Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………

гр. София, 18.02.2016 г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:

СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА

при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №88 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по искова молба от Х.Р.М., с която е предявен срещу Г.Ф. иск с правно основание чл.288, ал.1, т.2, б.„а“ КЗ за сумата от 40000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от произшествие, осъществено на 07.06.2014 г. от А. Х. В. при управление на товарен автомобил „Мерцедес” с рег. №Н ***** без застраховка „Гражданска отговорност”. Претендира законната лихва от деликта и разноските.

            Ищецът твърди, че е пострадал при произшествие, осъществило се на 07.06.2014 г. по вина на лице, чиято гражданска отговорност не е застрахована със задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

            Ответникът оспорва иска. Оспорва настъпването на произшествието, механизма и вината на водача, както и настъпване на твърдените от ищеца увреждания. Позовава се на съпричиняване.

            Третото лице помагач не взема становище по иска.

           

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

 

Установява се от писмените доказателства (Протокол за ПТП от 07.06.2014 г. – л.11) и автотехническата експертиза, че на 07.06.2014 г. на кръстовището на ул. ******** и ул. ******** в гр. Н.П. е настъпило пътно-транспортно произшествие, при което А.В. при управление на товарен автомобил „Мерцедес” с рег. №Н ***** при извършване на маневра „завой наляво” е причинил удар с насрещно движещия се с велосипед, снабден с двигател, Х.Р.М.. Тези факти се установяват безпротиворечиво и категорично от цитираното по-горе писмено доказателство и приетата експертиза и се потвърждават от мотивите на влязлата в сила присъда на РС – Н.П. по НОХД №478/2014 г., с която водачът на товарния автомобил е признат за виновен в това, че управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила. Процесното произшествие не е съставомерна последица от деянието, за което е постановена присъдата на наказателния съд, поради което не може да се приложи чл.300 ГПК. В същото време обаче произшествието е обсъдено в мотивите на наказателния акт и е взето предвид при индивидуализация на наказанието на извършителя на престъплението. Фактът, че в наказателния процес се прилагат принципите на дирене на обективната истина и служебното начало, гарантира висока степен на достоверност на фактическите изводи на наказателния съд, който служебно установява всички обстоятелства, свързани с изпълнителното деяние, особено ако те следва да се отчитат при индивидуализация на наказанието. Фактическите изводи на наказателния съд напълно кореспондират със събраните по настоящото дело писмени доказателства и експертиза. Поради това съдът приема, че причина за произшествието е обстоятелството, че преди да започне маневрата, водачът на товарния автомобил не е изпълнил задължението си да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат срещу него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

От приетата по делото медицинска експертиза и писмените доказателства, представляващи медицински документи се установява, че в следствие на произшествието ищецът е получил травматично увреждане – разкъсно-контузна рана и счупване на крайната фаланга на палеца на дясната ръка. Увреждането е получено при процесното ПТП. След произшествието ищецът е получил спешна медицинска помощ, след два дни – на 09.06.2014 г. е бил опериран, като му е извършено открито наместване на счупената фаланга на палеца и стабилизиран ена костните фрагменти с Киршнерова игла, а на 10.06.2014 г. е изписан от болницата. Следоперативният период е протекъл гладко, лечението е продължило амбулаторно с контролни прегледи, след 30-тия ден иглата е била извадена и ищецът е започнал рехабилитация. Получената травматична увреда е довела до болки и страдания в срок от 2 месеца, като болките са били интензивни през първите две седмици след злополуката и първите две седмици на рехабилитацията. След този период болките са се проявявали само при рязка промяна на времето. Към момента общото състояние на пострадалия е стабилизирано, счупването е зараснало окончателно, няма прогноза за негативни последици за в бъдеще.

По изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. Установи се деянието на водача на тежкотоварния автомобил, което съдът намира за противоправно – водачът е нарушил чл.25. ал.1 ЗДвП, като предприел маневра „завой наляво” без да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат срещу него, и извършил маневрата, без да се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. От писмените доказателства, съставени от органите на досъдебното производство, от медицинските документи и от съдебно-медицинската експертиза безпротиворечиво се установява причинната връзка между ПТП и травмите на ищеца. Поради това следва да се приеме, че е налице деликт, извършен от водача А.В. при управление на тежкотоварен автомобил „Мерцедес” с рег. №Н *****.

Установява се от справката в електронния регистър на Г.Ф., че към момента на процесното ПТП за автомобил „Мерцедес” с рег. №Н ***** не е имало действаща застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” между собственика на автомобила и застраховател. Поради това съдът приема, че са налице предпоставките на чл.288, ал.1, т.2, б.„а“ КЗ - липсва на валидна застраховка „Гражданска отговорност”, покриваща отговорността на делинквента и дължимото обезщетение следва да се изплати от ответника. Претенцията, предявена по съдебен ред е допустима – изпълнена е процедурата по ал.11 на чл.288 КЗ.

При така установените факти съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди, представляващи физически болки и страдания.

При определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти – характера на увреждането – счупен палец, интензитет и продължителност на болката, период на възстановяване, липсата на трайни последици за здравето на пострадалия и как уврежданията са се отразили върху пострадалия с оглед на възрастта му. Съдебно-медицинската експертиза установява, че е проведена операция и еднодневно болнично лечение, в продължение на два месеца ищецът е имало болки, първоначално по-интензивни, впоследствие по-слаби, здравето на ищеца е напълно възстановено и няма основания да се очакват бъдещи негативни последствия.

Поради което съдът, при преценка на събраните доказателства за характера на уврежданията, периода на лечение, липсата на трайни последици за здравето на пострадалия, както и съобразявайки начина на настъпване на произшествието и неминуемо настъпилите при това шок и негативни емоционални преживявания, намира, че справедливото обезщетение е в размер на 6000 лв. Искът следва да се уважи до тази сума и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 40000 лв.

Основателно е възражението на ответника за съпричиняване. С ТР №88/1962 г. на ОСГК на ВС, постановено по повод допринасяне от пострадалото при злополука малолетно или непълнолетно дете за настъпването на вредоносния резултат поради неупражнен върху него от родителите му надзор, Върховният съд приема, че не е необходимо увреденият да е допринесъл виновно за настъпването на вредите, а е достатъчно наличието на причинна връзка между неговото действие или бездействие и вредоносния резултат. Когато се определя отговорност за вреди, определя се такава само за причиняването на вреди на другите (чл. 45 ЗЗД). Самоувредилият се не отговаря пред себе си за вредите, които си е причинил. С оглед на това при определянето на размера на обезщетението по реда на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не е необходимо установяването както на вината на самия увреден, когато той е дееспособен, така и на вината на упражняващия надзор над увредения неспособен.

По делото се установява, че ищецът, който към момента на произшествието е бил непълнолетен, се е движил по пътното платно, а не както повелява разпоредбата на чл.15, ал.5 и чл.80, т.2 ЗДвП – да се движи по разположения отдясно по посоката на движението пътен банкет или да се движи възможно най-близо до дясната граница на платното за движение.

Наред с това ищецът е управлявал велосипед, допълнително оборудван с двигател, без спирачните му механизми да са съобразени с допълнително поставения двигател и без да е оборудван със светлини или други елементи, допринасящи за видимостта на другите участници. Произшествието е настъпило в тъмната част на деня. По делото няма данни за конкретните отстояния, поради което приетата експертиза не е категорична дали ударът е бил предотвратим за велосипедиста. При всички случаи обаче управлението на снабден с двигател велосипед, чиято спирачна система не е подсилена, така че да е в състояние за относително кратко разстояние да преведе превозното средство от движение в спряло състояние, е допринесло за настъпване на произшествието.

По изложените съображения съдът приема, че ищецът е допринесъл за произшествието с действията си, изразяващи се в нарушаване на чл.15, ал.5 и чл.80, т.8 ЗДвП и управление на велосипед, допълнително оборудван с двигател, без спирачните му механизми да са съобразени с това и бездействието си, изразяващо се в необозначаване на велосипеда със светлини или носене на светлоотразителна жилетка, съгласно изискването на чл.80, т.1 ЗДвП.

Съдът като съобрази виновното поведение на водача на товарния автомобил – нарушение на чл.25. ал.1 ЗДвП и управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол над 1,2 промила и действията и бездействията на ищеца, с които е допринесъл за настъпване на произшествието, намира, че пострадалия в равна степен с делинквента е съпричинил произшествието и вредите. Поради това застрахователното обезщетение следва да се намали наполовина – до сумата от 3000 лв. Искът следва да се уважи за тази сума и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 40000 лв.

По разноските:

       На процесуалния представител на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ГПК, съразмерно с уважената част от иска – за сумата от 129,75 лв.

       На ответника следва да се присъдят направените разноски за юрисконсултско възнаграждение и депозит за свидетел, съразмерно с отхвърлената част от иска – за сумата от 1637,25 лв.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийския градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК дължимата държавна такса – в размер на 120 лв. и разноски за експертизи – в размер на 360 лв.

 

Поради което Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА Г.Ф., ***, да заплати на Х.Р.М., ЕГН:**********, адрес: ***, на основание чл.288, ал.1, т.2, б.„а“ КЗ, сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от произшествие, осъществено на 07.06.2014 г. от водач без сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, заедно със законната лихва от 07.06.2014 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 40000 лв.

            ОСЪЖДА Г.Ф., ***, да заплати на адв. Н.Н.Д., адрес: ***, офис 4, на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 129,75 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

ОСЪЖДА Х.Р.М., ЕГН:**********, адрес: ***, да заплати на Г.Ф., ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 1637,25 лв., представляваща съдебни разноски.

ОСЪЖДА Г.Ф., ***, да заплати по сметка на Софийския градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 120 лв., представляваща дължима държавна такса и сумата от 360 лв., представляваща разноски за експертизи.

Решението е постановено с участието на трето лице помагач на страната на ответника: А.Х.В., ЕГН:**********.

            Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

 

 

СЪДИЯ: