РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№
1010
гр. Пловдив, 06 юни 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІІІ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на пети
януари през две хиляди и двадесет и втората година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ПАСКОВ
с участието на
секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА, и прокурора ЙОРДАНКА ТИЛОВА, като
разгледа докладваното от съдия ПАСКОВ адм. д. № 1837 за 2021 г. по описа на Административен
съд – Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба от С.А.Д., ЕГН **********,
чрез пълномощника му адв. В.С. против
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) - София, за
присъждане на обезщетение в общ размер на 50 000 лв., за понесени от ищеца
неимуществени вреди от бездействията на администрацията в затвора гр. Пловдив
за следните периоди:
-
От 01.11.2019г.
периода от 01.04.2017 г. до 01.11.2017г. за пребиваването му в ареста в гр.
Пловдив
-
От 01.04.2018г.
до 01.06.2018г. за пребиваването му в затвора гр. Пловдив
-
От 01.11.2019г.
до 01.01.2020г. за пребиваването му в ареста в гр. Пловдив
-
От 01.01.2020г.
до 28.02.2021г. за пребиваването му в
затвора в гр. Пловдив.
В исковата молба е посочено, че ищецът е държан в
пренаселени килии, в които нетната площ е под 3 кв. м., без постоянен достъп по
санитарен възел и постоянно течаща топла и студена вода. Твърди се, че в
килиите има гризачи и дървеници, поради което не може да се спи от тях.
Претендира присъждане на разноски по делото в размер
на 10 лв. за внесена по делото ДТ.
В съдебно заседание. процесуалният представител на
ищецът адв. С. моли за уважаване на исковата претенция.
Ответникът - Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията", чрез процесуалния си представител юриск. ч., оспорва
предявената искова претенция и моли за отхвърлянето й като недоказана и
неоснователна. В отговора на исковата молба претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Прокурор от ОП – Пловдив, изразява становище за
неоснователност на иска.
Искът е процесуално допустим, а разгледан по същество
е частично основателен.
По делото е прието Становище на Началника на затвора в
гр. Пловдив /л24-28/ в което е отразено следното:
За периода посочен в исковата молба лишеният от
свобода ищецът С. Д. е изтърпял две
наказания лишаване от свобода както следва:
1 . по НОХД № 3058 /
2018 на Районен съд - Пловдив в размер на 10 месеца по член 354а НК с начало:
17.05.2018г. изтърпяно на 08.02.2019г. .
2. по НОХД № 820 / 2020
на Районен съд - Пловдив в размер на 1 година и 3 месеца по член 196НК с начало
18.11.2019г. изтърпяно на 10.02.2021 г.
По
НОХД № 3058 / 2018 на Районен съд - Пловдив, Д. е бил настанен в спално помещение №15 на пост VI .
Помещението е с размери 28.18 кв.м. без площта на санитарния възел, с два
отваряеми прозореца с размери 0.99х0.99м. и 0.45x1.15м.
Санитарният възел е 2.69 кв.м. с един отваряем прозорец - 0,33х0,33м. За всеки
лишен от свобода е осигурено легло с размери 90x180 см..
Шкафовете са с размери 45x50
см.
Населеността
на това помещение е както следва:
-
От 17.05.2018г.
до 23.05.2018г. са били настанени 6 л.св.
-
От 24.05.2018г.
до 12.06.2018г. са били настанени 7 л.св.
-
От 13.06.2018г.
до 15.06.2018г. са били настанени 6 л.св.
На
15.06.2018г. ищецът е преместен в спално
помещение №6 на пост VI. Размерите на това помещение е
28,28кв.м. без площта на санитарен възел,
като същото разполага с два отваряеми прозореца - 0,45м.х1,10м. и 0,50м.
по 1,10 м. Квадратурата на санитарния възел е 2,48м. с един отваряем прозорец -
0,35м. х 1,10м.
За
всеки лишен от свобода е осигурено легло с размери 90x180 см..
Шкафовете са с размери 45x50
см.
Населеността
на това помещение е както следва:
-
От 15.06.2018г.
до 25.06.2018г. са били настанени 6 л.св.
-
От 26.06.2018г.
до 16.07.2018г. са били настанени 5л.св.
-
От 17.07.2018г.
до 30.07.2018г. са били настанени бл.св.
-
От 31.07.18г. до
05.08.18г. в стая №6 са били настанени 7 л.св.
-
От 06.08.18г. до
30.08.18г. в стая №6 са били настанени бл.св.
-
От 31.08.18г. до
03.09.18г. в стая №6 са били настанени 5 л.св.
-
От 04.09.18г. до
10.09.21г. в стая №6 са били настанени 6 л.св.
-
От 11.09.18г. до
24.09.21г. в стая №6 са били настанени 5 л.св.
-
От 25.09.18 до
01.10.18г. в стая №6 са били настанени 6 л.св.
-
От 02.10.18г. до
04.10.18г. в стая №6 са били настанени 7 л.св.
-
От 05.10.18г. до
22.10.18г. в стая №6 са били настанени 8 л.св.
-
От 23.10.18г.до
29.10.18г. в стая №6 са били настанени 7 л.св.
-
От 30.10.18г.до
07.12.18г. в стая №6 са били настанени 8 л.св.
-
От 08.12.18г. до
12.12.18г. в стая №6 са били настанени 9 л.св.
-
От13.12.18г. до
24.01.19г. в стая №6 са били настанени 8 л.св.
-
От 25.01.19г.до
05.02.19г. в стая №6 са били настанени 9 л.св.
-
От 06.02.19г. до
08.02.19г. в стая №6 са били настанени 10 л.св.
По НОХД № 820 / 2020 на Районен съд - Пловдив,
Д. е бил настанен в следните спални помещения:
-
От 30.01.2020г.
до 04.02.2020г. в РЦ на приемно отделение, което помещение е с размери27.04
кв.м. без размерите на санитарния възел и разполага с два отваряеми прозореца с
размери 0,49x1,20 м. и 1,00х1,20м. Санитарният възел е 2.66 кв.м. с
отдушник с 0,34х1,17м.
Населеността на помещение РЦ на
приемно отделение през този период е
11л.св.
-
От 04.02.2020г.
ищецът е преместен в спално помещение
№52 на пост V, което помещение е с размери 27.92 кв.м. без площта на санитарния
възел и разполага с два отваряеми
прозореца с размери 1.17х1.17м. и 0.45x1.17м. Санитарният възел е
2.57 кв.м. с един отваряем прозорец -0.34х1.17м.
Населеността на помещение №52 на пост V е както следва:
-
От 04.02.2020г.
до 13.02.2020г. са били настанени 7 л.св.
-
От 14.02.2020г.
до 21.02.2020г. са били настанени 6 л.св.
На
21.02.2020г. л.св. Д. е преместен на пост III
На
11.09.2020г. ищецът е настанен в спално помещение №15 на пост VI което
помещение е с размери 28.18 кв.м. без
площта на санитарния възел и разполага с
два отваряеми прозореца с размери 0.99х0.99м. и 0.45x1.15м.
Санитарният възел е 2.69 кв.м. с един отваряем прозорец - 0,30х1,15м.
Населеността на на това помещение е
както следва:
-
От 11.09.2020г. до 15.09.2020г. са били
настанени 7 л.св.
-
От 16.09.2020г.
до 18.09.2020г. са били настанени 6 л.св.
На
18.09.2020г. ищецът е преместен в спално помещение №12 което помещение е с
размери 41,65кв.м. без площта на санитарния възел и разполага с три отваряеми
прозореца - 1,50м.х1,10м. , 1,00м. х 1,10 м.и 1,00 х 1,00 квадратурата на
санитарния възел е 2,56м. с един отваряем прозорец - 0,3 5м. х 1,10м.
През периода 18.09.2020г. до
28.09.2020г. в помещението са били настанени 9 л.св.
На 29.09.2020г. ищецът
е бил преместен в спално помещение №9
което е с размери 27,99кв.м. без площта на санитарния възел и разполага с два
отваряеми прозореца - 0,90м.х0,55м. и 0,90м.х0,55м. Квадратурата на санитарния
възел е 2,40м. с един отваряем прозорец - 0,35м. х 0,85м.
Населеността на
това помещение е както следва:
-
От 29.09.2020г.
до 07.10.2020г. са били настанени 4 л.св.
-
От 08.10.2020г.
до 09.10.2020г. са били настанени 3 л.св.
-
От 10.10.2020г.
до 22.10.2020г. с са били настанени 4 л.св.
-
От 23.10.2020г.
до 09.11.2020г. са били настанени 5 л.св.
-
От 10.11.2020г.
до 12.11.2020г. са били настанени 6 л.св.
-
От 13.11.2020г.
до 14.11.2020г. са били настанени 5 л.св.
-
От 15.11.2020г.
до 30.11.2020г. са били настанени 4 л.св.
-
От 01.12.2020г.
до 29.12.2020г. са били настанени 5 л.св.
-
От 30.12.2020г.
до 03.01.2021г. са били настанени 7 л.св.
-
От 04.01.2021г.
до 29.01.2021г. са били настанени 6 л.св.
-
От 30.01.2021 г.
до 02.02.2021г. са били настанени 5 л.св.
-
От 03.02.2021г.
до 08.02.2021г. са били настанени 4 л.св.
В
становището е посочено, че на всички лишени от свобода е осигурен достъп до
течаща топла вода съгласно графика за разпределение на времето на лишените от
свобода от съответната група, а работещите имат достъп /баня/ всеки работен
ден.
Във
всеки санитарен възел, всеки лишен от свобода има достъп до течаща студена
вода. Отоплението се осъществява чрез централно - локално парно отопление през
отоплителния сезон. Проветряването на стаята е по желание на лишените от
свобода и могат да правят това чрез отваряне на прозорците. Хигиената в
спалните помещения се осъществява също от настанените, като за целта получават
съответните прибори, както и могат да ги закупуват от лавката на затвора
Пловдив или да им бъдат донасяни от близките им съгласно списък на разрешените
вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода могат да
получават, ползват и държат при себе си.
По
делото е прието становище от ИСДВР В. И. /л.29-30/ в което е отразено следното:
През процесния период ищецът е изтърпявал наказание, като съответно е
обитавал в трета група, спални помещения № 25 и № 35.
Спално помещение № 25 е с размери 31,32 кв. м. Площта на санитарния възел е 4,49 кв. м. населеността на помещението . Съобразно
изискването всеки един от лишението от свобода да разполага с 4 кв. м. то броя на л. св. е следвало да бъде не
повече от 7 човека. През периода от 21.02.2020г. 06.04.2020г. в помещението са били настанени от 9 до 12 л. св.
Спално помещение № 35 е с размери 27.91 кв.м.
без санитарният възел с един отваряем прозорец с размери 1.20x1.20 м.
Санитарният възел е 4.60 кв.м. е един отваряем прозорец 1.20х1.20м. Съобразно изискването всеки един от лишението от свобода да
разполага с 4 кв. м. то броя на л. св. е
следвало да бъде не повече от 6 човека. През периода 07.04.2020гг. –
10.09.2020г. в помещението са били настанени от 6 до 11 л. св.
В становището е посочено, че къпането на лишените от свобода е в обща баня, като
всички л. св. имат достъп до течаща топла вода съгласно утвърден график за
разпределение на времето на л. св. от съответната група, а като работещ - всеки
работен ден след приключване на работния процес.
По делото е приета
справка на мл. Експерт В. Т. /л.37-38/ в което е отразено следното:
В
Затвора гр.Пловдив разполага с постелен инвентар и спално бельо- чаршафи,
калъфки, дюшеци, одеала, възглавници, достатъчно за да бъдат обезпечени всички
л.св.в Всеки л.св. при постъпването си
получава спално бельо и постелен инвентар, за което се води отчетност. Грижата
за чистотата на спалното бельо се полага на л.св. като в утвърден график от
Началника на Затвора, два пъти седмично - в понеделник и четвъртък, всеки л.св.
има право да занесе спалното си бельо за изпиране в пералнята на затвора. При
изхабяване на бельото по преценка на л.св., същият има право бельото му да бъде
заменено, като оформи молба адресирана до Началника на затвора. Тъй като не
разполагат с възможност да предоставят чисто нов постелен инвентар, на л. св.
