Р Е Ш Е Н И Е
№ 89 / 27.02.2023
г., град Добрич
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание
на седми февруари през хиляди двадесет и трета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
КРАСИМИРА ИВАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
СИЛВИЯ САНДЕВА |
|
|
НЕЛИ КАМЕНСКА |
при участието на прокурора ПЛАМЕН НИКОЛОВ и секретаря МАРИЯ
МИХАЛЕВА изслуша докладваното от съдия С. Сандева КАНД № 707 по описа на съда
за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК, във връзка с
чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – Варна срещу решение № 97/01.04.2022 г.,
постановено по нахд № 1041/2021 г. по описа на Районен съд – Добрич, с което е
отменено наказателно постановление № 23-0000654/14.06.2021 г. на директора на
РД “АА“ - Варна. Твърди се, че оспореното решение е незаконосъобразно, тъй като
съдът неправилно е отразил фактическата обстановка и неправилно е приложил
материалния закон. Не се споделят доводите на съда, довели до отмяна на
наказателното постановление. Счита се, че неправилно съдът е приел, че липсват
доказателства за действия и/или бездействия на превозвача на дата 10.06.2020
г., тъй като е обсъждал документи, удостоверяващи превози с дати, различни от
датата на нарушението. Сочи се, че осъществяването на превоза започва с
действие по разпореждане за извършване на такъв от превозвача, последвано от
конкретно действие от страна на водача. Твърди се, че в закона не е налице
забрана български превозвачи да осъществяват своята дейност с лица, които не са
български граждани, но те следва да съблюдават дали са налице предпоставките за
това съобразно българското законодателство. Поради спецификата на
превозваческата дейност българският законодател е въвел допълнително изискване
по доказване на психологическата годност на водачите на автомобили за обществен
превоз на пътници и товари чрез удостоверителен документ и това нормативно
условие не противоречи на общностното право. Твърди се, че в Наредба № 36 от 15
май 2006 г. (Наредба № 36) не се прави разграничение между българските граждани
и гражданите на друга държава-членка на ЕС или гражданите на трети страни,
поради което е ирелевантно дали друга процедура, осъществявана в друга държава,
съдържа в себе си елементи на условия, касаещи психологическата пригодност на
водачите, тъй като те не са идентични, дори сходни с процедурата, заложена в
наредбата. Иска се отмяна на решението на районния съд и постановяване на друго
по същество, с което да се потвърди наказателното постановление. Претендира се
присъждане на разноски за осъществено процесуално представителство в полза на
ИААА. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност по чл. 63д,
ал. 2 от ЗАНН.
Ответната страна – „Свентранс БГ“ ЕООД, чрез процесуалния
си представител, оспорва касационната жалба по съображения, подробно изложени в
писмени възражения по делото. Иска
решението на въззивния съд да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение
съгласно представен списък.
Представителят на Окръжна прокуратура – Добрич дава
заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на ДРС
е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Излага доводи,
че не е задължително водач, чужд гражданин на държава – членка на ЕС, да има
българско свидетелство за психологическа годност, за да осъществява обществен
превоз, включително на територията на Република България. Достатъчно е да има
такова, което е издадено съобразно правилата и законите на държавата, чийто
гражданин е той.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните
по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
С оспореното пред Районен съд - Добрич наказателно
постановление №
23-0000664/14.06.2021
г. на директора на РД “АА“ - Варна на „Свентранс БГ“ ЕООД, на
основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвтПр е наложена имуществена санкция от
3000 лева за това, че в качеството си на превозвач, притежаващ лиценз на
Общността за извършване на превоз на товари с № 15187, на 10.06.2020 г. е
допуснало водача George
Agache до управление на товарен автомобил, марка “Скания“, кат. N3, с рег. № ТХ7419АТ,
извършващ международен обществен превоз на товари, видно от информацията от
паметта на дигиталния тахограф, монтиран в автомобила, и CMR от 10.06.2020
г., без водачът да отговаря на изискванията за психологическа годност по
смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, уредени в чл. 7а, ал. 2,
пр. 3 от ЗАвтПр.
От извършената справка в Регистър „Психологически
изследвания“ контролните органи са констатирали, че на водача никога не е
издаван документ за психологическа годност по реда на българското
законодателство. Нарушението е установено при извършване на комплексна проверка
относно транспортната дейност на дружеството за периода 01.06.2020 - 31.08.2020
г., за което е съставен акт за установяване на административно нарушение № 287811/23.02.2021
г.
След преценка на доказателствата по делото районният съд е заключил,
че наказателното постановление е издадено в съответствие с процесуалните
правила, но при неправилно приложение на материалния закон, поради което следва
да бъде отменено. За да стигне до този извод, съдът е приел, че никъде в издадения
превозен документ (ЧМР) не фигурира населеното място, посочено като място на
извършване на нарушението – град Добрич, а по делото не са събрани
доказателства за действия и/или бездействия на жалбоподателя на дата 10.06.2020
г. в населено място – град Добрич, представляващи разпореждане за извършване на
превоза, т.е. допускане водачът да извърши процесния обществен превоз на
товари. От друга страна е приел, че водачът на автомобила притежава удостоверение
за психологическа годност, надлежно издадено от румънските власти, от което е
видно, че е минал периодичен преглед на 10.03.2019 г.
