№ 694
гр. Варна , 09.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и пети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Ивелина М. Събева Въззивно гражданско
дело № 20203100502626 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.268 - 271 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „Енерго-Про-Продажби„АД, подадена от
пълномощник, срещу решение №3613/ 31.07.2020г. по гр.д.№ 1955/ 2020г. на Районен съд- Варна,
с което е прието за установено в отношенията между страните, че Ю. С. К., не дължи на
дружеството-ответник, сумата 102.58лв., представляваща начислена корекция на електроенергия
за периода от 27.06.2019г. до 26.08.2019г. по фактура № **********/ 28.01.2020г., на партида с
посочен аб./кл. номер, адрес на потребление : гр.Аксаково, ул.“Роза“ №2, на основание чл. 124,
ал.1 ГПК. С решението са присъдени разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Счита решението за неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в разрез
с доказателствения материал. Поддържа становището за правомерно начисляване на
задължението, съобразно обстоятелствата по т. 1-5, по методиката, установена в чл. 48 от ПИКЕЕ.
Сумата по коригиращата сметка не е обусловена и не се дължи за реално потребление. Към датата
на проверката правото на дружеството да извърши едностранна корекция на начисленото
количество електренергия за минал период е регламентирано с нормите на ПИКЕЕ. По същество
отправя искане за отмяна и постановяване на решение, с което искът да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан, и да се присъдят направените в производството съдебно-деловодни
разноски.
Становище от въззиваемата страна не е депозирано в срока за отговор.
Съдът,съобразно становищата на страните и доказателствата към делото,
преценявани при условията на чл.269 ГПК и чл.235, ал.1 и 2 ГПК, констатира:
Предявеният иск е установителен, с основанието по чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът твърди недължимост на претендирано от ответника вземане в размер на 102.58лв.,
начислено по корекционна процедура за периода от 27.06.2018г. до 26.08.2018г. за обект на
потребление -гр. Аксаково, ул.“Роза“ № 2, с кл.№ **********, аб.№ *********.
1
Оспорва задължението по основание и размер.
С конкретни възражения оспорва правомерността на проверка на СТИ, съставеният
констативен протокол и начисленото потребление по издадената справка. Позовава се на
отменените разпоредби на ПИКЕЕ/ 2013г./ и одобрените Общи условия на доставчика от 2013г., с
които е регламентирана процедурата по извършване на проверката, формата и съдържанието на
констативния протокол, явяващ се основание за извършване на преизчисляването по корекция на
сметка.
Ответникът „Енерго-Про-Продажби“ АД оспорва исковата претенция като неоснователна.
Твърди наличие на основание за възникване на вземането, съобразно резултатите от техническата
проверка на измервателната система в обекта на ищеца. Начислената сума представлява стойност
на доставена и реално потребена от ищеца електроенергия, която е отчетена от СТИ.
Несъответствието е установено при извършена техническа проверка и неостойностеното
количество ел.енергия е допълнително начислено. Представлява реално потребление, което не е
отчетено от средството за търговско измерване. Дължи се на основание чл.183 от ЗЗД.
Релевантни за настоящото производство са всички факти и обстоятелствата, обсъдени в
мотивите на решението, които кореспондират с приобщените писмени доказателства.
Във връзка с повдигнатите възражения разглеждащият състав преценява:
Според Констативен протокол №11260960/16.08.2018г., съставен от служители на
„Електроразпределение Север“ АД, проверката на измервателната система на обект в гр. Аксаково,
ул.“Роза“ № 2, е установила повреда в броителен механизъм. При проверката не са отчетени
показания на тарифните регистри. Повреденият електромер е демонтиран и подменен с нов.
Протоколът е подписан от съставителите и двама свидетели- с посочени три имена.
Въпреки възражението на ответното дружество в отговора на исковата молба, липсват
доказателства, електромерът да е изпращан на проверка в БИМ и съответно обследван.
Издадена е справка № 491633/20.01.2020г. , според която на база аналогичен предходен
период / 26.06.2017г.-26.08.2017г./ от общо 61 дни при отчетени показания:нощна тарифа-
159квтч и дневна тарифа- 458 квтч , е определен корекционен период от 51 дни :
26.06.2018г.-16.08.2018г., със служебно начислено количество електроенергия, съответно за
нощна тарифа- 133 квтч, и дневна тарифа- 376 квтч, общо 509 квтч.
Издадена е фактура № **********/ 28.01.2020г. , за консумирана ел.енергия в периода
27.06.2018г.- 26.08.2018г.,на стойност 121.85лв. с ДДС, по служебно определено количество
потребена ел.енергия : ДТ- 376 квтч, НТ- 133 квтч.
Абонатът е уведомен за проверката, съставеният констативен протокол, размер на
задължението и срок на погасяване.
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза.
Заключението е прието без възражения от страните. Констатирано е, че СТЕ е тип Carat
MO, еднофазен, двойнотарифен, , статичен, преминал метрологична проверка през 2016г., със срок
на метрологична годност- шест години. Отговорите на въпросите по т.2-т.4 са базирани изцяло на
данните от констативния протокол за повреда в броителния механизъм и издадената справка за
служебно начисленото количество електроенергия, и възпроизведени по съдържание.Експертизата
не дава конкретен отговор на третия въпрос,за правилността на математическите изчисления,
По същество на спора:
Разрешаването на конкретния спор е обусловено от нормативната възможност на
доставчика на електроенергия да извършва едностранна промяна в количеството доставена
ел.енергия за период, предхождащ датата на констатираното нарушение, при действащите към
този момент разпоредби на ЗЕ и подзаконовите нормативни актове по приложението му.
2
Правната регламентация на процесните отношения между доставчика и потребителя на
ел.енергия е дадена в ПИКЕЕ / ДВ, бр. 98 от 12.11.2013г./ за извършване и преизчисление на
количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи, издадени от
председателя на ДКЕВР, приети с решение на ДКЕВР по т.3 от Протокол № 147 / 14.10.2013г., на
основание чл. 83, ал.1, т.6 вр. ал. 2 от ЗЕ, в сила от 16.11.2013г. Към датата на проверката са
отменени, съответно чл.1- 47 и чл.52 -56 от ПИКЕЕ с Решение № 1500 от 6.02.2017г. по адм.д.№
2385/ 2016г. ВАС, обн. ДВ бр.15 от 14.02.2017г.
Действащи за разглеждания период са разпоредбите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ, отменени с
Решение № 2315 от 21.02.2018г. по адм.д.№ 3879/ 2017г.,ВАС, обн. ДВ бр. 97 от 23.11.2018г.
Съобразно всички установени факти по делото енергийното дружество е формирало
задължение от допълнително начислено количество електроенергия за реално потребление в
посочения корекционен период по метода на чл. 48 от ПИКЕЕ / отм./, която е действаща норма
към датата на проверката. Според становището в писмения отговор консумираното количество
електроенергия е остойностено по цени за технологични разходи , значително по-ниски от цената
за електроенергия поотделно за всяка тарифа. Експертизата не дава конкретен отговор на третия
въпрос,за правилността на математическите изчисления от гледна точка на чл.48, ал.1, т.1б.
Остойностеното количество е служебно определено по аналогия с предходен период, поради което
не представлява реално потребление според твърденията на ответната страна.
Обобщено от изложеното искът е доказан по основание и размер. До приемане на новите
Правила за измерване на количеството електрическа енергия , обн. ДВ, бр.35 от 30.04.2019г.,
предвид отсъствието на процедурни правила по отменените разпоредби на ПИКЕЕ, няма
нормативна възможност за едностранна промяна в сметката на абоната за минал период при
случаи на неизмерена и/ или неправилно измерена електроенергия. Извършената корекция е
лишена от основание, при което начисленото задължение за абоната няма съответстваща правна
стойност.
Решението, с изложените правни съображения за основателност на иска, следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
На основание чл.78, ал. 3 от ГПК в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят
съдебни разноски, за които има направено искане и доказателство, установяващо разход в размер
на заплатено адвокатско възнаграждение от 300 лв. за осъществена правна защита пред въззивния
съд.
Съдът, на основание чл.271, ал. 1 и чл.280, ал.3 от ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №3613/ 31.07.2020г. по гр.д.№ 1955/ 2020г. на Районен съд-
Варна.
ОСЪЖДА „Енерго-Про-Продажби“ АД ,ЕИК *********, да заплати на Ю. С. К. ЕГН-
**********, сумата 300лв./ триста лева /-съдебни разноски, на основание чл.78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4