№ 157
гр. София, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Георги Ст. Мулешков
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело
№ 20221800500113 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Кмета на Община П. Р. И. Г. против
решение № 260130/07.12.2020г. по гр.д.№ 1200/2019г. на РС-Ботевград, с
който Общината е осъдена да заплати на „Е. к.“ ЕООД, ЕИК ........ със
седалище и адрес на управление гр.С., ж.к.“Х. М.“№ ..., ет.. на осн.чл.258
вр.чл.266,ал.1 от ЗЗД,вр.чл.286 от ТЗ вр.чл.79 , ал.1 от ЗЗД сумата 3 000
лв.,представляваща частичен иск от сумата 21 120 лв. за неизплатено
възнаграждение по договор № .-.../.........г. за предоставяне на консултантски
услуги при дейностите,свързани с окомплектоване, управление и отчитане на
проекти за обект :обособена позиция № 1:“ Консултантски услуги за
окомплектоване и управление на проект за обект“Реконструкция на вътрешна
водопроводна мрежа на с.О., Община П.“,ведно със законната лихва върху
тази сума, и на основание чл.92, ал.1 ЗЗД неустойка по чл.12 от договора в
размер на 1000 лв., представляваща частичен иск от сумата 5 280
лв.Релевират се оплаквания за нарушение на материалния закон,
необоснованост и съществени процесуални нарушения.Договорът бил по
закона за обществените поръчки в редакцията му от 06.04.2004г./отм./ и,който
дерогирал общите разпоредби на ЗЗД.Специалният закон имал за цел защита
на обществения интерес .Възложителят изрично посочил,че плащането ще се
реализира при условията на финансиране по Програма за развитие на
селските райони 2014-2020г.,след подписване на договор за безвъзмездна
финансова помощ с ДФ“З.“ и получаване на авансово плащане от Фонда по
проекта.В противен случай би се стигнало до неравноправно положение
1
спрямо некласираните кандидати. В подписания на 19.02.2016г. анекс
изрично Било предвидено ,че ако от страна на Фонда се редуцира
бюджета,изпълнителят няма да има претенции по отношение на сумите за
възнаграждение.Наред с това,уговорените суми били максимални и
конкретните такива подлежали на евентуална редукция в зависимост от
отпуснатите безвъзмездно финанси от ДФЗ.Уговорката под условие не била
нищожна по аргумент от чл.25,ал.1 ЗЗД.Вземането ставало изискуемо едва
при одобрено финансиране.Тъй като плащането на възнаграждение е
съществен елемент,то било логично да се прогласи нищожност на целия
договор , а не само на клаузите,свързани с плащане под условие.Приемателно-
предавателният протокол от 28.09.2016г. не бил подписан от упълномощено
от възложителя лице и не съдържал изявление за приемане на конкретно
извършена работа , а само на „заявление и проекто-предложение“.Съдебно-
счетоводната експертиза установила,че фактурата № .......... от май 2019г. не
била осчетоводена съгласно изискванията на чл.113 ЗДДС.Чл.4 от договора
предвиждал,че плащането се дължи от възложителя след представяне на
фактура,придружена с междинни доклади и финален доклад относно
изпълнението на възложената работа.Всъщност отказът на ДФЗ да финансира
проекта бил в пряка връзка с неизпълнението на задълженията на консултанта
да изготви такова проектно-заявление,което ще получи заявените в него
точки при оценяване и да консултира възложителя с оглед същите да са
реалистични и защитими.Иска се отмяна на решението и присъждане на
разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна оспорва жалбата.Правилно съдът прогласил за
нищожни оспорените клаузи и че съгласно чл.264, ал.3 ЗЗД липса на
възражения при фактическо приемане се приравнява на одобрение.Отказът от
финансиране бел поради недостатъчен бюджет на подмярката ,за подпомагане
по която е кандидатствано.Договорът за консултантски услуги бил различен
от договора за предоставяне на финансова помощ.съгласно съдебната
практика поставянето на задължението на възложителя за плащане на
възнаграждение за извършена и приет работа в зависимост от настъпването
на бъдещо несигурно събитие е възможно и допустимо само при съблюдаване
на принципа за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение
/ Решение № 48/09.07.2020 по т.д.№ 1072/2019г. на ВКС,ТК,Второ
т.о./.Клаузата на чл.3 от договора била несъвместима с възмездния характер
на договора за изработка.При сключване на договор за изработка в рамките
на процедура по чл.8 от ЗОП клаузата на чл.3 има предназначение само да
отсрочи във времето изпълнението на задължението на възложителя да
заплати възнаграждение.Падежът на вземането на изпълнителя настъпил след
изтичане на 30-дневния срок от поканата за доброволно
изпълнение.Представянето на доклад към фактурата касаело
хипотезата,когато е получено финансиране , на първия етап на
проекта/изготвяне и окомплектоване на заявление за
кандидатстване/.Впрочем,това възражение било направено едва пред
въззивната инстанция.Относно приемателно-предавателния протокол
съдебно-почерковата експертиза категорично доказала ,че подписът е
2
поставен от зам.кмета Катя Симеонова.Отказът на ДФЗ не се дължал на лошо
изпълнение от страна на консултанта,каквото би било непълна и оспорима
документация., а на обективен критерий-броя на населението.Този критерий
бил въведен от Министерство на земеделието,храните и горите на
01.11.2016г.-повече от месец след крайния срок за прием на документи по
процесната програма за финансиране.Отказът на ДФЗ бил неправомерен и
Общината бездействала като не го обжалвала. Цитира се константна практика
на административните съдилища в подобни казуси.
След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната
съвкупност,Софийски окръжен съд намира въззивната жалба процесуално
допустима,но неоснователна.
За да уважи иска,първоинстанционният съд е приел,че на
28.09.2016г. е извършено предаване на разработено и окомплектовано
заявление и проектно предложение за кандидатстване за отпускане на
безвъзмездна финансова помощ за обект „Реконструкция на вътрешна
водопроводна мрежа на село О. Община П.“.Автентичността на пртокола е
оспорена по реда на чл.193 ГПК неуспешно като съдът е кредитирал
заключението на съдебно-графичната експертиза, изготвено въз основа на
оригинала на документа.От приложената квитанция за прием от 29.09.2016г.
се установява,че документацията е била депозирана в ДФЗ,от което
несъмнено следва,че е била изготвена от изпълнителя и приета от
възложителя без възражения.Издадената фактура № ........./.............г. е за
услуга“разработване,окомплектоване и подаване на проектно предложение за
кандидатстване за отпускане на безвъзмездна финансова помощ,касаещи
с.О.,на стойност 17 600 лв. без ДДС респ. 21 120 лв. с ДДС.От покана за
доброволно изпълнение № ...-.../...........г. се установява,че срокът за плащане е
30 дни от получаване на поканата.При положение ,че възложителят не е
заявил възражение за неправилно изпълнение при приемането съгласно
чл.264,ал.2 ЗЗД, той дължи плащане на възнаграждение размер на 17 600
лв.Клаузата ,че възнаграждението се плаща на две части-50% в петдневен
срок от под писване на договора за безвъзмездна помощ с ДФЗ и останалата
сума в срок 30 работни дни от подписване на двустранен протокол за
окончателно приемане на работата не е нищожна,но следва да се тълкува като
отлагателно, а не прекратително условие.Съгласно чл.303а, ал.2 от ТЗ когато
длъжникът е публичен възложител,страните могат да договорят срок за
изпълнение на парично задължение не повече от 30 дни , а по изключение и
по-дълъг срок,но не повече от 60 дни.,ако важна причина налага това и ако не
накърнява добрите нрави,злоупотребявайки с интереса на кредитора. Датата
27.11.2016г. съобразно дадената покана не надвишава 60-дневния
срок.Обстоятелството,че не е издадена фактура съобразно ЗДДС не
освобождава възложителя от задължението да плати извършената
работа.Съдът е намерил основателен и иска за неустойка за забава 30 % от
21 120 лв.Присъдил е съдебни разноски 2147 лв.Настоящият състав споделя
изводите на първоинстанционния съд от правна и фактическа страна, намира
решението съобразено с материалния закон, обосновано и постановено при
спазване на съдопроизводствените правила.Ето защо решението следва да
3
бъде потвърдено .Предвид изхода на делото въззивникът следва да заплати на
въззиваемата страна половината от платеното в брой адвокатско
възнаграждение в размер на1800 лв. ,предвид възражението за прекомерност,
което въззивният съд намира основателно предвид правната и фактическа
сложност на делото,което се е развило пред въззивната инстанция в едно
открито заседание.
Водим от горното, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260130 от 07.12.2021г. по гр.д.№ 1200 по
описа на РС-Ботевград за 2019г.
ОСЪЖДА Община П.,Булстат .......,с адрес гр.П. , пл.“Т.Ж.“ № .,да
заплати на „Е.К.“ ЕООД,ЕИК ........5 със седалище и адрес на управление гр.С.,
ж.к.“Х.М.“ №...,ет.., съдебни разноски за въззивната инстанция в размер на
800 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4