Решение по дело №886/2020 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 260052
Дата: 12 септември 2020 г. (в сила от 23 април 2021 г.)
Съдия: Калин Тифонов Тодоров
Дело: 20201420100886
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 май 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

гр. Враца, 12.09.2020 г.

 

В  ИМЕТО НА  НАРОДА

 

Врачански районен съд, V граждански състав в публичното заседание на девети септември през две хиляди и двадесета година в състав:

                                               Районен съдия:  К.Т.

 

при секретаря М. Б., като разгледа докладваното от съдия Т. гр. дело № 886 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по обективно съединени регресен иск на застрахователя, изплатил застрахователно обезщетение на застрахования, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите, за изплащане на платената като обезщетение сума и обичайните разноски, с правно основание чл.213, ал.1 от КЗ (отм.) във връзка с чл. 45 и чл. 49 ЗЗД и за обезщетение за забава по чл.86, ал.1 от ЗЗД.    

В исковата молба и в допълнителната такава от 09.06.2020г. ищецът "ЗАД Армеец” АД, гр.София твърди, че с полица № 0306X0128208 от 29.06.2015 г. е сключил договор за имуществена застраховка “Каско" на л.а. “БМВ Х5” с peг. № ******, собственост на ЕТ „Виалишки - 90 - Антон Пенчев“ със срок на действие от 04.07.2015 г. до 03.07.2016 г., при уговорено покритие клауза „П” - пълно каско на рисковете, съгласно “Общи условия” на предлаганата застраховка. Поддържа, че на 19.04.2016 г. на пътя между селата Девене и Три кладенци е реализирано ПТП, при което по време на движение л.а. „БМВ Х5“ с peг. № ***** управляван от К.П.К., попада в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, в резултат на което получава увреждания. Във връзка с процесното събитие е подадено Уведомление за щета по застраховка „Каско на МПС“ на 25.04.2016 г., въз основа на което и в изпълнение на застрахователния договор е образувал ликвидационна преписка под номер: 25016030100280. Твърди, че уврежданията по процесния автомобил са подробно описани в описа по щетата, приложен като доказателство към исковата молба. Посочва, че увреденият автомобил е огледан от експерти на дружеството, които са описали получените увреди и съгласно уговореното в Общите условия към застрахователния договор, с платежно нареждане № П8283027/08.08.2016 г. на „Централна кооперативна банка“ АД, е изплатил сумата 3017.18 лева на собственика на МПС, представляваща дължимото застрахователно обезщетение. Изтъква, че с извършеното плащане е изпълнил задължението си по договора за имуществено застраховане, а именно - да изплати обезщетение вследствие на реализиран покрит риск по застраховка „Каско на МПС“, поради което и съгласно чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./, като застраховател по имуществена застраховка, е встъпил в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Твърди, че ответната Община Враца носи обезпечително - гаранционна отговорност по чл. 49 ЗЗД, в качеството си на възложител, за вредите, причинени виновно от съответните физически лица при или по повод на изпълнение на възложената им от общината работа. Тъй като съответното лице, на което е било възложено от общината изпълнението на задължението по поддържане на пътното платно, виновно не е изпълнило задължението си, със своето противоправно поведение е причинило имуществени вреди на собственика на л.а. „БМВ Х5" с peг. № *****, поради което възниква обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя на работата, а именно - Община Враца. Посочва, че с регресна покана, получена на 29.08.2016 г., е поканил Община Враца да възстанови изплатената като застрахователно обезщетение сума, ведно с ликвидационните разноски, но до подаване на исковата молба сумата не му е възстановена. Поради това счита, че ответната община му дължи и мораторна лихва за периода от 29.08.2016г. до 04.05.2020г. в размер 1119, 21 лева. Моли съда, след установяване основателността на претенцията му, да постанови решение, с което да осъди ответника Община Враца да му заплати сумата 3027.18 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение и направени ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска до окончателното плащане на сумата, мораторна лихва за периода от 29.08.2016г. до 04.05.2020г. в размер 1119.21 лева, както и да му заплати направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът Община Враца, в отговора на исковата молба и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва изцяло предявените искове като недопустими и неоснователни и моли същите да бъдат отхвърлени изцяло, като претендира и разноски. На първо място, счита, че не е налице валидно възникнало застрахователно правоотношение по застраховка „Каско на МПС“ между ищеца "ЗАД Армеец“ АД и ЕТ "Виалишки - 90 - Антон Пенчев“, което да е предпоставка за образуване на ликвидационна щета и плащане на застрахователно обезщетение, тъй като комбинирана застрахователна полица № 0603X0128208 от 29.06.2015 г. е подписана за застрахован без да е посочено името на лицето, което е положило подписа. Счита, че полицата е подписана от водача К.П.К., който не е бил упълномощен от собственика на ЕТ „Виалишки-90-Антон Пенчев“ – А. К. П. с правото да сключва застрахователен договор, нито да управлява процесното МПС, да заявява претенции към застраховател и др. подобни. На следващо място, оспорва истинността (съдържанието) на приложеното към исковата молба Уведомление-декларация за щета по застраховка „Каско на МПС“ от 25.04.2016 г., подписано от К.П.К.. Твърди, че по преписката не е представен Протокол за ПТП, съставен от компетентен орган в кръга на службата му, което е в противоречие с ОУ на застрахователя, в частност т. 58.1., както и че липсва подадено искане за оценка до застрахователя по реда на т. 58.2.3 от ОУ, а уведомлението е направено далеч след изтичане на 24 часа от настъпване на застрахователното събитие. Поддържа, че датата на настъпване на твърдяното ПТП, посочена в оспореното уведомление-декларация за щета е видимо коригирана, поради което не може да се установи по категоричен начин кога е настъпило твърдяното застрахователно събитие. Посочва също, че от приложените към исковата молба документи не може да се установи и мястото на настъпване на ПТП, поради което не може да се установи по категоричен и безспорен начин твърдяно бездействие от страна на общината по отношение поддържането на пътните участъци. На последно място, изтъква, че в приложените към исковата молба документи не е посочена банкова сметка, ***, заявена от собственика на МПС, поради което не може да бъде установено действително ли ищцовото дружество е изплатило застрахователно обезщетение на правоимащо лице по посочена от него банкова сметка. ***ди, че не е налице валидно отправена покана от страна на ищцовото дружество за плащане на парично задължение към Община Враца, предмет на настоящето производство, поради което не следва да се претендира мораторна лихва. Поддържа, че към регресната покана, получена в общината на 29.08.2016 г., не са приложени изискуеми за плащане документи (например Протокол за ПТП, валиден застрахователен договор и др.), че в същата е посочено, че образуваната щета № 25016030100280, изплатеното обезщетение по която е предмет на настоящето производство, е по повод настъпило ПТП на дата 15.04.2016 г., а не на дата 19.04.2016 г., както се твърди в исковата молба.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по изпълнената съдебно-автотехническа и оценителна експертиза, намери за установено следното:

От представената на л. 6 по делото в заверен от страната препис комбинирана застрахователна полица № 0306X0128208 от 29.06.2015 г. се установи, че ищецът ЗАД „Армеец” АД, гр.София, от една страна, като застраховател, и ЕТ „Виалишки-90-Антон Пенчев“ - Антон К. Пенчев, от друга страна, като застрахован, са били обвързани от договор за автомобилна застраховка "Каско", при условията на покрити рискове "Клауза П" - пълно каско и допълнително покритие "Асистанс", по който застрахователното дружество е застраховало л.а. “БМВ Х5” с peг. № *****, собственост на ЕТ „Виалишки - 90 - Антон Пенчев“ със срок на застрахователното покритие от 04.07.2015 г. до 03.07.2016 г. Общо дължимата застрахователна премия е 6 240, 00 лева, платима на 29.06.2015 г. а договорената застрахователна сума е 80 000 лв. Полицата е подписана от застрахования и представител на застрахователя.

По делото са представени Общи условия за застраховка на МПС ("Каско") на ЗАД „Армеец” АД (ОУ), последно изменение и допълнение от 03.11.2014г., в сила от 01.12.2014г. (л.7-16), неразделна част от договора за застраховка.

По делото е представено и Уведомление - декларация за щета по застраховка „Каско на МПС“, подадено на 25.04.2016 г. от К.П.К. *** - водач на л.а. “БМВ Х5” с peг. № *****, в което е отразил, че на 19.04.2016 г. (датата е горигирана), около 19,00 часа при движение по пътя между селата Девене и Три кладенци, при разминаване с камион е изхвърчал капак и при опит да избегне удара е попаднал в дупка на платното за движение. След като е спрял водачът е установил, че е счупена предна дясна джанта. На 20.04.2016г. водачът е посетил сервиз на БМВ, гр.Плевен, където било установено, че са изкривени двете джанти на автомобила. В уведомлението е посочено, че свидетел на настъпване на събитието е била Р. Г.К. и че събитието не е регистрирано от компетентните органи. Като видими деформации (увреждания) по МПС вследствие на описаното събитие водачът е посочил предна броня, предна дясна джанта и задна дясна джанта. Уведомлението е подписано от подалото го лице.

По делото са приложени още свидетелство за регистрация Част ІI за л.а. “БМВ Х5” с peг. № *****, от което се установява, че собственик на автомобила е ЕТ „Виалишки - 90 - Антон Пенчев“, с. Соколаре, общ. Бяла Слатина; удостоверение за техническа изправност на процесния автомобил, от което се установява, че същия е преминал на технически преглед на 22.07.2015 г. и е определен срок за последващ технически преглед до 22.07.2016г.; свидетелство за управление на МПС на лицето К.П.К., валидно до 02.06.2020 г., както и контролен талон на името на същото лице.

Въз основа на подаденото уведомление - декларация за щета и в изпълнение на застрахователния договор "ЗАД Армеец” АД, гр.София е образувал ликвидационна преписка под номер: 25016030100280/25.04.2016г. Видно от представените по делото опис на претенция от 25.04.2016г., опис-заключение по щета от 25.04.2016г. и от 15.06.2016г., становища от 25.04.2016г. и 16.05.2016г. на "ВиА Интеркар" и експертиза по претенция от 17.06.2016г. уврежданията по процесния автомобил са подробно описани и оценени на 3017, 18 лв.

От преводно нареждане № П8283027/08.08.2016 г. на „Централна кооперативна банка“ АД (л.28) се установи, че ищцовото дружество е превело в полза на ЕТ „Виалишки-90-Антон Пенчев“ сумата 3017, 18 лева по щета № 25016030100280.

С регресна покана изх. № Л-8460 от 24.08.2016г. (л.26) "ЗАД Армеец” АД, гр.София е уведомило ответната Община Враца, че на 15.04.2016г. по пътя от с. Девене към с. Три кладенци, на територията на общината, при преминаване през необезопасена дупка на пътното платно, л.а. “БМВ Х5” с peг. № ***** е претърпял повреди, че във връзка със случая в дружеството е заведена щета 25016030100280 и е изплатено обезщетение по застраховка "Каско" и е поканило общината в седмодневен срок да му възстанови сумата 3 027, 18 лв., съставляваща изплатеното застрахователно обезщетение и ликвидационните разноски по щетата. Регресната покана е получена от ответника на 29.08.2016г., видно от приложеното на л.27 известие за доставяне.

Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът не е извършил плащане на заявената регресна щета до приключване на устните състезания по делото.

За установяване механизма на процесното ПТП, наличието на причинно-следствена връзка между произшествието и настъпилите щети и размера на тези щети по делото е изпълнена съдебно-автотехническа и оценителна експертиза, заключението по която не е оспорено от страните. Въз основа на приложените по делото доказателства вещото лице е дало заключение, че механизма за станалото на 19.04.2016 г. ПТП е описаният в уведомлението - декларация за щета, подадено на 25.04.2016 г. от К.П.К.. Според вещото лице от техническа гледна точка имуществените вреди, нанесени на застрахования лек автомобил, се намират в причинно-следствена връзка с процесното ПТП и са получени по начина и механизма, посочен в уведомлението за щета от 25.04.2016 г. В заключението е посочена и стойността на щетите, нанесени на процесния автомобил, към датата на застрахователното събитие - 3018 лв. Съдът приема заключението на вещото лице като обективно, компетентно и пълно, изясняващо относими към предмета на делото факти и обстоятелства.

С определението по чл.140 от ГПК, на основание чл.146, ал.1, т. 4 от ГПК, съдът е обявил на страните за безспорен и ненуждаещ се от доказване факта, изложен в исковата молба, че твърдяното място на реализация на ПТП - пътят между селата Девене и Три кладенци, е част от общинската пътна мрежа на Община Враца.

Въз основа на така възприетите фактически констатации, от правна страна, съдът намира за обосновани следните изводи:

Доколкото процесният договор за застраховка е сключен на 29.06.2015 г. и е с начало на едногодишния период на покритие от 04.07.2015 г., то съдът приема, че съгласно §. 22 от ПЗР на КЗ (в сила от 01.01.2016 г.), приложима в случая е част ІV от КЗ (в сила от 01.01.2006 г., отм.) вкл. и чл. 213 КЗ /отм./ независимо, че застрахователно събитие е настъпило на 19.04.2016 г., след влизане в сила на КЗ от 2016г.

Съгласно чл. 213, ал.1 от КЗ (отм.) с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител.

Доказателствената тежест по предявения регресен иск с правно основание чл.213, ал.1 от КЗ (отм.) във връзка с чл. 45 и чл. 49 ЗЗД пада върху ищеца-застраховател, който следва да установи на първо място наличието на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/; в срока на застрахователното покритие на договора и вследствие на виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска и в изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение. За да се ангажира регресната отговорност на ответника, на следващо място ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на всички елементи от фактическия състав по деликта и на първо място на факта, че вредите, за които е изплатил застрахователно обезщетение, са настъпили на общински път на ответната община и се намират в причинна връзка с наличието на необезопасени и несигнализирани неравности /дупки/ на пътното платно в конкретно определен участък, отговорна за което е ответната община, като възложител на дейностите по поддържането на общинските пътища в изправно състояние. Ищецът следва да докаже и размера на претенцията си.

Ответникът съответно следва да докаже твърдените в отговора на исковата молба обстоятелства и въведените възражения. 

Установи се от представената по делото застрахователна полица № 0306X0128208 от 29.06.2015 г., че между ищцовото дружество и собственика на увредения лек автомобил е било налице валидно облигационно правоотношение по договор за автомобилна застраховка "Каско", обвързващо страните за периода от 04.07.2015 г. до 03.07.2016 г. Възражението на ответната община за липса на валидно възникнало застрахователно правоотношение, поради подписване на застрахователната полица за застрахован от нелегитимно лице, не бе подкрепено с доказателства, поради което съдът го приема за неоснователно.

От събрания доказателствен материал не се установи при условията на пълно и главно доказване фактът на настъпване на ПТП, на посочените дата и място, по описания от застрахователя механизъм - във връзка с наличието на пътя, който се стопанисва от Община Враца, на необезопасена и несигнализирана дупка.

Единственото доказателство, ангажирано от ищеца във връзка с настъпването на поддържаното събитие и неговия механизъм е уведомление-декларация за щета по застраховка "Каско на МПС" от 25.04.2016 г., изходяща от К.П.К., в качеството му на водач на л.а. “БМВ Х5” с peг. № *****. Същото е частен свидетелстващ документ, който не се ползва със задължителна за съда материална доказателствена сила относно осъществяването на описаните в него факти, а съгласно чл. 180 ГПК е само доказателство, че изявленията, които се съдържат в него, са направени от лицето, посочено като негов автор. Уведомлението-декларация е документ, съставен за целите на застрахователното правоотношение и съдържа факти, които са изгодни за застрахователя, предвид последващото плащане на обезщетението по посочените в него данни, които не обвързват трети лица, на които са противопоставени, вкл. и ответника. При оспорване на отразените в него обстоятелства, какъвто е и конкретният случай, страната, която ще се ползва от съдържащите се в него изявления, следва да установи последните с всички допустими от ГПК доказателствени средства. Когато издателят на частния свидетелстващ документ не е страна по делото, същият може да бъде разпитан като свидетел за установяване на направените в последния изявления.

В тази връзка в настоящия случай с исковата молба ищецът е направил искане за събиране на гласни доказателства - разпит на водача на увредения автомобил К.П.К., във връзка с твърденията му, касаещи настъпването на ПТП и неговия механизъм и наличието на несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно на общинския път, което е уважено от съда и поисканият свидетел е призован за разпит в съдебното заседание. Същият обаче не се е явил и не е посочил уважителни причини за неявяването си в съда, а ищецът, който не изпрати свой представител в съдебното заседание, не е заявил, че държи на разпита на този свидетел и не е поискал, в случай на неявяването му, делото да бъде отлагано, за да бъде отново призован, поради което съдът е заличил лицето от списъка на свидетелите.

Официални документи, в т. ч. и протокол за ПТП, издаден от органите на МВР, относно реализирането на процесното произшествие, механизма на същото и настъпилите от него вреди, не са представени по делото. Относно възражението на ответната община за липса на протокол за ПТП следва да се има предвид разпоредбата на чл. 6, т. 4 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР, КФН и Гаранционния фонд, според която не се посещават от органите на МВР - "Пътна полиция" и не се съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС, освен когато повредите са причинени в резултат на ПТП с един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход. В настоящия случай, видно от изявленията на водача на автомобила в уведомлението-декларация за щета, не се установява процесното МПС да не е могло да се придвижи на собствен ход, поради което не се изисква посещение на мястото от служители на КАТ, нито съставянето на протокол за установяване на същото ПТП.

