№ 187
гр. София, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАЯ Й. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело №
20211100112132 по описа за 2021 година
Ищцата Е. Р. С. е предявил срещу ответника Д. С. С. установителен иск за
собственост по реда на чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищцата Е. Р. С. твърди, че е собственик на следните недвижими имоти:
1). АПАРТАМЕНТ № 12, находящ се в гр.София, ул. „*******, с площ
от 66.69 кв.м., състоящ се от една стая, дневна с кухненски бокс и сервизно
помещение, заедно с припадащите му се 1.568 % идеални части от общите
части на сградата и съответното право на строеж върху мястото, с
идентификатор 68134.301.574.2.12.
2). ГАРАЖ № 2, находящ се в гр.София, ул. „*******, с площ от 27.00
кв.м., заедно с припадащите му се 0.488 % идеални части от общите части на
сградата и съответното право на строеж върху мястото, с идентификатор
68134.301.574.3.12.
Описаните имоти били придобити през време на брака й с ответника, на
него име през 1999 г. с договори за покупко-продажба на държавен недвижим
имот.
С решение от 26.12.2008 г. на Окръжен съд гр. Инсбрук, Република
Австрия, влязло в сила на 22.01.2009 г., е прекратен с развод, сключения
между страните по делото граждански брак. Съгласно постигнатата съдебна
1
спогодба отвеникът се задължил на прехвърли на ищцата собствеността върху
процесните недвижими имоти. Ищцата сочи, че още в съда, при провеждане
на съдебното заседание ответникът й предал ключовете от процесните
недвижими имоти, а впосделствие тя сменила бравата на жилището и гаража,
декларирала имотите като собствени пред Столична община – район
„Възраждане” и започнала да ги владее като свои, което продължавало и до
настоящия момент.
С оглед на гореизложеното моли съдът да приеме за установено, че е
изключителен собственик на процесните недвижими имоти, като 1/2 идеална
част от тях е придобила през време на брака си с ответника по силата на СИО
и 1/2 идеална част е придобила въз основа на давностно владение, което е
започнало след прекратяване на брака й с ответника през 2009 г. и
продължава и до настоящия момент.
При условията на евентуалност в случай, че съдът приеме, че към
момента на прекратяване на брака им ответникът е бил единствен собственик
на процесните недвижими имоти, моли съдът да приеме за установено, че е
изключителен собственик на процесните недвижими имоти въз основа на
давностно владение, което е започнало след прекратяване на брака й с
ответника през 2009 г. и продължава и до настоящия момент. Претендира
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът Д. С. С. не
е депозирал писмен отговор на исковата молба.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
Не е спорно между страните по делото, а и се установява от
представените писмени доказателства, че ищцата Е. Р. С. и Д. С. С. са
сключили граждански брак на 11.04.1980 г. в гр. София, който е прекратен с
развод с решение от 26.12.2008 г. на Окръжен съд гр. Инсбрук, Република
Австрия, влязло в сила на 22.01.2009 г.
От представените по делото Договори за покупко-продажба на
държавни недвижими имоти от 17.05.1999 г. (л. 7 – 8 от делото) се
установява, че през време на брака си Е. Р. С. и Д. С. С. са придобили правото
на собственост върху следните недвижими имоти:
2
1). АПАРТАМЕНТ № 12, находящ се в гр.София, ул. „*******, с площ
от 66.69 кв.м., състоящ се от една стая, дневна с кухненски бокс и сервизно
помещение, заедно с припадащите му се 1.568 % идеални части от общите
части на сградата и съответното право на строеж върху мястото, с
идентификатор 68134.301.574.2.12.
2). ГАРАЖ № 2, находящ се в гр.София, ул. „*******, с площ от 27.00
кв.м., заедно с припадащите му се 0.488 % идеални части от общите части на
сградата и съответното право на строеж върху мястото, с идентификатор
68134.301.574.3.12.
Разпитаният по делото свидетел Г.Д.Д. свидетелства, че познава
страните по делото от осоло 15 години, тъй като като адвокат им оказвала
съдействие във връзка с недвижими имоти, които притежават в Република
България. Свидетелства, че многократно е посещавала жилището на страните
на ул. „Осогово”, което след развода на страните през 2009 г. се ползвало
единствено от ищцата. Сочи, че ищцата извършила ремонт в процесните
имоти, поддържала ги като собственик несмущавана от никого, през 2009 г.
сменила бравите на имотите, декларирала ги като свои, плащала данъци за тях
и отсядала там в периодите, в които си идва в Република България. Твърди, че
страните по делото живеят постоянно в Република Австрия, като на
03.09.2022 г. ищцата при поредното си посещение в България отново
посетила процесния апартамент.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Предявеният иск установителен иск за собственост по реда на чл.124,
ал.1 от ГПК е основателен.
Ищцата Е. Р. С. се легитимира като собственик на процесните
недвижими имоти имот, а правото на собственост върху 1/2 идеална част от
тях тя е придобила на основание сключените Договори за покупко-продажба
на държавни недвижими имоти от 17.05.1999 г. и прекратяването
впоследствие на същестуващата между нея и бившия й съпруг ответника Д. С.
С. съпружеска имуществена общност, и върху 1/2 идеална част по давност въз
основа на осъществяваното от нея владение, което е започнало след
прекратяване на брака й с ответника през 2009 г. и продължава и до
настоящия момент.
3
Съгласно чл. 79 от ЗС правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10
години, а ако владението е добросъвестно - в продължение на 5 години.
За да се признае на едно физическо лице правото на изключителна
собственост по отношение на един недвижим имот, разпоредбата на закона
установява, че претендиращият следва да е упражнявал в период по-дълъг от
10 години фактическата власт по отношение на конкретната вещ (corpus), без
противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост, както и да
е демонстрирал по отношение невладеещия собственик на вещта поведение на
пълноправен собственик (аnimus), т.е. поведение, което безсъмнено сочи, че
упражнява собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе
си. Владението е законно, когато съдържа 6 признака: постоянно,
непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и с намерение да се държи
вещта, като своя собствена (чл. 68 и сл. ЗС). Лицето трябва да е
демонстрирало по отношение на невладеещият собственик на вещта,
поведение на пълноправен собственик т.е. поведение, което безсъмнено сочи,
че упражнява собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе
си. Позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното
основание по чл. 79, ал.1 ЗС (ТР № 4/17.12.2012 г. по тълк. д. № 4/2012 г.,
ОСГК на ВКС).
С Определение № 351/27.06.2018 г. по гр. д. № 15/2018 г. на Върховен
касационен съд, 1-во гр. отделение се приема, че за да промени държанието
във владение като предпоставка за придобиване по давност на чужд имот,
държателят трябва да демонстрира промяна в намерението за своене на имота
(interversio possessionis), която да е открито демонстрирана спрямо
собственика, за да се обезпечи възможността последният да предприеме
действия за защита на правото си.
Само ако държателят промени намерението си и превърне държането си
във владение, в негова полза тече придобивна давност, като в този случай е
налице завладяване, за което е необходимо промяна в намерението
фактическата власт да се упражнява вместо за другиго само за себе си, да
намери външна промяна чрез действия, които недвусмислено да отричат
правата на досегашния собственик или владелец, владението да не е
установено по скрит начин, а да се манифестира намерението спрямо
4
останалите и волята му да достигне до тяхното знание. (в този смисъл -
Определение № 251/10.05.2018 г. по гр. д. № 3559/2017 г. на ВКС, и
Определение № 351 от 27.06.2018 г. по гр. д. № 15/2018 г. на ВКС).
В тежест на ищцата и съобразно чл. 154, ал.1 от ГПК е било да докажат
твърденията си, че е владяла процесния имот през твърдения период, което
съдът намира, че е направено.
Същото се установява от показанията на разпитаната по делото
свидетелка Г.Д.Д., видно от които е намерението на ищцата за своене на
процесните недвижми имоти, а именно, че тя е демонстрирала спокойно,
явно, постоянно, непрекъснато и несъмнено владение по отношение на
собственика на 1/2 идеална част от тях, а именно бившия й съпруг.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка може да се
заключи, че ищцата е извършила действия, достигнали до знанието на бившия
й съпруг, които да заявяват по изричен и несъмнен начин волята й да свои
целия имот.
С оглед изложеното, съдът намира, че предявеният положителен
установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК е допустим и
основателен.
Относно разноските по производството
На ищцата Е. Р. С. следва да се присъдят направените разноски в размер
на 3 946.40 лв., представляващи сбор от внесени държавни такси и заплатено
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по установителния иск, предявен по
реда на чл.124, ал.1 от ГПК от Е. Р. С., родена на ******* г., със съдебен
адрес - гр.София, бул. „*******, адв. П. А., срещу Д. С. С., роден на *******,
с адрес – Република Австрия, гр. Инсбрук, ул. „*******, че Е. Р. С., родена на
******* г. е собственик на следните недвижими имоти: АПАРТАМЕНТ №
12, находящ се в гр.София, ул. „*******, с площ от 66.69 кв.м., състоящ се от
една стая, дневна с кухненски бокс и сервизно помещение, заедно с
5
припадащите му се 1.568 % идеални части от общите части на сградата и
съответното право на строеж върху мястото, с идентификатор
68134.301.574.2.12, и ГАРАЖ № 2, находящ се в гр.София, ул. „*******, с
площ от 27.00 кв.м., заедно с припадащите му се 0.488 % идеални части от
общите части на сградата и съответното право на строеж върху мястото, с
идентификатор 68134.301.574.3.12.
ОСЪЖДА Д. С. С., роден на *******, с адрес – Република Австрия, гр.
Инсбрук, ул. „*******, да заплати на Е. Р. С., родена на ******* г., със
съдебен адрес - гр.София, бул. „*******, адв. П. А., на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 3 946.40 лв., представляваща разноски по делото пред СГС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6