РЕШЕНИЕ
№
Гр.София, .……….02.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, IV въззивен състав в публично
съдебно заседание на петнадесети януари, две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС С. АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. АТАНАС Н. АТАНАСОВ
2.
ИВАН КИРИМОВ
при участието на секретаря Даниела
Пиралкова и в присъствието на прокурора Димитър Младенов, като разгледа
докладваното от съдия Атанас Н. Атанасов
ВНЧД № 4931/2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.306 ал.3 вр. ал.1 т.1 вр. глава XXI от НПК:
С протоколно определение от 06.11.2019
г. по НЧД 11926/2019 г. на СРС, НО, 97 състав на основание чл.25 вр. чл.23,
ал.1 НК е определено едно общо най-тежко наказание на Г.Й.С. с ЕГН: **********
измежду наказанията, наложени му по НОХД № 16214/2017 г. и НОХД № 14962/2016 г.
и двете по описа на СРС, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 9 /девет/
месеца, при първоначален „строг“ режим за изтърпяване.
Със същото определение съдът на
основание чл.25, ал.2 и чл.59, ал.1 НК е приспаднал изтърпяната част от
наказанията по делата в съвкупността и времето, през което осъденият е бил
задържан.
В срока по чл.319 от НПК е постъпила въззивна
жалба от осъдения С., чрез защитника му – адв. Е.П., в която са наведени доводи
за незаконосъобразност и неправилност на определението. Възразява се срещу
неопределянето на общо наказание „пробация“ за срок от 2 години, вместо
постановеното „лишаване от свобода“ за срок от 9 месеца. Изтъква се, че чл.25,
ал.3 НК дава възможност пробацията да се приспада от лишаването от свобода в
съотношение 2:1, като при това положение наказанието от 2 години пробация се
равнява на 1 година лишаване от свобода, чийто срок е по-дълъг от определените
девет месеца. Иска се отмяна на определението и определяне на общо наказание пробация
за срок от 2 години, алтернативно се настоява за приспадане на времето, през
което е търпяна пробацията от деветмесечното лишаване от свобода.
В разпоредително заседание на 02.12.2019
г., въззивният съд, след като се запозна с жалбата, атакуваното определение и с
приложените материали по делото и извърши преценката по реда на чл. 327
от НПК, намери, че за изясняване на обстоятелствата е необходимо да бъдат
изискани актуални справки от ГДИН при МП и Сектор „Пробация“ - София град, с
оглед установяване на изтърпените до момента от осъдения наказания.
Пред въззивната инстанция адв. П.
поддържа претенциите си в жалбата за отмяна на процесното протоколно
определение, като подробно повтаря становището си за неговата незаконосъобразност.
Представителят на СГП намира въззивната
жалба за неоснователна, като оспорва тезата, че в случая пробацията се явява
по-тежка от лишаването от свобода. Прокурорът не вижда основания за ревизия на
атакувания съдебен акт, т.к макар и непунктуално, в него изрично е упоменато,
че от определеното общо най-тежко наказание се приспада времето, през което
осъденият е търпял наказание по някое от делата в групата.
В лична защита осъденото лице заявява,
че подкрепя позицията на адвоката си.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалваното определение,
изложеното във въззивната жалба, както и доводите направени в съдебно заседание
и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна
служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл. 319 НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320
НПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Въз основа на оценката на събраните в
производството по чл.306, ал.1, т. 1 НПК доказателства първостепенният е
достигнал до правилни фактически констатации, касаещи наличието на релевантните
към предложението на СРП осъждания на Г.С., а именно:
1. Със споразумение по НОХД № 16214/2017
г. на СРС, влязло в сила на 16.04.2018 г. за деяние по чл. 324, ал.1 НК от
08.03.2017 г. – „пробация“ за срок от две години, включваща следните
пробационни мерки:
- задължителна регистрация по настоящ
адрес – два пъти седмично;
- задължителни периодични срещи с
пробационен служител .
2. С присъда по НОХД № 14962/2016 г. на
СРС, влязла в сила на 24.06.2019 г., за деяние по чл.324, ал.1 НК от 23.05.2016
г., изменена с Решение от 24.06.2019 г. по ВНОХД № 5323/2018 г. по описа на
СГС, 15 въззивен състав – „лишаване от свобода“ за срок от девет месеца.
Ревизираната инстанция е съобразила тези
предишни осъждания, като правилно е достигнала до извода, че са налице
основанията да се извърши групиране на цитираната реална съвкупност, след което
е наложил едно общо наказание в размер на най-тежкото от всички, а именно 9
месеца „лишаване от свобода“. По този начин рационално е приложила материалния
закон и е извършила законосъобразно групиране на наказанията, наложени със
съдебните актове по посочените наказателни дела.
Настоящият съдебен състав не може да се
солидаризира със застъпената от защитника и осъдения позиция за определяне на
общо най-тежко наказание „пробация“. В Глава четвърта, Раздел II от Общата част на НК е възприет критерий за
системата на наказанията в зависимост от тяхната тежест. Последната се базира
на значимостта на засегнатите права и интереси на осъдения. Най-тежко е
наказанието доживотен затвор без замяна, на второ място е доживотния затвор,
след тях е лишаването от свобода и накрая следват осем вида наказания без
лишаване от свобода, накърняващи различни видове права на осъдения, сред които
е и обсъжданата пробация. Този модел не почива на имагинерни субективни
интерпретации, а е константно възприето доктринарно разбиране, залегнало в
основата на материалното наказателно право. Във връзка с горното следва да се
приеме, че наказанието лишаване от свобода винаги и независимо от неговия срок
се по-тежко наказание от пробацията. С оглед на така направената констатация,
проверявания съд правилно и законосъобразно е определил общото най-тежко
наказание.
Следва да бъде отбелязано, че от
приложените по делото справка и бюлетин за съдимост, касаещи НОХД № 14962/2016
г. се съзира известно некоректно вписване на наложеното на осъдения наказание.
И в двата документа са отразени трите месеца лишаване от свобода по
първоначалната присъда, без да се държи сметка за нейното изменение от горната
инстанция в частта на наказанието и окончателното му увеличаване за срок от
девет месеца, обективирано в Решение от 24.06.2019г. по ВНОХД № 5323/18г. на
СГС, който съдебен акт служебно е приобщен към материалите на настоящото дело.
Няма как да бъде споделена и претенцията
за приспадане на изтърпяната пробация, т.к районният съд вече се е произнесъл в
това отношение. Обобщеното конструиране на диспозитива не означава, че нормата
на чл.25 ал.2 НК не е приложена. Изключително резонна е нотката на прокурора в
тази насока за безпредметност на отправеното искане.
Така мотивиран и на основание чл.306,
ал.3, пр.1 във вр. с ал.1, т.1 вр. чл.338 вр. чл.334, т.6 от НПК, Софийски
градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА протоколно
определение от 06.11.2019 г. по НЧД № 11926/2019 г. по описа на СРС, НО, 97
състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване и протест.
Препис от решението да се изпрати на
Бюро съдимост при СРС за коригиране на посочения в мотивите бюлетин за
съдимост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.