О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 1964
19.09.2019 година гр.Бургас
Бургаският административен съд,
XXII-ри административен състав,
на деветнадесети септември
две хиляди и деветнадесета година,
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА
като разгледа докладваното от съдията Колева
административно дело № 1308 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по жалба на В.И.Д.,
ЕГН **********, съдебен адрес: ***, Търговски център „Сити пойнт“, ет. 1, офис
35 против Заповед № ЗД/Д-А-138 от 27.05.2019 г. на Директор на Дирекция
„Социално подпомагане“ – Бургас, с която на основание чл.29, т.6 от ЗЗДт е
прекратено настаняването на малолетната З. Б. К. в семейството на роднини –
жалбоподателката Д., която е баба по майчина линия и е върнато в биологичното
семейство на бащата Б.Д.К..
В жалбата се излагат твърдения и аргументи,
според които заповедта е незаконосъобразна поради неспазване на установената
форма, допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, в противоречие с материалноправни норми и с целта на закона.
Ответникът счита, че жалбоподателят няма
правен интерес от оспорването, а по същество жалбата следва да бъде отхвърлена
като неоснователна и недоказана. Ангажира доказателства.
Заинтересованото лице, чрез процесуалния си
представител, изразява становище за отхвърляне на жалбата, счита че не са
налице основания за оспорването й в ЗЗД, както и че заповедта е
законосъобразна. Ангажира доказателства.
С оглед представените доказателства съдът от
фактическа страна установи следното:
Със заповед № Д-А-154/20.07.2018г. (л.43), на
основание чл.26, ал.1, вр. с чл.27, ал.1 и чл.25, ал.1, т.3 и т.4 от ЗЗД,
директорът на дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас настанил временно
малолетната З. Б. К. в семейството на роднини (баба по майчина линия) за срок –
до произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗДт.
След постановяване на заповедта за временно
настаняване органът сезирал Районен съд – Бургас с искане съдът да постанови
решение, с което малолетната З. Б. К., родена на ***г., ЕГН ********** да бъде
настанена в семейството на нейната баба по майчина линия – В.И.Д.. В искането
директорът посочил, че майката на детето – К. Д. е починала през март месец
2018г., а бащата на детето е с постановени мерки по съдебно решение по ЗЗДН,
сред които включително и забрана на бащата, поради осъществено насилие спрямо
малолетната, да я приближава за срок от шест месеца, считано от 16.07.2018г.
Директорът посочил още, че като дете само с един родител – баща, който пък е с
ограничени мерки спрямо детето, същото се явява дете в риск и спрямо него
следвало да бъдат приложени мерки за закрила включително настаняване временно в
семейството на своята баба.
По искането е
постановено решение № 2678/21.12.2018г. по гр.д. № 6102/2018г. на Районен съд –
Бургас (л.36), с което съдът настанил малолетното дете в семейството на нейната
баба по майчина линия – В.И.Д. и определил режим на лични отношения между
детето и неговия баща.
Бащата Б.К.
обжалвал решението на районния съд пред Окръжен съд – Бургас. По жалбата било
образувано гр.д. № 256/2019г. по описа на съда. Видно от протокол от публично
съдебно заседание от 08.04.2019г. (л.18) съдът докладвал постъпили по делото
социални доклади от дирекция „Социално подпомагане“ – Габрово (л.24) и от
дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас (л.22). С оглед изводите в докладите,
процесуалният представител на дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас заявил,
че към датата на заседанието са отпаднали основанията за настаняване на детето
в семейство на близки, тъй като бил налице родителски капацитет у бащата на
детето и в семейството му липсвал риск за отглеждане на малолетната З. Колева.
С тези аргументи, в рамките на съдебното заседание, оттеглил молбата за
настаняване. Съдът уважил молбата за оттегляне на искането за настаняване, като
изложил мотиви, че по отношение на бащата била в сила мярка за защита по реда
на ЗЗДН, която в хода на съдебното производство пред първата инстанция е
отпаднала поради изтичане на срока. Именно наличието на такава мярка
препятствала бащата да полага грижи за детето си, но с отпадане на това
ограничение били възстановени правата и задълженията на родителя да упражнява
родителска власт над детето. С тези мотиви окръжният съд обезсилил решение №
2678/21.12.2018г. по гр.д. № 6102/2018г. на Районен съд – Бургас и прекратил
производството по молба на дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас за
настаняване на детето З. Колева в семейството нейната баба по майчина линия.
Бабата В.И.Д.
обжалвала определението на Окръжен съд – Бургас пред Апелативен съд – Бургас. С
определение № 158/20.05.2019г. по гр.д. № 166/2019г. (л.60) апелативният съд
оставил частната жалба без разглеждане и прекратил производството по делото. В
мотивите е посочено, че бабата, при която детето е настанено не е активно
процесуално легитимирана да обжалва съдебното решение. Такива са молителят,
инициирал съдебното производство или прокуратурата и родителите на детето.
Според съда роднините, при които детето е настанено следвало да бъдат изслушани
с цел установяване доколко настаняването отговаря на интересите на детето, но
същите не са страни в производството и нямат право да обжалват акта на съда.
Въз основа на постановените
съдебни актове, на основание чл.29, ал.6 от ЗЗД (с отпадане на основанията по чл.25, ал.1), директорът на Дирекция „Социално
подпомагане“ постановил процесната заповед, с която разпоредил прекратяване
настаняването на детето в семейството на роднини (баба на детето по майчина
линия) и връщане в биологичното семейство на бащата.
Съдът като съобрази доказателствата по делото намира,
че жалбата е процесуално подадена
в срока по чл.149,ал.1 от
АПК, но
от страна, която няма правен интерес от оспорването.
Заповедта е издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“-
Бургас, на
основание чл.29, т.6/погрешно посочено като ал.6/ от ЗЗД и с нея е прекратено
временното настаняване, което е временно, тъй като неговият срок е обусловен от
внасяне на искане от дирекция „Социално подпомагане“ до съда и произнасянето на
съда. При произнасянето от съда временното настаняване се прекратява.
Действително в хода на настоящото
производство съдът се е произнесъл за наличие на правен интерес на
жалбоподателката, но за правния интерес съдът следи през цялата висящност на
делото, поради което счита че не е налице пречка за настоящото произнасяне.
Жалбоподателка сочи, че има
правен интерес от оспорването, тъй като детето е било настанено при нея и
настоящата заповед прекратява временното настаняване. Правен интерес възниква,
когато бъде засегнато право или законен интерес на жалбоподателя и той е
връзката между оспорващия и правните последици на административния акт. В
случая правните последици са прекратяване на временното настаняване, поради
настъпилото условие-постановяване на съдебно решение, което не е настаняване на
детето при жалбоподателката, и предаване
на детето на неговия родител. Неблагоприятното
засягане е всяка правна последица от акта състояща се в ограничаване или прекратяване
на субективни права. Същественото тук е,
да се определи какво е субективното право на жалбоподателката. В гл.9 от СК са
регламентирани правата и задълженията на родителите, като родителя има право и
задължение да отглежда децата си, а чл.128 от СК е посочено, че „Дядото и бабата могат да поискат от районния
съд по настоящия адрес на детето да определи мерки за лични отношения с него,
ако това е в интерес на детето. Това право има и детето.“ Т.е. бабата няма
право и задължение да отглежда детето, освен ако не са настъпили други
предпоставки, за да бъде настанено при нея, но това би могло да стане само по
съдебен ред.
Наличието на пряк и непосредствен правен интерес се
обуславя от последиците, които биха
настъпили, ако бъде отменен оспорения акт, т.е. ако настоящото производство приключи с
положителен резултат за жалбоподателката. Разсъждавайки в тази посока изводът е,
че отмяната на заповедта няма да постигне връщане на положението преди
прекратяване на временното настаняване и отмяната няма да доведе до връщане на
детето при нея, т.е не е налице правен интерес, тъй като последният
представлява възможността с оспорването да се премахнат породените от
административния акт неблагоприятни за нея правни последици, което в настоящия
случай не е налице.
Освен изложеното
съдът намира, че заповед № ЗД/Д-А-138 от 27.05.2019 г. на директор на Дирекция
„Социално подпомагане“ – Бургас не представлява индивидуален административен
акт по смисъла на чл.21 от АПК.
Макар тази заповед да съдържа разпоредителна част (диспозитив), с която
административният орган указва прекратяване настаняването и връща детето в
биологичното семейство на неговия баща, същата не съдържа властническо
волеизявление, с което се създават права и задължения за граждани и
организации, тъй като това произтича от съдебното решение. В правомощие на
администрацията е единствено да изпълни по административен ред постановения
съдебен акт. В този смисъл може да се приеме, че процесната заповед е акт,
издаден въз основа на чл.30, ал.4 от ЗЗД, с който единствено е поставено
началото по административното изпълнение на съдебния акт, но от нея не
произтича самото прекратяване на настаняването. Нормативно предвиденият съдебен
контрол за законосъобразност е допустим и възможен по отношение на индивидуален
административен акт, но не и спрямо акт, непритежаващ реквизитите на такъв по
смисъла на чл.21 от АПК.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че жалбата е
процесуално недопустима, тъй като Заповед
№ ЗД/Д-А-138 от 27.05.2019 г. на Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ –
Бургас не представлява годен за оспорване
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, както и че
липсва правен интерес от оспорването.
Предвид
изложеното съдът намира, че жалбата следва да се
остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати, поради което
основание чл.159, т.1 и т.4 от АПК, Административен съд гр.Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно определение
от 02.09.2019г., с което е даден ход по същество по адм.д.№1308/2019г. по описа
на Адм.съд-Бургас.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В.И.Д., ЕГН **********,
съдебен адрес: ***, Търговски център „Сити поинт“, ет. 1, офис 35 против
Заповед № ЗД/Д-А-138 от 27.05.2019 г. на Директор на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Бургас.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 1308/19г. по описа на
Административен съд – Бургас.
Определението
може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: