№ 70
гр. Плевен, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря ИГЛИКА Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20234430201743 по описа за 2023 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН
С Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за
пътищата № ***, издаден от АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ при МРРБ, на
основание чл.187а ал.2 т.3 вр. чл. 179 ал.3б от Закона за движението по пътищата, на „***“
ЕАД-ВАРНА ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и
петстотин/ лева, за извършено нарушение по смисъла на чл.102 ал.2 ЗДвП.
Срещу издадения Електронен фиш (ЕФ), санкционираното юридическо лице е
подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Счита, че ЕФ е незаконосъобразен и
неправилен, поради което – моли да бъде отменен.
В съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване, жалбоподателят,
редовно призован, се представлява от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и
наред с другото, се позовава на Решение на Съда (шести състав) от 21 ноември 2024 година
по дело C-61/23 (***" ЕООД срещу Агенция „Пътна инфраструктура"), като пледира за
отмяна на обжалвания Електронен фиш, както и за присъждане на направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева, за което представя
доказателства /л.175 от делото/.
За ответната страна – АПИ при МРРБ – представител не се явява. Представени
са подробни писмени бележки в подкрепа на това, че е издаден законосъобразен и правилен
ЕФ, като се пледира същият да бъде потвърден, както и отправя искане за определяне на
юрисконсултско възнаграждение; при условията на алтернативност, в случай на уважаване
на жалбата, отправя възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, като пледира
същият да бъде съобразен с минималния размер по Закон.
Съдът счита, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в срока по
чл.189ж ал.5 ЗДвП. По нейната основателност, след щателно обсъждане на събраните по
делото доказателствени материали - поотделно и в тяхната съвкупност - Съдът намира
1
следното:
Издаден е Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл.10 ал.1 от Закона за пътищата– за това, че на 04.05.2021 г., в 06:48 часа е
установено нарушение № ***, с ППС ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ ***, с рег. №
***, с технически допустима максимална маса 9500, брой оси 2, екологична
категория ЕВРО 3, без ремарке, в община Долни Дъбник, за движение по път
I-3км 100+471, с посока Нарастващ километър, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена
дължимата пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата, тъй като за
посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация
за преминаването; нарушението е установено с устройство №***,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси
по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-3км 100+471. На
тази основа е прието, че е налице нарушение по чл.102 ал.2 от Закона за
движението по пътищата, а на собственика на посоченото ППС – „***“ ЕИК:
*** е наложена имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и
петстотин/ лева; указан е реда и срока за заплащане на глобата, реда и срока за
обжалване на ЕФ, както и възможността за заплащане на компенсаторна такса
по чл.10 ал.2 ЗП. Посоченото лице не се е ползвало от възможностите за
анулиране на ЕФ, съобразно чл.189ж ал.2 и 3 ЗДвП.
Съдът счита, че обжалваният ЕФ е издаден от надлежна
институция - АПИ при МРРБ и съдържа реквизитите, изискуеми съобразно
чл.189ж ал.1 ЗДвП. Следва да бъде отбелязано, че административното
наказване чрез издаване на ЕФ съдържа особени правила, които са специални
по отношение на общите такива, регламентирани в ЗАНН. Съобразно §6 т.63
от ДР на ЗДвП, Електронният фиш е електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства. Според мотивите към
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 ОТ 26.02.2014 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 1/2013
Г., ОСК НА ВАС, Електронният фиш е своеобразен властнически акт с
установителни и санкционни функции, а от гледна точка на правното му
действие, уредено в чл. 189, ал. 11 ЗДвП, ЕФ притежава специфики,
характерни както за АУАН, така и за НП; изискванията за форма, съдържание,
реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани в ЗАНН, са
неприложими по отношение на електронния фиш. Съдът намира, че макар в
цитираното Тълкувателно решение да са засегнати въпроси, свързани с
издаваните по реда на чл.189 ал.4 – 11 ЗДвП Електронни фишове, развитите от
страна на висшата съдебна инстанция съображения, следва да намерят
приложение и по отношение на Електронните фишове, издавани на основание
чл.189ж ал.1 ЗДвП – както предвид същественото сходство в
регламентираните обществени отношения, така и предвид същественото
сходство в правната им уредба, съгласно ЗДвП.
2
Съдът обаче намира, че при издаването на ЕФ е допуснат
неотстраним порок, който обуславя незаконосъобразността на обжалвания
властнически акт. Пред Съда на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ е образувано дело C-
61/23 с предмет - преюдициално запитване, отправено на основание чл.267
ДФЕС, от страна на АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ХАСКОВО. Последният
спрял производството по к.а.нд. №997/2022г., образувано срещу Решение на
РС-СВИЛЕНГРАД, с което бил потвърден Електронен фиш, издаден от страна
на АПИ, с който на „***" ЕООД била наложена имуществена санкция в размер
на 2500 лв., на основание член 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл.179, ал. 3б ЗДвП. Пред
висшата съдебна институция на ЕС бил поставен въпроса „Дали нормата на
чл. 9а от Директива [1999/62] трябва да се тълкува в смисъл, че
предвиденото в този член изискване за съразмерност на установените
наказания за нарушения на националните разпоредби, приети по тази
директива, не допуска[...] национална правна уредба като разглежданата в
главното производство, която предвижда налагане на глоба или
имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата
относно задължението за предварително установяване и заплащане на
размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо
от характера и тежестта им, при положение че е предвидена възможност
за освобождаване от административнонаказателна отговорност при
заплащане на т.нар. „компенсаторна такса"“.
Във връзка с така образуваното пред СЕС производство по
преюдициално запитване – и обвързаността на отговора по така поставения
въпрос от страна на АС-ХАСКОВО, с всички производства, имащи за предмет
наложени глоби/имуществени санкции във фиксиран размер, за нарушения на
правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане
на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура - със съответно
Определение, по аргумент от чл.290 ал.1 вр. с чл.25 ал.1 т.4 НПК,
производството по настоящото дело, беше спряно.
Предвид обстоятелството, че е налице Решение на Съда (шести
състав) от 21 ноември 2024 година по дело C-61/23 (***" ЕООД срещу
Агенция „Пътна инфраструктура"), производството по настоящото дело, беше
възобновено. Съобразно същото Решение, „Член 9а от Директива 1999/62/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно
заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на
определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се
тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска
система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена
санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно
задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на
пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им,
включително когато тази система предвижда възможността за
освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез
3
заплащане на „компенсаторна такса " с фиксиран размер.“. Видно е, че
според Съда на ЕС, от гледна точка на изискванията, предвидени в чл.9а от
Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999
година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за
използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС
на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., не е
допустима национална правна уредба, регламентиращи система от наказания
/глоба или имуществена санкция/ във фиксиран размер – без оглед характера и
тежестта на извършеното административно нарушение и независимо дали е
предвидено освобождаване от административнонаказателна отговорност, чрез
заплащане на т.нар. „компенсаторна такса“.
Налага се да бъде отбелязано, че независимо как бива възприемана
тълкувателната дейност на СЕС /в т.ч. – от гледна точка на нейния по
същество, нормотворчески характер/, същата няма как да не бъде взета
предвид, тъй като е безспорно, че тя представлява основен източник на
правото на ЕС. Наред с това, принципът на примат на съюзното право, над
това на държавите членки е една от същностните характеристики на съюзното
право /CJCE, 14 dec. 1991, Avis 1/91 Espace economique Rec. I-6079/. Също
така, следва да бъде подчертано, че „Националният съд, натоварен с
прилагането на нормите на общностното право в рамките на своята
компетентност, е длъжен да гарантира пълното действие на тези норми,
като при необходимост по собствена инициатива оставя неприложена всяка
разпоредба на националното законодателство, дори последваща, която им
противоречи, без да е необходимо да изисква или да изчаква отмяната на
такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред.“
/Решение на Съда от 9 март 1978 г. # Administration des finances de l'État срещу
Société anonyme Simmenthal. # Искане за преюдициално заключение: Pretura di
Susa - Италия. # Дело 106/77./.
Съобразно изложеното дотук и при отчитане предмета на
настоящото дело, налага се единствено възможният извод, че разпоредбите на
чл.187а ал.2 т.3 вр. чл. 179 ал.3б от Закона за движението по пътищата,
съобразно които „***“ ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер на
2500 /две хиляди и петстотин/ лева, за извършено нарушение по смисъла на
чл.102 ал.2 ЗДвП, няма как да намерят приложение, от една страна, предвид
противоречието им с Правото на ЕС /в частност – чл.9а от Директива
1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета/, а от друга – предвид
принципа на примат на Правото на ЕС над националното право на държавите
членки. Следователно, обжалваната имуществена санкция, се явява лишена от
своето правно основание, т.е. наложено е без правно основание, а оттук – и
процесният Електронен фиш, като незаконосъобразен, подлежи на отмяна.
Ето защо, обсъждането на другите съображения на жалбоподателя, както и
разглеждането на процесния казус по същество, се явяват напълно
безпредметни: обжалваният ЕФ подлежи на безусловна отмяна, като издаден
без правно основание, в противоречие с Правото на ЕС.
4
При този изход на административнонаказателното производство и
съобразно отправено искане от страна на жалбоподателя и неговия защитник,
направените разноски за производството пред настоящата инстанция, следва
да бъдат възложени върху АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ при
МРРБ. Съдът намира, че размерът на претендираното адвокатско
възнаграждение – 700 лева, не се явява прекомерен. Касае се за дело с правна
сложност, съдебното производство по което е продължило през един
значителен период от време, а упълномощеният защитник редовно се е явявал
на множеството проведени съдебни заседания. Поради това, следва на
основание чл. 63д ал.1 ЗАНН вр.чл.143 ал.1 АПК, АГЕНЦИЯ „ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА“ при МРРБ да бъде осъдена да заплати на „***“ ЕИК:
*** паричната сума в размер на 700 /седемстотин/ лева, представляваща
направени разноски за адвокатски хонорар по АНД №1743/2023г. по описа на
РС-ПЛЕВЕН.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.3 т.2 вр.ал.2 т.1 вр.ал.1
ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН Електронен фиш за
налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна
система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата №
***, издаден от АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ при МРРБ, с който
на основание чл.187а ал.2 т.3 вр. чл. 179 ал.3б от Закона за движението по
пътищата, на „***“ ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер на
2500 /две хиляди и петстотин/ лева, за извършено нарушение по смисъла на
чл.102 ал.2 ЗДвП.
На основание чл. 63д ал.1 ЗАНН вр.чл.143 ал.1 АПК ОСЪЖДА
АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ при МРРБ да заплати на „***“
ЕАД-ВАРНА ЕИК: *** паричната сума в размер на 700 /седемстотин/ лева,
представляваща направени разноски за адвокатски хонорар по АНД
№1743/2023г. по описа на РС-ПЛЕВЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5