Решение по дело №2848/2023 на Административен съд - Пловдив

Касационно производство по чл.63в ЗАНН, вр. чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на С.С.М. *** срещу решение № 1664 от 05.10.2023 г., постановено по АНД № 3131 по описа на Районен съд Пловдив за 2023 година, с което е потвърдено наказателно постановление № 23-0432-000119 от 14.02.2023 г. на началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ 01 Пловдив, с което на С.С.М., ЕГН **********,***, са наложени административни наказания глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174, ал.3 ЗДвП и на основание чл.174, ал.3, пр.1 ЗДвП, глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 ЗДвП и са отнети 12 контролни точки на основание Наредба № Із-2359 от 17.12.2012 г. на МВР.

Според касатора решението е неправилно и необосновано, поради което се иска отмяна на решението и на наказателното постановление.

Ответникът в писмено становище оспорва касационната жалба и моли тя да се остави без уважение като неоснователна и недоказана.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за неоснователност на жалбата и моли да се остави без уважение.

Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е неоснователна поради следните съображения:

За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че фактите са безспорни установени от събраните писмени и гласни доказателства и чрез тях не се опровергават фактическите констатации в АУАН, който съгласно чл.189, ал.2 ЗДвП има доказателства сила до доказване на противното, съответно следва да се приемат за доказани посочените в акта обстоятелства. Въз основа на събраните доказателства районният съд е формирал извод, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН, нарушенията са изчерпателно описани и подробно са посочени обстоятелствата, при които са извършени, АУАН е съставен от компетентен орган и в него е дадена правна квалификация на установеното нарушение, съответно като неоснователни са преценени възраженията на жалбоподателя в тази насока. Противно на възраженията на жалбоподателя, районният съд е приел, че наказателното постановление също е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуалните норми и съобразено с целта на закона. Както в АУАН, така и в наказателното постановление нарушенията са описани по начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на нарушенията и да организира адекватно защитата си. Според районния съд липсата на точното предложение на нарушената норма в наказателното постановление не е накърнило правата на жалбоподателя, тъй като с думи е изписано правилно квалифицираното административно нарушение. При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление са спазени сроковете по чл.34 ЗАНН. Според районния съд нарушението по чл.174, ал.3 ЗДвП е несъмнено установено, свидетелските показания на св. М. – баща не са годни да внесат убедителни съмнения във верността на отразеното в АУАН и да опровергаят неговата доказателствена сила, още повече, че липсват данни жалбоподателят да е изпълнил предписанието за медицинско изследване, а от субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл, същото е правилно квалифицирано от наказващия орган и правилно са определени наказанията, които са във фиксиран размер и не подлежат на ревизиране. Правилно според районния съд е ангажирана отговорността на жалбоподателя и за извършено нарушение на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП, установено по безспорен начин, правилно е определена санкционната норма и глобата, която също е във фиксиран размер.

Решението е правилно. Въз основа на правилно установени факти и след преценка на всички събрани по делото доказателства районният съд е направил обосновани и съответни на материалния закон изводи, които се споделят от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни, поради което и на основание чл.221, ал.2 АПК касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Противно на твърдяното в касационната жалба, всички събрани доказателства са преценени при постановяване на обжалваното решение, включително показанията на бащата на касатора, които правилно не са били кредитирани от съда, тъй като не установяват факти от значение за ангажиране на административнонаказателната отговорност на касатора, доколкото свидетелят също сочи, че синът му е отказал проверката, т.е., изпълнителното деяние е доказано дори чрез разпита на този свидетел.

Противно на заявеното в касационната жалба, районният съд е изложил в достатъчна степен ясни и конкретни мотиви относно спазването на изискването за форма на АУАН и наказателното постановление, както и за спазването на административнопроизводствените правила при тяхното съставяне.

Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по чл.348, ал.1 НПК и обжалваното решение като допустимо, обосновано и правилно следва да бъде ос­тавено в сила. Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1664 от 05.10.2023 г., постановено по АНД № 3131 по описа на Районен съд Пловдив за 2023 година.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: