№ 290
гр. В., 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 13 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20233110200091 по описа за 2023 година
Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН по
жалба на "Силен Звяр" EООД срещу НП № 03-2200159/16.03.2022 год. на
Директор на Дирекция "Инспекция по труда"- гр. В., с което на въззивното
дружество е било наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 2000 лв. на основание чл. 78, ал. 1 от Закона за трудовата
миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ) за нарушаване нормата на чл. 10,
ал. 2 от същия закон.
В жалбата си жалбоподателят твърди, че НП е незаконосъобразно
като се навеждат доводи, както за допуснати съществени нарушения на
процес. правила, така и за нарушение на материалния закон. Моли НП да
бъде отменено.
В съдебно заседание за въззивното дружество, се представлява от
процесуален представител, който подържа жалбата на посочените в нея
основания. Моли алтернативно да бъде приложен чл. 28 от ЗАНН.
Претендира присъждане на разноски по делото.
Във фазата по съществото на делото процесуалния представител на
въззиваемата страна оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно издадено. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
1
След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 24.02.2022 г. служители на ДИТ – В., в това число и св. Б.
извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на
територията на обект – фитнес зала стопанисван от въззивното дружество. На
място били изискани данни за лицата полагащи труд в обекта стопанисван от
въззивното дружество. Били изискани и получени присъствени форми за
месец февруари 2022г. В хода на проверката било установено, че в обекта
работи лицето Л.Д. – граждани на Р С. М., която в момента работела по
сключен трудов договор с въз.дружество.
Сред работниците извършващи дейност в обекта била Л.Д. –
граждани на Р С. М., със служебен номер: **********, родено на 11.12.1997
г., с гражданство С. М.. В хода на документалната проверка от страна на
въззивното дружество били представени договор Трудов сключен с Л.Д. –
граждани на Р С. М., със служебен номер: **********, за длъжността
„рецепционист", с определено работно място: фитнес зала ул.“Дубровник“ и
копие от валиден документ за пребиваване на лицето, който не е бил
нотариално заверено.
За констатираното нарушение срещу въззивното дружество бил
съставен АУАН № 03 – 2200159/24.02.2022 год. за това, че на 31.01.2022 г., в
качеството си на работодател не съхранява за срока на наемането нотариално
заверено копие от валиден документ за пребиваване на лицето - Л.Д. ЛНЧ
********** – граждани на Р. С. М., с разрешение за продължително
пребиваване, което работи по трудово правоотношение с Трудов договор №
22/31.01.2022 г. и изпълнява трудови функции на длъжност "рецепционист", в
обект фитнес зала с адрес – гр.В., ул. "Д. № 50. При проверката е представено
копие на валиден документ за пребиваване на лицето, което не е нотариално
заверено. Нарушението е извършено на 31.01.2022 г. в гр.В., ж.к. "Ч.", бл.19,
вх.А, ет.5, ап.66, към който момент е сключен ТД с лицето и е следвало
работодателя да съхранява за срока на наемането нотариално заверено копие
на валиден документ за пребиваване на Л.Д..
АУАН бил надлежно предявен и връчен на упълномощено лице, като
копие от пълномощното било приложено по АНП. В законоустановения срок
не постъпили писмени възражения. Поради това и въз основа на АУАН,
2
наказващият орган издал процесното НП. В него АНО приел изцяло
фактическите констатации изложени в акта, приел, че въззивното дружество е
нарушило разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗТМТМ и на основание чл. 78, ал. 1
вр. чл. 79 ал.4 от ЗТМТМ му наложил адм. наказание имуществена санкция в
размер на 2000 лв..
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от всички събрани по делото доказателства, както
писмени, така и гласни, които са непротиворечиви, взаимнодопълващи се и
преценени по отделно и в тяхната съвкупност не водят на различни правни
изводи.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото
му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна
страна, поради което е и допустима и е приета от съда за разглеждане.
