РЕШЕНИЕ
№ 712/28.10.2022г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд
– Хасково, в открито заседание на единадесети май, две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
Председател: Ива
Байнова
Членове: Росица Чиркалева
Биляна Икономова
при секретаря Ивелина Въжарска......…...……………………………..и
в присъствието на прокурора Валентина Радева-Ранчева…….……………...................……………………..като
разгледа докладваното от съдия Байнова касационно адм. дело № 108 по описа за
2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
касационна жалба от Ж.К.М. – Н. ***, с посочен съдебен адрес:***, подадена чрез
пълномощник, против Решение №260021/02.12.2021г., постановено по адм. д. №58/2020г.
по описа на Районен съд-Хасково.
Решението се
обжалва с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон,
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Навеждат се доводи, че според установеното по
делото, процесният ПИ 77195.701.392, собственост на жалбоподателката по
наследство, не попада в разпоредбите на §4 и сл. от ПЗРЗСПЗЗ, тъй като не бил
земеделска земя, предоставена за ползване въз основа на актове на Президиума на
НС, ДС или МС, поради което включването му в плана на новообразуваните имоти и
възстановяването му на наследници на Д. П. Б., на основание §4к от ПЗРЗСПЗЗ,
било съществено нарушение на законовите разпоредби. Твърди се, че обжалваната
Заповед №ДС-28-2/28.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково била в
съществено противоречие с нормите на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ относно възстановяване на
собственост при условията на §4 и сл. от ПЗРЗСПЗЗ, поради което разпоредените с
нея правни последици били противоположни и съществено различаващи се от
предвидените в правната норма по начин, даващ основание да се приеме за акт, нетърпим
от гледна точка на правовия ред. В тази връзка се коментира заключението на
назначената по делото СТЕ и се сочи, че независимо от липсата на списъци за
раздавани имоти за ползване с актове на органите, изброени в §4 от ПЗРЗСПЗЗ, за
настоящия спор било важно, че за процесния имот не се представили
доказателства, че от една страна е попадал в селищно образувание, определено по
реда на Глава трета, раздел II от Закона за
административно-териториално устройство на Република България, за земите по
ал.1 на §4, а от друга страна, че е бил даден за ползване на наследодателите на
жалбоподателката, или на техните праводатели.
Съдът не изложил
мотиви защо не уважава оплакването за липса на материалноправната предпоставка
на §4б ал.1, изр. първо от ПЗРЗСПЗЗ в плана на новообразуваните имоти да се
включват незастроени земеделски земи, върху които е предоставено право на
ползване, съгласно актовете, посочени в §4 ал.1. Това произтичало от
разпоредбата на §4к ал.7, която препращала към §4, свързан с §4б ал.1 от
ПЗРЗСПЗЗ. Процесният имот 77195.701.392 не представлявал незастроена земеделска
земя, а бил урбанизирана територия, застроена с две сгради с предназначение
жилищни сгради – еднофамилни, т.е. в имота били проведени мероприятия по
смисъла на §1в от ДРППЗСПЗЗ, които не позволявали възстановяване на
собствеността. Следвало да намери приложение чл.10б ал.1 от ЗСПЗЗ, вр. чл.28а
ал.2 от ЗСПЗЗ.
По подробно
изложените в касационната жалба съображения се претендира отмяна на обжалваното
решение и на Заповед №ДС-28-2/28.06.2019г. на Областен Управител на Област
Хасково в обжалваната й част. Претендира се присъждане на деловодни разноски. В
случай, че се приеме, че делото е решено при неизяснена цялостно фактическа
обстановка, тъй като следвало да се изиска от Областна администрация
техническото задание за изработване на ПНИ по чл.28 ал.10 от ППЗСПЗЗ с
приложенията към него, а от ОбС „Земеделие“ Хасково да се изиска Решение по
чл.18г от ППЗСПЗЗ, ведно с карта на ж.р. „Кенана“ по чл.18г ал.2 от ППЗСПЗЗ, се
моли на основание чл.222 ал.2 т.2 от АПК да се отмени обжалваното решение и да
се върне делото на районния съд за събиране на допълнителни доказателства.
В съдебно заседание
жалбата се поддържа от процесуален представител като се иска от съда да отмени
оспореното решение и да уважи изцяло подадената срещу заповедта жалба. Относно
искането за присъждане на разноски се уточнява , че се претендират само такива
за платените такси.
Ответникът –
Областен управител на Област Хасково, в писмен отговор изразява становище за
неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила решението
на Районен съд – Хасково.
Заинтересованата
страна З.Ж.С., редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Не
ангажира становище по делото.
Заинтересованата
страна З.Д.К., в представено чрез пълномощник писмено становище по касационната
жалба сочи, че е наследник на Д. П. Б. и като такава заявява, че няма никакви
претенции към процесния имот с идентификатор №77195.701.392, тъй като той
никога не е бил собственост на наследодателя ѝ. Собствен на наследниците
на Д. Б.бил имот с идентификатор №77195.701.557, който бил съседен на
процесния. Неправилно било записано в регистъра към ПНИ за ж.р. „Кенана“ гр. Х., че наследниците на Д. П. Б. имат претенции към имота на Ж.М.. Сочи също,
че споделя доводите в касационната жалба и счита, че не следва да им се
възстановява процесния имот. В съдебно заседание така изразеното становище се поддържа
от процесуален представител.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Хасково намира решението на Районен съд – Хасково за
неправилно, а жалбата за основателна.
Настоящата
инстанция като обсъди оплакванията в жалбата и извърши проверка по реда на чл.
218 от АПК намира за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която оспореното
решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество е
основателна.
С обжалваното
Решение № 260021/02.12.2021г., постановено по адм. д. № 58/2020г., Районен съд-Хасково
е отхвърлил жалбата на Ж.К.М. - Н. против Заповед №ДС-28-2/28.06.2019г. на
Областен управител на Област Хасково, с която е одобрен плана на
новообразуваните имоти /ПНИ/ на жилищен район „Кенана“ в землището на гр. Х., Община Х., в частта относно поземлен имот с идентификатор №77195.701.392 с площ 877
кв. м., находящ се в гр. Х., ж.р. „Кенана“,
ул. ***, с предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до 10 м./, при граници и съседи: 77195.701.391,
77195.701.394, 77195.701.393, 77195.701.9, в който имот са построени две сгради
– сграда с идентификатор 77195.701.392.1 – жилищна сграда – еднофамилна, 29 кв.
м. и сграда с идентификатор 77195.701.392.2 – жилищна сграда – еднофамилна, 5
кв.м.
За да постанови
този резултат, районният съд е направил извод, че частично оспорения пред него
административен акт не е нищожен. Коментирал е основанията за нищожност на
административния акт като е приел, че заявените в случая нарушения на
материалния закон касаят правилността на акта, а не неговата валидност и същите
не са до такава степен съществени, че да обосноват нищожност на акта. Относно доводите
на жалбоподателката, свързани с твърденията за притежание на правото на
собственост върху процесния имот, вкл. и за липсата на спор за материално право с лицата, на които е
възстановено правото на собственост по §4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е посочил, че е
недопустимо такъв спор да бъде разрешен в настоящото производство, а подлежи на
разглеждане по реда на друго такова.
Касационната инстанция
счита, че проверяваното решение е неправилно.
При правилно
установена фактическа обстановка, съдът е направил изводи, несъответни на
събраните по делото доказателства и на закона.
Не се споделя
извода на районния съд, че оспорената пред него Заповед №ДС-28-2/28.06.2019г.
на Областен управител на Област Хасково, в частта й относно поземлен имот с
идентификатор №77195.701.392 , не страда от пороци, които да са толкова
съществени, че да обосноват нищожността й.
Според възприетите в правната теория и практика критерии, административният
акт е нищожен, ако е издаден при особено съществени нарушения на изискванията
за законосъобразността му по чл.146 АПК. Липсата на компетентност на
административния орган - материална, териториална (местна) или по степен,
винаги води до нищожност на акта. Порокът във формата на акта и съществените
нарушения на административнопроизводствените правила водят до нищожност само,
ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление. Нищожен
поради противоречие с материалния закон би бил само този акт, който изцяло е
лишен от законова опора - т. е. издаден е при пълна липса на условията или
предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма, и не е налице
възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание.
Несъответствието с целта на закона би обосновало нищожност, ако актът не може
да бъде издаден въз основа на никакъв закон или когато правните последици от
акта са нетърпими от правовия ред.
В случая няма спор, че Заповед №ДС-28-2/28.06.2019г.
на Областен управител на Област Хасково изхожда от компетентен орган и е
обективирана в изискуемата писмена форма. Не се установява също при издаването
й да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, вкл.
такива, водещи до липса на волеизявление. Оплакванията на касатора за нищожност на заповедта, излагани пред
районния съд и поддържани в касационното производство се свързват с нарушения
материалния закон и неговата цел, до такава степен съществени, че лишават акта
от законова опора и водят до нетърпимост от гледна точка на правовия ред на
предизвиканите със същия правни последици.
Според касационната
инстанция тези оплаквания са основателни и неправилно не са били споделени от
районния съд.
Съгласно § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ помощен план и план на новообразуваните имоти се изработват за земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Според ал. 4 на § 4к редът за тяхното изработване, приемане и съобщаване се определя с ППЗСПЗЗ. Съгласно чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, с ПНИ се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Следователно с посочените планове се устройват териториите, върху които правото на ползване е трансформирано в право на собственост по реда на § 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. След нанасянето на имоти за ползвателите, чието право на ползване е трансформирано в право на собственост, с оглед на изискванията на § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ разликата над 600 кв. м и над 1000 кв. м до фактически ползваната земя се възстановява на собствениците за образуване на нови имоти с размери не по-малки от 250 кв. м. С плана на новообразуваните имоти се отреждат имоти и за друга категория лица – тези, които се легитимират като собственици с надлежен документ за собственост. Или, в ПНИ се нанасят имотите на три категории лица: 1.ползватели, на които по един от предвидените от законодателя начини правото на ползване се е трансформирало (преобразувало, превърнало) в право на собственост чрез заплащане цената на земята, 2. бивши собственици на имотите или техните наследници, с признато или възстановено от колективния орган по поземлената собственост (независимо как е наименован през годините – поземлена комисия, общинска служба по земеделие и гори или общинска служба по земеделие) право на собственост върху земеделска земя, попадаща в територия (терен, зона, район) по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и 3. настоящи собственици, които се легитимират като такива с надлежен документ за собственост – било като приобретатели от първите две категории, било на самостоятелно основание като собственици на имоти, които никога не са внасяни или включвани в ТКЗС, ДЗС и други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, т. е. тези, които никога не са изгубвали своята собственост. Ползвателите на имотите, придобили собствеността върху тях, са с предимство пред бившите собственици, а последните – пред настоящите собственици. Такъв приоритет, който да бъде следван при одобряване на процесния ПНИ и съотв. при възстановяване на собственост въз основа на него, не се установява в настоящия случай.
Касационната жалбоподателка се легитимира на
самостоятелно основание като собственик на процесния имот, придобит по наследство.
Видно е от представения н.а. №31 от 18.06.1969г. , т.II, д. №437/1969г. , че нейните наследодатели К. С.М.и А.И. М. са придобили
чрез покупко-продажба от В. П. А. собствеността върху нива от 1 дка , находяща
се в Х. землище ,
местността „Кенана“ при описани граници, представляваща част от нива - цялата
от 2 дка, в същата местност и землище при посочени граници, която последният от
своя страна е придобил по давност съгласно н.а.№157 от 16.06.1969г., т.I, д.№407/1969г. Обстоятелството,
че имотът е придобит по давност изключва възможността същият да е бил
предоставян за ползване по реда на § 4 от ПЗР
на ЗСПЗЗ на В. П. А..
От заключението по допуснатата от РС СТЕ, прието без оспорване от страните, е видно, че процесният ПИ №77195.701.392 е идентичен с имот пл.№362 по плана от 1988г., собствен на наследодателите на касационната жалбоподателка /отразено в разписния лист към посочения план/.
Предвид горното, не се установява процесният ПИ да е бил предоставян за ползване по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и съотв. придобит по реда на §4а или §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. В потвърждение на последното , освен заключението по СТЕ , е и представеният Списък по смисъла на §4ж от ПЗР на ЗСПЗЗ, изпратен с писмо рег.инд. 06-25-236#10 от 02.05.2017г. на Община Хасково до Областния управител на Област Хасково, в който не се откриват данни за ползватели и бивши собственици на процесния имот с признати за възстановяване права. Не на последно място и с оглед разпоредбата на чл.142, ал.2 от АПК, в тази насока следва да се цени и приложеният Протокол №1/06.04.2021г. от заседание на комисията по §4, ал.12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, проведено във връзка с инициирана процедура за изменение на одобрения с процесната заповед ПНИ за конкретно изброени ПИ, сред които и ПИ №77195.701.392. Видно от протокола, ПИ №77195.701.392 съответства на ПИ с пл.№362 по плана от 1988г. с площ 877 кв.м., за който в разписния лист към плана е записан като собственик К. С.М.като комисията е признала, че този имот, /както и останалите обследвани такива по плана от 1988г./ не е придобит по реда на §4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ. Наред с това комисията е установила, че наследниците на Д.П. Б., на които с одобрения с процесната заповед ПНИ е прието, че следва да се възстанови собствеността върху ПИ №77195.701.392, са собственици на ПИ с пл.№363 по плана от 1988г. , а не на ПИ с пл.№361 и пл.№362 по същия план, като част от ПИ с пл.№363 е включен в ПИ №77195.701.557. Липсата на идентичност между процесния имот и този на заинтересованите страни с признато право за възстановяване по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ е категорично установена и от заключението по СТЕ.
При така констатираното и с оглед съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, се налага извод, че собствеността върху процесния ПИ №77195.701.392 никога не е била загубвана, доколкото не се установява същият да е внасян или включван в ТКЗС, ДЗС и други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, нито да е бил предоставян за ползване по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и съотв. придобит по реда на §4а или §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ т.е. касационната жалбоподателка се легитимира като негов собственик на самостоятелно основание въз основа на надлежни документи за собственост.
Във връзка с горното, неправилен е изводът на районния съд, че в случая е налице спор за материално право между касационната жалбоподателка и заинтересованите страни по делото. В случая не се установява колизия между собственически права по отношение на процесния имот. Липсата на идентичност между него и този на заинтересованите страни с признато право за възстановяване по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, противно на приетото от районния съд, сочи на липса на спор за материално право.
Въз основа на гореизложеното настоящата инстанция счита, че по отношение на ПИ №77195.701.392 не са били налице предпоставките по § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, респ. Заповед №ДС-28-2/28.06.2019г. в оспорената й част е била издадена в нарушение на материалния закон и неговата цел. В резултат, въз основа на влезлия в сила ПНИ незаконсъобразно собствеността върху процесния имот е била възстановена на заинтересованите страни, явяващи се лица без каквато и да е връзка с него. Така при пълна липса на предпоставките по § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ за процесния имот, заповедта в оспорената й част освен, че се явява лишена от законова опора, разпорежда и последици, противоположни на предвидените в правната норма и нетърпими от правовия ред, което сочи, че допуснатото при издаването й нарушение на материалния закон е съществено до степен, че обосновава нищожността й. Достигайки до обратния извод, районния съд е постановил решението си при наличие на касационното основание по чл.209, т.3 от АПК.
По изложените съображения, оспореното решение следва да се отмени и вместо него, доколкото делото е изяснено от фактическа страна, следва да се постанови акт по същество като оспорената заповед в частта й, касаеща процесния имот следва да се обяви за нищожна.
При този изход на производството, на касационната жалбоподателка следва да се присъдят разноски двете съдебни инстанции. Доколкото изрично се уточнява, че се претендират само такива за платените такси, общият им размер възлиза на 80.00 лв, от които 10.00 лв – внесена държавна такса за първоинстанционното производство и 70.00 лв – внесена държавна такса за касационното производство.
Водим от
горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Административен съд – Хасково
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №260021/02.12.2021г., постановено по адм. д. №58/2020г. по описа
на Районен съд-Хасково, и вместо него
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА Заповед №ДС-28-2/28.06.2019г.
на Областен управител на Област Хасково, с която е одобрен плана на
новообразуваните имоти на жилищен район „Кенана“ в землището на гр. Х., Община Х., в частта й относно поземлен имот с идентификатор №77195.701.392.
ОСЪЖДА Областна
администрация Хасково да заплати на Ж.К.М. – Н. ***, с посочен съдебен адрес:***,
направените по делото разноски в размер 80.00 /осемдесет / лева.
Решението е
окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.