Р Е Ш
Е Н И Е
№ 05.03.2020 г. гр. Асеновград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, трети
граждански състав на двадесет и трети
януари две хиляди и двадесета година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ТЕРЗИЕВА
секретар Йорданка Тянева
като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА гражданско дело № 1644 по
описа за 2019 г. и като обсъди:
Иск с правно основание чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 240
от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД твърди, че между “Изи Асет Мениджмънт” АД
и ответника Н.А.Р. е сключен договор за паричен заем № 3154071 от 16.02.2018 г.,
по силата на който на същия е предоставена сумата от 600 лева, а той се е
задължил да я върне в срок до 14.07.2018 г., на 21 седмични погасителни вноски
от 31.05 лева всяка, в които е включена главница и договорна лихва. Ответницата
не е изпълнила задължението си по договора за връщане на посочените суми в
уговорения срок, освен това не е изпълнила задължението си да представи на
кредитора исканото обезпечение в тридневен срок от сключването на договора,
поради което дължи и неустойка в размер на 295.89 лева. От последната падежна
дата – ответникът е изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение в размер
на 51.30 лева за периода до датата на подаване на заявлението. С договор за
цесия от 16.11.2010 г. и приложение към него от 01.09.2018 г. вземанията са
прехвърлени на ищеца, за което длъжникът е бил уведомен лично на 17.09.2018 г.
с писмо с обратна разписка чрез Български пощи. За събирането им е издадена
заповед за изпълнение № 427/5.04.2019 г. по ч.гр.дело № 705/2019 г., срещу нея не е подадено възражение, а същата е връчена при условията на
чл.47 ал.5 от ГПК. Ето защо моли да
бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът
му дължи следните суми: 600.00 лв. неизплатена главница по договора, 52.05 лв.
представляваща договорна лихва за
периода от 24.02.2018 г. до 14.07.2018 г., 295.89 лв. представляваща неустойка
за неизпълнение на договорно задължение за периода от 24.02.2018 г. до
14.07.2018 г., 45 лв. представляваща
такса разходи и 51.30 лв. обезщетение за забава за периода от 25.02.2018 г. до
датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва в/у
главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното
изплащане на задължението. Ангажира доказателства, претендира направените по
делото разноски, както и тези, извършени в заповедното производство.
В срока
по чл.131, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от ответника Н.А.Р.. Постъпил е
отговор от назначения ОП на ответника – адвокат А.И., която оспорва иска по
основание и размер. Счита претенцията за заплащане на договорна лихва от 52.05
лева за неоснователна, тъй като според трайната съдебна практика договорната
лихва, надвишаваща трикратния размер на законната се явява противоречива на
добрите нрави и следва да се приеме само законна лихва. Твърди, че претенцията
на ищеца за заплащане неустойка в размер на 295.89 лева се явява неоснователна
и моли да се отхвърли. Счита искането за заплащане на такса разходи в размер на
45 лева за неоснователно и недоказано и моли също да се отхвърли, тъй като
ищеца не е представил доказателства за тези разходи.
След като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.д. № 705/2019 г. по описа на Районен
съд – Асеновград е видно, че по същото е издадена заповед за изпълнение, с
която е разпоредено ответникът да заплати на кредитора „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД описаните в исковата молба суми. Препис от същата е връчен на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, а настоящият иск е предявен в
предвидения едномесечен срок от съобщаване на това обстоятелство на заявителя,
поради което е допустим.
На 16.02.2018 г. между “Изи Асет Мениджмънт” АД и
ответника е сключен договор за паричен заем № 3154071, по силата на който на
същия е предоставена сумата от 600 лева, а той се е задължил да я върне в срок
до 14.07.2018 г., на 21 седмични погасителни вноски от 31.05 лева всяка, в
които е включена главница и договорна лихва, както и че заемателят се е задължил
в тридневен срок от подписване на договора да предостави обезпечение, но не е
направил това. В този случай е предвидено задължение за плащане на неустойка в
размер на 295.89 лева, като страните са постигнали съгласие същата да бъде
заплатена на 21 равни вноски по 14.09 лева, заедно с погасителните вноски –
като общо месечната вноска е уговорена в размер на 45.14 лева.
Ответникът не
твърди и не сочи доказателства, че е изпълнил отчасти или изцяло поетите от
него задължения за връщане на главницата и за заплащане на уговорената
договорна лихва, като не оспорва и размер на дължимите за това суми.
От приетата по
делото ССчЕ на вещото лице Марияна А., която съдът кредитира като компетентно
изготвена се установява, че по договора за паричен заем № 3154071 от 16.02.2018 г., към датата
на цесията 01.09.2018 г. и датата на изготвяне на експертизата няма извършени
плащания от ответника/заемателя. Съгласно счетоводните документи, задължението
по договора за паричен заем № 3154071 от 16.02.2018 г., към датата на експертизата от заемателя – Н.А.Р.,
ЕГН ********** и съгласно клаузите на същия е: главница 600 лв., договорна
лихва 52.05 лв. за периода от 24.02.2018
г. до 14.07.2018 г., такса разходи по събиране – 45 лв., неустойка 295.89 лв.
за периода от 24.02.2018 г. до 14.07.2018 г., лихва за забава 51.30 лв. за
периода от 25.02.2018 г. до 02.04.2019 г. – или общо 1044.24 лева. За времето
от 25.02.2018 г. до 02.04.2019 г. /датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК/, размерът на законната лихва е
посочен в таблица в раздел ІІІ на заключението и възлиза на 51.30 лева. За
времето от 25.02.2018 г. до 14.07.2018 г. /срока на договора за заем/, размерът
на законната лихва в/у сумата от 600 лв., изчислена съгласно ПМС №
426818.12.2014 г. по ОЛП на БНБ плюс 10 пункта е 23.33 лева.
По възражението на
ответника за нищожност на уговорката за заплащане на неустойка, при
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. В чл. 4, ал. 1 от
договора е предвидено, че заемателят се задължава в срок до три дни, считано от
датата на сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните
обезпечения: две физически лица или банкова гаранция. На първо място следва да
се отбележи, че нито едното, нито другото съставлява обезпечение само по себе
си по смисъла на закона. В първата хипотеза вероятно се има предвид
поръчителство, което е договор между кредитора и трето лице, което отговаря за
изпълнение на задълженията на длъжника. Поради това няма как заемателят да носи
отговорност за сключването или не на такъв договор. Сключването на договор за
банкова гаранция по принцип зависи от волята на ответника, но той не съставлява
обезпечение на вземанията, тъй като уредбата му не е посочена в глава VІІ от
ЗЗД. По така изложените съображения се налага изводът, че всъщност
уговорената неустойка е част от
възнаграждението за предоставения кредит, но е обособена отделно със цел заобикаляне ограничението на чл. 19 ал.4
от ЗПК,
установяващ лимит на годишния процент на разходите. Поради това съдът намира, че направеното възражение е основателно и
уговорката за заплащане на неустойка е нищожна. Ето защо искът за признаване на
установено, че се дължи сумата от 295.89 лева неустойка за периода от 24.02.2018 г. до 14.07.2018
г. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Основателно е и
възражението, че не се дължи сумата от 45 лева, представляваща такса разходи.
Това е така, тъй като страните не са постигнали съгласие за заплащане на
такава. В сключения договор ответникът е декларирал единствено, че е запознат с
Тарифа за таксите. Това не може да бъде приравнено на съгласие за заплащане на
посочените в нея разходи и такси. Ето защо и доколкото липсва друго основание
за заплащане на сумата от 45 лева, то такава не се дължи.
Неоснователно е
възражението за уговорената възнаградителна /договорна/ лихва, тъй като същата
не надвишава трикратния размер на законната лихва – видно от заключението на
вещото лице.
По изложените
съображения и доколкото не е спорно между страните, че вземанията, произтичащи
от описания договор, са прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 16.11.2010
г. и приложение към него от 01.09.2018 г., предявеният иск е частично
основателен, като следва да се признае за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 600 лева главница и 52.05
лева договорна лихва за периода от 24.02.2018 г. до 14.07.2018 г., ведно с
обезщетение за забава в размер на 51.30 лева за периода от 25.02.2018 г.
(установен със заключението по съдебно-счетоводната експертиза) до датата на
подаване на заявлението в съда – 02.04.2019 г. и в размер на законната лихва от
тази дата до окончателното изплащане на вземането. Искът следва да бъде
отхвърлен за сумата от 295.89 лева, неустойка за периода от 24.02.2018 г. до
14.07.2018 г. и за сумата от 45 лева, такса разходи за извънсъдебно събиране на
вземането.
На основание чл.78,
ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски, направени в настоящото и в
заповедното производство, по съразмерност. Възражението за прекомерност на
юрисконсултско възнаграждение е неоснователно, тъй като претендираното такова е
под минималния размер. Ето защо от общо направените в разноски от 75 лева в
заповедното и от 1028.15 лева в настоящото производство, ответникът следва да
заплати съответно 50.51 лева по
заповедното и 692.52 лева по исковото производство.
Мотивиран от
гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Н.А.Р., ЕГН ********** ***, дължи на “Агенция за събиране
на вземания” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Димитър Бончев, сумата от 600 лева
(шестотин) представляваща главница и сумата от 52.05 лева (петдесет и два лева и пет стотинки) представляваща
договорна лихва за периода от 24.02.2018 г. до 14.07.2018 г., дължими по
договор за паричен заем № 3154071 от
16.02.2018 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ведно с обезщетение
за забава в размер на 51.30 лева
(петдесет и един лева и тридесет стотинки) за периода от 25.02.2018 г. до
датата на подаване на заявлението в съда – 02.04.2019 г. и в размер на
законната лихва от тази дата до окончателното изплащане на вземането, за което
е издадена заповед за изпълнение № 427 от 05.04.2019 г. по ч.гр.д.№ 705/2019 г.
по описа на Асеновградския РС,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
признаване на установено, че Н.А.Р., ЕГН ********** ***, дължи на “Агенция за събиране
на вземания” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Димитър Бончев, сумата от 295.89
лева (двеста деветдесет и пет лева и осемдесет и девет стотинки)
представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 24.02.2018
г. до 14.07.2018 г. и сумата от 45 лева
(четиридесет и пет) представляваща такса разходи за извънсъдебно събиране на
просрочени задължения, дължими по договор за паричен заем № 3154071 от 16.02.2018 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, за събиране на която е издадена
заповед за изпълнение № 427 от 05.04.2019 г. по ч.гр.д.№ 705/2019 г. по описа
на Асеновградския РС.
ОСЪЖДА Н.А.Р., ЕГН **********
***, да заплати на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Димитър Бончев, сумата от 50.51 лева
(петдесет лева и петдесет и две стотинки), направени по заповедното производство
разноски и сумата от 692.52 лева
(шестотин деветдесет и два лева и петдесет и две стотинки), направени в
исковото производството разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: