№ 541
гр. Варна , 07.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ в публично заседание на девети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стояна Илиева
при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова
като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно
дело № 20213110201168 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на М.Д. З. с ЕГН
********** от гр.Варна срещу НП № 6100а-25/12.03.2021 год. на Началник ГПУ I степен-
Варна, с което за извършено нарушение на чл. 6 от ЗБЛД, на осн.чл.80, т.5 от ЗБЛД му е
наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв..
В жалбата не се оспорва извършеното нарушение, а се иска намаляване размера на
наложената глоба, като жалбоподателя твърди, че е безработен.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, не се явява.
Въззиваемата страна – ГПУ Варна, редовно призована не изпраща представител.
Актосъставителят , редовно призован, взема становище по жалбата и поддържа направените
констатации в съставения АУАН.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
От фактическа страна:
С АУАН с бланков № 099080/22.02.2021 год., административния орган е приел за
установено от фактическа страна, че на същата дата 22.02.2021 год. около 20,20 часа в
гр.Варна, преди „Аспарухов мост”, посока център на гр.Варна, при извършване на
полицейска проверка , жалбоподателя не представил документ за самоличност – нарушение
1
на чл.6 от ЗБЛД.
Акта бил съставен и предявен на жалбоподателя, който в графата бележки и възражения
отразил,че има такива.
В срока по чл.44 от ЗАНН не е направено възражение.
Въз основа на съставения АУАН, АНО издал обжалваното НП, с което наложил на
жалбоподателя за извършеното нарушение на чл. 6 от ЗБЛД на осн.чл.80,т.5 от ЗБЛД
административно наказание глоба в размер на 50 лв..
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителя
Д.Д. и свидетеля при установяване на нарушението П., които по потвърждават
констатациите в акта.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по
делото гласни доказателства: показанията на свидетелите Д. и П., дадени в хода на
съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства - график рег. №
6100р-1895/27.01.2021 год. за дежурства на служителите от ГОДГ в ГПУ-Варна;ежедневна
ведомост; заповед на министъра на вътрешните работи , прочетени и приети от съда по реда
на чл.283 от НПК.
От правна страна:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е
допустима и следва да бъде разгледана.
В АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от
ЗАНН.
НП е издадено от компетентен орган – началник ГПУ I степен, съгласно приложената
Заповед № 8121з-493/01.09.2014 год. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е
съставен от компетентно лице.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и е подписан от съставителя по акта и
свидетели при установяване на нарушението и при съставянето му, както изрично е
отбелязано в съответствие с разпоредбата на чл.40,ал.3 от ЗАНН.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира
процесуални нарушения от категорията на съществените ,които да налагат отмяна на
санкционния акт на процесуално основание.Съставеният акт за установяване на
административно нарушение отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН,не са допуснати
нарушения на чл.40 от ЗАНН,във връзка със съставянето,предявяването и връчването му.Въз
2
основа на АУАН е било издадено обжалваното НП,където подробно са били описани
извършените нарушения,правната им квалификация и наложените наказания. НП съдържа
необходимите реквизити по чл.57 от ЗАНН. АНО правилно е квалифицирал извършеното
нарушение,като правилно е издирил и приложил действуващите санкционни разпоредби.
Съдът намира за безспорно,че жалбоподателя от обективна и субективна страна е
осъществил състава на административно нарушение по чл.6 от ЗБЛД.
Нарушението по чл. 6 ЗБЛД във вр. с чл. 80, т. 5 от ЗБЛД е такова на формално извършване
и е свързано с непредставяне на лични документи, каквито всеки гражданин при поискване
от компетентни длъжностни лица е длъжен да представи, за да удостовери своята
самоличност. Безспорно установен от първата съдебна инстанция е фактът, че към момента
на проверката – 22.02.2021 г. М.З. – български гражданин, не е удостоверил своята
самоличност със лична карта или друг заместващ я документ, при поискване от компетентни
длъжностни лица, определени със закон.
За да бъде съставомерно посоченото нарушение на разпоредбата на чл. 6 от ЗБЛД е
достатъчен фактът на отказ от непредоставяне на документ, като е без значение дали е
съществувала възможността такъв да бъде представен.
При така осъществилите се и установени безспорно факти, правилна е оценката за съответно
санкционирано деяние по реда на чл. 80, т. 5 от ЗБЛД. Съдът намира,че в случая
административнонаказващият орган е спазил разпоредбите на чл.27 и сл. от ЗАНН,като е
наложил административно наказание в минимален предвиден законов размер от 50,00
лева,при предвидена санкция по чл.80 от ЗБЛД от 50,00лв. до 300,00 лева.
Съдът не разполага с правомощия да определи наказание под законоустановения минимум.
При доказано извършване на нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, съдът намира, че АНО
правилно е приел, че извършеното деяние не представлява маловажен случай на
административно нарушение.Нарушението, за извършването на което е наказан
жалбоподателят, е формално. Законодателят е предвидил административнонаказателната
отговорност в тези случаи да се реализира след самия факт на извършване на деянието, без
необходимост от настъпване на някакъв допълнителен резултат.Всяко деяние по чл. 6 ЗБЛД
е административно нарушение и законодателят е приел, че обществената му опасност е
такава, оправдаваща използването на държавна принуда под формата на налагано
административно наказание. Интензитетът на обществена опасност на този вид
административни нарушения е намерил израз в сравнително ниските размери на
предвиденото административно наказание – глоба от 50 до 300 лева.Конкретното
непредставяне от жалбоподателя на надлежен документ за удостоверяване на самоличността
му с нищо не се различава от обикновените хипотези на този вид нарушения. Не се доказа и
наличие на извънредна причина за жалбоподателя да не носи личната си карта или друг
3
заместващ документ.Не на последно по значение място съдът намира, че изпълнението на
наложеното наказание е необходимо и за постигане на възпитателните и предупредителни
цели на наказанието по чл. 12 ЗАНН.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 6100а-25/12.03.2021 год. на Началник ГПУ I степен-Варна, с което
на М.Д. З. с ЕГН ********** от гр.Варна за извършено нарушение на чл. 6 от ЗБЛД, на
осн.чл.80, т.5 от ЗБЛД е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв..
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Варна на
основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4