същият се предава изпран, чист и обезпаразитен.
Във
всяка стая в Затвора гр.Пловдив има достъп до денонощно течаща вода. Времето за
достъп до топла вода е посочено в утвърден от Началника на Затвора гр.Пловдив,
график за разпределение на времето на л.св.
В
приетото по делото становище на Н-к сектор ФЛКР е отразено следното:
През процесния период
в затвора гр. Пловдив не са правени основни ремонти на килиите на лишените от
свобода.
В затвора се извършва
своевременна смяна на течащи кранчета, отстраняват се течове, сменят се
осветителните тела. Не се допуска да има счупени розорци, като същите се
подменят своевременно. През 2017г. е
извършено боядисване на общите помещения на л. св. , като дограмата е подменена
с нова и е поставен гранитогрес в общите умивални. На пети пост е извършено
боядисване на килиите на л. св.
Базата се поддържа в
сравнително добро състояние, имайки в предвид старата материална база. Банята е
обща. Подът е с мозайка, а стените са с фаянсови плочи. Всеки ден по график има
баня за л. св. Осигурена е топла вода от котел, който работи на въглища и е на
територията на Затвора. Същият е ново закупен през януари 2017 година.
Въглищата се осигуряват редовно от централна доставка от ГД ИН.
Видно от приетата по
делото медицинска справка на д-р Д. е, че за
посочения период 2017г, 2018г и 2019г. в база данни има поставена диагноза на
ищеца : други псориатични артропатии. След назначаването й на работа на
21.10.2019г. и за период от 01,2020г. до 28.02.2021 г. д-р Д. твърди, че няма данни ищецът да е потърсил медицинска помощ от МЦ в Затвора
Пловдив , както и да е заявил необходимост от консултация и лечение.
В приетата по делото справка от Началник с-р „Арести“ ОС
„ИН“ гр. Пловдив е отразено следното:
През юни месец на
2009 г. е открит новият арест Пловдив, който се намира в рамките на Затвора
Пловдив. Арестът представлява масивна двуетажна сграда с 2495 кв. м РЗП.
Квадратурата на килиите отговаря на изискванията от мин. 4 м на задържано лице,
арестните помещения, в които се настанявали задържани лица, към онзи момент, са
били оборудвани: две килии с по четири легла с размери 190/71 см, 58 килии с по
три легла, имало е също маса за хранене с размери 60/60 см. и два броя кръгли
табуретки с диаметър 30 см. Постелъчният инвентар в килиите е възглавници,
одеяла и чаршафи. Ищецът Д. през цитирания период е бил настанен в следните
килии- за първия процесен период в килия № 123 на ет. 1, която е с квадратура
14,74м и е съжителствал с още две задържани лица и предоставената им жилищна
площ е отговаряла на изискуемите по стандарт, през втория процесен период е бил
в килия № 220 на ет.2 която е с квадратура 14,74м2 и е съжителствал с още две
задържани лица и предоставената им жилищна площ е отговаряла на изискуемите по
стандарт, а през третия процесе период е бил настане в килия № 201 на ет.2
която е с квадратура 14,74м2 и е съжителствал с още две задържани лица и
предоставената им жилищна площ е отговаряла на изискуемите по стандарт.
По делото бе разпитан
свидетеля Т. Р., който заяви следното:
С ищеца е бил заедно
по неговата последна присъда в една стая
в продължение на четири, пет месеца през
2020 - 2021 г. След това те не са били в една и съща стая, но стаите им са били една до друга. В стаята са били по 12-13 човека,
като не е имало място да се минава. Никога не е имало топла вода в килията.
Имало е страшно много дървеници.
Въпреки, че са минавали да пръскат не имало какъвто и да е резултат от това.
Според свидетеля ищецът е бил болен и е
имал нещо като задух.
В килията е имало маше
мивка с тоалетна и студена вода, но топла никога не е имало.
Килиите са се
почиствали, но много рядко са давали препарати за почистване.
За една година са
пръскали за дървеници три, четири пъти, но без резултат.
Съдът
кредитира частично показанията на разпитания по делото свидетел, като по-долу в
решението ще бъдат изложени подробни мотиви в тази връзка.
При така изяснената
фактическа обстановка, съобразно събраните в хода на съдебното производство
доказателства, съдът намира следното от правна страна:
Разпоредбата на чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС въвежда специална отговорност на
държавата за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3 от същия закон. А чл. 3, ал.1 от ЗИНЗ въвежда забрана осъдените и
задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко
или унизително отношение. Съгласно ал. 2 на цитираната разпоредба за нарушение
на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса
на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. Според чл. 205 от АПК, искът за
обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от
чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Съгласно 12 от ЗИНЗС прякото ръководство и контролът върху дейността на местата
за лишаване от свобода се осъществяват от Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията", която е юридическо лице към министъра на правосъдието, като
затворите и областните служби "Изпълнение на наказанията", в които по
силата на чл. 16, ал. 1 от закона са включени и арестите, са териториални
служби на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Следователно
отговорността на ответника произтича пряко от закона и административния
характер на дейността по ръководство и контрол върху местата за лишаване от
свобода, която включва организация, ръководство и наблюдение на реда и
условията в тези места. Като административен орган със статут на юридическо
лице, който следи дейността по изпълнение на наказанията да бъде изпълнявана в
съответствие с нормативно установените изисквания, той носи отговорност за
вредите от незаконните действия и бездействия на включените в състава му
административни звена и длъжностни лица при извършване на дейността по чл. 284,
ал.1 от ЗИНЗС.
Следва да се отбележи, че основателността на иска за вреди по чл. 284,
ал.1 от ЗИНЗС предполага наличието на три кумулативно изискуеми предпоставки:
1) акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на
наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона; 2) настъпила неимуществена
вреда в правната сфера на ищеца като същата се предполага до доказване на
противното и 3) пряка и непосредствена
причинна връзка между незаконния акт, незаконосъобразното действие и/или
бездействие и настъпилата вреда.
На първо място по отношение на периода за които се претендират
неимуществени вреди за престоя му на
територията на затвора Пловдив, а именно от 01.06.2017г.-01.11.2017г.;
от 01.04.2018г.-01.12.2018г.; от 01.11.2019г. - 28.02.2020г. видно от справка /л.41/ искът следва да бъде разгледан по същество
само за периодите, за които се установи, че лицето е пребивавало на територията
на затвора Пловдив а именно:
- от 17.04.2017г.- 01.11.2017г.
- от
20.04.2018г. -01.12.2018г.
- 18.11.2019г—10.02.2021г.
Съдебната практика на Европейския съд по правата на човека във връзка с
дела, заведени от български граждани срещу Република България, относно заявени
нарушения на чл.3 от ЕКПЧ, произтичащи от условията
в местата за лишаване от свобода и задържането под стража, е установила общи
принципи и стандарти за преценката дали в конкретни случаи е налице нарушение
на прокламираното в чл.3 от ЕКПЧ основно право.
Съдебната практика на Европейския съд по правата на човека във връзка с
дела, заведени от български граждани срещу Република България, относно заявени
нарушения на чл.3 от ЕКПЧ произтичащи от условията в местата за лишаване от
свобода и задържането под стража, е установила общи принципи и стандарти за
преценката дали в конкретни случаи е налице нарушение на прокламираното в чл.3
от ЕКПЧ основно право.
Критериите от значение за
преценката дали условията за изтърпяване на един ограничителен режим могат да
достигнат до третиране в нарушение на чл. 3 от ЕКПЧОС. В решението на ЕСПЧ по
делото "Нешков и други срещу България" е посочено, че вече
постановените решения се отнасят до нарушения на чл. 3 от ЕКПЧОС, касаещи
повтарящи се въпроси за липсата на достатъчно пространство, достъп до
естествена светлина и въздух, ниска хигиена, липса на дискретност и нарушаване
на личното достойнство при използване на тоалетната. ЕСПЧ е приел, че
нарушенията не са вследствие от изолирани случаи, а произтичат от повсеместен
проблем, в резултат на лошото функциониране на българската пенитенциарна
система и недостатъчните гаранции срещу нечовешко и унизително отношение.
В контекста на тази съдебна практика, по см. на чл. 3 от ЕКПЧОС,
"безчовечно или унижаващо отношение" предполага страдание или
унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение, свързан с
дадена форма на легитимно третиране или наказание. Съгласно мотивите на
посочените решения на ЕСПЧ, мерките за лишаване от свобода могат често да
съдържат такъв елемент, като държавата трябва да осигури на лишеното от свобода
лице условия, които са съвместими с уважението към човешкото достойнство, така
че начинът и методът на изпълнение на мярката не го подлагат на стрес и
трудности с интензивност, която надминава неизбежното ниво на страданието,
свързано със задържането и че като се имат предвид практическите нужди на
лишаването от свобода, здравето и доброто му състояние са адекватно осигурени.
В случая се претендират неимуществени вреди вследствие от поставянето на
ищеца в неблагоприятни условия в затвора гр. Пловдив за посочените по-горе
периоди.
Предметът на делото е очертан в исковата молба, според която се търси
обезщетяване за твърдени от ищеца претърпени неимуществени вреди, които са
последица от: липса на достатъчно жилищна площ, неосигуряване на необходимото
му лечение, лекарства и съобразена със заболяването му храна.
Съгласно чл.43, ал.4 от ЗИНЗС, минималната
жилищна площ за един лишен от свобода не може да бъде по-малка от 4 кв. м.,
както е и според стандартите, възприети от Съвета на Европа и от Съда по
правата на човека. Съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от
свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за
осъществяване на поправително въздействие, като в ал. 5 е посочено количеството
дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване,
достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на
спалните помещения да се определят с правилника за прилагане на закона. В чл.20,
ал.2 от ППЗИНЗС е регламентирано, че в спалните помещения се осигурява пряк
достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, като
количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и
проветряване се определят в зависимост от изискванията на съответните стандарти
за обществени сгради. А според чл. 20, ал.3 от ППЗИНЗС на лишените от свобода
се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода като в
заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода се
осъществява в спалните помещения.
Размерите на спалните помещения в които е пребивавал ищеца през
процесния период са посочени по-горе в настоящето решение.
С оглед доказателствената тежест в процеса, съдът констатира, че ответникът
не е представил доказателства за осигуряване на приемливи условия на ищеца за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора - Пловдив от
17.04.2017г.- 01.11.2017г., който период попада в посочения в петитума на
исковата молба.
Отговорността на държавата за причинените вреди по чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС е обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на конкретно
длъжностно лице. Обективният характер означава още, че държавата отговаря за
вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на
административната дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове,
действия или бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях.
Съдът намира за доказано, че ищецът е пребивавал в помещения които не
отговарят на минималната жилищна площ за един лишен от свобода и през следните периоди: от 05.10.2018г. до 22.10.2018г.;
от 30.10.2018г. до 08.02.2019г. ; от 30.01.2020г. до 04.02.2020г.; от
21.02.2020г. до 10.09.2020г.
За тези периоди съгласно практиката на Съда по правата на човека е
налице самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил
подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл. 3
от ЕКЗПЧОС.
По делото обаче не се установиха данни да има гризачи и дървеници, в
каквато насока са твърденията на ищеца и разпитаните по делото свидетели. От
страна на затворническата администрация са представени конкретни данни за
извършвани периодично дезинфекция, дезинсекция и дератизация, които се
установи, че касаят целия исков период. Отделно от това, от страна на ищеца не
се твърди, а и липсват ангажирани доказателства да е подавал оплаквания за
хигиената в помещенията в Затвора – Пловдив, в т. ч. и за наличието на инсекти
и гризачи.
Видно от събраните
писмени доказателства по делото, няма нарушение на чл. 20, ал.3 от ППЗИНЗС, тъй
като в спалните помещения е осигурен достъп до санитарен възел и течаща студена
вода.
По отношение на топлата вода пък, по делото се установи, че времето за
достъп до такава е посочено в утвърден от началника на затвора гр. Пловдив
график, за разпределение на времето на лишените от свобода. В този смисъл
оплакванията на ищецът относно липсата на топла и студена вода и санитарен
възел са неоснователни и недоказани.
Предвид всичко изложено съдът намира, че е налице незаконосъобразно
бездействие от страна на служителите на ответника ГД "Изпълнение на
наказанията" само по отношение на конкретно установените факти по делото:
относно пренаселеността на помещенията в затвора гр. Пловдив, които водят до
извода, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с
разпоредбата на чл. 3 ЕКЗПЧОС.
Следва да се съобрази и
разпоредбата на чл. 284, ал.5 от ЗИНЗС, според която в случаите по ал. 1
(държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под
стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения на чл. 3), настъпването на неимуществени вреди се предполага до
доказване на противното.
Конкретният размер на
следващото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди, следва да бъде
определен при съблюдаване изискванията на чл. 52 от ЗЗД (по препращане от § 1
от ЗР на ЗОДОВ), съгласно която размерът на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди се определя по справедливост. Съгласно чл. 284, ал.2 от ЗИНЗС в случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие
върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства,
които имат значение за правилното решаване на спора. Понятието
"справедливост" е морално - етична категория и включва съотношението
между деянието и възмездието. Справедливостта е морално-етична категория и
включва съотношението между деянието и възмездието. Следва да се има в предвид,
че вредите, които следва да се обезщетят на ищеца имат компенсаторен характер.
Размера на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени
вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и
времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите
нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в
страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство
за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта, като
законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди,
изисква размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде
определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства,
касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е
отразила на увреденото лице.
Настоящия съдебен
състав се съобразява с постановените три осъдителни решения срещу България на
Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) от 4 юни 2020 г., по делата Ч. и К.,
Й. и Д. и и други, образувани по
единадесет жалби на лишени от свобода, относно размерът на присъдените
обезщетения за претърпените вреди на национално ниво.
В случая, от съда се отчитат обстоятелствата, съставляващи проявления
на незаконосъобразната административна дейност и периода на исковата претенция
- времето, през което ищецът е пребивавал в затвора гр. Пловдив в пренаселени
помещения, което е 674 дни. Съобразно това и при прилагането на чл. 284, ал.2
от ЗИНЗС, съдът счита, че справедливото обезщетение, което следва да се присъди
на ищеца, за неимуществените вреди настъпили за периодите от 17.04.2017г.-
01.11.2017г., от 05.10.2018г. до 22.10.2018г., от 30.10.2018г. до 08.02.2019г.,
от 30.01.2020г. до 04.02.2020г., от 21.02.2020г. до 10.09.2020г. или общо са
528 дни вкл. в затвора Пловдив възлиза на 2100 лева,
За останалата част - за разликата над 2100 лева до пълния предявен
размер от 50 000 лева исковата претенция, като неоснователна, следва да се
отхвърли.
Юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника, съразмерно на
отхвърлената част на иска, не следва да се присъжда предвид разпоредбите начл.
286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС които се явяват специални по отношение на чл. 78,
ал.3 от ГПК и чл. 143 от АПК, и които не предвиждат присъждането на такова,
извън случаите на пълно отхвърляне на исковата претенция. Ето защо, въпреки
само частичната основателност на исковата претенция, искането на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение не може да бъде уважено, тъй като
законът не предвижда такава възможност.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"
- София да заплати на С.А.Д.,
ЕГН ********** сумата в размер на 2100 /две хиляди и сто/ лева
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди по време на
престоя му в Затвора – Пловдив за периодите 17.04.2017г.- 01.11.2017г., от
05.10.2018г. до 22.10.2018г., от 30.10.2018г. до 08.02.2019г., от 30.01.2020г.
до 04.02.2020г., от 21.02.2020г. до 10.09.2020г.
ОСЪЖДА
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - София да заплати на С.А.Д., ЕГН **********, сумата
в размер на 10 /десет/ лева представляваща внесена по делото ДТ.
ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата част за разликата до пълния му предявен размер от 50 000 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, направено от процесуален представител на Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" – София за присъждане на разноски.
Решението подлежи на касационно оспорване по реда на глава дванадесетиа
от АПК в 14 – дневен срок от съобщението пред тричленен състав на Пловдивски
административен съд, съгласно чл. 285, ал.1, пр.2 от ЗИНЗС.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: