ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 8862
гр. Пловдив, 17.08.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на седемнадесети август през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Надежда Г. Славчева Андонова
като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева Андонова Гражданско
дело № 20225330110153 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба от Г. В. П., ЕГН ********** от
гр.П., ул. ***** срещу З. В. К. от гр.М., ул. „***“ № ***, с която е направено искане за
насрочване на дело за доказване истинността или неистинността на приложен пред РС
Пловдив документ – декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН.
С разпореждане от 13.07.2022г. исковата молба е оставена без движение, за отстраняване на
констатираните от съда нередовности, вкл. и за обосноваване на правен интерес от
предявяване на иск за установяване неистинност на документ – декларация по чл.9, ал.3
ЗЗДН. По делото е постъпила уточняваща молба от ищеца, в която е посочено, че
ответницата е подала молба за защита от домашно насилие, вх.№ 5190, придружена с
декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, въз основа на която било образувано гр.дело № 1226 по
описа на ПРС за 2019г. По делото било постановено решение, с което Г.П. бил признат за
виновен в извършване на твърдяното насилие на дата 23.12.2018г., като решението на ПРС
било изменено с решение на ПОС, с което бил намален съответният срок.
При тези данни съдът намира, че е сезиран с иск с правно основание чл.124, ал.4 ГПК, който
обаче според настоящия съдебен състав е недопустим. Установителният иск за неистинност
на документ е допустим при наличие на правен интерес, като преценката за наличие на
конкретен правен интерес се извършва служебно от съда и се извежда от фактическите
твърдения на ищеца. От изложените в уточняващата молба обстоятелства е видно, че
оспорваната декларация е била представена по гр.дело № 1226 по описа на ПРС за 2019г.,
което вече е приключило. Съдебната практика приема, че е допустимо да се предяви иск за
установяване неистинност на документ по чл.124, ал.4 ГПК, до приключване на
производството по делото, по което е представен документът, както и че след влизане в сила
на решението, основано на този документ, липсва правен интерес от предявяване на иска,
тъй като постановеното решение не може да доведе до отмяна по реда на чл.303 ГПК. В
1
случая оспорваната декларация е била част от доказателствения материал по приключилото
гражданско дело, в което е взела участие и страната, оспорваща документа. Освен това
декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН представлява частен документ, като при оспорване на
твърдяното насилие от ответника по молбата за защита, съдържанието й се преценя от съда
заедно с всички останали по делото доказателства, поради което според настоящия състав е
недопустим иск за оспорване верността й в отделно производство.
С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният иск е недопустим, поради което и на
основание чл.130 ГПК исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото
- прекратено.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба от Г. В. П., ЕГН ********** от гр.П. **** срещу З. В. К. от
гр.М.**** и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 10153 по описа за 2022г. на
Пловдивски районен съд.
Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в едноседмичен срок от
съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __/п/_____________________
2