РЕШЕНИЕ
№ 3118
гр. Пловдив, 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Живко Ст. Желев
при участието на секретаря Стела Гр. Грозева
като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело №
20215330107220 по описа за 2021 година
Предявеният иск намира основание в чл. 422 ГПК във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „ЕВН България Топлофикация“ твърди, че е доставил топлинна
енергия до жилище, собственост на ответницата. Доставките били осъществени
на посочения в исковата молба адрес за времето от ***** до *****. Начислена била
топлинна енергия на стойност 136,01 лева, която ответникът не заплатил в срока
предвиден в общите условия. Поради това ищецът предявил искане по чл.410 ГПК, по
което била издадена заповед за изпълнение за дължимата цена, законната лихва върху
нея, както и обезщетение за забавено плащане, дължимо за периода ****** – ****** и
възлизащо на 23,72 лв. Поради връчването на заповедта по чл.47, ал.5 ГПК се иска да
бъде установено съществуването на вземането.
Ответницата А. Г. Т. чрез ******** оспорва размера на вземането, както и
наличието на задължение. Счита, че не е доказано ответницата да е потребявала
топлинна енергия. Прави и възражение, че вземането е погасено по давност.
Съдът намери за установено следното:
Ответникът А. Т. има открита в дружеството партида с клиентски номер
******* за обект за потребление № ***** с административен адрес гр. *****, ул. *****
№**, магазин ** /лист 14/. Установява се от представената по делото справка на на
1
Службата по вписванията, че ответницата е собственик на описания в исковата молба
магазин, за който е открита клиентската партида / лист 53/. Сградата в която се намира
жилището на ответника е присъединена към топлопреносната мрежа, което е видно от
точка първа от заключението на вещото лице /лист 99/.
На ***** „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД подало против ответника
заявление за издаване на заповед по чл.410 ГПК за начислени за обекта суми, както
следва: 136,01 лева, представляващи стойност на топлинна енергия; 23,72 лева
обезщетение за забавено плащане, ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на постъпване на заявлението в съда до окончателното заплащане.
По заявлението било образувано приложеното гр.дело №1546/2021г. на Пловдивския
районен съд и издадена заповед за изпълнение за горепосочените суми, ведно с
деловодни разноски, възлизащи на 75 лева. Тъй като ответницата била уведомена по
реда на чл.47 ГПК, чрез залепване на уведомление, бил заведен настоящия иск за
вземането.
Установява се от заключението на съдебно-техническата експертиза, че през
процесния период ****** - ***** от абонатната станция към сградата е е подавана
топлоенергия. През това време в магазина на ответницата е било присъединено към
топлопреносната мрежа едно отоплително тяло, снабдено с уред за индивидуален
отчет. За процесния период за имота е разпредЕ. енергия в размер на 5,05196 MWh, от
които 0,77088 MWh за отдадена от сградната инсталация енергия. Вещото лице
установява, че начинът на разпределяне и начисляване на топлинната енергия
съответствува на утвърдената за това методика.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, отразените във
фактурите количества и стойности на потребената в имота топлинна енергия са
правилно начислени. Дължимата за периода главница е 136,01лв., а лихвата за забава
върху нея е 23,72лв. / лист 113/.
При така установеното се налагат следните правни изводи:
Безспорно е, че ищецът е дружество, извършващо топлофикационни услуги,
чийто абонат за посочения в исковата молба имот е ответницата по делото. Доставките
на топлинна енергия за процесния период съдът намира за установени по силата на
заключението на изслушаната експертиза.
Ответницата не е доказала, че е заплатила дължимите суми в установените в
общите условия на дружеството срокове, поради което се намира в забава. Ето защо тя
дължи обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Неоснователно е възражението на ******** на ищцата, че вземането е погасено
поради изтичане на кратката тригодишна давност по чл.111 б."в" ЗЗД. С оглед датата
на настъпване на задължението по относно първото периодично плащане- ****** до
подаване на завлението по чл.410 ГПК - ***** не е изтекъл срок от три години.
2
Предвид това съдът намира, че искът е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
Съобразно изхода на делото ответникът дължи на ищеца деловодни разноски по
настоящото исково дело в размер на 695 лв., както и на 75 лв. за заповедното
производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл.422 ГПК във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД, съществуването на вземането на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов“ № 37 против А. Г. Т. ЕГН:**********, с адрес: гр. ******, ул. ***** №***,
магазин *** за сумите: 136,01 лв. /сто тридесет и шест лева и 1ст./ стойност на
доставена за периода ****** - **** топлинна енергия, както и 23,72 лв. /двадесет и при
лева и 72ст./ - обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху
главницата за периода ***** – *****, ведно със законната лихва върху главницата
считано от ****** до окончателното заплащане, за което вземане е издадена заповед
№857/2021г. по ч.гр.дело №1546/2021г. на Пловдивски районен съд.
ОСЪЖДА А. Г. Т. да заплати на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК, сумата 695 лв./шестстотин деветдесет и пет лева/ деловодни разноски
по настоящото исково производство, както и сумата 75лв. /седемдесет и пет лева/,
представляваща разноски в производството по ч.гр.дело №1546/2021г. по описа на
Пловдивския районен съд.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред
Пловдивски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___/п/____________________
3