Р Е Ш Е Н И Е

№ 98

гр. Севлиево, 26.09.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Севлиевският районен съд, в публично заседание

на осемнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

Председател: Павел Неделчев

              

при секретаря СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА,

в присъствието на прокурора…………………,

като разгледа докладваното от съдията Неделчев АНД № 279 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по гл. ІІІ, раздел V от ЗАНН – Обжалване на наказателни постановления. Образувано е по жалба от Х.Н.Х. *** против наказателно постановление (НП) № 100.68/04.07.2018 г., издадено от Кмета на Община Севлиево, с което за нарушение по чл. 50, т.2 от Закона за защита на животните (ЗЗЖ) и на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 от същия закон ѝ е наложено наказание глоба в размер на 100 лв.

Жалбоподателката счита, че НП е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че на посочената в НП дата – 30.04.2018 г., не е била на посоченото място в гр. Севлиево, ул. „Христо Драганов“, до „Старата баня“. Пояснява, че 10 дни по-късно била повикана от Общински инспекторат, където ѝ бил представен за подпис вече съставен акт за административно нарушение. Счита, че липсват каквито и да е доказателства, че куче с ушна марка № 1553 е било с агресивно поведение и е ухапало посоченото в НП лице. До този извод достига, като отчита факта, че за същото нарушение към отговорност е привлечено и лицето И.Х. П..

В съдебно заседание жалбоподателката Х. поддържа жалбата си. Счита, че не е виновна. Заявява, че подписала декларация, за да вземе едно куче от приюта, тъй като имало предложение за осиновяване в Германия. Счита, че тя не се е грижила за кучето, а само се е подписала, за да го освободят от приюта. След това обаче не се реализирал транспорта до Германия, след което оставила кучето в градинката до Старата баня в Севлиево. 

ИСКАНЕТО в жалбата, което се поддържа от жалбоподателката в съдебно заседание, е съдът да отмени наказателното постановление.

Административно - наказващият орган, чрез процесуалния си представител, изразява становище за обоснованост и законосъобразност на издаденото наказателно постановление, поради което счита, че същото следва да се потвърди.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на които съдът установи следното:

На 02.05.2018 г. свидетелят Д.И.Д. депозирал в Община Севлиево жалба, в която излага твърдението, че на 30.04.2018 г., около 10.30 часа, преминавайки с велосипед по ул. „Христо Драганов“ в гр. Севлиево, бил нападнат и нахапан от глутница кучета, обитаващи района на „Старата баня“. Към жалбата си приложил документ за освидетелстване от хирург.

Във връзка с поведението на „пет големи кучета“, скитащи се в района на „Старата баня“, в Община Севлиево била депозирана жалба и от гражданина П.М.М..

На 04.05.2018 г. свидетелите М.Н.И. и Л.Х.Л., които към посочената дата заемали длъжности на инспектори в звено „Общински инспекторат“ при Община Севлиево, извършили проверка на място в гр. Севлиево, ул. „Христо Драганов“, в парка до „Старата баня“. Резултатите от проверката материализирали в Констативен протокол (КП) от 04.05.2018 г. и приложения към него снимков материал. Според съдържанието на КП, инспекторите установили на място 3 броя кучета, както следва:

-              1 брой куче, черно на цвят, легнало на тротоара на ул. „Стефан Караджа“ до № 1, със зелена ушна марка на лявото ухо с № 1552;

-              1 брой куче, черно на цвят, легнало в зелена площ на парк „Старата баня“, без зелена ушна марка;

-              1 брой куче, черно на цвят, легнало в зелена площ на парк „Старата баня“, със зелена ушна марка на лявото ухо с № 1553.

В КП е посочено, че с Декларация за осиновяване на домашен любимец № 59, издадена от Общински приют за кучета – Севлиево, куче с черен цвят със зелена ушна марка № 1553 е осиновено на 17.02.2018 г. от Х.Х. ***.

По делото е представен заверен препис от Декларация за осиновяване на домашен любимец по чл. 47, ал. 2 от ЗЗЖ № 59/17.02.2018 г., изготвена в Общински приют за кучета – Севлиево. Съгласно съдържанието на декларацията, Х.Х. ***, взема за отглеждане като компаньони два броя кучета, черни на цвят, с поставени зелени ушни марки № 1553 и № 1654. Декларацията е подписана от жалбоподателя Х.. По този начин същата се е задължила да регистрира кучето по чл. 174 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД); съгласила се е данните от тази декларация да се предоставят на органите на местната власт, съгласно чл. 59, ал. 3, т. 2 от ЗЗЖ; съгласила се е представител на приюта да проверява дали за животното се полагат нужните грижи; поела е ангажимент при промяна на адреса или ако животното бъде дадено за отглеждане на други хора или бъде продадено, в рамките на 7 работни дни да уведоми собственика на приюта; известена е, че при неспазване на декларираното носи отговорност по чл. 68, ал. 1 от ЗЗЖ.

Административно-наказателното производство започнало със съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) от 10.05.2018 г., в който св. М.И., в качеството си на актосъставител, при участието на свидетелите Х.И.Б. и Л.Х.Л., отразила, че на 30.04.2018 г., около 10.30 часа, в гр. Севлиево, ул. „Христо Драганов” до „Старата баня“, Х.Х. не е изпълнила задължението си за вземане на мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора, като е допуснала отглежданото от нея куче-компаньон, черно на цвят, пол-женски, със зелена ушна марка № 1553, осиновено с декларация № 59 от 17.02.2018 г., да ухапе по дясната подбедрица лицето Д.И.Д.от гр. Севлиево. Актосъставителят е приел, че е извършено нарушение по чл. 50, т. 2 от ЗЗЖ. АУАН е предявен на жалбоподателката и е подписан от нея. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН същата е депозирала възражения, в което твърди, че кучето било маркирано, но не и кастрирано, и живеело в района на „Старата баня“ със знанието на бившия управител на приюта д-р С.. Заявила е, че по независещи от нея причини, кучето не било осиновено в чужбина, а тя не можела да го следи по 24 часа какво прави, тъй като не е в дома ѝ.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление № 100.68/04.07.2018 г. на Кмета на Община Севлиево. В обстоятелствената част на НП са преповторени фактическите обстоятелства, описани в АУАН. АНО е счел, че с поведението си Х.Н.Х. е нарушила задълженията си по чл. 50, т. 2 от ЗЗЖ, за което и на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 от ЗЗЖ ѝ е наложил административно наказание глоба в размер на 100 лв.

Гореизложената фактическа се извлича от съдържанието на АУАН и НП, възражението против АУАН, както и заверените препис от депозираните в Община Севлиево жалба от Д.И.Д.и приложения към жалбата медицински документ и жалба от П.М.М.; Констативен протокол от 04.05.2018 г., ведно със снимков материал; заверен препис от Декларация за осиновяване на домашен любимец по чл. 47, ал. 2 от ЗЗЖ № 59/17.02.2018 г., изготвена в Общински приют за кучета – Севлиево,  както и от показанията на свидетелите М.И., Х.Б., Л.Л. и Д.Д..

При така установеното от фактическа страна съдът достига до следните правни изводи:

Препис от НП е връчен на жалбоподателя Х. на 09.07.2018 г. Жалбата е депозирана в община Севлиево на 33.07.2018 г. в законоустановения 7-дневен срок, поради което същата се явява процесуално допустима.

НП е издадено от Кмета на Община Севлиево, който е компетентен орган по силата на чл. 70, ал. 3 от ЗЗЖ. АУАН е издаден от инспектор в звено „Инспекторат” при Община Севлиево, който със Заповед № 0395/04.05.2018 г. на Кмета на Общината е определен за длъжностно лице, което да съставя АУАН за нарушения по ЗЗЖ.

Административно-наказателната отговорност на Х.Х. е ангажирана за нарушение по чл. 50, т. 2 от ЗЗЖ. Съгласно посочената разпоредба, организациите и лицата по чл. 49 са длъжни да вземат мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни. Видно е, че нормата на чл. 50, т. 2 от ЗЗЖ препраща към текста на чл. 49 от същия закон относно субектите на въведеното задължение. От своя страна, правилото на чл. 49 от ЗЗЖ гласи, че отговорните за надзора и грижата лица, организациите за защита на животните или общините обезпаразитяват на три месеца и реваксинират срещу бяс върнатите по места животни по чл. 47, ал. 3. Според текста на последно посочената правна разпоредба на чл. 47, ал. 3 от ЗЗЖ, кучетата, за които не се явят лица по ал. 2, се маркират и се настаняват във временни приюти, определени от съответния общински съвет, или се връщат по местата, от които са взети, като кучетата са под надзора и грижите на общините, организациите за защита на животните или други лица, които са подписали декларация за спазване изискванията на чл. 49 и 50.

Анализът на цитираните по-горе правни норми навежда на категоричния извод, че жалбоподателят Х.Х. не е субект на задължението по чл. 50, т.2, във вр. с чл. 49, във вр. с чл. 47, ал. 3 от ЗЗЖ – съответно, от нея не може да се търси отговорност за нарушение по тези текстове. В случая както актосъставителят, така и АНО са приложили неправилно материалния закон, тъй като не са разграничили хипотезите по чл. 47, ал. 2 и чл. 47, ал. 3 от ЗЗЖ, които се отнасят до кучетата, настанени в приют. Според първата хипотеза (по чл. 47, ал. 2 от ЗЗЖ), кучетата се предоставят безвъзмездно на лица, които желаят да ги отглеждат като компаньони. Втората хипотеза (по чл. 47, ал. 3 от ЗЗЖ) третира възможностите за действия спрямо кучетата, за които не са се явили лица, които имат желание да ги отглеждат. В конкретния случай жалбоподателят Х. безвъзмездно е взела кучета от приюта, във връзка с което е подписала Декларация за осиновяване на домашен любимец по чл. 47, ал. 2 от ЗЗЖ № 59/17.02.2018 г., изготвена в Общински приют за кучета – Севлиево. По този начин тя е станала собственик на тези кучета. Жалбоподателят не е подписвала декларации по чл. 49 и чл. 50 от ЗЗЖ, с които да е поела ангажименти да упражнява надзор върху кучета, върнати по местата, от които са взети, а от това следва, че така издаденото против нея НП се явява неправилно и издадено в нарушение на закона, поради което следва да се отмени само на това основание.

Съдът ще посочи, че АНО е наложил наказание, прилагайки „чл. 68, ал. 1, т. 3“ от ЗЗЖ, каквато административно-наказателна разпоредба не съществува. 

За пълнота на изложението настоящият съдебен състав ще си позволи да посочи, че несъмнено групата кучета, обитавали района на „Старата баня“ в Севлиево, сред които е и осиновеното от Х.Х. куче, са създавали поредица от проблеми и напрежение както за живущите наоколо, така и за преминаващите в близост, а това е недопустимо. В тази връзка буди недоумение причината, поради която актосъставителят, а след това и АНО, въпреки задълженията си, не са приложили в пълнота относимите законови правила, а са се насочили към търсене на отговорност по неприложим спрямо наказаното лице текст от ЗЗЖ. Въз основа на фактите, установени в настоящото производство, съдът намира, че действията на жалбоподателката Х. във връзка с взетите от приют и отглеждани впоследствие от нея кучета разкриват признаци на поредица от нарушения както на ЗЗЖ, така и на ЗВМД, както следва:

1. В чл. 7, ал. 1 от ЗЗЖ се въвежда всеобща забрана за проява на жестокост към животните, като в ал. 2, т. 10 се определя, че изоставянето на животно е проява на жестокост. По делото се установи, че на 17.02.2018 г. жалподателката Х. е взела за отглеждане две кучета-компаньони от общински приют, които впоследствие е изоставила в района на „Старата баня“ в Севлиево. Осиновителят напълно е пренебрегнал правилото на чл. 11, ал. 2 от същия закон, съгласно което, когато собственикът на животно не може да полага грижи за него, го предава в приют, спасителен център, друг животновъден обект или на нов собственик, който да го отглежда в съответствие с физиологичните и поведенческите му особености. Това деяние на Х. изпълва състава на нарушението по чл. 68, ал. 1, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 10, във вр. с ал. 1 от ЗЗЖ, наказуемо с глоба от 100 до 250 лв. Същото обаче не е констатирано от компетентните за това служители на общинската администрация, съответно не е последвало търсене на отговорност.

2. Съгласно законовата уредба на чл. 35, ал. 1 и 2 от ЗЗЖ, собственикът на животно-компаньон взема мерки да не допуска животното само да напуска мястото на отглеждане, да навлиза в чужда собственост или на обществени места, като собственикът е длъжен да предотврати всяка проява на необоснована агресия на кучето, проявена на обществени места и при ситуации, застрашаващи живота или здравето на хора и животни. По делото се установи, че едно от осиновените от жалбоподателката кучета е проявило агресия спрямо св. Д.. За осъществяване състава на това нарушение е достатъчно, че въпросното куче е било в групата кучета, нападнали пострадалия, и не е необходимо да се установява и доказва дали същото това куче го е и ухапало.  Това деяние на Х. изпълва състава на нарушението по чл. 68, ал. 1, във вр. с чл. 35, ал. 2 от ЗЗЖ, наказуемо с глоба от 100 до 250 лв.. Същото не е констатирано от компетентните за това служители на общинската администрация, съответно не е последвало търсене на отговорност.

3. Взетите от приюта кучета подлежат на регистрация съгласно чл. 174 от ЗВМД, във вр. с чл. 47, ал. 2 от ЗЗЖ. Жалбоподателката не е регистрирала кучетата, което съставлява нарушение по чл. 429, във вр. с чл. 174 от ЗВМД, наказуемо с глоба от 200 лв.

Установяването и наказването за всички гореописани деяния е от компетентност на общинската администрация по силата на 70 от ЗЗЖ и чл. 472, ал. 4 и 5 от ЗВМД. 

По изложените съображения наказателното постановление следва да се отмени, като неправилно и незаконосъобразно.  

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 100.68 от 04.07.2018 г. на Кмета на Община Севлиево, с което на Х.Н.Х. ***, ЕГН **********, за нарушение, квалифицирано по чл. 50, т. 2 от Закона за защита на животните и на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 от Закона за защита на животните е наложено наказание глоба в размер на 100 (сто) лв., като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: