№ 18232
гр. С., 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20231110139399 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ********* срещу М. В. П., ЕГН
**********, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД,
с искане за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 3216,49
лв. - главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 30.01.2023 г. до изплащане на
вземането, за имот в гр. С., ж. к. „В.........., с абонатен № 196986; 364,46 лв. - мораторна
лихва за периода от 15.09.2020 г. до 16.01.2023 г. върху главницата за топлинна енергия;
43,99 лв. - главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение на топлинна
енергия за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 30.01.2023
г. до изплащане на вземането; 7,53 лв. - мораторна лихва за периода от 31.01.2020 г. до
16.01.2023 г. върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение на топлинна
енергия, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д.
№ 4882/2023 г. по описа на СРС, 48 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с ответника като собственик
на процесния имот, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период до имота на ответника топлинна енергия, като съответно той не е
заплатил дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
1
дължимата цена в 45-дневен срок след периода, за който се отнася, а като не е сторил това,
ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забава върху главницата за топлинна
енергия в посочения размер. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ
между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието
на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в случая услугата
дялово разпределение на ТЕ в сградата се извършва от „Т.С. ЕООД на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, за което също се дължи възнаграждение. Ето защо
моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва, че през исковия период се е
намирал в облигационни отношения с ищеца. Оспорва договора между Етажната
собственост и дружеството, извършващо услугата за дялово разпределение на топлинна
енергия - „Т.С.“ ЕООД. Възразява за погасяване на сумите по давност. Оспорва да е изпадал
в забава за заплащане на главниците. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл.
415, ал. 4 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, срещу която длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414,
ал. 2 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата
страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК. Исковете са предявени в размерите, за които е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и ответника, по
силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че
през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е
извършвана услугата за дялово разпределение на топлинна енергия и че за ответника е
възникнало задължение за заплащане в полза на ищеца на възнаграждение в претендирания
размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на
обстоятелства, обуславящи основание за спиране и/или прекъсване на погасителната давност
по смисъла на чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.
2
По предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на ответника в
забава.
Спорно по делото е обстоятелството дали ответникът има качеството на клиент на
топлинна енергия, доставяна до процесния имот за процесния период, по отношение на
което съдът приема следното:
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т.
42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството
си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила
измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“,
което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов
клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване
върху имота. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК
доказателствени средства, например с откриване на индивидуална партида на ползвателя
при топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на
ОСГК на ВКС).
В мотивите на тълкувателното решение е прието, че предоставяйки съгласието си за
3
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно
право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се
смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите
части на сградата топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки
етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. Следователно
договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в
режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен (при постигане на
съгласие относно същественото съдържание на договора), така и презюмиран (сключен със
самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване), като всеки
нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина (изричен или
презюмиран), преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за
същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в
облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през
процесния период, от значение е обстоятелството с кое лице последно по време е бил
сключен договор за доставка на топлинна енергия (изричен или презюмиран).
Въз основа на представените и приети по делото доказателства съдът приема, че
ответникът е имал през процесния период качеството на битов клиент на топлинна енергия,
доставяна до имота. В тази връзка са приети Нотариален акт за дарение на недвижим имот
№ 47 по дело № 13715/1991 г., видно от който на 07.11.1991 г. В.М.И. е дарила на
племенника си М. В. П. собствената си 1/6 идеална част от процесния апартамент № 83,
находящ се в бл. 604, вх. В, ет. 4, построен върху държавна земя в ж. к. „Н.“ VI част в гр. С.,
състоящ се от една стая, дневна, кухня и сервизни помещения със застроена площ от 66,07
кв. м., с принадлежащото му избено помещение № 18 и 1,167 % идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху припадащата се част от терена на комплекса,
и Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 46 по дело № 13714/1991 г., видно от
който на 07.11.1991 г. Н.Д.Б. и Д.М.С. са продали – първата 4/6 идеални части, а втората –
1/6 идеална част на М. В. П. – внук на първата и син на втората от процесния апартамент №
83, находящ се в бл. 604, вх. В, ет. 4, построен върху държавна земя в ж. к. „Н.“ VI част в гр.
С., състоящ се от една стая, дневна, кухня и сервизни помещения със застроена площ от
66,07 кв. м., с принадлежащото му избено помещение № 18 и 1,167 % идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху припадащата се част от терена на
комплекса, като продавачката Н.Д.Б. е запазила за себе си пожизнено правото на ползване на
продаваемите от нея идеални части. От приетото писмо от Столична община, район „В.“ от
10.02.2012 г. се установява, че ж. к. „Н.“ VI част е идентичен с ж. к. „В. - 2“, т. е. от
07.11.1991 г. ответникът е придобил правото на собственост върху целия процесен
недвижим имот по дарение и покупко-продажба. Видно от препис-извлечение от акт за
смърт, издадено от Столична община, район „В.“ Н.Д.Б. е починала на 21.11.2003 г., т. е.
4
преди исковия период, с което е било прекратено и вещното право на ползване върху имота.
За установяване наличието на облигационно правоотношение между страните, по
делото е приета и молба - декларация от 05.12.1996 г. от ответника М. В. П. до ищеца „Т. С.“
ЕАД с искане за откриване на партида на името на ответника за процесния имот –
апартамент № 83, бл. 604, вх. В, ет. 4, като е посочено, че семейството на молителя се състои
от двама члена, към която молба е приложена и декларация от ответника, че имотът ще се
ползва за жилищни нужди. Посочените документи носят подписи за ответника, които не са
оспорени по делото.
От посочените документи се установява, че от 07.11.1991 г. собственик на процесния
имот е бил именно ответникът, който е сключил и изричен договор за доставка на топлинна
енергия с ищеца с подаване на молба - декларация за откриване на партида на свое име. С
оглед разясненията, дадени по – горе, съдът приема, че именно ответникът в качеството си
на собственик на имота, сключил и изричен договор за доставка на топлинна енергия с
откриване на партида на свое име, е клиент на топлинна енергия за битови нужди по
аргумент на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ и има задължение да заплаща
стойността на доставената от ищеца топлинна енергия в имота за исковия период, при липса
на данни правото на собственост да е било прехвърлено, да е било учредено вещно право на
ползване на имота на друго лице, или да е бил сключен писмен договор с „Т. С.“ ЕАД с
трето за спора лице за продажба на топлинна енергия за исковите имот и период.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора, без да е необходимо изрично изявление на ответника –
потребител относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика
- решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о. При тази
нормативна уредба съдът приема, че между главните страни по спора за процесния период е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни
общи условия, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № 0У-
1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г., което правоотношение е възникнало с изричното искане на ответника, в
качеството му на собственик на имота, за откриване на партида за същия.
По делото се установява и от приетите доказателства, че през исковия период
процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост, в която се намира,
е била присъединена към топлопреносната мрежа. Не е спорно, че за сградата се извършва
услуга топлинно счетоводство, за което е взето решение по Протокол от 30.08.2002 г. от
Общо събрание на собствениците на бл. 604, вх. В в ж. к. „В. - 2“ и е сключен Договор №
3516 от 11.09.2002 г. между „Т.С.“ ЕООД и представител на етажната собственост за
извършване на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия. Във връзка с
възраженията на ответника следва да се посочи, че в протокола към общото събрание е
5
положен подпис срещу процесния абонатен номер за ответника, който не е оспорен по
делото, т. е. ответникът изрично се е съгласил за сключване на договор с „Т.С.“ ЕООД. По
делото няма данни кога точно сградата е била присъединена към абонатна станция за
снабдяване с топлоенергия, но от взетото на 30.08.2002 г. решение от общото събрание на
етажната собственост за избор на изпълнител на услугата за дялово разпределение следва,
че сградата е присъединена отпреди това и присъединяването е въз основа на съгласие на
собствениците и носителите на ограничено вещно право на ползване, съобразно действалия
към съответния момент правен режим по чл. 105а от ЗЕЕЕ (отм.), после по чл. 133, ал. 2
ЗЕ (в различните му редакции). Ако сградата е заварена от ЗЕЕЕ (отм.) като топлоснабдена,
то същото съгласие на собствениците и носителите на ограничено вещно право на ползване
е необходимо за преустановяване доставянето на топлинна енергия (както е разяснено в ТР
№ 2/25.05.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС). Такова решение за
прекратяване на топлоснабдяването на сградата, в която ответникът е придобил апартамент,
не се твърди и явно не съществува, предвид горепосоченото решение на общото събрание на
етажната собственост за избор на изпълнител за дялово разпределение на доставяната в
топлоснабдената сграда топлинна енергия. От данните по делото става ясно още, че през
исковия период третото лице - помагач „Т.С.“ ЕООД е осъществявало дяловото
разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост, за което е
представен и Договор № Д-0-67/03.06.2020 г. при Общи условия за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия, по чл. 139в от Закона за енергетиката,
сключен между „Т. С.“ ЕАД като възложител и „Т.С.“ ЕООД като изпълнител, от което
дружество са съставяни и изравнителни сметки след края на всеки отоплителен сезон, на
което етажните собственици не са се противопоставили.
В разпоредбата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз
основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Относно количеството и цената на топлинната енергия е изслушано и прието
заключение на съдебно - техническа експертиза (СТЕ), неоспорено от страните, което
настоящата инстанция кредитира изцяло като компетентно изготвено и обосновано. От
същото се установява, че за процесния период количеството топлинна енергия за абонатната
станция, обслужваща процесната сграда, в която се намира процесният имот, е измервано и
отчитано от общ топломер. През исковия период от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. в имота е
доставяна и потребявана топлинна енергия за БГВ на стойност 3575,03 лв. (която сума е без
включени изравнявания, корекции и просрочени задължения от предходни периоди). Вещото
лице е отразило, че в СЕС не се ползва ТЕ за отопление. За периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2020 г. не е осигурен достъп до имота за отчет на уредите за дялово разпределение. За
6
имота е изчислена и начислена ТЕ за подгряване на вода за БГВ на база брой ползватели –
101,640 куб. м., коригиран разход 137,529 куб. м. За периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г.
е осигурен достъп до имота за отчет на уредите за дялово разпределение. За имота е
изчислена и начислена ТЕ за подгряване на вода за БГВ на база отчет по водомер - 40 куб. м.
(узаконен от 01.03.2007 г.). За периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. е осигурен достъп до
имота за отчет на уредите за дялово разпределение (в тази част вещото лице е посочило, че
му е представен формуляр за главен отчет на уредите за дялово разпределение, в който е
положен подпис за „клиент“, който е неясен). В имота е имало водомер за топла вода, по
който е направен визуален отчет, записът за отчет е с по-малка стойност от записа за отчет
от предходната година. За имота е изчислена и начислена ТЕ за подгряване на вода за БГВ
на база брой ползватели – 100,520 куб. м., коригиран разход 201,040 куб. м. От експертизата
се установява също, че технологичните разходи в абонатната станция са отчислявани от
доставената в абонатната станция топлинна енергия и са били за сметка на „Т. С.“ ЕАД
съгласно нормативната уредба. Топломерът в абонатната станция е преминавал
метрологични проверки на 11.07.2018 г., м. 11.2019 г. и 13.10.2021 г., като не са констатирани
отклонения. С оглед на тези данни и липсата на отчетени неточности при измерване на
топлинната енергия, преминала през общия топломер в абонатната станция, съдът приема,
че през процесния период общият топломер е бил годно средство за търговско измерване на
преминаващата през същия топлинна енергия. Според вещото лице дяловото разпределение
за процесния период е извършено съобразно нормативната уредба, а ищецът при
начисляване на сумите по фактури е прилагал одобрените цени на ТЕ, действащи по време
на процесния период. Заключението на вещото лице по изготвената експертиза следва да
бъде кредитирано, тъй като е достатъчно задълбочено, изготвено е не само на база
едностранно съставени от ищеца частни документи, но и въз основа на данните,
предоставени на вещото лице от фирмата за дялово разпределение - изравнителни сметки за
потребена топлинна енергия в имота, отчети на уредите за дялово разпределение и на
документите, представени от топлофикационния район.
Във връзка с извършването на индивидуалното разпределение на топлинна енергия
през исковия период от страна на „Т.С.“ ЕАД с молби от 26.04.2024 г. и от 16.09.2024 г. са
представени и изравнителни сметки за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., за период от
01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. и за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., както и
констативни протоколи за неосигурен достъп до имота за отчет на уредите за дялово
разпределение за първия отоплителен период. Видно от представения протокол редовните
дати за отчет за първия отоплителен сезон са били 23.06.2020 г. и 29.06.2020 г., отразено е, че
не е осигурен достъп до процесния апартамент № 83 в ж. к. „Н. - 6“, бл. 604, вх. В и на двете
редовни дати за отчет, като констативният протокол е подписан от представител на етажната
собственост и от служител на фирмата за дялово разпределение.
За втория отоплителен сезон е представен документ за годишен отчет от 18.04.2024 г.,
който носи подпис за служител на „Т.С.“ ЕООД, в който документ са отразени показанията
на един брой водомер с номер на уред 0736209 – стар отчет 635 и нов отчет 715.
7
За третия отоплителен сезон е представен документ за годишен отчет на уредите за
дялово разпределение без дата и подписи за служител и клиент, като са отразени
показанията на един брой водомер с номер на уред 0736209 – стар отчет 715, без вписани
данни за нов отчет.
Настоящият съдебен състав приема, че от СТЕ и от документите, представени от
фирмата за дялово разпределение, се доказва, че през исковия период до имота на ответника
е доставяна топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване. Относно основанието за
начисляването и нейния размер съдът приема, че за първия отоплителен сезон – 2019/2020 г.
тази енергия е начислена законосъобразно, при условията на установения по делото
неосигурен достъп до имота за отчет на уредите за дялово разпределение, което е
предвидено като възможност в действащата през процесния период нормативна уредба.
Съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.) (НТ) и
последвалата Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването, на клиентите,
неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по
реда на т. 6. 5 - от приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди, а
топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване се начислява по реда на чл. 69, ал. 2, т.
2 (при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л. на обитател за едно
денонощие - когато не са монтирани индивидуални водомери за топла вода, индивидуалните
водомери за топла вода са повредени или не са изпълнени изискванията на чл. 52, ал. 4 и ал.
6, т. 4, липсва или има нарушена оловна и/или холендрова пломба, или не е
осигурен достъп за отчитане), като според вещото лице изчислението по изравнителните
сметки е правилно.
Начисляването на служебна енергия представлява изключение от общото правило, че
количеството на потребената от потребителите в сграда в режим на етажна собственост
топлинна енергия се определя въз основа на отчет на уредите за дялово разпределение и
водомерите за топла вода, което изключение е обусловено от фактическата невъзможност
посочените уреди да бъдат отчетени поради причини, за които отговаря съответният
потребител (т. нар. неосигурен достъп).
Според разпоредбата на чл. 70, ал. 3 НТ редът за отчитане на показанията на уредите
на клиентите, неосигурили достъп до имотите си, се урежда в общите условия на договорите
по чл. 149, 149б и 150 ЗЕ, а съгласно чл. 150, ал. 1, т. 5 ЗЕ, общите условия на
топлопреносното предприятие задължително уреждат реда за осигуряване на достъп до
отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни
приспособления. Така посочената законова делегация урежда отклонение от
разпределението на доказателствената тежест досежно изпълнението на задължението на
потребителя за осигуряване на достъп – не е в тежест на последния доказването на
предоставения достъп до имота, а в тежест на топлопреносното предприятие е да установи,
че е извършен отчет в сградата, при който отчет не е бил осигурен достъп до имота на
потребителя. Съгласно чл. 41, ал. 1, изр. последно от общите условия, приложими към
договора, неосигуряването на достъп се констатира с протокол, подписан от упълномощен
8
представител на продавача и от двама свидетели, които не са служители или на граждански
договор при търговеца или продавача. Според чл. 13, ал. 1, т. 3 от ОУ, клиентите избират
лице или лица от етажната собственост, които да подписват протоколите
за неосигурен достъп в датите за отчет. Посочените уговорки уреждат по недвусмислен
начин реда за установяване и доказване на неосигурения достъп - чрез съставяне на протокол
за неосигурен достъп, подписан от представител на топлопреносното предприятие (респ. на
съответната ФДР) и един или повече представители на етажната собственост.
В конкретния случай по делото са приети документи, посредством които ищецът
пълно и главно доказа правото си да начисли по реда на Наредбата за отоплителен сезон от
01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. служебно количество на топлинна енергия, което след това е
фактурирал въз основа на одобрените цени на ТЕ през периода, поради неосигурения достъп
до имота за отчет на уредите за дялово разпределение. Топлинната енергия за БГВ в
апартамента е изчислявана на база 140 л. дневно за двама потребители, което се установява
от данните, че за периода са начислени общо 101,64 куб. м., т. е. в минимален съгласно
нормативната уредба обем за двама потребители, към което количество е прибавено и
количеството ТЕ за БГВ като дял от общото потребление за етажната собственост (до
137,529 куб. м.). Съдът приема, че енергията правилно е начислена за две лица, тъй като в
молбата - декларация за откриване на партида ответникът е посочил, че имотът ще се ползва
от две лица и няма данни това обстоятелство да се е променило впоследствие. Не се твърди
и доказва ответникът да се е възползвал от възможността да поиска допълнителен отчет и
преработване на изравнителните сметки в сроковете, указани в общите условия на
договорите и изискванията на Наредбата (чл. 70, ал. 8 НТ), поради което съдът приема, че
топлинната енергия е начислена правилно за първия отоплителен период.
За периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. топлинната енергия е начислена при
условията на осигурения достъп до имота за отчет на водомера, което съдът приема за
доказано, доколкото документът за отчет на уредите за дялово разпределение на ТЕ носи
подпис на служител на „Т.С.“ ЕООД и за същия период е начислена ТЕ за БГВ въз основа на
потребление от 40 куб. м., т. е. не на база брой потребители поради неосигурен достъп за
отчет на уредите, а в по - нисък размер. Обстоятелството, че във формуляра за главен отчет е
вписано старо показание 635 куб. м., а впоследствие е начислена разлика от 40 куб. м. е
ирелевантно за основателността и размера на иска за този период, при данните, че и в
изравнителните сметки е начислена ТЕ за БГВ именно въз основа на показания от 40 куб. м.,
поради което и за този отоплителен сезон искът за главница за топлинна енергия е
основателен.
Според настоящия съдебен състав обаче, ищецът не доказа при условията на пълно и
главно доказване основанието за начисляване на ТЕ за БГВ за третия отоплителен сезон от
01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., през който приложение намира Наредба № Е-РД-04-
1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Съгласно разпоредбата на чл. 52, ал. 7 от Наредбата,
когато лицето по чл. 139б, ал. 1 ЗЕ установи, че срокът на валидност на метрологичната
проверка на индивидуалните топломери и/или индивидуалните водомери е изтекъл през
9
отчетния период, той уведомява писмено клиентите за задължението им в едномесечен срок
от установяването да заявят и представят за последваща проверка индивидуалните
топломери и/или индивидуалните водомери, както и за последствията при неизпълнение на
тези задължения. Съгласно ал. 8 на същата разпоредба в случаите, в които клиентът на
изпълни задължението си по ал. 7 или последващата проверка установи, че индивидуалният
топломер/водомер е повреден, за имота му се разпределя топлинна енергия при условията на
чл. 69, ал. 2, т. 2 и/или на т. 7.3.3 от приложението към чл. 61, ал. 1. За периода, за който
индивидуалните топломери/водомери са свалени за метрологична проверка съгласно ЗИ, на
клиента се разпределя топлинна енергия при условията на чл. 69, ал. 2, т. 2 и/или на т. 7.3.3
от приложението към чл. 61, ал. 1.
Както се посочи, съгласно чл. 69, ал. 2 от Наредбата, изразходваното количество
гореща вода в отделните имоти се разпределя по показанията на индивидуалните водомери
или при норма за разход на потребление от 140 л. на обитател за едно денонощие – когато не
са монтирани индивидуални водомери, индивидуалните водомери са повредени или не са
изпълнени изискванията на чл. 52, ал. 4 и ал. 6, т. 4, липсва или има нарушена оловна и/или
холендрова пломба, или не е осигурен достъп за отчитане.
От анализа на горепосочените разпоредби следва, че основание за служебно
начисляване на топлинна енергия за БГВ е наличието на някоя от предвидените в нея
хипотези, а именно: изтекъл срок на валидност на метрологична проверка на
индивидуалните водомери и неизпълнение на задължението на абоната в едномесечен срок
от уведомяването да представи тези водомери за последваща проверка, повреда на
индивидуален водомер или неосигурен достъп до имота за отчитане на водомера.
От представените от „Т.С.“ ЕООД доказателства – включително документ за годишен
отчет за този период не се установява енергията да е начислена при условията на неосигурен
достъп до имота от клиента. В тази връзка съдът кредитира заключението на вещото лице,
на което е представен друг документ за отчет, доколкото вещото лице е посочило, че в
същия има подпис за клиент, който обаче е неясен, а в представения от третото лице –
помагач документ с молба от 16.09.2024 г. (след допълнително дадени от съда указания след
изготвяне на СТЕ) изобщо липсва подпис за клиент, както и не са отразени показания при
новия отчет. Предвид констатациите на вещото лице, че вписаният нов визуален отчет е с по
- малка стойност от визуалния отчет за предходната година, то неясно е на какво се дължи
разликата в показанията, както и на какво основание на потребителя е начислена топлинна
енергия за БГВ на база брой ползватели, при липса на отчетено потребление - дали е
осъществена някоя от посочените по-горе хипотези на Наредбата и коя – дали водомерът е
бил неизправен или с изтекла метрологична проверка, дали в този случай ответникът е бил
уведомен за евентуална неизправност и не е отстранил същата след даден от фирмата за
дялово разпределение срок за това. Както бе посочено, представеният от „Т.С.“ ЕООД
формуляр за главен отчет нито е подписан, нито съдържа констатации относно неизправност
и/или изтекла метрологична годност на водомера, включително в тази хипотеза ясно и
недвусмислено указание, че в 90-дневен срок абонатът следва да подмени неизправния
10
водомер, както и предупреждение, че в противен случай за топлата вода ще се начислява от
140 л. до 280 л. на човек за денонощие. С оглед изложеното, съдът приема, че по делото не е
доказано основанието за служебно начисляване на ТЕ за БГВ за този отоплителен сезон при
условията и по реда на чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредбата за топлоснадяването (не са
представени и доказателства да се касае за хипотеза на неосигурен достъп до имота, за което
да са съставени писмени документи относно липсата на достъп до имота, съдържащи данни
за датите на посещаване на имота), а при всички положения в доказателствена тежест на
ищеца е да докаже предпоставките за изчисляване на топлинна енергия за БГВ по този ред,
поради което за същия сезон не биха могли да се приложат и последиците на чл. 162 ГПК
(при липса на данни и за реално отчетено потребление). По тези съображения съдът приема,
че сумите за този отоплителен период са недължими.
Следователно дължими са сумите, начислени за топлинна енергия за БГВ за отчетни
периоди 2019/2020 г. и 2020/2021 г. За да определи размера на дължимата сума за
доставена топлинна енергия, съдът използва изчисленията, направени от вещото лице в
приетата техническа експертиза (Таблица № 3) при съобразяване на изготвените
изравнителни сметки за всеки период. За периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. дължимата
сума за топлинна енергия е в размер на 1283,52 лв. За периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021
г. съобразно заключението на СТЕ е дължима сума за топлинна енергия в размер на 395,86
лв. Така общо дължимата сума за топлинна енергия за БГВ за посочените периоди възлиза
на 1679,38 лв. За разликата над тази стойност до претендираните 3216,49 лв. и за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. искът за главница е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Следва да се даде отговор на въпроса каква е стойността на топлинната енергия за
периодите 2019/2020 г. и 2020/2021 г., за която ответникът отговаря, предвид направеното от
последния възражение за изтекла погасителна давност, по отношение на което съдът намира
следното:
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната енергия са
такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен период от
време еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на ищцовото
дружество, като не е необходимо плащанията да са еднакви по размер (така ТР №
3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. по описа на ОСГК на ВКС). Същите се погасяват с
изтичане на тригодишен давностен срок. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а в чл. 114, ал. 2 ЗЗД е предвидено, че
ако е уговорено вземането да става изискуемо след покана, давността започва да тече от
деня, в който задължението е възникнало.
Разпоредбата на чл. 116, б. „б“ ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с
предявяване на иск относно вземането. Според Общите условия за продажба на топлинна
енергия от „Т. С.“ ЕАД от 2016 г., купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Тъй като настоящият иск се счита предявен от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 30.01.2023 г., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК – то в
11
случая от 30.01.2023 г. давността е прекъсната, като в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020
г. срокът на погасителната давност е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13
от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), което
обстоятелство съдът е обявил за служебно известно с доклада по делото по чл. 146 ГПК,
приет без възражения от страните. Ето защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми преди
22.11.2019 г. (с прибавяне на 69 дни, през които давност не е текла), са погасени по давност.
В случая това са вземанията за периода от 01.05.2019 г. до 30.09.2019 г. (вземането за
м. 09.2019 г. е станало изискуемо на 15.11.2019 г.), или непогасени са вземанията за периода
от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г. (за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. съдът прие, че
искът е изначално неоснователен, независимо, че е извън давностния период).
При съобразяване на общата фактура за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г.,
изравнителната сметка за същия период, извлечението от сметка на ищеца и заключението
на съдебно-техническата експертиза, както и по реда на чл. 162 ГПК съдът приема, че
погасена по давност е сумата от 297,50 лв., съответно непогасена по давност е сумата от
1381,88 лв. Ето защо искът за главница за топлинна енергия е основателен за сумата от
1381,88 лв. и за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., до който размер следва да бъде
уважен, съответно отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 3216,49 лв. и за
периода от 01.05.2019 г. до 30.09.2019 г. (като погасен по давност – за разликата над 1381,88
лв. до 1679,38 лв.) и за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. (като неоснователен – за
разликата над 1679,38 лв. до 3216,49 лв.). Като законна последица от уважаването на иска,
върху главницата следва да се присъди и законна лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК - 30.01.2023 г. до окончателното плащане на задължението.
По иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия:
Върху погасената по давност главница за периода от 01.05.2019 г. до 30.09.2019 г.
лихва не се дължи - по аргумент от чл. 119 ЗЗД.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г., приложими в случая,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 и ал. 2 в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл.
33, ал. 4 обаче продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са
заплатени в 45 - дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния период, определена
на база изравнителните сметки. Според чл. 32, ал. 2 след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Върху
тези окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на доставеното
количество ТЕ клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са заплатили сумите в
посочения в чл. 33, ал. 2 срок. Следователно, задълженията на ответника за заплащане
12
стойността на доставената енергия са възникнали като срочни, поради което поставянето на
потребителя в забава не е обусловено от отправяне на покана от кредитора или от
публикуване на общата фактура на интернет - страницата на дружеството. В ОУ от 2016 г.
падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е изрично определен – с изтичане
на 45 - дневен срок след изготвяне на изравнителните сметки след края на отоплителния
сезон. Ето защо за главните вземания (непогасени по давност) за периода от 01.10.2019 г. до
30.04.2021 г. в полза на ищеца съществува вземане за мораторна лихва, която следва да се
начислява за периода от 15.09.2020 г. до 16.01.2023 г. (за вземането по общата фактура от
31.07.2020 г. - за периода от 15.09.2020 г. до 16.01.2023 г. и за вземането по общата фактура
от 31.07.2021 г. - за периода от 15.09.2021 г. до 16.01.2023 г.) и е в размер на 284,52 лв.,
определен по реда на чл. 162 ГПК и чрез използване на лихвен калкулатор и заключението
на СТЕ, до която сума искът за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия е
основателен и следва да бъде уважен, като бъде отхвърлен за разликата до пълния предявен
размер от 364,46 лв.
По претенцията за услугата за дялово разпределение на топлинна енергия за периода:
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото разпределение
на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от
Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС,
като съгласно ал. 2 на същите клаузи – клиентите заплащат на продавача - „Т. С.“ ЕАД
стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение (извършвана от избран от клиентите търговец), като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане
уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия 2016 г. е
предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда
съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между страните, който на
основание чл. 20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има право
да получи цената на извършваната услуга за дялово разпределение, съобразно което
предявеният иск за установяване дължимостта на тази сума в полза на „Т. С.“ ЕАД и при
наличните доказателства, че през целия процесен период е извършвана услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия, е установен по основание (включително услугата е
извършвана и през третия отоплителен сезон, за който също са изготвяни изравнителни
сметки). Предвид началото на периода, за който се претендира цена на услуга за дялово
разпределение - м. 12.2019 г., няма вземания, които да са погасени по давност. Следователно
се дължи възнаграждение за целия процесен период от 01.12.2019 г. до 30.04.2022 г. в размер
на 43,99 лв., който се установява от извлечението от сметка на ищеца, съответно искът
следва да бъде уважен изцяло. Като законна последица върху главницата следва да се
13
присъди и законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 30.01.2023 г.
до окончателното плащане.
По иска за мораторна лихва върху главницата за цена на услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана - арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за заплащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението по чл. 410 ГПК, съответно на исковата молба, поради което
акцесорната претенция в тази част е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски имат и двете страни, като разноски се
претендират и доказват само от ищеца.
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да
бъде присъдена сумата от 222,55 лв. – от общо 472,65 лв. (72,65 лв. – държавна такса, 300
лв. – депозит за СТЕ и 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.
78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ,
при съобразяване на материалния интерес, фактическата и правната сложност на делото и
извършените в хода на същото процесуални действия от пълномощника на страната).
За заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца се
следват разноски в размер на сумата от 57,75 лв. от общо 122,65 лв. (72,65 лв. – държавна
такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение), съразмерно на уважената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.
С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, срещу
М. В. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к. „В.........., искове с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че М. В. П., ЕГН **********, дължи на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК
*********, сумата от 1381,88 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
имот с абонатен № 196986, находящ се в гр. С., ж. к. „В.........., за периода от 01.10.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 30.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от
284,52 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020
г. до 16.01.2023 г., както и сумата от 43,99 лв. - цена на услугата за дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК -
30.01.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
14
чл. 410 ГПК от 06.02.2023 г. по ч. гр. д. № 4882/2023 г. по описа на СРС, 48 състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, срещу М. В. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ж. к. „В.........., искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване дължимостта на стойност на топлинна
енергия за сумата над 1381,88 лв. до сумата от 3216,49 лв. и за периодите от 01.05.2019 г. до
30.09.2019 г. и от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., на мораторна лихва върху нея за сумата над
284,52 лв. до сумата от 364,46 лв. и на мораторна лихва върху цената на услугата за дялово
разпределение на топлинна енергия в размер на 7,53 лв. за периода от 31.01.2020 г. до
16.01.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 06.02.2023 г.
по ч. гр. д. № 4882/2023 г. по описа на СРС, 48 състав.
ОСЪЖДА М. В. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к. „В.........., да заплати на „Т.
С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 57,75 лв. - разноски за ч. гр. д. № 4882/2023 г.
по описа на СРС, 48 състав, и сумата от 222,55 лв. - разноски за исковото производство,
съразмерно с уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Проф. Г.П.“ № 3, като трето лице - помагач на
страната на ищеца „Т. С.“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15