РЕШЕНИЕ
№ 71
гр. Нова Загора, 26.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и
четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИМИР Й. МИНЧЕВ
при участието на секретаря КУНКА ИВ. МОМЧИЛОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Й. МИНЧЕВ Административно
наказателно дело № 20242220200284 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на М. П. Ж. от гр. *********, чрез адв. А., против НП №24-
0306-000685 от 06.06.2024 г. издадено от началник група на РУ – Нова Загора към от
ОДМВР Сливен, с което на основание чл. 175a, ал. 1, пр. 3 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 от
ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваното НП. Счита,
че НП не съдържа задължителните реквизити за място на нарушението, тъй като същото е
посочено бланкетно. На следващо място излага доводи, че не е налице действие, което може
да се определи като „дрифт“, а единствено единично превъртане на гумите, което не е
предизвикано умишлено.
В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез адв. А. счита, че НП е незаконосъобразно
и моли съда за неговата отмяна. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.
Ответникът – началник група на РУ – Нова Загора ОДМВ – Сливен не изпраща
процесуален представител. В писмено становище постъпило по делото, оспорва жалбата и
моли НП да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и
прави възражение на прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страна.
Настоящият съдебен състав, след като се запозна с доводите и становищата на
страните, прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
На 18.05.2024 г. в 23:37 часа в град Нова Загора по улица „Св. Св. Кирил и Методий"
до кръстовището с улица „Ст. Караджа“ М. Ж. е управлявал в посока изток-запад лек
1
автомобил БМВ 530Д с регистрационен номер ******. Като водач е използвал отворените
за обществено ползване пътища за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на пътници и товари, а именно: движейки се по улица "Св. Св.
Кирил и Методий" е извършил маневра ляв завой в посока юг по улица "Ст. Караджа", като
навлизайки в завоя принудително е увеличил скоростта си на движение и осъществил
приплъзване на задните колела на автомобила и поднасяне задната част на превозното
средство от една пътна лента към друга реализирайки техника на шофиране "Дрифт".
При така изложената фактическа обстановка бил издаден АУАН № 1050683 от
19.05.2024 г., а въз основа на него е процесното НП.
В показанията си полицейските служители У. и С., заявяват, че са видели автомобила
при ляв завой, да превърта гумите. Бе посочено от св. У., че е било налице само единично
превъртане на гумите с едно движение.
По делото е разпитан и св. Р., който е бил в процесния автомобил, като заявява, че при
извършване на завой колата леко е поднесла, но веднага се е стабилизирала.
Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на свидетелите У. Р. и С.,
тъй като същите се явяват логични, последователни, вътрешнобезпротиворечиви и
съответни на приобщените по делото писмени доказателства.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от НПК,
писмени доказателства, като намира, че същите са логични, последователни, съответни и не
се опровергават при преценката им, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са
налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници,
събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Жалбата се явява процесуално допустима - същата изхожда от легитимирано лице,
депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок и срещу акт, подлежащ на
обжалване.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при
издаването на наказателното постановление са спазени изискванията за форма и
съдържание, както и специфичните процедурни правила, свързани с участието на свидетели,
предявяване на АУАН, и сроковете за това.
Съдът намира, че при съставяне на процесния АУАН и издаване на НП не са
нарушение разпоредбите на чл. 42, т. 3 и на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, които изискват да
бъде извършено точно, ясно и прецизно описание на твърдяното нарушение в двата
процесуални документа (АУАН и НП), като се посочи мястото на нарушението, поради което
доводите на жалбоподателя в обратната посока са неоснователни.
По отношение на приложението на материалния закон:
Разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП въвежда забрана за водачите на МПС да
използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с
тяхното предназначение за превоз на хора и товари. За да се приеме обаче, че това
нарушение е извършено, е необходимо да се докаже, че водачът умишлено и демонстративно
е допуснал да изгуби контрол върху автомобила, чрез форсиране на двигателя и превъртане
на гуми, т. е. извършил е т. н. "дрифт". Няма легално определение за този начин на
шофиране, но в практиката е възприето, че това е техника на управление на автомобила,
характерна с умишленото му извеждане от водача извън контрол чрез форсиране и
презавиване, което води до загуба на сцепление на задните колела, движение на автомобила
напречно на завоя под влияние на тежестта и инерционния момент.
2
От показанията на свидетелите се установява, че е налице единично превъртане на
гумите с оглед неопитността на шофьора.
От събраните по делото доказателства може да се направи извода, че загубата на
контрол върху автомобила, е била за кратко време, същият не се е завъртял, респективно не е
поднесъл на пътното платно, водачът го е овладял и е продължил да се движи в своята лента
за движение. Не всяко поднасяне на автомобила или превъртане на задвижващите колела,
покрива елементите на изпълнителното деяние на описаното нарушение, защото е
необходимо да е налице и субективната му страна, то трябва да е явно демонстративно и
преди момента на извършването му деецът да е съзнавал, че това ще се случи и да го е искал
или най-малкото да го е допускал този резултат. Няма категорични доказателства за такова
поведение от наказаното лице, а установяването на вина не може да се стане въз основа на
предположения.
В случая, макар изпълненото от Ж. движение, чрез подаване на газ и превъртане на
колелата на автомобила, е важно дали е изведено управляваното от него МПС от контрол.
Недоказано остава обстоятелството, че именно това движение е изпълнено преднамерено, а
не е резултат от недобра техническа изправност на автомобила, лоши атмосферни условия,
недобра пътна настилка или други обективни фактори, довели до този резултат на движение
на МПС, за което по делото не са събрани доказателства. Изложени са и доводи, е с оглед
автоматичната скоростна кутия на автомобила е възможно превъртане на гумите при по-
рязко подаване на газ.
Респективно, не е доказано, че деянието е извършено, както и че същото цели
ползването на пътя по предназначение, различно от превоз на хора и товари. Следователно
не се явява доказано наличието на съставомерно деяние от субективна страна.
С оглед изхода на спора и съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в размер на 500 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение, което не се явява прекомерно с оглед направеното възражение
от ответната страна,
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП №24-0306-000685 от 06.06.2024 г. издадено от началник група на РУ –
Нова Загора към от ОДМВР Сливен, с което на основание чл. 175a, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП на Ж.
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП
ОСЪЖДА ОДМВР Сливен да заплати на М. П. Ж. от гр.*********** сумата от 500
(петстотин) лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до страните за
изготвянето му пред Административен съд - Сливен по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
3