№ 1104
гр. София, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Диана В. Аначкова
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20211000502174 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. ГПК.
С решение № 262443/14.04.2021г., постановено по гр.д.№ 9769/2019г по описа на
СГС, I ГО, е осъдена Прокуратурата на РБългария, да заплати на основание чл.2, ал.1, т.3 от
ЗОДОВ /в редакцията на нормата след изменението изм., бр. 98 от 2012 г. ДВ/ на И. Н. П. с
ЕГН **********, сумата от 18 000 лв. /осемнадесет хиляди лв./, представляваща
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, вследствие на незаконно
повдигнати и поддържани от Прокуратурата на РБ обвинения в извършване
на престъпление по чл.227 б, ал.2, вр.с ал.1 от НК по наказателното производство по пр.пр.
№ 51484/2006 г. по описа на СРП, ДП № 60579/2006 г. по описа на 04 РПУ-СДП, прекратено
с постановление от 11.02.2010 г., за което няма доказателства кога е влязло в сила и за
извършени престъпления по чл.242, ал.1, б.“в“, б.“д“, вр. чл.20, ал.2 НК и по чл.242, ал.1,
б.“в“, б.“д“, вр. с чл.26, ал.1 от НК, вр. с чл.20, ал.2 НК по наказателно производство по пр.
пр.№ 2460/2004 г. по описа на СГП, ДП № 49/2004 г. по описа на НСлС, което е прекратено
с влязло в сила на 19.09.2017г. Постановление на прокурор при СГП от 22.08.2017 г., като е
отхвърлен като неоснователен предявеният иск за разликата над 18 000 лв. до пълния
предявен размер от 50 000 лв.
Решението е обжалвано от Прокуратурата на РБългария, представлявана от прокурор
М.Ю., в частта му, с която е осъдена да заплати на И. Н. П. сумата от 18 000лв. за
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, вследствие на незаконно
1
повдигнати и поддържани от Прокуратурата на РБ обвинения в извършване
на престъпления, с доводи, че е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Възразява,
че не са налице основанията за ангажиране отговорността на прокуратурата, тъй като не е
установено твърдените неимуществени вреди да са в пряка причинно-следствена връзка
единствено с процесното обвинение, тъй като срещу ищеца са водени и други две
производства, завършили с осъдителни присъди-НОХД № 7607/2005г по описа на СРС и
НОХД № 360/2018г по описа на РС-Дупница, което води до невъзможност за
разграничаване на вредите.
Не е отчетено, че е била наложена най-леката мярка за неотклонение „подписка”.
Сочи, че определеният размер на обезщетението е завишен. Не е съобразено, че
продължителността на наказателното производство е била обусловена от усложнената
фактическа обстановка, множество обвиняеми, което е наложило събирането на голям обем
доказателства и извършване на множество процесуални действия. Възразява срещу
кредитирането на показанията на свидетелите в частта им относно психическото състояние
на ищеца, тъй като следва да се установят от вещо лице. Претендира да се отмени
решението в обжалваната му част, при условията на евентуалност да се намали размера на
присъденото обезщетение.
Решението е обжалвано и от И. Н. П., чрез адв.И.Д. от САК, в частта му, с която е
отхвърлена исковата претенция за разликата от 18 000лв. до 50 000лв. Възразява, че не е
отчетено, че е преживял множество психологични травми, загуба на родител, невъзможност
да намери работа и е настъпила десоциализация. Не са присъдени мораторни лихви, като
съдът е приел, че не са претендирани по делото. Поддържа, че неправилно не е присъдено
адвокатско възнаграждение като е прието, че липсват доказателства как е платено, тъй като е
отразено, че сумата е заплатена в брой. Претендира да се отмени решението в обжалваната
му част.
Въззивните жалби са подадени в законоустановения срок, от надлежни страни и
против обжалваем съдебен акт. Въззивната жалба на Прокуратурата на РБългария е
частично основателна, а въззивната жалба от И. Н. П. е неоснователна.
Ищецът по делото-И. Н. П. е посочил в исковата молба, че срещу него са били
образувани наказателни производства- ДП № 60579/2006 г. на СРП и сл.д.№ 49/2004 г. по
описа на НСлС, пр.пр.№ 2460/2004 г. на СГП, които са били прекратени, поради липса на
данни за извършено престъпление от общ характер и липса на доказателства за извършено
престъпление, от които е претърпял неимуществени вреди. В продължение на 13 години е
изпитвал притеснения от извършените му разпити и явяването му в съдебни заседания,
унижения, отчуждаването от роднини и приятели. Имало широко медийно отразяване на
процеса, с журналистически интерпретации и фантазии, отразяване в сутрешния блок на
телевизии. Охладнели отношенията в семейството му. Имал финансови затруднения, тъй
като не можел да започне работа на трудов договор. Изживял силна депресия-постоянен
страх, несигурност, чувство за ненужност, отчуждаване от хората и проблеми със
здравословното му състояние. Претендирал е да се постанови решение, с което да бъде
2
осъден ответника да му заплати сумата от 50 000 лв., представляваща претърпените от него
неимуществени вреди.
Ответникът по делото–Прокуратурата на РБългария е оспорила исковата претенция
като неоснователна и недоказана. Възразил е, че претендираното обезщетение е завишено по
размер. Поддържал е, че следва да се съобрази, че паралелно на теклите и прекратени
производства, са се провеждали други наказателни производства за престъпления,
извършени от страна на ищеца, които са приключили с осъдителни присъди.
С решението си първоинстанционният съд е уважил частично исковата претенция за
сумата от 18 000лв. и е отхвърлил за разликата до 50 000лв. Приел е, че са налице условията
на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, тъй като са прекратени образуваните срещу ищеца наказателни
производства, че е претърпял твърдените неимуществени вреди, продължителността на
производствата, наличието на други наказателни производства през процесния период.
Фактическата обстановка е установена правилно от първоинстанционния съд и
същата е следната:
Не се спори между страните, че предварителното производство е образувано като
дознание № 5439/2003 г. по описа на СДВР срещу трети лица- Н. И. М. и А. И. А. за
престъпления по чл.242, ал.1, т.2, пр.1 НК, което е преобразувано в предварително
следствие, като разследването е възложено на Национална следствена служба.
Образувано е следствено дело № 49/2004 г. по описа на НСлС срещу неизвестен
извършител за това, че от 22.01.2003 г. до 18.07.2003 г., при условията на продължавано
престъпление, е извършил контрабанден внос на стоки през границата на страната-митница
Кулата и митница Калотина-над 176 вноса с товарни автомобили, оформени с митнически
документи за строителни материали, престъпление по чл.242, ал.1, б.“а“, б.“д“, вр. с чл.26,
ал.1 от НК.
С постановления от 07.05.2007 г., 09.07.2007 г. по следствено дело № 49/2004 г. по
описа на НСлС И. Н. П. е бил привлечен в качеството му на обвиняем за множество
извършени тежки умишлени престъпления в периода от 24.01.2003 г. до 15.02.2003 г.,
18.09.2002 г.-25.12.2002 г. по чл.242, ал.1, б.“в“, б.“д“, вр. чл.20, ал.2 НК и по чл.242, ал.1,
б.“в“, б.“д“, вр. с чл.26, ал.1 от НК, вр. с чл.20, ал.2 НК, като му е наложена мярка за
неотклонение „Подписка“. На посочените дати същият е бил разпитан. На 17.08.2007 г.
разследването му е било предявено.
На 25.09.2007 г. СГП е внесла за разглеждане в СГС обвинителен акт срещу 19-те
обвиняеми лица, срещу които и ищеца, въз основа на който е образувано н.о.х.д. №
3063/2007 г. по описа на СГС, НО, 2 състав. Повдигнат е спор за подсъдност между СГС и
СОС, ВКС е постановил, че същото е подсъдно на СГС, като е образувано н.о.х.д.№
1567/2008 г. по описа на СГС, НО, 2 състав, по което на 01.10.2008 г. е проведено открито
съдебно заседание, на което ищецът се е явил лично. С протоколно определение от същата
дата, съдебното производство е прекратено, а делото върнато с цел отстраняване на
нарушение, свързано с грешно посочване на периода на продължаваното престъпление от
3
подсъдимия В. Н..
С постановление от 22.10.2008 г. на прокурор при СГП делото е изпратено на НСлС за
ново разследване, с цел отстраняване на допуснати в досъдебната фаза съществени
процесуални нарушения, указани от СГС-НК, 2-ри състав в протоколно определение от
01.10.2008г. по н.о.х.д.№ 1567/2008 г. На 11.12.2008г . разследването е било предявено на
ищеца.
Въз основа на внесен на 26.01.2009 г. от ответника обвинителен акт, на същата дата е
било образувано н.о.х.д.№ 269/2009 г. по описа на СГС, НО, 2 състав, по което в периода от
16.04.2009 г. до 10.06.2013 г., по което са проведени 30 открити съдебни заседания, на които
ищецът се е явявал лично, а на 12.06.2013 г. е обявена Присъда № 199, с която ищецът е
оправдан по всичките му повдигнати обвинения.
Така постановената присъда е протестирана от ответника, въз основа на което е
образувано в.н.о.х.д. № 358/2014 г. по описа на САС. Пред тази съдебна инстанция са
проведени две открити съдебни заседания, на които ищецът се е явил лично. Въззивното
производство е приключило с решение № 282/17.07.2014 г., с което е потвърдена присъдата
на СГС от 12.06.2013 г., постановена по н.о.х.д. № 269/2009 г., с която подсъдимите между
които и ищеца са признати за невиновни по обвиненията и на основание чл.304 от НПК са
оправдани.
Така постановеното решение от въззивната инстанция е протестирано от ответника и е
образувано к.н.о.х.д.№ 1710/2014 г. по описа на ВКС, НК, 2-ро н.о., по което е проведено
едно съдебно заседание, на което ищецът присъствал лично. С решение № 90/04.03.2015 г.
на ВКС, решение № 282/17.07.2014 г. на САС е отменено и делото върнато на същия съд за
ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Образувано е в.н.о.х.д.№ 199/2015 г. по
описа на САС, НО, ІV състав, по което е проведено едно съдебно заседание, на което
ищецът не е присъствал. С Решение № 210/25.06.2015 г. САС е отменил Присъда № 199 от
12.06.2013 г., постановена по н.о.х.д.№ 269/09 г. по описа на СГС, НО, 2 състав и е върнал
делото за ново разглеждане на Софийска градска прокуратура.
С постановление от 24.09.2015 г. на двама прокурори при СГП са върнати за
отстраняване на допуснати процесуални нарушения и за извършване на допълнителни
действия по разследване, материалите по ДП №49/2004 г. по описа на НСлС, пр.пр. №
2460/2004 г. по описа на СГП. На 09.03.2017 г. ищецът се е явил в НСлС за разпит в
качеството му на обвиняем.
С постановление от 22.08.2017 г. на прокурор при СГП, наказателното производство по
ДП № 49/2009 г. по описа на НСлС, пр.пр.№ 2460/2004 г. по описа на СГП е прекратено
изцяло спрямо обвиняемите, между които и ищеца И. Н. П.. Постановлението е влязло в
сила на 19.09.2017г.
От приобщеното към доказателствата по делото ДП № 60579/2006 г. по описа на 04
РПУ-СДП, пр.пр.№ 51484/2006 г. по описа на СРП се установява, че с постановление от
13.11.2006 г. е започнало полицейско производство-дознание срещу неизвестен извършител
4
за това, че на неустановена дата в гр.София, в качеството си на търговец, изпаднал в
неплатежоспособност и в 15-дневен срок от спиране на плащанията не е заявил това пред
съда, престъпление по чл.227 б, ал.1 от НК.
По това дознание и на 12.01.2007г. ищецът е бил разпитан в качеството си на свидетел,
а на 29.01.2007 г. с постановление е бил привлечен в качеството му на обвиняем за
извършено престъпление по чл.227б, ал.2, вр. с ал.1 от НК и му е взета мярка за
неотклонение „Подписка“. Бил е разпитан и в качеството му на обвиняем, било му е
предявено разследването, приключило на 30.01.2007 г. със заключително постановление с
мнение за предаване на съд.
На 26.03.2007 г. ответникът е внесъл в СРС обвинителен акт срещу ищеца и е
образувано н.о.х.д. № 4332/2007 г. по описа на СРС, НО, 102 състав, по което дело са
проведени две съдебни заседания, на които ищецът се е явил лично. С протоколно
определение от 24.01.2008 г. съдебното производство е било прекратено и делото изпратено
на СРП за отстраняване на допуснати нарушения в обвинителния акт. С постановление от
30.06.2008 г. дознанието е върнато на 04 РПУ-СДП за допълнително разследване, с оглед
указанията на СРС. След връщане на разследването, на 24.11.2008 г. ищецът повторно е бил
привлечен в качеството му на обвиняем за престъпление по чл.227б, ал.2, вр. с ал.1 от НК и
разпитан в това му качество. На 24.11.2008 г. му е било предявено разследването и е
изготвено заключително постановление с мнение за предаване на съд на обвиняемия.
На 03.02.2009 г. ответникът е внесъл обвинителен акт в СРС, където е образувано
н.о.х.д. № 1265/2009 г. по описа на СРС, 102 състав. По делото на 09.06.2009 г. е проведено
едно съдебно заседание, на което ищецът се е явил лично, като с протоколно определение от
същата дата, съдът е прекратил повторно съдебното производство и върнал делото на СРП
за изпълнение указанията на съда както в четеното от съда в съдебно заседание
определение, така и на определение от 24.01.2008 г., постановено по н.о.х.д. № 4332/2007 г.
по описа на СРС, НО, 102 състав. След постановление за връщане от 31.07.2009 г. СРП, на
11.12.2009 г. за трети път ищецът е бил привлечен в качеството му на обвиняем и разпитан,
както и му е било предявено разследването. На 15.12.2009 г. е изготвено заключително
постановление отново с мнение за предаване на съд на обвиняемия.
С постановление от 11.02.2010 г. на прокурор при СРП, наказателното производство
спрямо ищеца е било прекратено.
Видно от справка от ЕИСПП и от актуално свидетелство за съдимост на ищеца, се
установява, че в периода от 29.01.2007 г.-19.09.2017 г., когато са били висящи двете
процесни наказателни производства по пр.пр. № 2460/2004 г. по описа на СГП и по пр.пр.№
51484/2006 г. по описа на СРП, спрямо него се е водело и трето наказателно производство
по н.о.х.д. № 7607/2005 г. по описа на СРС, приключило с влязла в сила на 12.12.2007 г.
присъда, с която ищецът е освободен от наказателна отговорност. След приключване на
процесните наказателни производства и с одобрено от съда с протоколно определение от
26.03.2018 г. по н.о.х.д. № 360/2018 г. по описа на РС-Дупница ищецът е осъден за
извършено престъпление по чл.234в, ал.1 от НК.
5
По делото са ангажирани гласни доказателства като свидетелят В. Б. С. е дал
показания, че познава ищеца от 1960г., като през 2004г последният започнал да страни от
него, като му обяснил, че имал проблеми с ТИР-а, който карал и бил негов. Майката на И.П.
също се притеснила и починала през 2014г., като ищецът се грижел за нея. Искал пари на
свидетеля. Децата му започнали да странят от него, тъй като се притеснявали от това какво
говорят съседите. Станал затворен, започнал да страни от всички и се притеснявал много.
Имал забрана да напуска страната и да работи като превозвач. Не можел да си намери
работа.
Свидетелят В. К. Е. е дал показания, че познава И.П. от 1960г и са съседи. След като
се пенсионирал И. си купил камион и започнал да работи с него. Бил много общителен,
споделял за пътуванията си. Ищецът изведнъж спрял да общува със свидетеля и семейството
му, отбягвал ги, не говорел, изглеждал потиснат и затворен, не изглеждал добре психически.
Започнал да иска пари на заем. Имал забрана да излиза в чужбина и да работи като
превозвач.
С оглед на установената фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна
страна следното:
Основният спорен въпрос по делото е относно дали са налице условията за
ангажиране на отговорността на ответника, за определения размер на обезщетението за
неимуществени вреди по предявения иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ,
съгласно който държавата отговаря за вреди, ако лицето бъде оправдано или наказателното
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или, че
извършеното деяние не е престъпление. При преценката на този размер следва да се
съобрази чл.52 ЗЗД, както и Постановление №4/1968 относно справедливостта.
Ищецът е бил обвинен в извършването на тежки умишлени престъпления, като
производството по пр.пр. № 51484/2006г по описа на СРП, ДП З 60579/2006г. по описа на 4
РПУ –СДП, е било прекратено с постановление от 11.02.2010г, за което няма доказателства
кога е влязло в сила, а наказателно производство по пр.пр. № 2460/2004г по описа на СГХ,
ДП 49/2004г по описа на НСлС е прекратено с влязло в сила на 19.09.2017г постановление
от 22.08.2017г. на прокурор при СГП.
Следва да се отчете продължителността на наказателните производства, първото
продължило 3 години и 13 дни, по което ищецът е бил привличан като обвиняем три пъти,
внасян два пъти обвинителен акт в съда, съдебните производства са били прекратявани
поради допуснати от ответника съществени процесуални нарушения, а ищецът се е явявал
два пъти в съдебни заседания. По другото наказателно производство ищецът е бил
привлечен като обвиняем на 7.05.2007г и е приключило на 19.09.2017г, като е продължило
10 години, 4 месеца и 12 дни. Бил е привличан като обвиняем два пъти в рамките на
досъдебното производство и внасян обвинителен акт в съда, като се е явявал над тридесет
пъти в съдебни заседания. Мярката, която е била налагана на ищеца, е била „Подписка”.
Продължителността на производството се обуславя и от фактическата и правна
6
сложност на делото-брой обвиняеми и обвинения.
Установява се, че ищецът е търпял вреди-стрес, притеснения, социално отчуждение,
прекратяване на отношения с познати, невъзможност да започне работа, влошаване на
отношенията с децата му.
Не са представени доказателства за влошеното здравословно състояние на ищеца,
като свидетелските показания в тази насока, че е бил с влошено психическо състояние
следва да се тълкуват, че касаят емоционалните страдания, а не са свързани с медицинско
удостоверяване на същите.
Обстоятелството, че през процесния период ищецът е имал и други две наказателни
производства, по едното от които е бил освободен от наказателна отговорност, а по другото
е бил осъден с влязла в сила осъдителна присъда, не обосновава извод, че от процесното
незаконно наказателно преследване за него не са произтекли вреди. /Така решение № 3 от
29.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2477/2013 г., IV г. о., ГК./ В решение № 150 от 20.12.2018
г. на ВКС по гр. д. № 871/2018 г., III г. о., ГК се приема, че миналите осъждания, в т. ч.
висящите други наказателни производства са факти, които съдът съобразява при преценката
си за степента на засягане на името, честта и достойнството на лицето.
Въз основа на изложеното, въззивният съд счита, че следва да се определи
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000лв. за репариране на същите.
Следва да се отмени постановеното решение от първоинстанционния съд в частта му,
с която е уважена исковата претенция за разликата от 15 000лв. до 18 000лв., като се
постанови, че се отхвърля същата.
По отношение на възражението, че съдът не се е произнесъл за дължимата лихва за
забава, като е приел, че не е била заявена такава претенция, не е било направено искане за
допълване на решението от първоинстанционния съд, за да е налице предмет за произнасяне
от въззивната инстанция.
Пред въззивната инстанция няма направени искания за присъждане на разноски, по
които съдът да се произнесе.
Възражението, че е заплатена претендираната сума за адвокатско възнаграждение
пред първата съдебна инстанция от И. Н. П. на процесуалния му представител адв.И.Д., е
неоснователно, тъй като в представения договор за правна помощ и съдействие на л.63 не е
отразено плащане на сумата, а само уговорения размер.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 262443/14.04.2021г., постановено по гр.д.№ 9769/2019г по
описа на СГС, I ГО, е осъдена Прокуратурата на РБългария, да заплати на основание чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ /в редакцията на нормата след изменението изм., бр. 98 от 2012 г. ДВ/ на
И. Н. П. с ЕГН **********, за разликата от 15 000лв. до 18 000 лв., представляваща
7
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, вследствие на незаконно
повдигнати и поддържани от Прокуратурата на РБ обвинения в извършване
на престъпление по чл.227 б, ал.2, вр.с ал.1 от НК по наказателното производство по пр.пр.
№ 51484/2006 г. по описа на СРП, ДП № 60579/2006 г. по описа на 04 РПУ-СДП, прекратено
с постановление от 11.02.2010 г., за което няма доказателства кога е влязло в сила и за
извършени престъпления по чл.242, ал.1, б.“в“, б.“д“, вр. чл.20, ал.2 НК и по чл.242, ал.1,
б.“в“, б.“д“, вр. с чл.26, ал.1 от НК, вр. с чл.20, ал.2 НК по наказателно производство по пр.
пр.№ 2460/2004 г. по описа на СГП, ДП № 49/2004 г. по описа на НСлС, което е прекратено
с влязло в сила на 19.09.2017 г. Постановление на прокурор при СГП от 22.08.2017 г.,
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на И. Н. П. с ЕГН ********** срещу Прокуратурата
на РБългария за разликата от 15 000лв. до 18 000лв., представляваща обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди, вследствие на незаконно повдигнати и
поддържани от Прокуратурата на РБ обвинения в извършване на престъпление по чл.227 б,
ал.2, вр.с ал.1 от НК по наказателното производство по пр.пр. № 51484/2006 г. по описа на
СРП, ДП № 60579/2006 г. по описа на 04 РПУ-СДП, прекратено с постановление от
11.02.2010 г., за което няма доказателства кога е влязло в сила и за извършени престъпления
по чл.242, ал.1, б.“в“, б.“д“, вр. чл.20, ал.2 НК и по чл.242, ал.1, б.“в“, б.“д“, вр. с чл.26, ал.1
от НК, вр. с чл.20, ал.2 НК по наказателно производство по пр. пр.№ 2460/2004 г. по описа
на СГП, ДП № 49/2004 г. по описа на НСлС, което е прекратено с влязло в сила на
19.09.2017 г. Постановление на прокурор при СГП от 22.08.2017 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта му, с която е уважена исковата претенция за
сумата от 15 000лв. и в частта му, с която е отхвърлена исковата претенция за разликата от
18 000лв. до 50 000лв.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8