№ 3983
гр. София, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20241110116001 по описа за 2024 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл.153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е подал искова молба, уточнена с
молба от 29.04.2024 г., срещу ответниците Н. С. С., С. С. П., Г. С. М. и В. С. С.
за осъждане на всеки от тях да заплати в полза на ищеца суми за консумирана
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ***1, аб. №
82775, както следва:
1/ Н. С. С. – 1/4 от общото задължение, равняващи се на: 8.93 лв. -
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. -
м.08.2020 г., 2.46 лв. - мораторна лихва от 15.09.2021 г. - 21.02.2024 г., ведно
със законната лихва върху главниците от датата на завеждане на исковата
молба /20.03.2024 г./ до окончателното изплащане на задължението.
2/ Г. С. М. - 1/4 от общото задължение, равняващи се на: 8.93 лв. -
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. -
м.08.2020 г., 2.46 лв. - мораторна лихва от 15.09.2021 г. - 21.02.2024 г., ведно
със законната лихва върху главниците от датата на завеждане на исковата
молба /20.03.2024 г./ до окончателното изплащане на задължението.
3/ С. С. П. - 1/4 от общото задължение, равняващи се на: 8.93 лв. -
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. -
м.08.2020 г., 2.46 лв. - мораторна лихва от 15.09.2021 г. - 21.02.2024 г., ведно
със законната лихва върху главниците от датата на завеждане на исковата
молба /20.03.2024 г./ до окончателното изплащане на задължението.
4/ В. С. С. - 1/4 от общото задължение, равняващи се на: 8.93 лв. -
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. -
м.08.2020 г., 2.46 лв. - мораторна лихва от 15.09.2021 г. - 21.02.2024 г., ведно
със законната лихва върху главниците от датата на завеждане на исковата
молба /20.03.2024 г./ до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че в рамките на исковия период, между него /от една
страна/ и К. С. Х., явяваща се наследодател на всички ответници /от друга
1
страна/, е съществувало облигационно правоотношение по силата на договор
при общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, възникнало
по силата на закона – в следствие от притежаваното от нея право на
собственост върху имота.
Твърди, че е доставил топлинна енергия в топлоснабдения имот за
процесния период, но същата не е заплатена от потребителя на топлинна
енергия.
Сочи, че с оглед настъпилата смърт на К. С. Х., искът се предявява
срещу нейните наследниците по закон - Н. С. С., Г. С. М., С. С. П. и В. С. С..
Моли съдът да осъди ответниците да заплатят гореописаните
задължения, равняващи се по размер на притежаваната от тях наследствена
квота. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са подали отговор на исковата
молба, с който сочат, че не оспорват предявените искове и сочат, че сумите са
заплатени изцяло.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Топлоконтрол“ ЕООД не
взема становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и взе
предвид доводи на страните, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Предявени са обективно кумулатвино съединени осъдителни
искове с правно основание чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД.
По исковете с правно основание чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ в тежест
на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с К. С. Х.,
наследодател на ответниците - Н. С. С., С. С. П., Г. С. М. и В. С. С.,
съществувало към процесния период, е престирал /доставил е топлинна
енергия за отопление и/или подгряване на вода/, като за ответниците, в
качеството им на наследници на починалия клиент на топлинна енергия, е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер, отговарящ на притежаваната от тях наследствена квота.
В тежест на ответниците, при доказване на горните факти, е да докажат
положителния факт на погасяване на дълга.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг /доколкото се твърди главното
задължение да е срочно/.
В тежест на ответниците е да докажат погасяване на дълга на падежа.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване.
Установява се от представените по делото писмени документи
/нотариален акт – л. 10 и л. 14/, в рамките на процесния исков период
топлоснабденият недвижим имот се е бил собственост на К. Х., като
последната е подала и декларация до ищцовото дружество за откриване на
2
партида на нейно име.
Установява се от представеното по делото удостоверение за
наследниците, че ответниците по спора са наследници по закона на
починалата на 11.08.2022 г. /след исковия период/ К. Х..
Предвид изложеното, съдът намира, че ответниците притежават
надлежна материалноправна легитимация да отговарят по предявените
искове.
Видно от цитираната норма на чл. 153 ЗЕ, ответниците - като
собственици на топлоснабдения имот, са обвързани по силата на закона от
облигационно отношение с ищцовото дружество по отношение на
доставяната до имота им топлинна енергия, без да е необходимо нарочно
изявление от тяхна страна, че желаят да закупува доставяната в имота от
ищеца топлинна енергия, поради което и същите дължат заплащане на цената
на доставяната до имота им топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите
условия са валидни и обвързват ответниците и без приемането им. Съгласно
чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответниците да са се възползвали от
правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
По отношение на обема на доставената топлинна енергия, съдът
намира следното:
Съгласно чл.143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални
разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на
топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата.
В случая, безспорни са между страните обстоятелствата, че ищецът е
доставил соченото в исковата молба количество топлинна енергия, възлизащо
по стойност на претендираната сума. Не се спори, че в сградата е извършвано
дялово разпределение.
С оглед на това, предявения главен иск се явяват изцяло основателен.
Основателно е искането за присъждане на законната лихва, считано
от подаване на исковата молба до плащането
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорния иск предполага наличие на главно
задължение и забава в погасяването на същото.
Между страните не е налице спор относно липсата на своевременно
плащане на задълженията за потребена топлинна енергия за имота, поради
което и предявените акцесорни искове се явяват основателни.
3
Не се оспорва от ищеца, а и се установява от представеното от
ответниците към отговора на исковата молба платежно нареждане, видно от
което на 13.06.2024 г. ответниците са извършили по сметка на ищеца
цялостно плащане на сумата по исковата претенция в размер на 256.74
лева – включваща сумите, претендирани като главница за топлинна енергия,
закона лихва, мораторна лихва и разноски за заплатена държавна такса и
съдебни удостоверения в размер на 210 лева.
На основание чл. 235, ал. 3 ГПК, след съобразяване на настъпилите
след подаването на исковата молба факти от значение за спорното право, а
именно – извършеното от ответниците цялостно погасяване на
претендираната от ищеца сума в хода на висящия исков процес, съдът намира,
че предявените осъдителни искове следва да бъдат отхвърлени изцяло като
погасени чрез плащане в хода на процеса.
По разноските:
При този изход на спора и доколкото ответниците са дали повод за
завеждане на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски /с
оглед извода за основателност на предявения иск/, има единствено ищецът в
производството.
Същият изрично сочи, а и се установява, че ответниците са заплатили
сторените от него разноски за държавна такса и съдебни удостоверения,
поради което претендира единствено юрисконсултско възнаграждение.
С оглед на това, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25 НЗПП, и като
взе предвид ниската правна сложност на спора, съдът намира, че ответниците
следва да заплатят в полза на ищеца юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определя общо на сумата от 100 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, срещу Н. С. С., ЕГН **********, осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
8.93 лв. - стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена в
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ***1, аб. № 82775за периода от
м.05.2020 г. - м.08.2020 г.; 2.46 лв. - мораторна лихва от 15.09.2021 г. -
21.02.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
завеждане на исковата молба /20.03.2024 г./ до окончателното изплащане на
задължението – като погасени чрез плащане в хода на процеса.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, срещу С. С. П., ЕГН **********, осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
8.93 лв. - стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена в
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ***1, аб. № 82775 за периода от
м.05.2020 г. - м.08.2020 г.; 2.46 лв. - мораторна лихва от 15.09.2021 г. -
4
21.02.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
завеждане на исковата молба /20.03.2024 г./ до окончателното изплащане на
задължението – като погасени чрез плащане в хода на процеса.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, срещу Г. С. М., ЕГН **********, осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
8.93 лв. - стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена в
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ***1, аб. № 82775за периода от
м.05.2020 г. - м.08.2020 г.; 2.46 лв. - мораторна лихва от 15.09.2021 г. -
21.02.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
завеждане на исковата молба /20.03.2024 г./ до окончателното изплащане на
задължението – като погасени чрез плащане в хода на процеса.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, срещу В. С. С., ЕГН **********, осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
8.93 лв. - стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена в
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ***1, аб. № 82775за периода от
м.05.2020 г. - м.08.2020 г.; 2.46 лв. - мораторна лихва от 15.09.2021 г. -
21.02.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
завеждане на исковата молба /20.03.2024 г./ до окончателното изплащане на
задължението – като погасени чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА Н. С. С., ЕГН **********, С. С. П., ЕГН **********, Г.
С. М., ЕГН ********** и В. С. С., ЕГН **********, да заплатят на основание
чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********,
в условията на разделна отговорност /по ¼ част всеки/, сумата от общо 100
лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството пред
Софийски районен съд.
Решението е постановено при участието на „ПМУ Инженеринг“ ЕООД
в качеството му на трето лице - помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5