РЕШЕНИЕ
№ 3219
гр. София, 22.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА Административно
наказателно дело № 20241110207122 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. К. К. ЕГН **********, чрез
упълномощения адв.Ю. С., против наказателно постановление /НП/ №23-
4332-030335/12.12.2023 г., издадено от началник група към отдел „Пътна
полиция” при СДВР, предвид съставен на 28.10.2023 г. акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ №585231 на К. К. К. ЕГН **********,
за това, че на 28.10.2023 г., около 21.27 ч., в с.Долни Богров, на улица без
име, като водач на лек автомобил „***“ с рег. № ***, по ул.“16-та“, с посока
на движение от ул.“20-та“ към ул.“24-та“, управлявайки същия форсира
двигателя, превърта задните задвижващи колела и поднася автомобила в
посока на движение - използва пътищата, отворени за обществено ползване,
за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на
хора и товари, с което виновно нарушил чл.104б,т.2 от ЗДвП, поради което и
на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175а,ал.1,пр.3 от ЗДвП са наложени
административни наказания глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 12 месеца.
1
В АУАН и НП е посочено, че актът е съставен по данни на свидетели-
очевидци – автопатрул №212 и изготвена докладна записка.
В АУАН е отразено и второ нарушение, за което е направено ръкописно
отбелязване за чл.343б,ал.1 от НК.
Недоволен от НП и наложените с него наказания К. К. К., чрез
упълномощения адв.Ю. С., го обжалвал чрез административнонаказващия
орган пред СРС.
В жалбата е написано, че НП е неправилно и незаконосъобразно,
издадени при нарушения на материалния и процесуалния закон, за което са
изложени следните доводи: НП и АУАН не са изготвени в изискуемата от
закона форма и отразените в тях нарушения не са установени по предвидения
в закона надлежен ред – липсва описание на нарушенията, обстоятелствата,
при които са извършени и доказателствата, които ги потвърждават.
Жалбоподателят е изложил и своя фактическа обстановка /с приложени
снимки на ул.“20-та“ и ул.“16-та“/, различна от отразената в НП и АУАН. С
жалбата се иска НП да бъде отменено.
Жалбоподателят К. К. К. редовно призован / уведомен за съдебните
заседания, се явява, като в хода по същество на делото заявява, че не е
дрифтел с управлявания от него автомобил, който бил шумен, като
прибирайки се към дома си видял зад себе си полицейски автомобил, който
пуснал светлинен сигнал и той /К./ спрял, като вече се намирал пред имота си.
Твърди, че не е извършил такова нарушение и моли да бъде отменено НП.
В съдебните заседания се явява упълномощеният му защитник адв.Ю.
С., който пледира НП да бъде отменено като неправилно, незаконосъобразно и
защото установената от доказателствата по делото /от показанията на
разпитаните свидетелите и от доказателствата, представени с жалбата/
фактическа обстановка е различна от отразената в АУАН и НП фактическа
обстановка. Адв.С. посочва, че според показанията на свидетелите П. и С.,
2
актът е съставен по информация на полицаи, които са твърдели, че
жалбоподателят е дрифтел на площада на с.Долни Богров, но не се установява
жалбоподателят да е форсирал двигателя на автомобила и да е дрифтел,
защото не се е случило. В разпита си полицай С. е заявил, че когато
жалбоподателят е спрял автомобила и е слязъл от него, се е извинил на
полицаите, че не ги е видял, поради което и няма как полицейският автомобил
да е бил с включен звуков и светлинен сигналС оглед на посоченото адв.С.
моли НП да отменено. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от
юрисконсулт П., който пледира жалбата срещу НП да бъде отхвърлена, а НП
да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно, издадено от
компетентен орган, при спазване на административно-производствените
правила. Юрисконсулт П. счита нарушението за доказано от събраните по
делото писмени и гласни доказателствени средства, с правилно приложена
санкционна разпоредба. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави
възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски.
При проведения разпит на актосъставителя К. П. той разказва, че като
младши автоконтрольори в О „ПП“-СДВР, по време на нощно дежурство през
есента на 2023 г., заедно с колегата му Ц. В., били изпратени за съдействие на
други полицейски служители, които предоставили информация, че в центъра
на с.Долни Богров се извършвал дрифт с лек автомобил, с искане за
изпробване на водача му за алкохол и съставяне на АУАН за дрифта. Водача на
автомобила установили пред адреса, на който живеел, където улицата
позволявала да се разминат два автомобила. Адресът му бил близо до центъра
на селото. Поискалите съдействие полицейски служители информирали, че са
видели на площада на селото извършването на дрифт и са потеглили след
въпросния автомобил, който продължил към адреса си, където спрял и където
те /П. и В./ го установили. Пробата за алкохол на водача отчела резултат над
2 промила. На същия съставили АУАН за дрифт с лекия автомобил и за
употребата на алкохол. Полицай Ц. В. издал на водача талон за кръвно
изследване и последният следвало съпроводен от поискалите съдействие
3
полицейски служители да бъде отведен до болничното заведение за
изследване.
При проведения разпит като свидетел на С. С. той разказва, че като
полицаи в ОСПС-СДВР, заедно с колегата му Л. П., с обозначен полицейски
автомобил, видели, че на площада в с.Долни Богров при движение на л.а.
„***“ двигателят му издавал силен шум, задвижващите му задни колела се
приплъзвали и автомобилът описвал окръжност, заради което те подали
светлинен и звуков сигнал с полицейския автомобил към л.а.“***“, но водачът
му не реагирал и продължил да се движи бързо, по която причина и го
последвали без да спират специалните сигнали на полицейския автомобил,
като на 2 преки по-надолу той спрял, където установили, че същият живее.
Водачът на л.а. „***“ излезнал от автомобила и се извинил, че не ги е чул. С. и
П. поискали съдействие от колеги от КАТ, които тествали водача с техническо
средство „Алкотест дрегер“, пробата отчела около 2 промила в издишания
въздух, заради което водачът бил закаран до болница „Света Анна“ за даване
на кръв и урина за изследване, след което бил задържан. Съставени му били
съответни документи за начина му на управление на МПС и за управление на
МПС след употреба на алкохол. Свидетелят С. пояснява „Тъй като приехме, че
заради шума от двигателя на л.а.“***“ водачът може и да не е чул подаденият
от полицейският ни автомобил звуков сигнал, не ангажирахме негова
отговорност и за неподчинение на подаден сигнал“.
При проведения разпит като свидетел на Л. П. той, след предявяване на
основание чл.284 от НПК, на АУАН, казва, че бегло си спомня случая – по
време на работа с колегата му С. С. в с.Долни Богров забелязахме автомобил,
на който при движението му се превъртали задните колела и в резултат на това
автомобилът се приплъзвал и поднасял на пътното платно (т.е. дрифтел) и със
служебния полицейски автомобил подали към него светлинен и звуков
сигнал, но тъй като този автомобил, движещ се бързо, не спрял, го
последвали, наблюдавайки го непрекъснато непосредствено, без други МПС
между тях. Когато автомобилът спрял, установили водача му, който бил
притеснен и на въпроса дали е употребил алкохол, той отговорил
утвърдително и казал, че не е спрял на на полицейските сигнали, защото не ги
4
бил чул и видял, тъй като бил пуснал музика в автомобила си. За съдействие
бил извикан полицейски екип, който да изпробва водача за алкохол и при
извършената му проба резултатът бил положителен, за което на водача били
съставени необходимите документи.
В показанията си допуснатия до разпит /по искане на адв.С. и при
режим на довеждане от жалбоподателя/ като свидетел А. В. ***, казва, че
познава жалбоподателя от с.Долни Богров, където живее и работи в магазин
за хранителни стоки и железария в центъра на селото. През 2023 г. видял
жалбоподателя, че излязъл от другия магазин, който също е в центъра на
селото, поздравили се, жалбоподателят се качил в автомобила си и потеглил
нормално в посока към дома си, намиращ се на ъгъла на ул.“16-та“ и ул.“20-
та“, с вход от към ул.“16-та“, като бил последван от полицейски автомобил,
който излязъл от пряката и бил без включени специални звуков и светлинен
сигнал. Свидетелят Стоилов заявява, че не е видял жалбоподателя да
управлява автомобила по начин, по който да бъде приет за дрифт.
По делото са приложени: докладна записка /в ксерокопие/ от 28.10.2023
г. от полицай С. С. до началниците на О „ПП“ и ОСПС при СДВР; справка от
КАТ /картон на водача/ относно регистрираните на К. К. К. нарушения на
ЗДвП и наложените за тях санкции; Заповеди относно компетентността на
актосъставителя и административнонаказващия орган.
От доказателствения материал, който съдът цени, се установява с
необходимата категоричност, че на 28.10.2023 г. около 21.27 ч. К. К. К.,
управлявайки бързо лек автомобил „***“ с рег. № ***, с форсиране на
двигателя му и силен шум от това, в с.Долни Богров, от центъра на селото, се
насочил се към дома си, намиращ се недалеч от центъра на селото /на ул.“16-
та“ №11, ъгълов парцел на ул.“16-та“ и ул.“20-та“, с вход от към ул.“16-та“/,
минавайки по ул.“20-та“ и завивайки по ул.“16-та“. Той бил сам в автомобила.
Това била възприето от изпълняващия служебните си задължения полицейски
патрул в състав С. С. и Л. П., с обозначен полицейски автомобил, които
счели, че водачът използва пътищата, отворени за обществено ползване, за
други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и
5
товари – т.е. че дрифтира, и подали със служебния автомобил светлинен и
звуков сигнал към л.а. „***“, но тъй като последният не спрял, те го
последвали, без да изключват специалните сигнали на патрулния автомобил,
наблюдавайки го непрекъснато непосредствено, без други ППС между тях.
Когато л.а. „***“ спрял пред имота, в който К. живее и той излязъл от
автомобила, полицаите П. и С. установили самоличността му като К. К. К. и
поради съмнение, че е употребил алкохол го попитали за това, той отговорил,
че е пил и казал, че не е спрял на на полицейските сигнали, защото не ги бил
чул и видял, тъй като бил пуснал музика в автомобила си. С. и П. поискали
съдействие от О „ПП“-СДВР, за изпробване на К. за употреба на алкохол. На
място пристигнали младши автоконтрольори К. П. и Ц. В., които изпробвали
К. с техническо средство „Алкотест дрегер“, пробата отчела 2,22 промила в
издишания въздух, заради което К. бил закаран от полицейските служители
до УМБАЛ „Света Анна“-София, за даване на кръв за изследване на алкохол,
но той отказал да даде кръв. На К. бил съставен АУАН за нарушение на
чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП – за управление на МПС с концентрация на алкохол над
1,2 на хиляда и за нарушение на чл.104б,т.2 от ЗДвП - за използване
пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари /т.е. за
дрифтене/. След това К. бил задържан. Въз основа на акта било издадено
обжалваното НП, но само за нарушение на чл.104б,т.2 от ЗДвП, тъй като било
преценено, че е осъществен състав на чл.343б,ал.1 от НК. НП било връчено на
К. на 19.04.2024 г. и обжалвано от него чрез адв.С. на 26.04.2026 г.
Съдът кредитира събраните по делото и относими към предмета на
доказване по настоящето производство гласни доказателства - показанията на
свидетелите С. С., Л. П. и К. П. – които са ясни, логични, последователни,
непротиворечиви, взаимно кореспондиращи и допълващи се. Показанията на
А. С. съдът цени само относно заявеното от него, че видял К. в центъра на
селото, че последният се качил в автомобила си и потеглил към дома си, като
бил последван от полицейски автомобил, доколкото само в тази част
показания му са житейски приемливи и не показват противоречие с
останалите ценени от настоящия съдебен състав доказателствени материали.
Съдът не дава вяра на казаното от С. в останалата им част, в т.ч. и че К.
нормално потеглил с автомобила в посока към дома си, тъй като то е в явно
6
противоречие с показанията на другите свидетели, както и че последвалият го
полицейски автомобил бил без включени специални звуков и светлинен
сигнал, не само, защото противоречи на показанията на другите свидетели, а и
защото е известно и не се нуждае от специално обяснение обстоятелството, че
полицейски патрулен автомобил дава знак на движещо се пред него ППС за
спирате чрез използване на характерните звукови и светлинни сигнали на
полицейските автомобили. В тази част съдът намира, че показанията на С. са
недобросъвестни, с превратно разбиране за отговорността на свидетеля по
чл.290,ал.1 от НК и за „запазване“ на отношенията между живущи в едно
населено място.
Съдът дава вяра и на писмените доказателства, в т.ч. и на представените
от жалбоподателя 2 черно-бели снимки на ул.“20-та“ и ул.“16-та“, доколкото
последните не се оспорват от представляващия административнонаказващия
орган.
Съвкупният доказателствен материал по делото, ценен от този съдебен
състав, установява приета от съда и изложена по-горе фактическа обстановка.
От правна страна се налагат следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоопределения за това срок, от правно легитимирано лице, имащо интерес
да обжалва НП, срещу акт /НП/, подлежащ на обжалване, при спазване на
процедурата за това, т.е. отговаря на формалните изисквания на закона.
Разгледана по същество, жалбата като цяло е основателна, но не с оглед
изложените в нея доводи.
Настоящият съдебен състав приема, че НП е издадено и АУАН е
съставен от компетентен съответно оправомощен за това орган, предвид
приложените по делото доказателства в тази връзка, с които се удостоверява
кои длъжностни лица са оправомощени да издават НП и да съставят АУАН.
Съдът, разглеждайки делото по същество, е длъжен да установи чрез
допустимите от закона доказателства, извършено ли е административното
7
нарушение, от кого е извършено и обстоятелствата, при които същото е
извършено, както и дали описаната в АУАН и НП фактическа обстановка
отговаря на действителната.
За да е налице административно нарушение, следва да са установени
посочените в чл.6 ЗАНН предпоставки - да е налице действие или
бездействие, което нарушава установения ред на държавното управление, да е
извършено виновно т.е. (да е извършено умишлено или непредпазливо) и да е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред.
Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка съдът, въз основа на
наличния доказателствен материал, не може да приеме, че отразява изцяло
вярно и точно действителната такава и респективно в случая не може да
послужи за ангажиране на административно-наказателната отговорност на К.
К. К. за нарушение на чл.104б,т.2 от ЗДвП, поради следните съображения:
К. К. К. в посоченото време и в посоченото населено място е
управлявал бързо лек автомобил „***“ с рег. № ***, което, предвид кратките
разС.ия на улиците, по които е преминал, естествено води до форсиране на
двигателя и силен шум от това. При такова управление и при извършване на
завоите, преминавайки от една улица в друга, е обяснимо автомобилът да
поднася в посоката на движението. Т.е. той не е управлявал автомобила
съобразно изискванията на ЗДвП, което от полицаите е счетено за използване
от него на пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари – т.е. за
дрифтиране /с форсиране двигателя, превъртане на задните задвижващи
колела и поднасяне на автомобила в посока на движение/, но пък най-малкото
е нелогично и житейски неприемливо за който и да е водач - в случая К.,
виждайки, че е следван от полицейски автомобил с включени специални
сигнали, той /К./ да дрифтира пред полицаите. Настоящият съдебен състав
намира, че казаното от него пред полицаите, че не ги е видял и чул, е само
някакъв елементарен опит да извини неподчинението си на подаваните му от
тях сигнали за спиране, като дори и да можеше да се приеме, че не ги е чул,
няма как в тъмната част на денонощието да не е видял включените специални
8
светлини на следващия го полицейски автомобил. Съдът счита, че поведение,
каквото е имал К. обичайно цели съвсем друг резултат – пристигане на
домашния си адрес и излизане от управлявания от него автомобил преди
пристигането на полицейските служители.
Разпоредбата на чл.189,ал.2 от ЗДвП има приложение в рамките на
административното производство, но по смисъла на чл.14,ал.2 от НПК във
връзка с чл.84 от ЗАНН в съдебното производство констатациите в АУАН
нямат обвързваща доказателствена сила. Тази позиция категорично е
застъпена и в Постановление №10/1973 г. на Пленума на ВС.
С оглед на отразеното до тук, наличните по делото доказателства, които
съдът кредитирани, не са достатъчни за да може да се приеме за несъмнено
установено, че К. К. К. на 28.10.2023 г., около 21.27 ч., в с.Долни Богров, като
водач на лек автомобил „***“ с рег. № ***, управлявайки същия по улиците на
това населено място, е използвал пътищата, отворени за обществено
ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари – чрез форсиране на двигателя на автомобила,
превъртане на задните му задвижващи колела и поднасяне на автомобила в
посока на движение, и че е извършил това умишлено, изпълнявайки „дрифт“,
с което виновно да е нарушил чл.104б,т.2 от ЗДвП, за което е ангажирана
административно-наказателната му отговорност, с оглед на което НП подлежи
на отмяна.
От друга страна, съществен за правилното решаване на делото е и
въпросът допуснати ли са нарушения в предсъдебната фаза на
производството, каквито този съдебен състав констатира, доколкото в НП /и в
АУАН/ местонарушението не е посочено недвусмислено и еднозначно ясно,
тъй като е написано: „…К. …на 28.10.2023 г., около 21.27 ч., в с.Долни
Богров, на улица без име, като водач на лек автомобил „***“ с рег. № ***, по
ул.“16-та“… управлява лек автомобил…“. Нарушението не може да бъде
отстранено в съдебната фаза, т.е. съдът не може да санира и валидира НП /и
АУАН/ и поради посоченото НП подлежи на отмяна.
9
Съдът не е ограничен в своята юрисдикция, когато решава правния спор
и не е обвързан с решението на административния орган и не може да бъде
възпрепятстван в правомощието си да проучи в пълнота фактите, релевантни
за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по
фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото.
Във връзка с изхода на делото и настоящето съдебно решение
направеното от юрисконсулт П. искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение се яявява неоснователно, а като такова и незаконосъобразно,
поради което и съдът не го уважава.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №23-4332-030335/12.12.2023 г.,
издадено от началник група към отдел „Пътна полиция” при СДВР, против К.
К. К. ЕГН **********, за това, че на 28.10.2023 г., около 21.27 ч., в с.Долни
Богров, на улица без име, като водач на лек автомобил „***“ с рег. № ***, по
ул.“16-та“, с посока на движение от ул.“20-та“ към ул.“24-та“, управлявайки
същия форсира двигателя, превърта задните задвижващи колела и поднася
автомобила в посока на движение - използва пътищата, отворени за
обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари, с което виновно нарушил
чл.104б,т.2 от ЗДвП, поради което и на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.175а,ал.1,пр.3 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в
размер на 3 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София,
в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено заедно с
мотивите.
10
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11