Настоящият касационен състав не споделя извода на въззивния
съд, че не са налице доказателства за извършени действия и/или бездействия на
превозвача в населеното място, посочено като място на извършване на нарушението.
Няма спор, че жалбоподателят е извършил международния обществен превоз на
товари по процесната товарителница. При положение че неговото седалище и място
на управление е в град Добрич, то очевидно е, че това е и мястото, от което е
разпоредил извършването на превоза и е допуснал вмененото му нарушение.
Независимо от това настоящият касационен състав намира, че решението
е правилно и законосъобразно като краен правен резултат.
Неправилно на дружеството е била наложена предвидената в чл.
96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвП имуществена санкция в размер на 3000 лева заради
това, че е допуснало управлението на товарен автомобил за обществен превоз на
товари от водач, румънски гражданин, на когото не е издавано удостоверение за
психологическа годност по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Цитираната разпоредба обявява за административно нарушение назначаването на работа
или допускането на водач, който не отговаря на някое от изискванията,
определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му,
да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена
сметка на пътници или товари.
Съгласно разпоредбата на чл. 7а, ал. 2 от ЗАвтПр
лицензираните превозвачи могат да осъществяват превоз на пътници и товари само
с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност
за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за
психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1
от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. От тълкуването на тази разпоредба
може да се направи извод, че водачите на обществен превоз на пътници и товари
са длъжни да представят удостоверение за психологическа годност тогава, когато
установяването на такава не е част от придобиването на правоспособност за
управление на МПС за дадена категория. От своя страна санкционната разпоредба
на чл. 96г от ЗАвтПр също има предвид случаите, при които придобиването на
правоспособност за управление на МПС не включва в себе си удостоверяване на
психологическа годност или когато срокът на валидност е изтекъл, което в случая
не е така.
От данните по делото е видно, че водачът е гражданин на
държава - членка на ЕС и притежава валидно свидетелство за управление на МПС, издадено
от Република Румъния, което съгласно разпоредбите на Директива 2006/126/ЕО
относно свидетелствата за управление на МПС удостоверява, че лицето притежава
психологическа годност съгласно националното му законодателство. По делото не е
установено водачът да е постоянно пребиваващ в Република България, което от
своя страна да обуславя необходимостта от замяната на свидетелството му за
управление на МПС, издадено от румънските власти, с българско такова съгласно
изискванията на чл. 11 от Директива 2006/126/ ЕО и чл. 162, ал. 6 от ЗДвП. При
положение че шофьорът има издадено свидетелство за управление на МПС за
съответната категория, издадено от държава – членка на ЕС, то следва да се приеме,
че притежава необходимата психологическа годност по силата на европейския механизъм
за взаимно признаване, поради което дружеството – жалбоподател не е осъществило
състава на нарушението, за което е било санкционирано.
Правилно и законосъобразно районният съд e взел предвид представеното
по делото удостоверение за психологическа годност, серия VL № 689/001935/10.03.2019
г., за да направи заключение, че водачът е с психологическа годност съгласно румънското
законодателство. Не се споделят възраженията на касатора, че румънското
удостоверение за психологическа годност не може да замести българското такова,
защото това е в противоречие с общата система за признаване. В случая наказващият
орган е бил длъжен да установи дали изискването за психологическа годност не е
изпълнено в страната, където водачът е придобил професионалната си
квалификация. Действително съгласно съображение 11 от Директива № 2005/36/ЕО
държавите – членки могат да въвеждат допълнителни изисквания към водачите на
МПС, но във връзка с това те са длъжни да вземат предвид изискванията в другите
държави – членки и да правят преценка дали тези изисквания не отговарят на
изискванията, които те са поставили.
От друга страна, към наетите на работа граждани на страни -
членки на ЕС, притежаващи професионална квалификация в своята държава, не би
следвало да бъдат поставяни допълнителни изисквания за придобиване на
квалификация на територията на Република България по повод на създадените с
българско дружество трудови правоотношения. В тази връзка са и разпоредбите на Директива
2005/36/ЕО и Директива 2003/59/ЕО, в които са установени правила за работа на
лица, граждани на страни от ЕС, при признаване от държавите – членки на
квалификации, придобити в други държави – членки, без да е необходимо
допълнително професионално квалифициране.
Ето защо, като е приел, че наказателното постановление е
издадено в нарушение на материалния закон, районният съд е постановил един
правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила, макар и не по всички
изложени в него съображения.
При този изход на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН на ответника следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в
размер на 300 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение съгласно
представените по делото доказателства. Платеният хонорар за адвокат не
надхвърля минималноустановените размери по чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г., поради което и съдът не дължи произнасяне по евентуалното възражение
за прекомерност по чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Добричкият
административен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 97/01.04.2022 г., постановено по нахд № 1041/2021 г. по описа на Районен съд – Добрич.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ –
Варна да заплати на „Свентранс БГ“ ЕООД, EИК *********, със седалище и адрес на
управление : гр. Добрич, ул. „Димитър Петков“ № 4, ет. 2, ап. 18, представлявано
от управителя Л.Д., сумата от 300 лева (триста лева), представляваща разноски за
касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: