Том ІІІ, стр.113-114
26.04.2016г. гр.
Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковски Районен съд четвърти
граждански
състав
на пети април две хиляди и шестнадесета
година в публичното заседание в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА Членове:
Съдебни заседатели:
Секретаря Диляна Славова
Прокурор
като разгледа докладваното от
съдията
гр.д.№2675 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.128, т.2 от КТ –
за заплащане на дължимо трудово възнаграждение, както и допълнително за положен
нощен и през официални празници труд, както и по чл.224, ал.1 от КТ – за
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.
В исковата молба се твърди, че
трудовото правоотношение между страните продължило от 06.04.2011г. до
21.08.2015г., когато било прекратено на основание чл.325, ал.1 от КТ. Ищецът
полагал труд на длъжност невъоръжена охрана на обект в Хасково, като това се
осъществявало по съответен график за дневни и нощни смени. При прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца не било заплатено пълното трудово възнаграждение. За
2014г. била начислено трудово възнаграждение от 4080 лева, а работодателят
извършил плащания в размер на 1890 лева, а неплатени останали – 2190 лева. За
периода от 01.01.2015г. до 21.08.2015г. при начислено основно трудово
възнаграждение от 2797,42 лева били извършени частични плащания в размер на 360
лева, а неплатеното било в размер на 2437,42 лева. Съгласно Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата за всеки отработен нощен час
се заплащало и допълнително трудово възнаграждение в размер на 0,25 лева и така
за 728 нощни часа през 2014г. и 464 през 2015г. ответникът дължал общо 298 лева
или съответно – 182 лева и 116 лева. Наред с това ищецът работил и на
официалните празници през 2014г., за което се дължала трудово възнаграждение
допълнително в размер на 204 часа, както и за 02-03.март 2015г., 12.04.2015 и
06.05.2015г. – 180,18 лева или общо 348,18 лева. Не било заплатено и
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.224 от КТ за 2013г –
310, за 2014г. – 360 лева, за 2015г. – 380 лева или общо 1050 лева. Иска
ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 4627,42 лева, представляваща
дължимо трудово възнаграждение за периода от 01.01.2014г. до 21.08.2015г.,
както и 298 лева, представляващи допълнително трудово възнаграждение за положен
нощен труд през същия период, както и 384,18 лева, представляващо допълнително
трудово възнаграждение за положен труд през официалните празници за същия период,
и 1050 лева, представляващи обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван
платен годишен отпуск за 2013-2015г., ведно с направените по делото разноски.
Ответникът
не оспорва, че не са изплатени изцяло възнагражденията за процесния период, но
оспорва размера на предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа страна следното:
Между
страните е съществувало трудово правоотношение по силата на сключен Трудов договор
№4753/06.04.2011г. Същото обстоятелство се установява и от представените по
делото в копие заповед за прекратяване на трудовото правоотношение от
21.08.2015г., удостоверение от 30.10.2015г., графици за дежурства 2014г. – 2015г., разходен касов ордер – 11
бр.
За
пълното изясняване на спора от фактическа страна е назначена съдебносчетоводна
експертиза, заключението от която съдът приема като безпристрастно и
компетентно изготвено. Вещото лице е установило в счетоводството на ответника
начисленото брутно трудово възнаграждение за процесния период, както и чистата
сума за получаване след счетоводните отчисления и изплатените части от
възнаграждение за отделните месеци. Чистата сума за възнаграждение, която
следвало да бъде получена била в размер на 5189,42 лева, а от представените
касови ордери се установявало изплатени 2370,00 лева, поради което оставали
неизплатени 2819,42 лева. Не начислени и не
изплатени били 315,00 лева, дължими за нощен труд, както и 204,00 лева –
за работа по официални празници. Вещото лице е установило и размера на сумата,
която била дължима като обезщетение по чл.224 от КТ – 875,65 лева.
В
представения касов ордер от 01.07.2015г. цифрово е изписана сумата от 280 лева,
а словом – сто и осемдесет лева. В изслушването си в с.з. вещото лице счита, че
изписаното словом е с по-висока степен достоверност и съответно следва да бъдат
коригирани сумите.
При
така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Между страните по делото е съществувало
трудовоправоотношение, което обстоятелство не е спорно, а
в същата посока са и ангажираните по делото доказателства – трудов договор, заповед
за прекратяването на трудовото правоотношение, графици и касови ордери за
възнаграждение. Недоказан остава от ответника основния факт на доказване –
изплащане на възнаграждението и обезщетението при прекратяване на трудово
правоотношение, за което тежестта на доказване е именно върху ответника –
работодател. Доказа се размера на неиздълженото трудово възнаграждение и
обезщетение, установено от заключението на вещото лице. За процесния период
01.01.2014г. – 21.08.2015г. не била
изплатена сума за трудово възнаграждение в общ размер на 2819,42 лева / с
корекция при изслушването на вещото лице – 2919,42 лева/, а също и допълнително
възнаграждение за положен нощен труд – 315 лева, и за работа на официални
празници – 204,00 лева. Така предявеният иск по чл.128, ал.2 от КТ следва да бъде
уважен до този доказан размер, а над него до пълния предявен размер следва да
се отхвърли като неоснователен. Търсените суми за нощен труд следва да бъдат
уважени до предявения размер от 298,00 лева, а за положен труд по официални
празници до доказания размер – 204 лева, а над тази сума до пълния предявен
размер от 384,00 лева искът следва да се отхвърли. За работодателя съществува
задължение да заплаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа,
а неизпълнението на това задължение за процесния период и в претендирания
размер е доказано чрез назначената експертиза по делото.
Обезщетението
за неизползван платен годишен отпуск е дължимо при прекратяване на трудовото
отношение между страните. Вещото лице изчислява неговия размер – 875,65 лева,
поради което съдът приема за доказан така предявения иск за обезщетение по
чл.224, ал.1 от КТ до този размер, а над него предявеният иск до пълния размер
от 1050,00 лева следва да бъде отхвърлен. Няма спор относно неползването на
отпуск, а и това обстоятелство е доказано след извършената проверка от вещото
лице.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер 171,88 лева, а също и
160 лева – за вещо лице, както и разноските на ищеца съобразно размера на
уважените искове - за възнаграждение за адвокат 405,43 лева.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЕООД «ВИКИНГ – НИКОЛОВ» - гр.София, ул.Николай
Хайтов 12, ЕИК *********, да заплати на Д.К.П., ЕГН **********,***, сумата 2919,42 лева, представляващи дължимо трудово възнаграждение за периода от 01.01.2014г. до
21.08.2015г., както и 298,00 лева,
представляващи допълнително възнаграждение за положен нощен труд, и 204,00 лева, представляващи
допълнително възнаграждение за труд по официални празници, считано за посочения
период, както и 875,65 лева,
представляващи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск с правно
основание чл.224, ал.1 от КТ, като ОТХВЪРЛЯ
иска за трудово възнаграждение над посочения размер до пълния предявен от 4627,42
лева, иска за допълнително възнаграждение за труд по официални празници – до
384,18 лева, иска за обезщетение по чл.224 от КТ над посочения размер до пълния
предявен размер от 1050,00 лева, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА ЕООД «ВИКИНГ – НИКОЛОВ» - гр.София, ул.Николай Хайтов 12, ЕИК *********, да заплати на Д.К.П., ЕГН **********,***, разноските
съобразно уважената част на исковете – 405,43 лева за ангажиране на адвокат.
ОСЪЖДА ЕООД «ВИКИНГ – НИКОЛОВ» - гр.София да
заплати в полза на Държавата по бюджетната сметка на съдебната власт държавна
такса в размер от 171,88 лева, а също и 160 лева – за вещо лице.
Решението
може да бъде обжалвано пред Хасковски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщението за обявяване на решението.
Съдия:
/п/ не се чете
Вярно с
оригинала!
Секретар:
Е.С.