Определение по дело №377/2025 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба вх. № 2528/ 21.07.2025 г. на Д. М. Д., [ЕГН], адрес [населено място], [улица], подадена чрез адв. С. К., ДАК, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-0283-000027/ 16.07.2025 г., издадена от ВПД Началник група при РУ – Каварна към ОДМВР – Добрич, с която спрямо лицето на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от Закона за движение по пътищата е приложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози - за срок от 6 месеца до една година“ в случая за 6 (шест) месеца.

С жалбата е направено ИСКАНЕ за спиране на предварителното изпълнение на Заповедта, допуснато по закон.

Жалбоподателят обосновава искането си с обстоятелството, че с представения фиш от СМДЛ „Рамус“ за отрицателни резултати се разколебава изводът на административния орган, че е управлявал ПС при наличие на амфетамин. Добавя, че доказателствената сила на АУАН, въз основа на който е издадена ЗППАМ, следва да се счита за опровергана предвид приложения от СМДЛ „Рамус“ фиш. При тези доводи счита, че е обоснована презумпцията за настъпване на значителни или трудно поправими вреди от предварителното изпълнение.

От административния орган е изискана и представена преписката, но няма изразено становище по искането за спиране.

Настоящият съдебен състав, след като се запозна с материалите по делото и посочените от жалбоподателя доводи, намира искането за допустимо, като подадено в срок, от активно легитимирано лице, с правен интерес, съдържащ се в жалбата срещу ЗППАМ, т.е. във висящ процес по оспорване на заповедта.

Разгледано по същество, искането е недоказано, поради което е неоснователно. Съображенията за това са следните:

Съгласно приложимата разпоредба на чл. 172, ал. 6 ЗДвП обжалването на заповедите за прилагане на ПАМ не спира изпълнението им. Когато законът разпорежда предварителното изпълнение на определена категория актове, той презумира съществуването на една, повече или на всички предпоставки по чл. 60 от АПК. Същевременно презумпцията по чл. 172, ал. 6 ЗДвП за наличието на условия, обосноваващи предварителното изпълнение на административния акт, не е необорима. Специалният закон не предвижда основанията за спиране изпълнението на визираните в чл. 172, ал. 1 ЗДвП заповеди, за които е дерогирал суспензивния ефект на жалбата, поради което по аналогия и с оглед препратката на чл. 172, ал. 5 ЗДвП се прилага нормата на чл. 166, ал. 2, във връзка с ал. 4 АПК. Във всеки конкретен случай съдът, пред който е направено искане за спиране по чл. 166, ал. 2 АПК на актове по чл. 172, ал. 1 ЗДвП, извършва преценка дали незабавното изпълнение може да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата, която да бъде противопоставена на презумираните предпоставки по чл. 60, ал. 1 от АПК. Предпоставките, при които съдът може да спре предварителното изпълнение, са нови факти и обстоятелства, поради които самото предварително изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима вреда на оспорващия.

В случая искането за спиране е абсолютно немотивирано. Няма изложени никакви факти и обстоятелства, които да сочат на настъпването на трудно поправима или значителна вреда за оспорващия/молителя. Представените доказателства – фиш от уринен анализ от СМДЛ „Рамус“ от 16.07.2025 г. и амбулаторен лист от 25.06.2025 г. са доказателства, свързани с предмета на спора по същество. Касае се за допуснато по силата на закона на предварително изпълнение и молителят следва да представи доказателства, от които да се изведе конкретна значителна или трудно поправима вреда, която да се противопостави на обществения интерес, тъй като законодателят е презумирал наличие на обществен интерес, който налага предварителното изпълнение на Заповедта. С оглед разпоредбата на чл. 166, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 166, ал. 2 от АПК, за да допусне съдът спиране на това изпълнение, следва молителят да посочи нови факти и обстоятелства, поради които самото предварително изпълнение би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда. Такива в случая липсват.

Въз основа на горното съдът преценява искането като неоснователно и необосновано.

Така мотивиран и на основание чл. 166, ал. 4, във връзка с ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, Административен съд – Добрич, III състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ИСКАНЕТО на Д. М. Д., [ЕГН], адрес [населено място], [улица], за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от Закона за движение по пътищата Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0283-000027/ 16.07.2025 г., издадена от ВПД Началник група при РУ – Каварна към ОДМВР – Добрич.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от получаване на съобщението чрез Административен съд – Добрич пред Върховния административен съд.

Определението да се съобщи на страните по реда на чл. 138 от АПК.

След обработката на делото последното да се докладва на съдия – докладчика за насрочване.