Дори и да не бяха налице горните обстоятелства, отразените в уведомление-декларация за щета изявления, не биха могли да докажат в съответствие с правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК процесното събитие и условията, при които то е осъществено, тъй като са непълни. В документа липсват данни къде конкретно на общинския път между селата Девене и Три кладенци, е настъпил твърденият инцидент, а от друга страна е налице поправка на посочената дата на събитието, която не е приподписана – факт, който обуславя неяснота относно действителната воля на неговия автор и съмнения относно надлежното отразяване на вписаните в него изявления.

Заключението на съдебно автотехническата експертиза също не може да бъде доказателство за механизма на настъпване на процесното ПТП и за причинно-следствената връзка между последното и настъпилите вреди, защото видно от съдържанието му, изводите на експерта се базират единствено на оспорените данни, съдържащи се в уведомлението-декларация на водача. По този начин от заключението се установява единствено хипотетична възможност щетите по автомобила да настъпят по описания начин, в резултат от попадане в дупка, но не може да се установи пълно и главно конкретния правнорелевантен факт.

С оглед изложеното, остана недоказан фактическият състав на деликта по чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД, който от своя страна е елемент от състава на регресната отговорност на прекия причинител на вредата спрямо застрахователя, изплатил застрахователно обезщетение по чл. 213, ал. 1 от КЗ (отм.). Недоказването на твърдения деликт изключва и възможността за обосноваването на мотивиран правно-релевантен извод, че разглежданият инцидент е резултат от противоправното бездействие на лица, натоварени от ответната община с осъществяването на дейността по поддръжката на общинската пътна мрежа и изпълнението на изискванията на чл. 13, ал. 1 ЗДвП – за предупреждаване на участниците в движението за наличието на опасност на пътя чрез поставяне на необходимите средства за нейното сигнализиране. Единствено при наличието на виновно и противоправно деяние /действие и/или бездействие/ на такива лица, би могла да възникне обезпечително-гаранционната отговорност по чл. 49 ЗЗД на ответната община.

По изложените съображения съд приема, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по отношение на суброгиралия се в правата на застрахования застраховател по реда на чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.), поради което предявеният от ищеца иск за сумата 3027.18 лева, представляваща размера на заплатеното застрахователно обезщетение за причинени вреди на л.а. “БМВ Х5” с peг. № *****, по щета № 25016030100280 и ликвидационни разноски за определяне на застрахователното обезщетение, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на делото по главния иск, като неоснователна следва да се отхвърли и акцесорната искова претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва за периода от 29.08.2016г. до 04.05.2020г. в размер 1119.21 лева.

Съобразно този изход на делото, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.25, ал.1 от НЗПП, ищецът "ЗАД Армеец” АД, гр.София следва да заплати на ответната Община Враца сумата 100, 00 лева юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от "ЗАД Армеец” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Стефан Караджа" № 2, представлявано от К. В. и В. К.-М. - изпълнителни директори, ПРОТИВ Община Враца, ЕИК ********* с адрес град Враца, ул. "Стефанаки Савов" № 6, представлявана от К. А. К. – кмет на общината, осъдителни искове с правно основание чл.213, ал.1 от КЗ (отм.) във връзка с чл. 45 и чл. 49 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 3027.18 лева, представляваща регресно вземане за заплатеното застрахователно обезщетение за причинени вреди на л.а. “БМВ Х5” с peг. № *****, по щета № 25016030100280 във връзка с ПТП, настъпило на 19.04.2016г. на пътя между селата Девене и Три кладенци, и ликвидационни разноски за определяне на застрахователното обезщетение, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата и сумата 1119.21 лева мораторна лихва върху главницата за периода от 29.08.2016г. до 04.05.2020г.

ОСЪЖДА "ЗАД Армеец” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Стефан Караджа" № 2, представлявано от К. В. и В. К.-М. - изпълнителни директори, ДА ЗАПЛАТИ на Община Враца, ЕИК ********* с адрес град Враца, ул. "Стефанаки Савов" № 6, представлявана от К. А. К. – кмет на общината, сумата 100, 00 лева юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: