Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр.
София, ………….2021 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен
състав, в съдебно заседание на девети
юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ.СЪДИЯ МАРИЯ ИЛИЕВА
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия
Димитрова гр. д. № 8217/2020 г. по описа
на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Със съдебно решение от 30.03.2019г., постановено по гр.д. № 31049/ 2019 г. по
описа на СРС, съдът е признал за установено по предявените отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК, че К.В.Ц., с ЕГН
********** не дължи на „Б.Е." ООД, ЕИК: ******** сумите от 328,31 лева -
представляваща главница - цена за ползвани далекосъобщителни услуги за периода
21.01.2008г. до 23.02.2008г. по договор от 21.07.2006г. и 65,00 лева -
разноски, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 11.11.2010г. по ч. гр. дело № 50400/201Ог. на СРС, 36 състав
и изпълнителен лист от 25.01.2011г., въз основа на който е образувано
изпълнително дело № 20198600400672 на ЧСИ В.М., с peг. № 860. С оглед изхода на
правния спор съдът е разпределил и разноските между страните по правилата на
чл. 78 ГПК.
Недоволен от съдебното решение е останал ответникът „Б.Е." ООД, който в срок е подал
настоящата въззивна жалба, с която твърди, че същото е неправилно и незаконосъобразно.
Излага, че с подаването на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение е
сложено началото на изпълнителния процес предвид това до постановяването на ТР
№ 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС не е текла погасителна
давност за претендираните вземания предвид приетото с ППВС № 3/1980 г. Предвид
това намира, че погасителната давност е започнала да тече най-рано на
26.06.2015 г. и доколкото изпълнителното дело е образувано( с молба за
извършване на способ за принудително изпълнение) на 29.03.2019 г. петгодишната давност не е изтекла.
Моли съда да отмени съдебното решение и да постанови
друго, с което да отхвърли предявените искове.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от К.В.Ц.,
с който се твърди, че решението е правилно и законосъобразно. Излага се подробно
становище и се иска същото да бъде потвърдено.
Страните не
представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл.
266 от ГПК.
Софийски градски
съд, като обсъди
събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като подадена от легитимирано лице, в
законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на обжалване.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението,
по допустимостта му
– в обжалваната
част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато
следи за приложението на императивна материалноправна норма.
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а по
отношение на неговата правилност, съдът намира подадената въззивна жалба за
неоснователна, поради следните съображения:
От представените по делото доказателства се установява,
че настоящето производство е образувано
по предявени от К.В.Ц. отрицателни установителни искове с правно основание чл.
439 ГПК с искане да се установи, че същият не дължи на ответника „Б.Е."
ООД сумите от 328,31 лева - представляваща главница - цена за ползвани
далекосъобщителни услуги за периода 21.01.2008г. до 23.02.2008г. по договор от 21.07.2006г.
и 65,00 лева - разноски, за които суми са издадени заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 11.11.2010 г. по ч. гр. дело № 50400/2010г. на
СРС, 36 състав и изпълнителен лист от 25.01.2011г., поради погасяване на
вземанията по давност още преди образуването на изпълнително дело №
20198600400672 по описа на ЧСИ В.М..
Страните не спорят за това, че в полза на „М." ЕАД,
с ново наименование „А1 Б." АД, е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 ГПК от 11.11.2010 г. по ч. гр. дело №
50400/2010г. на СРС, 36 състав и изпълнителен лист от 25.01.2011г. за сумите,
посочени в исковата молба, както и че вземанията по изпълнителния лист са
цедирани първоначално на „С.Г. Г."
ООД с договор за цесия от 21.12.2017г., а след това и на „Б.е." ООД с
договор за цесия от 13.12.2018г.
Не се спори, а се установява и от представените писмени
доказателства, че на 29.03.2019 г. въз
основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №
20198600400672 на ЧСИ В.М., с peг. № 860. С молбата е направено искане до ЧСИ
да наложи запор на банкови сметки на длъжника.
Спорен между страните е въпросът дали вземанията, предмет
на изпълнителното производство, са погасени по давност. В тази връзка съдът
намира следното:
Неоснователни се явяват повдигнатите от въззивника възражения
досежно приложението във времето на ТР № 2/26.06.2015 г.
по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и ППВС № 3/1980 г., доколкото процесното
изпълнително дело е образувано чак на 29.03.2019 г. и по отношение на него ППВС № 3/1980 г. няма действие. В тази връзка
следва да се има предвид, че подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение не прекъсва и не спира погасителната давност и не води до образуване
на изпълнително производство, нито по смисъла на ППВС № 3/1980 г., нито на ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В настоящия случай вземанията на ответника са установени със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която няма данни
да е подадено възражение по чл.414 ГПК, съответно да е проведено исково производство
по чл. 422 ГПК, и която заповед за изпълнение, макар да притежава сила, аналогична
на силата на присъдено нещо, не е акт, постановен в резултат на спорно и състезателно
исково производство, и от влизането й в сила поначало не може да започва да тече
нова давност. Доколкото обаче от събраните по делото доказателства не може да се
установи точната дата на изискуемостта на вземанията по издадения изп. лист, то
следва да се приеме, че тя е настъпила от влизане в сила на заповедта или най-късно
на датата на самия изп. лист, или от 25.01.2011 г. тече 5-годишната обща погасителна
давност за вземанията по него, и изтича на 25.01.2016 г., като дори хипотетично
да се приеме, че давността е 3 години/ ако вземането е периодично, което не може
да се установи по делото поради липсата на договора за далекосъобщителни услуги/,
то би изтекла 3-год давност на 25.01.2014
г., като и двете дати предхождат образуване на изп. дело на 29.03.2019 г.
С оглед изложеното и като препраща и към мотивите на
първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК съдът намира, че следва да
потвърди обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно.
По разноските:
При този изход на правния спор въззиваемата страна има
право на направените от нея разноски и в хода на въззивното производство в
доказан размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение от 30.03.2019г., постановено по гр.д. № 31049/ 2019 г. по
описа на СРС.
ОСЪЖДА, на основание чл.
78, ал.3 ГПК, „Б.Е." ООД, ЕИК: ******** да заплати на К.В.Ц., с ЕГН **********
сумата от 500
лв. адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.