№ 113
гр. Велики Преслав, 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, II СЪСТАВ, НО, в публично
заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елена С. Геренска
при участието на секретаря Марияна П. Василева
като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Административно
наказателно дело № 20223610200379 по описа за 2022 година
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от
ЗАНН, въз основа на жалба от „Карилия Дизайн“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул. „Вестителя" № 60,
представлявано от Г. М. Г., срещу Наказателно постановление № 27 -
2200127/09.09.2022 г. издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“, с което на осн.чл.416, ал.5, вр.чл.413,
ал.2 от Кодекса на труда, за нарушение на чл.52, ал.1 от Закона за
здравословни и безопасни условия на труд и чл.2, ал.1 от Наредба за
задължителното застраховане на работниците и служителите за риска
„трудова злополука“, на дружеството е наложена имуществена санкция в
размер на 1 500 лева.
В жалбата се съдържат доводи за неправилност и незаконосъобразност
на обжалваното пред настоящия съд наказателно постановление. Сочи се, че
в конкретния случай действително е констатирано от проверяващите органи
нарушение, но то е отстранено в посочения срок, предвид и което същото
представлява маловажен случай.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител, поддържа жалбата на посочените в същата основания,
свързани с приложимост на разпоредбата на чл.415в от КТ.
Въззиваемата страна, намира, че НП е законосъобразно и правилно и
следва изцяло да бъде потвърдено, като досежно така релевираното
възражение за наличие предпоставките на чл.415в, сочи неприложимост в
конкретния случай на тази разпоредба, доколкото изтъква характера на
извършваната от проверявания работник дейност, а именно – такава
отличаваща се с висок трудов травматизъм. Претендират се и разноски.
Призованата на осн.чл.62 от ЗАНН страна-РП-Шумен, редовно
призована, не изпращат представител в съдебно заседание.
1
Съдът, като обсъди материалите по приложената
административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на
съдебното производство гласни и писмени доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено следното:
На 07.07.2022 г., при извършена от св.К. и нейния колега – П. С. -
служители в Дирекция “Инспекция по труда“ – гр.Шумен проверка по
спазване на трудовото законодателство на СМР, изпълнявани в обл. Шумен,
общ. Велики Преслав, землището на гр. Велики Преслав, мeстност „Курията",
на строежа „Фотоволтаична електроцентрала за производство на
електроенергия с мощност до 2,5 MWp - ПИ 58222.71.50“ от екип на
"КАРИЛИЯ ДИЗАЙН" ЕООД, и проверка на 18.07.2022 г. на представени от
страна на дружеството документи, установили, че "КАРИЛИЯ ДИЗАЙН"
ЕООД, в качеството му на работодател, не е изпълнил задълженията си по
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, като е допуснал на
07.07.2022 г., монтажника комбинирани/сложни изделия Л. И. А., сключил
безсрочен Трудов договор №013/21.06.2022 г. с дружеството, до извършване
на СМР в горецитирания строеж, без да го е застраховал за риска „трудова
злополука". Декларираната основна дейност на работодателя била изграждане
на други инсталации (КИД 43.29), с коефициент на трудов травматизъм над
средния за страната за прилагане през 2022 г.
Установено било и че на 12.07.2022 г., работодателя "КАРИЛИЯ
ДИЗАЙН" ЕООД сключил групова застраховка с „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП" ЗАД гр. София, в сила от 00:00 ч. на 12.07.2022 г., като
видно от Полица № 36072204000000082, в същата е вписано и лицето Л. И.
А..
На 25.07.2022 г., в присъствието на представляващия дружеството бил
съставен АУАН № 27-0001380 за нарушение на чл. 52, ал. 1 от Закона за
здравословни и безопасни условия на труд и чл. 2, ал. 1 от Наредба за
задължителното застраховане на работниците и служителите за риска
„трудова злополука". Същият бил подписан без вписани възражения, като
такива не били депозирани и в законоустановения 7-дневен срок.
На 09.09.2022 г. въз основа на така съставения акт и съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка, наказващият орган
издал процесното Наказателно постановление, с което на основание чл. 416,
ал. 5 от КТ, във вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ, наложил на дружеството
имуществена санкция в размер 1 500.00 лв. за нарушение на чл. 52, ал. 1 от
Закона за здравословни и безопасни условия на труд (обн. ДВ бр. 124/1997 г.)
и чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължителното застраховане на работниците и
служителите за риска „трудова злополука".
Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа
на анализа на доказателствата - писмени и гласни събрани в хода на
настоящото производство, вкл. и приобщени в хода на съдебното следствие.
Свидетелските показания депозирани от разпитания свидетел – св.К. са
безпротиворечиви, взаимно допълващи се в кореспондираща връзка и с
писмените доказателствени средства, относно мястото, времето, естеството на
работа извършвана на 07.07.2022 г. от монтажника комбинирани/сложни
изделия Л. И. А. на посочения обект, както и липсата на застраховка за риска
„трудова злополука", като поради липса на предпоставки за тяхната критика
съдът възприема с доверие и кредитира както показанията на разпитания
2
свидетел считайки ги обективни и достоверни, така и писмените
доказателствени източници касателно посочените факти.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание и предвид установените факти направи следните
правни изводи:
Така депозираната пред настоящия съд жалба е подадена в
законоустановения срок. Същата изхожда от легитимирана страна и е
насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Актът и наказателното постановление съдържат от формална страна
необходимите за тяхната редовност реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57
ЗАНН. Описаното нарушение касателно обективната му съставомерност е по
начин индивидуализиращ същото и позволяващ да се разбере, за какво
конкретно нарушение е санкционирано дружеството и както в АУАН, така и в
издаденото въз основа на него НП са намерили отражение приетите за
осъществили се от страна на административнонаказващия орган обективни
признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на
жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под които са
субсумирани фактите, установени от административнонаказващия орган.
Съдът намира и че НП е издадено, а предхождащия го АУАН е съставен от
компетентните за това органи.
Предвид гореизложеното, съдът счита и че в конкретния случай спор по
релевантните факти от страните няма, като събраните доказателства са
безпротиворечиви по отношение на същите. Установеното в деня на
проверката от служителите на Дирекция “Инспекция по труда“-гр.Шумен се
потвърждава и видно от писмените събрани по делото доказателства и всички
гласни такива, а именно - че към момента на същата, монтажникът
комбинирани/сложни изделия Л. И. А. е работел без сключена от неговия
работодател "КАРИЛИЯ ДИЗАЙН" застраховка за риска „трудова
злополука".
Нарушението на чл. 52, ал. 1 от Закона за безопасни и здравословни
условия на труд, вр. чл. 2, ал. 1 от Наредбата за задължителното застраховане
на работниците и служителите за риска "трудова злополука", е доказано по
несъмнен начин. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредбата за задължителното
застраховане на работниците и служителите за риска "трудова злополука", на
задължително застраховане подлежат работниците и служителите, които
извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия,
принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или
по-висок от средния за страната. Релевираното в случая нарушение се
изразява в неизпълнение на действие с точно формулирано съдържание -
сключване на договор за застраховка за риска "трудова злополука" по
отношение работник в дружеството, т. е. нарушението е осъществено чрез
бездействие по отношение изпълнението на задължение, съставляващо част
от управлението на същото. От обективна страна, неизпълнението на това
задължение е налице през целия период на бездействието, в който
задълженият субект е следвало, но не е изпълнил задължението си да
застрахова работника за риска "трудова злополука", като макар и нормативно
да не е предвиден конкретен срок за сключване на такава застраховка,
3
предвид предназначението на същата, а именно - да осигури риска от
упражняваната дейност, валидно сключена застраховка следва да е налице
във всеки момент, в който работниците упражняват съответния труд, свързан
с риск от трудов травматизъм. В случая към датата на проверката –
07.07.2022 г. за лицето-работник Л. И. А. не е била налице сключена
застраховка, каквато е била осъществена от работодателя няколко дни след
това – на 12.07.2022 т
Доколкото се касае за нарушение извършено от юридическо лице, чиято
отговорност по арг. от чл. 83 от ЗАНН е обективна и безвиновна, деянието не
следва да се доказва изобщо от субективна страна и да се изследва знаел ли и
съзнавал ли е дееца елементите от фактическия състав на сочената като
нарушена правна норма.
Съдът намира обаче, че в случая спрямо жалбоподателя, имащ
качеството на работодател по см. на § 1, т. 1 от КТ следва да се приложи
разпоредбата на чл. 415в от КТ. Цитираната норма на кодекса е озаглавена
"Отговорност за маловажно нарушение" и очертава привилегировани състави
на всички нарушения на КТ/включително и тези по чл.413, ал.2 от КТ/, които
могат да бъдат отстранени веднага след установяването им и от които не са
произтекли вредни последици за работници и служители. В този случай
според закона работодателят се наказва с глоба или имуществена санкция в
размер от 100 до 300 лева. При тълкуването на цитираната разпоредба се
налагат следните изводи: 1. нарушението, което законът квалифицира като
"маловажно", може да е само за неизпълнение на задължение, вменено на
съответното административно-наказателно отговорно лице с разпоредбите на
КТ, тъй като самото нарушение следва да е "отстранимо" съобразно
предписана в КТ процедура; 2. приложимостта на разпоредбата е функция от
установяването на конкретното нарушение по КТ по надлежния ред, но преди
издаването на наказателното постановление; 3. следва от нарушението да не
са настъпили други неблагоприятни за работника или служителя негативни
последици, като обратното следва да се установи надлежно пред наказващия
орган, респ. пред съда, който е инстанция по съществото на спора; 4.
отговорността може да има чисто административно наказателен характер или
да е безвиновна заради предвиждането за налагане на имуществена санкция.
Съобразявайки изложеното съдът намира, че са налице всички
горепосочени предпоставки, предвид и което не кредитира посоченото
възражение от страна на въззиваемата страна свързано с неприложимост на
нормата на чл.415в, ал.1 от КТ, аргумент за което се изтъква единствено
коефициента на трудов травматизъм на осъществяваната от работника Л. И.
А. дейност. В случая, констатираното на 07.07.2022 г нарушение е било
отстранено няколко дни след установяването му - на 12.07.2022 г., по
предвидения ред и преди издаване на АУАН и НП, като жалбоподателят
"КАРИЛИЯ ДИЗАЙН" ЕООД в съответствие с чл.413, ал.2 от КТ, във вр. с
чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ и чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължителното
застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука" е
сключило застраховка с „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП" ЗАД гр.
София, в сила от 00:00 ч. на 12.07.2022 г. по отношение и на Л. И. А.. От
деянието, за което е наказано дружеството, не се установиха да са настъпили
вредни последици за това лице в качеството му на работник при
жалбоподателя, индиция за което е и обстоятелството, че Л. И. А. продължава
да работи в дружеството, съгласно сключения безсрочен трудов договор, с
оглед и на което следва приложение да намери посоченият привилегирован
4
състав на нормата на чл. 415в, ал. 1 от КТ, чийто текст е специален и се
прилага приоритетно в случаите, когато са изпълнени посочените условия,
какъвто е и конкретният такъв.
Ето защо съдът намира, че издаденото наказателно постановление
следва да бъде изменено, като се приложи посочената разпоредба и се наложи
санкция в размер на 300,00 лева – в максималния предвиден във визираната
норма размер, предвид наличието в случая единствено на отегчаващи
отговорността обстоятелства. Обуславящо за посочения извод е това, че
видно от приложения протокол за извършена проверка, по отношение на
работодателя са били установени и други нарушения на трудовото
законодателство, сред които и идентично като настоящото такова, относимо
към още две лица /отстранено също на 12.07.2022 г./, както и че работникът
Л. И. А. е започнал работа в процесното дружество на 22.06.2022 г.
За пълнота, следва да се отбележи и че специалният състав на
"маловажно" административно нарушение по чл. 415в от КТ изключва
приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН, според която за
маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може
да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че
при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните
производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. В настоящото производство са претендирани разноски от
въззиваемата страна, във връзка с които съдът намира, че следва да уважи
претенцията на процесуалния представител на АНО, съизмеримо с размера на
изменената част на НП. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
Като взе предвид, че производството по делото не представлява фактическа и
правна сложност, изискваща специални процесуални усилия по поддържане
на обвинителната теза на АНО, намира, че следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата
на чл. 27е от Наредбата, а именно сумата от 80 /осемдесет/ лева. В
съответствие с правилото на чл. 78 ал. 3 вр. с ал. 1 от ГПК, съдът намира, че
следва да присъди заплащане на разноските за юрисконсултско
възнаграждение, намалени пропорционално съобразно изменения размер на
административната санкция, а именно - сумата от 16, 00 лева /при общ размер
на наложената санкция от 1500 лева, уважена - в размер на 300 лева и
определен размер на юрисконсултско възнаграждението от 80 лева/.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал.2, т.4 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №27-2200127/09.09.2022 г.
5
издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна Агенция „Главна
инспекция по труда“, като на осн.чл.415в, ал.1, вр. чл.413, ал.2 от КТ
НАЛАГА на „Карилия Дизайн“ ЕООД, ЕИК ********* имуществена санкция
в размер на 300,00 /триста/ лева.
ОСЪЖДА „Карилия Дизайн“ ЕООД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ
на Изпълнителна Агенция „Главна инспекция по труда“, сумата от 16,00
/шестнадесет лева/, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Шумен по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
6