Решение по дело №2/2022 на Административен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 март 2022 г. (в сила от 10 март 2022 г.)
Съдия: Марин Димитров Маринов
Дело: 20227190700002
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 4 януари 2022 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер: 30                                               10.03.2022 год.                                            Град Разград

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Разградският административен съд, в публично заседание на десети февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ

 

при секретаря Ралица Вълчева, като разгледа докладваното от съдията  административно дело № 2 по описа за 2022 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс АПК) във връзка с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

Образувано е по жалба на Р. З. К. от гр. И. срещу Решение № ЗДОИ-21 от 10.12.2021 год. на Кмета на Община Монтана, с което е предоставен достъп до поисканата със Заявление вх. № ЗДОИ-21 от 29.11.2021 год. информация относно изпълнението на Общинската програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на община Монтана. В жалбата се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно поради неспазване на установената в закона форма, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона – основания по чл. 146, т. 2, т. 4 и т. 5 от АПК. Оспорващият сочи, че решението е издадено в нарушение на изискването за форма, тъй като не съдържа посочените в чл. 34, ал. 1 от ЗДОИ реквизити. На следващо място счита, че с него задълженият субект само формално е предоставил достъп до поисканата обществена информация и то само до част от нея, като реално нито един от поисканите документи не й е бил предоставен, с което е нарушен чл. 35, ал. 3 от ЗДОИ. В тази връзка сочи, че исканата информация безспорно е обществена по своя характер, а документите, копия от които се искат, следва да са съставени и налични в общинската администрация, тъй като изготвянето и съхранението им е регламентирано от закона. Оспорващият иска от съда да отмени решението като незаконосъобразно и да задължи ответника да му предостави поисканата информация в поисканата със заявлението форма, както и да му присъди сторените по делото разноски.

Ответникът по делото – Кметът на Община Монтана, в писмен отговор оспорва жалбата като недопустима поради липса на правен интерес от оспорването с оглед  наличието на изричен акт по подаденото заявление, с който е удовлетворено искането за предоставяне на обществена информация. Алтернативно, счита жалбата за неоснователна и моли съда да я отхвърли. Сочи, че ако оспорващата е считала предоставената информация за непълна и неточна, за нея е била налице процесуалната възможност по чл. 22 от ЗДОИ, от която възможност същата не се е възползвала. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на оспорващата.

Съдът, като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и като направи проверка по реда на чл. 168 от АПК, приема за установено следното:

Административното производство е започнало със заявление на оспорващата до  Кмета на Община Монтана с вх. № ЗДОИ-21 от 29.11.2021 год., подадено по електронен път, като прикачен файл на електронно писмо, изпратено на адрес на електронна поща montana@montana.bg, публикуван на официалната интернет страница на Община Монтана.

Със заявлението оспорващият е поискал да му бъде предоставена следната информация:

1.         Въз връзка с приетата Програма за овладяване на популацията на безстопанствени кучета на територията на Община Монтана:

1.1.     сканирано копие на актуална програма за овладяване на популацията на безстопанствени кучета на територията на Община Монтана;

1.2.     сканирано копие на актуален договор с организация /фирма/ за извършване на кастрации на безстопанствени кучета (Информацията да бъде съобразена с изискванията на Закона за защита на личните данни);

1.3.     сканирано копие на официален Отчет за извършени дейности по програмата за 2018 год., 2019 год. и 2020 год., съгласно чл. 40 от ЗЗЖ;

1.4.    Размер на официално приетия от Общински съвет бюджет по програмата за 2020 год.;

1.5.  Размер на средствата за финансиране на програмата за 2020 год. по източници на финансиране:

1.5.1.  от Общинския бюджет, съгласно чл. 40б, т.2 от 33Ж;

1.5.2.  от Постъпления от такси, съгласно чл. 175 от ЗВД;

1.5.3.  от Неправителствени организации;

1.6.     Размер на усвоените средства за финансиране на програмата за 2020 год.;

2.         Информация за изпълнение на критериите по програмата за 2020 год.:

2.1.     брой на регистрираните домашни кучета;

2.2.     брой на регистрираните кастрирани домашни кучета;

2.3.     брой на кастрираните улични кучета по програмата за овладяване на популацията;

2.4.    сканирани протоколи за извършени кастрации на улични кучета по програмата за овладяване на популацията за периода 01.03.2021 год. - 26.11.2021 год.

            Като форма за предоставяне на достъп до исканата информация в заявлението е посочено по електронен път на електронен адрес *****************@***.**.

            По така депозираното заявление Кметът на Община Монтана се е произнесъл с Решение № ЗДОИ-21 от 10.12.2021 год., което е предмет на настоящото производство. С него на основание чл. 28, ал. 2 във връзка с чл. 34, ал. 1 от ЗДОИ е предоставен достъп до исканата обществена информация както следва:

По т. 1 от заявлението:

-                     На територията на Община Монтана няма приют, а има Общински кастрационен център (ОКЦ) към Общинско предприятие „Чистота” (ОП „Чистота”);

-                     Общинската програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета е от 2008 год.;

-                     ОП „Чистота” има сключен договор за извършване на кастрация на кучета с ветеринарен лекар;

-                     В края на всяка календарна година от ОКЦ се изготвя годишен отчет, който се изпраща в ОДБХ гр. Монтана (БАБХ);

-                     Проверяващ документацията и контролиращ орган е единствено и само ОДБХ- Монтана;

-                     Бюджетът за изпълнение на общинската програма, приет от Общински съвет — Монтана за ОКЦ за 2020 год. е 103 хил. лв.;

По т. 2 от заявлението:

-                     Постъпилите такси за регистрираните кучета на територията на Община Монтана за периода 01.01.2021 год. -  01.11.2021 год. са 6 428 лв. за 1902 бр. кучета;

-                     За периода 01.03.2021 год. - 26.11.2021 год. са кастрирани общо 70 бр. безстопанствени кучета на територията на Община Монтана.

Решението е връчено на оспорващия по електронен път на 10.12.2021 год., а жалбата срещу него е подадена на 22.12.2021 год. чрез административния орган.

При съпоставка на поисканата със заявлението информация и предоставената такава с решението се установява, че е предоставена исканата по вид и обем информация единствено по точки 1.4  от заявлението, касаеща размера на приетия от Общински съвет – Монтана бюджет за изпълнение на Общинската програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета за 2020 год. Предоставената по т. 2.1 и т.2.3 от заявлението информация относно  броя на регистрираните домашни кучета и броя на кастрираните улични кучета не съответства на поисканата в заявлението по обем, тъй като в заявлението изрично е посочено, че   исканата в тези точки информация е за изпълнението на  програмата за 2020 год., а административният орган е предоставил информация за част от 2021 год. Няма произнасяне по исканата информация по точки 1.5 /1.5.1; 1.5.2; 1.5.3/; 1.6; и 2.2. от заявлението, свързана с размера на средствата за финансиране на програмата за 2020 год. по източници на финансиране, размера на усвоените за изпълнение на програмата средства за 2020 год. и броя на регистрираните кастрирани домашни кучета. Няма произнасяне и по  исканите документи по точки 1.1; 1.2; 1.3; и 2.4 от заявлението.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна и в предвидения в закона срок. С оспореното решение е разпоредено предоставяне на достъп до обществена информация, а основното възражение по жалбата срещу него е за предоставяне на частичен такъв, като по част от заявеното искане изобщо няма произнасяне на административния орган. Възражението на ответника, че жалбата е недопустима поради липса на правен интерес, е неоснователно. Дали с оспореното решение се предоставя пълен или частичен достъп е въпрос, който касае законосъобразността на административния акт, поради което е необходимо да бъде изследван и решен по същество. Ето защо съдът намира, че жалбата, като подадена срещу индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване, е процесуално допустима.

Наред с това, с оглед на изложеното в обстоятелствената част на жалбата съдът намира, че по същество се оспорва и формирания мълчалив отказ на административния орган по точки 1.1; 1.2; 1.3; 1.5.1; 1.5.2; 1.5.3; 1.6; 2.2. и 2.4 от заявление за достъп до обществена информация вх. № ЗДОИ-21 от 29.11.2021 год., подадено от оспорващата, което оспорване също е процесуално допустимо.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган – Кмета на Община Монтана, който като орган на местното самоуправление и държавен орган, на когото са възложени задължения да създава и съхранява обществена информация във връзка с изпълнението на Общинската програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на община Монтана, приета с Решение № 196/ 30.10.2008 год. на Общински съвет - Монтана, е задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ.

Административният акт е издаден в предвидената в чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма. Съдържа фактически и правни основания, но доколко същите са доказани и относими към посочените в акта като правно основание за издаването му норми, е въпрос на материална законосъобразност.

При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заявлението за получаване на достъп до обществена информация е било разгледано от задължения субект по реда и в срока по чл. 28 от ЗДОИ, и по него е било постановено решение за предоставяне на достъп до обществена информация по чл. 34 от ЗДОИ.

По отношение на материалната законосъобразност на оспорения акт съдът намира следното:

Оспорения акт в частта, с която е предоставена исканата информация по т. 1.4 от заявлението на оспорващата е материално законосъобразен. С тази част от решението административният орган е предоставил пълен достъп до поисканата от оспорващата информация, съответстваща по обем, вид и форма, съобразно заявлението. Посочил  е, същата информация да бъде изпратена на посочения в искането електронен адрес.  Вярно е, че не е посочен срокът на достъп, и разходите по предоставянето ѝ, съгласно чл. 34, ал. 1, т. 2 и т. 5, но в случая не е необходимо посочване на тези реквизити, тъй като няма формирани разходи за предоставянето ѝ, а срок се посочва, само ако предоставянето е ограничено във времето, а случаят нe е такъв.

Ето защо оспорването в тази му част е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

В останалата част решението противоречи на материалния закон.

Няма спор, че поисканата в заявлението на оспорващата информация е обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, както е приел административния орган. С оглед на диспозитива на административният акт е безспорно, че административният орган е приел, че исканата  по т. 2.1 и т. 2.3 информация е обществена и искането е основателно и следва да бъде уважено, като се предостави пълен достъп до исканата информация. В случая обаче административният орган е предоставил исканата информация не за 2020 год., както е посочено в заявлението за достъп, а за част от 2021 год., т.е. предоставил е информация, която не е поискана, поради което административният акт в тази му част противоречи на материалния  закон.

В диспозитива на решението освен произнасяне по т. 1.4, т. 2.1 и т.2.3 от заявлението, се съдържат обяснения от административния орган относно задълженията на Община Монтана, структури към общината и общинско предприятие във връзка с изпълненията на Общинската програма за овладяване на популацията на безстопанствени кучета и на задължения по чл. 40  и следващите от Закона за защита на животните. Същите нямат и характер на уведомление по чл. 32 и чл. 33 от ЗДОИ. Тъй като в решението по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ може или да се предостави достъп или да се откаже достъп до исканата обществена информация, то и в тази му част решението се явява материално незаконосъобразно и следва да бъде отменено

В настоящият случай е спорен и въпросът, дали е налице мълчалив отказ на  административния орган по точки 1.1; 1.2; 1.3; 1.5.1; 1.5.2; 1.5.3; 1.6; 2.2. и 2.4 от заявление за достъп или не.

Според административният орган, изразено в писменото становище, той се е произнесъл с положителен административен акт по заявлението, който е благоприятен за оспорващата. В административният акт няма отхвърлителен диспозитив. Според оспорващата  административният орган не се е произнесъл по цитираните в предходния абзац точки.

Съдът споделя становището на оспорващата.

При сравняване на съдържащото се в заявлението на оспорващата искане за достъп до обществената информация и диспозитива на оспореното решение се установява по несъмнен и безспорен начин, че  административният орган се е произнесъл единствено в точки 1.4; 2.1; 2.3 от заявлението. По останалите точки от заявлението административният орган не се е произнесъл – нито е предоставил достъп,        нито е отказал достъп до обществената информация.

Съгласно чл. 38 от ЗДОИ задълженият административен орган е длъжен да се произнесе с решение с предвидените от закона реквизити. Разпоредба е императивна и предвижда задълженият субект да посочи фактическите и правни основания, поради които исканата информация не е възможно да бъде предоставена или същата не се предоставя в пълен обем.

Ако на административният орган не е било ясно точно каква информация се иска или ако според него е формулирана много общо е следвало да поиска уточнение по реда на чл. 29, ал. 1 от ЗДОИ, което не е сторено в случая.

Ако  административният орган е считал, че не разполага с информацията, както е описана в тези точки  от заявлението, то е следвало да уведоми заявителя по реда на чл. 32 или чл. 33 от ЗДОИ с оглед на това има или не данни за нейното местонахождение.

Следва да се посочи обаче, че посочената в тези точки информация следва да се създава и съхранява от Община Монтана по силата на разпоредби от Закона за защита на животните – чл. 35, ал. 5, чл. 40, ал. 3, чл. 40б, т. 2, чл. 47, чл. 59, ал. 3.

Ето защо така формирания мълчалив отказ на административният орган по т. 1.1; 1.2; 1.3; 1.5.1; 1.5.2; 1.5.3; 1.6; 2.2. и 2.4 от заявление вх. № ЗДОИ-21 от 29.11.2021 год. е незаконосъобразен.

По изложените съображения съдът намира, че оспореното решение в частта, с която е предоставена исканата информация по т. 1.4 от заявлението на оспорващата, е материално законосъобразно, а оспорването в тази му част като неоснователно следва да се отхвърли.

В останалата  част решението, като постановено в противоречие с материалния закон следва да се отмени, а преписката в тази ѝ част да се изпрати на административния орган за ново произнасяне по заявлението.

Мълчаливият отказ на административният орган по т. 1.1; 1.2; 1.3; 1.5.1; 1.5.2; 1.5.3; 1.6; 2.2. и 2.4 от заявление вх. № ЗДОИ-21 от 29.11.2021 год. също следва да бъде отменен, а преписката върната в тази и част за ново произнасяне по същество

С оглед изхода на делото искането на оспорващия за присъждане на разноски, като своевременно направено, е допустимо и основателно. Същото е доказано до размер на 10 лв., платена държавна такса. Искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение е недоказано.  По делото е представен договор за правна помощ с адв. К.-К. от  ВТАК  в който оспорващата се е задължила да плати 500 лв. възнаграждение. В договора не е вписан начинът на плащане, съгласно т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013 год. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Също така не е отбелязано /липсва вписване/ кога, по какъв начин и каква част от договореното възнаграждение е платено, и доказателства за плащане на сумата. Вписването в договора, че той има силата на разписка за получена сума не променя извода на съда, че плащането на разноските за адвокатско възнаграждение не е доказано. Този договор и без тази отметка би имал характера на разписка, но само ако в него е вписано, че плащането е в брой и е посочено, че такова плащане е извършено, съгласно цитираното по-горе ТР на ВКС.

Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 във вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОТХВЪРЛЯ оспорването на Р. З. К. от гр. И. срещу Решение № ЗДОИ-21 от 10.12.2021 год. на Кмета на Община Монтана, в частта,  с която ѝ е предоставен достъп до  исканата информация по т. 1.4 от нейно Заявление вх. № ЗДОИ-21 от 29.11.2021 год.

ОТМЕНЯ Решение № ЗДОИ-21 от 10.12.2021 год. на Кмета на Община Монтана в останалата му част.

ОТМЕНЯ мълчаливия отказ на кмета на Община Монтана по т. 1.1; 1.2; 1.3; 1.5.1; 1.5.2; 1.5.3; 1.6; 2.2. и 2.4 от заявление вх. № ЗДОИ-21 от 29.11.2021 год. на Р. З. К. от гр. И.

ИЗПРАЩА преписката на административния орган за произнасяне по заявлението в сроковете и по реда на Закона за достъп до обществената информация, и при съобразяване с мотивите на решението.

ОСЪЖДА Община Монтана да заплати на Р. З. К. от гр. И. разноски по делото в размер на 10 лв. / десет лева/.

Решението не подлежи на обжалване.

                                                                                                           Съдия: /п/