Решение по дело №105/2018 на Районен съд - Дулово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 30 май 2018 г. (в сила от 3 септември 2019 г.)
Съдия: Веселин Димитров Димитров
Дело: 20183410100105
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 февруари 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

104

Гр.Дулово,30.05.2018 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Дуловският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на десети май две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН ДИМИТРОВ

 

При участието на секретар – протоколиста В.И.и в присъствието на прокурора …………………… , като разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело №105/2018 година по описа на ДРС и за да се произнесе взе предвид следното:

                Производството е образувано с искова молба по реда на чл.124 от ГПК с правно основание чл.75 от ЗС.

                Ищците Н.Н.Х. и Н.Н.Н. ***, чрез процесуалния си представител адв.Т. от САК молят съда да постанови решение с което да осъди ответника да прекрати всякакви действия върху двете ниви предмет на владелческата защита представляващи имот №*** с площ от 27.005 дка в землището на с.Р.и имот №***с площ от 15.002 дка находящ се в землището на с.Р.. Прави искане за предварително изпълнение на решението. Претендират и за направените по делото разноски. Представят гласни доказателства в подкрепа на твърденията си.

                Ответникът  А.Ф.Ш. ***, надлежно уведомен по реда на чл.131 от ГПК  представи отговор чрез процесуалния си представител адв.В.П. ***, с който оспори допустимостта и основателността на претенцията. Счита, че липсва правно основание ищцовата страна да владее процесните имоти, тъй като той е придобил идеални части от собствеността над тези две ниви от другите съсобственици- наследници, които са го упълномощили да ги обработва.Претендира за направените по делото разноски. Представя писмени и гласни доказателства в подкрепа на твърдението си.

                Съдът след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства по отделно и в съвкупност, прие за установено следното:

                С решение №20 от 17.02.1998 година на ОСЗ- Дулово по преписка №20010 за с. Р.на наследниците на Ю.А.С.са възстановени два имота, единия от които е нива от 27.005 дка съставляваща имот №***. С решение №20 от 17.02.1998 година на ОСЗ- Дулово по преписка №20032 за с.Р.на наследниците на Н. Ю.А.са възстановени два имота единия от които представлява нива от 15.002 дка съставляваща имот №***по плана за земеР.яне на с.Р.. Според свидетелските показания на М.Ю.и М.Ш. тези две ниви от възстановяването им до октомври 2017 година са обработвани от Н. и неговия баща Н.. Свидетелят И.Х. , който е пълномощник по упълномощаване на част от съсобствениците по наследство на тези имоти, през годините те са обработвани съвместно с Н. и Н., но в последствие само от Н.. Идвали са и са се интересували от земите, но Н. нищо не им е казвал. През селскостопанската 2016/2017 година нивите са обработвани от ищците. През 2017 година той отдава имотите от името на наследниците които са ги упълномощили на А.Ш. с който сключва договор за наем, получил е наема от него и го е изпратил на упълномощителите в Турция. След сключването на този договор А. през месец октомври 2017 година изорава нивата от 15 дка , а нивата от 27 дка я засява с пшеница.

След анализ на така изложените доказателства съда стигна до следните изводи:

По допустимостта на иска с правно основание чл.75 от ЗС: ищците твърдят че са владелци на процесните имоти, тъй като до месец октомври са осъществявали фактическата власт над тях и завеждането на иск за осъждане ответника да преустанови действията си с които възпрепятства упражняването на тази власт , доказва интереса му, а от там и допустимостта на исковата претенция.

По основателността на иска:  Страните не спорят, че процесните земи са възстановени на наследниците съответно на Ю.А.и М.Ю.Сар. Не спорят и че единия ищец Н.Н. попада в кръга на наследниците, както и обстоятелството, че имотите от самото им възстановяване се обработват от него и сина му до месец октомври 2017 година. Спорът възниква относно качеството на владелци на ищците. В тяхна тежест бе да докажат ,че са владели процесните имоти най малко през последните шест месеца преди месец октомври 2017 година, когато ответника предприема действия спрямо имотите без тяхно съгласие. Ищцовата страна се ограничи само до признанието на ответната страна, че ги е обработвала през селскостопанската 2016/2017 година и че ги е очертавала през годините за субсидиите. Пои презумция ползвателя на имота е владелец на своята идеална част от съсобствения наследствен имот и държател на идеалната част на останалите сънаследници. За да стане владелец на целия имот е необходимо наследникът да обърне държането на идеалните части на другите наследници във владение. За целта е необходимо той да заяви на останалите, че той упражнява фактическата власт като едноличен собственик и отрича тяхната собственост, като владее изцяло за себе си. Това свое намерение наследникът следва да демонстрира на останалите сънаследници недвусмислено. От свидетелските показания на И.Х. явства, че те периодично са идвали в България интересували са се от земите но Н. нищо не им е казвал, от което следва че не е променил намерението си да държи във своене техните идеални части. Именно те са го упълномощили да отдаде имотите под наем на А., а някои и да му продаде идеалните части видно от представените нотариални актове. В настоящия случай сме изправени пред хипотезата един от съсобствениците да търси владелческа защита срещу друга  част от съсобствениците и настоящия иск с правно основание чл.75 от ЗС се явява неоснователен, тъй като се ограничава правото им на собственост. Липсват доказателства ,че с предприетите действия, оране на едната нива и засяване на другата ще увредят съсобствените вещи от ответника.

Предвид неоснователността на исковата претенция по чл.75 от ЗС, то ищците следва да заплатят на ответника направените от него разноски за процесуално представителство в размер на 400 лева видно от представения договор за правна помощ и съдействие.

Водим от гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК Дуловския районен съд

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ОТХВЪРЛЯ иска на Н.Н.Х. с ЕГН********** и Н.Н.Н. с ЕГН********** за осъждане на А.Ф.Ш. с ЕГН********** да преустанови всички селскостопански дейности в имот №*** с площ от 27.005 дка в землището на с.Р.и имот №***с площ от 15.002 дка находящ се в землището на с.Р., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Н.Н.Х. с ЕГН********** и Н.Н.Н. с ЕГН********** да заплатят на А.Ф.Ш. с ЕГН********** сумата от по 200 /двеста/ лева или общо 400 лева, разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване в четиринадесет дневен срок от съобщаването му пред Силистренския окръжен съд.

 

Районен съдия: