№ 2555
гр. Варна, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Даниела Павлова
при участието на секретаря АНА В. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело №
20233110113594 по описа за 2023 година
Предявен е иск с пр.осн.чл.422 от ГПК за установяване на вземането на кредитора
А. В. Т., ЕГН ********** срещу Я. М. М., ЕГН ********** и И. М. К., ЕГН **********
по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 03.8.2023 г., издадена
по ч.гр.д. № 9881/2023 г. на РС Варна с която е разпоредено Я. М. М., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: гр.Варна, ж.к.“Вл.Варненчик“ № 302, вх.5, ет.2, ап.54 и И. М. К.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** да заплатят солидарно на А. В. Т., ЕГН
********** , с адрес: *** сумата 8439.00 лева /осем хиляди четиристотин тридесет и девет
лева/, представляваща главница по Договор за наем на търговски обект – магазин в *** от
25.10.2013 г., за периода 05.8.2020 г. - 31.3.2023 г.; сумата от 815,14 лева /осемстотин и
петнадесет лева и четИ.десет ст./ представляваща законна лихва за периода от 05.08.2020 г.
до 31.03.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението в съда - 02.08.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.
Твърди се в молбата, че вземането на ищцата произтича от задължения по договор за
наем на търговски обект – магазин в *** от 25.10.2013 г., сключен от ищцата и още две лица
като наемодатели и от ДЗЗД „Санела“ – дружество по чл.357 ЗЗД в което двете ответници са
съдружници. В периода м.август 2020 г. – м.март 2022 г. вкл. Дължимият наем се е плащал
частично – таблици в т.6 на молбата. От м.април 2022 г. до м.август 2023 г. наем не е
плащан. Заявява, че солидарната отговорност на ответниците произтича от обстоятелството,
че задължението е поето от ДЗЗД „Санела“ – дружество по чл.357 ЗЗД. Срещу издадената
заповед по чл.410 ГПК ответниците са подали възражение и заповедният съд е дал указания
на кредитора да предяви иск за установяване на вземането му в едномесечен срок. Ищцата
моли за уважаване на иска и заплащане на разноски за производството.
1
Ищцата не оспорва извършените плащания от ответниците и същите са приети от
нея. Съдът е приел за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване
твърденията, че извършените плащания, които са посочени в отговора на исковата молба са
платени на ищцата, че същите са получени от нея и са приети като плащания по договора
за наем. Ищцата твърди, че тя ги е приела като частични плащания за погасяване на част
от задължението за наем.
В срока по чл.131 ГПК ответниците са подали отговор с който оспорват изцяло по
основание и по размер предявения иск и вземането, произтичащо от договор за наем от
25.10.2013 г. Оспорва твърдението, че от м.април 2022 г. до м.август 2023 г. наем не е
плащан. Не оспорват твърдението, че на 25.10.2013 г. страните са сключили договор за наем
на описания търговски обект. Твърдят, че са заплащани редовно наема в посочения размер и
по банковите сметки на наемодателите, посочени в договора, а от 4.9.2017 г. по изрично
желание на ищцата наема е плащан по банковата сметка на нейната дъщеря Мила В. Т..
Налице е споразумение между тримата наемодатели и ответниците от 01.9.2015 г. наемната
цена да бъде 800 лева, а от 01.3.2021 г. наемната цена да е 600 лева. На 01.4.2022 г. обекта е
освободен и предаден с приемо-предавателен протокол на лице, което е приятел на един от
наемодателите М. К.. Това е станало след предварително уведомяване и съгласие на
собствениците. Кореспонденцията с ищцата ставала по телефона, тъй като тя не пожелала
да посочи адрес за кореспонденция в договора. Моли за отхвърляне на иска и заплащане на
разноските.
В съдебно заседание ищцата чрез процесуален представител поддържа молбата и
моли да се уважи.
Ответникът чрез процесуален представител поддържа отговора и моли за отхвърляне
на иска.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и становищата на
страните, по свое убеждение и въз основа на закона, приема да установено следното от
фактическа и правна страна:
Предвид характера на предявения иск за установяване съществуването на вземането
на кредитора по издадената заповед за изпълнение и предвид разпределението на
доказателствената тежест в настоящото производство тежестта на доказване е върху
ищеца, който следва да установи по пътя на главно и пълно доказване предпоставките,
довели до дължимост на присъдената по реда на чл.410 ГПК сума и наличието на
задължение за ответника, а в тежест на ответника е да установи изпълнение на
задълженията си и възраженията за недължимост на същата.
От представените доказателства по делото съдът приема за установено, че на
02.03.2023 г. ищцата е подала заявление по чл.410 ГПК за което е образувано ч.гр.д.№
9881/2023 г. на ВРС.
От нот.акт № 144 от 2005 г. на нотариус при ВРС се установява, че К.В. е
собственик по завещание на ½ ид.част от магазин с изба – втори към бул.Сливница, от
2
ул.Макариополска към М.Луиза.
С договор за наем от 25.10.2023 г. сключен между М. Н.К., П. Б.К. и А. В.Т., тримата
в качеството на наемодатели и ДЗЗД „Санела“, гр.Варна, ЕИК *** – наемател. Със същия
страните се съгласяват първите трима да отдадат на последния за временно и възмездно
ползване описания имот срещу заплащане на наемна цена от ДЗЗД „Санела“ в размер на
1000 лева. Срока на договора е 1 /една/ година и същият влиза в сила на 25.10.2013 г.
С пълномощно от 07.06.2005 г. на завеждащ Консулска служба, Генерално консулство
на България в Мюнхен ищцата е упълномощена да представлява малолетния си внук
Константин Б.Владимиров по въпроси, свързани с правото му на собственост за ½ ид.част от
описания в договора за наем имот, като включва и правото да управлява имота.
Ответницата е представила анекс към договора за наем от 25.10.2013 г., от 01.03.2022
г. между М. Н.К., П. Б.К. и А. В. Т. като наемодатели и ДЗЗД „Санела“ – наемател. Съгласно
анекса от м.март страните се договарят считано от 01.04.2022 г. да прекратят договора за
наем от 25.10.2013 г. Същия се счита за уведомление за прекратяване на договора.
От заключението на проведената СПЕ, което съдът цени като компетентно дадено се
установява, че подписите за П. К. в три анекса към договор за наем от 25.10.2013 г. с дати
20.8.2015г., 15.02.2021г. и 01.03.2022 г. са изпълнени от П. К..
От събраните в производството гласни доказателства чрез разпита на свидетеля М.
К. се установява, че той е собственик по наследство на ¼ ид.част от процесния магазин,
братовчед му също има ¼ ид.част. Останалата 1/2 ид.част е получена със завещание от
втората съпруга на дядо му. Лично той е подписал договора за наем, братовчед му П.Б.К..
също е подписал договор, подписала го е и пълномощницата на другия собственик, който
той не познава. В момента нямат договорни отношения с ответниците. Я. се обадила и
казала, че повече не може да плаща и ги уведомила, че след един месец ще напусне. От нея
знае, че не е имала връзка с другите хора. При приключването изготвили приемно-
предавателен протокол, били им предадени ключовете на имота. Предаването на имота било
в началото на април месец 2022 г. Договора се прекратил, имало два анекса, с които се
коригирал наема. Анексите са подписани от него и от братовчед му, не знае дали А. е била
уведомявана за двата анекса, защото не поддържат връзка. Ана не се е свързвала с тях за
определяне на наема. Наема се плащал на всеки по отделно, по банка. В момента имота се
дава под наем на други наематели.
От изисканото и приобщено към доказателствата по делото ч.гр.д.№ 9881/2023 г.
на ВРС се установява, че е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.410 ГПК с която е разпоредено длъжникът да заплати на ищцата
процесната сума като дължима по договор за наем от 25.10.2013 г. за периода април 2022 г. –
август 2023 г.
От събраните в производството доказателства, съдът намира, че твърдението на
ищцата, че между нея и ответникът е налице формален договор за наем на описания имот не
е установено, тъй като ищцата е действала не лично за себе си, а като пълномощник на своя
3
внук съгласно приложеното пълномощно от 07.06.2005 г. на завеждащ Консулска служба,
Генерално консулство на България в Мюнхен.
Както се установи от показанията на един от наемодателите, а именно М. К. с анекс
от 01.03.2022 г. между М. Н.К., П. Б.К. и А. В. Т. като наемодатели и ДЗЗД „Санела“ –
наемател страните са се договорили, че считано от 01.04.2022 г. прекратяват договора за
наем от 25.10.2013 г. Ищцата не е ангажирала доказателства, от които да се направи
категоричен извод, че договора с ответното гражданаско дружество е продължен след
м.април 2022 г. и че същото е ползвало отдадения под наем търговски обект.
При така установеното и прието от фактическа страна въз основа на събраните в
производството доказателства, съдът намира, че ищцата не е установила чрез пълно и
главно доказване с оглед доказателствената тежест, която носи в производството, че има
вземане от ответниците на посоченото основание, а именно договор за наем от 25.10.2013
г., за периода април 2022 г. – август 2023 г. Предявения иск е неоснователен и следва да се
отхвърли.
По направено искане от ответника Я. М., ищцата следва й заплати разноски за
производството в размер на 1300 лева съгласно представения договор за правна защита.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. В. Т., ЕГН ********** срещу Я. М. М., ЕГН
********** и И. М. К., ЕГН ********** иск за установяване на вземане по заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 03.8.2023 г., издадена по ч.гр.д. №
9881/2023 г. на РС Варна с която е разпоредено ответниците да заплатят солидарно на
ищцата сумата 8439.00 лева /осем хиляди четиристотин тридесет и девет лева/,
представляваща главница по Договор за наем на търговски обект – магазин в *** от
25.10.2013 г., дължим за периода 05.8.2020 г. - 31.3.2023 г.; сумата 815,14 лева /осемстотин и
петнадесет лева и четИ.десет ст./ представляваща законна лихва върху главницата за периода
05.08.2020 г. - 31.03.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда - 02.08.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението, на осн.чл.422 ГПК.
ОСЪЖДА А. В. Т., ЕГН ********** да плати на Я. М. М., ЕГН **********
разноски за производството в размер на 1300 лева, на осн.чл.78 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от съобщението до
страните.
4
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5