството. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане на
дължимите от него суми в посочените ежемесечно получаваните фактури, е
най-късно до края на текущия месец, следващ този на доставка на топлинна
енергия. С изтичането на последния ден от месеца, същия изпада в забава за
изплащането на съответната сума, съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Ответникът е
ползвал доставяната от ищеца топлинна енергия през исковия период, но
задължението не е погасено. Сградата-етажна собственост, в която се намира
имотът на ответника, е сключила договор за извършване на дялово
разпределение на топлинна енергия „Т.” ЕООД, гр. С., ул. Проф. Г. П. № *
съгласно закона, като сумите за топлинна енергия за процесния имот са били
начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
извършвала дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата, поради
което и изготвените изравнителни сметки са на база реален отчет на уредите
за дялово разпределение, в съответствие с действащата нормативна уредба.
Ответниците С. А. Б. – И. и С. А. Б. не са депозирали писмени отговори
на исковата молба по реда и в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. В открито съдебно
заседание ответника С. А. Б. – И. заявява, че е платила всички задължения и
представя вносна бележка за заплатена на 15.04.2024 г. сума в размер на
1 704.62 лв.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата Ф. А. Б., чрез назначения й
особен представител – адв. Д. Д. – Ф., е депозирала отговор на исковата молба,
2
с който оспорва предявените искове като неоснователни. Прави възражение за
изтекла погасителна давност.
Третото лице помагач – „Т.” ЕООД, гр. С., намира исковете за
основателни и счита, че е водил надлежно топлинно счетоводство.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на
чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:
Предявените искове имат за предмет дължими суми за доставена
топлинна енергия и лихви за забава за топлоснабден имот в гр. С., ж.к. „Х. Д.“,
бл. *, вх. *, ет.*, ап. *, аб. № ***. По отношение на собствеността на
процесния недвижим имот е представен договор за продажба на държавен
недвижим имот, а именно на процесното жилище от 08.05.1991 г., от който е
видно, че собственици на жилището са наследодателите на ответниците А. С.
Б. и Ф. С. Б.. Затова съдът намира, че между страните е налице валидно
договорно правоотношение при Общи условия между страните за доставка от
страна на ищеца на топлинна енергия.
От неоспорените писмените доказателства, представляващи главни
отчети и индивидуални справки за ТЕ, подписани от ответника, издадени от
третото лице – помагач, които съдът кредитира, се установява, че справката на
фирмата за дялово разпределение – „Т.” ЕООД, гр. С., съдържа данни за
общия разход на топлинна енергия от абонатната станция и разходите за
имота, като изчисленията са правени съгласно нормативната уредба.
Изчислена е потребена топлинна енергия за сградна инсталация и топлинна
енергия за отопление на имота, както и съответните изравнявания за периоди
по ФДР.
Представена е вносна бележка за заплатена на 15.04.2024 г. сума в
размер на 1 704.62 лв., като със становище от 23.04.2024 г. ищецът “***” ЕАД
потвърждава плащането, като твърди, че с процесната сума са заплатени
задълженията за съдебни разноски, лихви и част от главницата, като
неплатена е останала главница в размер на 820.28 лв., ведно със законната
лихва от датата на плащането 15.04.2024 г. до окончателното плащане.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Исковете са неоснователни.
3
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест
/чл.154, ал.1 от ГПК/, ищецът е следвало да установи при условията на пълно
главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1/ по иска за
главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения
между страните за доставката на топлинна енергия, обемът на реално
доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2/ по иска за законната
лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е
настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Съдът приема, че в настоящия случай е
било проведено успешно доказване, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР
/писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на
чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че
ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране
в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ. Топлинното счетоводство на сградата, в която се
намира процесния недвижим имот е осъществявано от „Т.” ЕООД, гр. С*.
В контекста на изложеното съдът счита, че по делото е установено по
несъмнен и категоричен начин потребената от ответника топлоенергия в
4
определено количество и нейните стойности за исковия период, предвид
липсата на оспорване от страна на ответниците на основанието на иска и
дължимостта на непогасените вземания. Съдът кредитира представените от
ответника С. А. Б. – И. доказателства за плащане на исковите суми за главница
и лихви на 15.04.2024 г. в размер на 1 704.62 лв., поради което и при
съобразяване на разпоредбата на чл. 76, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД исковете за
главница и лихви следва да бъдат отхвърлени, предвид и разпоредбата на чл.
235, ал. 3 от ГПК. В тази насока следва да се има предвид, че разпоредбата на
чл. 76, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД касае случая, при който при частично плащане
длъжникът посочва кои задължения погасява. Случаят е именно такъв, тъй
като ответника С. А. Б. – Илиева ясно е посочила, че заплаща сума в размер на
1 704.62 лв. /т.е. сбора на всички суми за главница и лихви/ като е посочила и
че заплаща цялата сума за просрочени задължения. Затова съдът намира, че
неплатени са останали единствено законните лихви върху главниците за
топлинна енергия и дялово разпределение за периода от датата на исковата
молба 05.05.2022 г. до датата на плащането 15.04.2024 г., като след изчисление
с лихвен калкулатор на законната лихва тези суми са съответно 319.22 лв.
законна лихва върху главницата за топлинна енергия и 6.41 лв. за законна
лихва върху главницата за дялово разпределение. В тази насока съдът намира
за неоснователно позоваването от страна на ищеца, а и на особения
представител на ответника на реда на погасяване по чл. 76, ал. 2 от ЗЗД –
разноски, лихви и главница, тъй като от една страна той е приложим в
случаите, при които длъжникът не е посочил кои задължение погасява
частичното му изпълнение, а и от друга страна в случая е предявен
осъдителен иск и разноските не са определени към момента на плащането,
като същите се определят едва с настоящото решение.
С оглед изхода от настоящия спор, съдът намира претенцията на ищеца
за заплащане на разноски по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК, за основателна, тъй
като ответниците са погасили задълженията си едва в хода на производството,
т.е. станали са причина за завеждане на делото. Дължимите суми са в размер
на 310.03 лв., представляващи държавни такси и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер, платими и от тримата ответници и сума
в размер на 300 лв., представляваща възнаграждение за особен представител,
платима от ответника Ф. А. Б..
Предвид изложените съображения, съдът
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. А. Б. – И. ЕГН **********, Ф. А. Б. ЕГН ********** и С.
А. Б. ЕГН ********** да заплатят разделно при равни квоти на „***” ЕАД,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.”***” № *, сума в размер на
319.22 лв. /всеки по 106.41 лв./, представляваща законна лихва за периода
05.05.2022 г. - 15.04.2024 г. върху платената главница за топлинна енергия в
размер на 1375.85 лв., както и да заплатят сума в размер на 6.41 лв. /всеки по
2.14 лв./, представляваща законна лихва за периода 05.05.2022 г. - 15.04.2024 г.
върху платената главница за дялово разпределение в размер на 27.62 лв., като
ОТХВЪРЛЯ исковете за заплащане на суми, както следва: сума в размер на
1375,85 лв. (или по 458,61 лв. всеки) - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.10.2018 г. - 30.04.2020 г.,
сума в размер на 294,37 лв. (или по 98,12 лв. всеки), представляващи
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.09.2019 г. –
06.04.2022 г., главница за дялово разпределение в размер на 27,62 лв. (или по
9,20 лв. всеки), и 6,78 лв. (или по 2,26 лв. всеки), представляващи мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 01.05.2019 г. –
06.04.2022 г. за топлоснабден имот в гр. С., ж.к. „Х. Д.“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *,
аб. № **, поради плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА С. А. Б. – И. ЕГН **********, Ф. А. Б. ЕГН ********** и С.
А. Б. ЕГН ********** да заплатят разделно при равни квоти на „***” ЕАД,
със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.”**” №*, сума в размер на
310.03 лв. /всеки по 103.34 лв./, представляващи разноски по делото за
държавни такси.
ОСЪЖДА Ф. А. Б. ЕГН ********** да заплати на „***” ЕАД, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул.”Я.” № *, сума в размер на 300 лв.,
представляващи възнаграждение за особен представител.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач – „Т.”
ЕООД, гр. С., ул. Проф. Г. П. № *, на управление гр. С., бул. Д. Н. №*, Силвър
Център.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7