АУАН и НП са съставени от компетентните длъжностни лица и в
сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен
състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН –
относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно
описание на нарушението, посочени са датата и мястото на извършване, както
и на обстоятелствата при които е извършено. Посочена е и законовата
разпоредба, която е нарушена. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя – наименование, ЕИК, седалище и адрес
на управление, управител.
Спазено е от страна на АНО и на изискването на чл. 57, ал. 1 от
ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено
пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено,
на доказателствата, които потвърждават извършеното административно
нарушение.
Допуснати съществени нарушения на процес. правила в хода на
3
досъдебната фаза на адм. наказателното производство съдът не констатира и в
тази връзка не споделя наведените в жалбата възражения в тази насока.
Безспорно АУАН е бил връчен на представляващ дружеството на
упълномощено лице. Актът бил подписан от жалбоподателя без възражения.
Писмени възражения не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.
Тъй като указания от закона срок не са били депозирани възражения АНО е
издал и процесното НП . С оглед на това съда приема, че са спазени
визираните в ЗАНН срокове в редакцията му към м.2. 2022.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност и извършен анализ на приложимата нормативна уредба,
съдът намира, че е налице нарушение на разпоредбата чл. 10, ал. 2 от
ЗТМТМ, за каквото нарушение е наказан въззивника.
Фактите по делото не са спорни между страните поради това и бе
заличен призования свидетел – актосъставител.
При анализа на доказателствената стойност на съставения АУАН
съдът съобрази разпоредбата на чл. 416, ал. 1 КТ, съгласно която редовно
съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на
противното. Доколкото по делото не са налице доказателства, които да
опровергават констатациите на контролните органи, АУАН също служи като
основа на направените от съда фактически изводи.
Съдът кредитира и събраните по делото писмени доказателства и
доказателствено средство като обективни и достоверни и допринасящи за
разкриване на обективната истина по делото.
Посочените гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства, обсъдени и ценени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват
описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, поради което въз основа
тях съдът изгради своите фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в
установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна,
срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално
допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено
4
нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от
длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите
реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл. 79,
ал. 2 ЗТМТМ. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията
на чл. 57 ЗАНН. Съгласно чл. 79 ал. 4 от ЗТМТМ - Наказателните
постановления се издават от ръководителя на съответния контролен орган
или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената
принадлежност на съставителите на актове. Представена е длъжностна
характеристика на актосъставителят, от която е видно, че същата има права да
извършва проверки и да съставя АУАН.
При анализа на приложимата нормативна уредба, съдът намира, че е
налице нарушение на разпоредбата чл. 10, ал. 2 ЗТМТМ, като аргументите за
това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗТМТМ: При наемане на
работа или приемане на работник – гражданин на трета държава,
работодателят изисква от него да представи валиден документ за
пребиваване, нотариално заверено копие от който съхранява за срока на
наемането или приемането. В конкретния случай въззивното дружество
осъществява дейност на територията на Република България, регистрирано е
по българското законодателство и ползва за своята дейност услугите на
работник от трета държава – Република С. М., представя копие от валиден
документ за пребиваване на лицето, което не е нотариално заверено.
В случая в случая е възникнала т. нар. обективна отговорност на
юридическите лица, при която без значение са конкретните субективни
причини, довели до извършването на нарушението, предвид въздигнатото
като нормативно по своя характер задължение на въззивното дружество да
осигури спазването на трудовото законодателство.
Следователно правилно е била ангажирана отговорността на
въззивното дружество за нарушение на чл. 10, ал. 2 ЗТМТМ.
По възраженията на въззивното дружество:
Документа за пребиваване на работника на територията на страна не е
бил нотариално заверен, но е бил надлежно представен на проверяващите
изпратен по ел. поща. В последствие е бил и нотариално заверен и
представен.
5
С други думи, на 19.02.2021 г. наказаното дружество е било в
нарушение на нормативното правило, за чието неизпълнение е ангажирана
административно-наказателната му отговорност.
Няма спор и относно факта, че лицето Дупкарска е гражданин на
трета държава и е притежавала всички необходими документи за да полага
труд в Р. Б.
Въпреки формалното наличие на предпоставките за ангажиране
отговорността на работодателя по реда на чл. 78, ал. 1 ЗТМТМ, за нарушение
на чл. 10, ал. 2 ЗТМТМ, в конкретния случай настоящата инстанция намира,
че са налице основания за прилагане на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. При
издаване на НП на основание чл. 53, ал. 1 ЗАНН, наказващият орган е длъжен
да провери налице ли са предпоставки за прилагане на чл. 28 ЗАНН, тоест
има ли основания да не се налага наказание за нарушението, тъй като в
конкретния случай то представлява маловажен случай.
За маловажен случай на адм. нарушение по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН, следва да се приеме това адм. нарушение, което с оглед липсата на
вредни последици или незначителността му и с оглед другите смекчаващи
отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид
(арг. чл. 93, т. 9 НК, във вр. с чл. 11 ЗАНН).
Настоящият случай е именно такъв, като макар и формално да е
осъществен състава на административно нарушение, с оглед наличието на
множество смекчаващи обстоятелства, деянието разкрива по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
този вид, не са настъпили вреди за служителя, нито за държавата. При това
положение налагането на имуществена санкция, макар и в минималния
предвиден размер, се явява несъразмерно тежка спрямо степента на
обществената опасност на деянието и дееца.
Вярно е, че обществените отношения, регулирани от ЗТМТМ, са от
обществена важност, но това не може да игнорира задължението на
административно-наказващия орган за индивидуална преценка на всеки
отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на
конкретния нарушител. Процесният случай, както се каза разкрива по-ниска
степен на обществена опасност, в сравнение с другите такива нарушения, и
6
очевидно е маловажен случай на нарушение по чл. 10, ал. 2 от ЗТМТМ. В
тази връзка следва да се отчете безспорно установеното, че по отношение
работника съгласно приложената справка за физическо лице-чужденец, има
издадено разрешение за пребиваване в България, наличието на валидно
сключен и подписан трудов договор и изплащане на трудово възнаграждение
по ведомост, като нарушението е първо такова по отношение на
жалбоподателя. При това положение, с оглед наличието на множество
смекчаващи обстоятелства, се разкрива по-ниска степен на обществена
опасност на конкретно извършеното адм. нарушение в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид. При тези обстоятелства дори
минималното наказание имуществена санкция от 1500. 00 лв. се явява
несъразмерно тежко, както на обществената опасност на деянието, така и на
дееца.
За поправянето и превъзпитанието на дееца е било напълно
достатъчно, за констатираното нарушение преценявайки обстоятелствата по
чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, наказващият орган да отчете неговата маловажност и
да предупреди писмено или устно нарушителя, че при повторно нарушение,
ще му бъде наложено наказание. Като не е квалифицирал нарушението като
маловажен случай, административно-наказващият орган е приложил
неправилно материалния закон, тъй като са били налице всички предпоставки
за прилагането на чл. 28 от ЗАНН.
Последното мотивира съда да приеме, че са налице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства и деянието за което е ангажирана
отговорността на жалбоподателя представлява "маловажен случай". Ето защо
и на основание чл. 28 от ЗАНН, административнонаказващият орган не е
следвало да налага наказание, а само да предупреди нарушителя, че при друго
такова нарушение ще бъде ангажирана отговорността му посредством
издаване на наказателно постановление.
Поради това и за съда остава възможността да отмени атакуваното
наказателно постановление, като на осн. чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН
предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен
срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде
наложено административно наказание.
7
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ № 03-2200159/16.03.2022г. на Директор на Дирекция
„Инспекция по труда“, с което на „Силен Звяр“ ЕООД ЕИК ********* е
наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в
размер на 2000 лева на основание чл. 78 ал. 1 от ЗТМТМ, като
ПРЕДУПРЕЖДАВА „Силен Звяр“ ЕООД ЕИК *********, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на
съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - В. в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от
страните, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
8