Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Кюстендил,
17.03.2021г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Окръжен
съд Кюстендил, наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: МИРОСЛАВ НАЧЕВ
Членове: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
мл.с. КАЛИН
ВАСИЛЕВ
при секретаря М.Спасова и
с участието на прокурора В.Пенков, като
разгледа докладваното от съдия Начев внохд 101 по
описа за 2020г. на ОС Кюстендил и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Прокурор при РП Сандански
протестира присъда
№ 49 от 24.10.2019г.,
постановена по нохд 1614/2018 по
описа на Районен съд Кюстендил, с
която Д.К.М. *** е признат за виновен
в извършване на престъпление от общ характер 309 ал.5 вр.ал.1 НК и при условията на
чл.81 ал.3 НК не му е наложено наказание, като е признат за невинен и оправдан
по повдигнато срещу него обвинение по чл.310 ал.1 вр.чл.309 ал.1 НК. Изразява се становище за неправилност на присъдата
с искане за отменянето й и постановяване
на нова такава, с която подсъдимият бъде признат за виновен по повдигнатото
срещу него обвинение с налагане на наказанието, поискано от прокурора при
изслушване на съдебните прения пред първоинстанционното производство.
Представителят на
Окръжна прокуратура Кюстендил поддържа подадения протест и изразява
становище, че същият следва да бъде уважен.
Защитникът на подсъдимия – адв.Д.,
пледира за потвърждаване на протестираната присъда. Идентично становище
застъпва и подсъдимия М..
Окръжният
съд, след цялостна проверка на събрания фактически и доказателствен материал,
след неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност, приема за
установено следното:
Фактическата обстановка е изяснена
надлежно и подробно от
страна
на районния съд. По делото са събрани в
съответствие с процесуалния ред необходимия обем доказателства, имащи
съществено
значение за правилното му решаване. Доказателственият материал, събран в хода на съдебното следствие, е
анализиран задълбочено и последователно от първоинстанционния съд с оглед
изясняване на фактите по делото.
На базата на възприетите
фактически обстоятелства и въз основа на
логичен и законосъобразен анализ на събраните по делото доказателства,
първоинстанционният съд съобразно обвинението правилно и обосновано е приел, че
подсъдимият Д.К.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление от общ характер по чл.309 ал.5 вр.ал.1 НК, както и законосъобразно
е признал за невинен и оправдал подсъдимия по повдигнатото срещу него обвинение
по чл.310 ал.1 вр.чл.309 ал.1 НК.
Установява се накратко от
събраните по делото доказателства следното:
Подсъдимият Д.К.М. е на 51г.,
осъждан с влязла в сила на 12.05.2010г. присъда на РС Благоевград, с която му е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца с отлагане на
изтърпяването за изпитателен срок от 3 години – за извършване на престъпление
по чл.325 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК.
През м.март 2011г. М. бил назначен на длъжността *******************в
„*******************, като работното му място се намирало в гр.Б. - Дирекция „*******************".
Съгласно длъжностната му характеристика, естеството на работата му било
свързано с изграждане и функциониране на мрежа от посредници на „*******************. Сред
вменените му служебни задължения било да организира и управлява процесите по
продажби на пенсионноосигурителни продукти.
През м.октомври 2011г. св.Е.Т. била безработна и при
преглеждане в интернет на обяви за работа, забелязала такава за длъжността „осигурителен
посредник“ в ПОД "*********. Проявила интерес и научила, че може да се яви
на интервю за работа в гр.П.. След интервюто била одобрена и назначена за
посредник на Дружеството на граждански договор. Впоследствие се срещнала с
подсъдимия М. и той й обяснил, че работата й ще се състои в документално
оформяне при желание за прехвърляне от един в друг фонд за задължително
пенсионно осигуряване.
Предоставил й празни бланки на заявление за промяна на фонда за осигуряване и й
съобщил, че за всеки прехвърлил
партидата си в ************тя ще получава по 10 лв комисионно
възнаграждение.
По - рано през годината Е.Т. работила временно като
чистачка в офиса на св.Т.Г.. Имала
достъп до личните данни на последната и ги запазила след напускането си. При
осъществяване на дейността си като посредник, Т. решила да спечели допълнително
възнаграждение и освен заявленията на доброволно сменили пенсионния си фонд граждани,
попълнила и такова с личните данни на Г.. Последната не знаела за това
обстоятелство, а Т. не посмяла да подпише заявлението вместо нея. В края на
м.октомври 2011г. Т. предала заявленията на подсъдимия. Впоследствие, при
извършената документална проверка М. забелязал че заявлението с данните на Т.Г.
не е подписано.
Извършил проверка в електронна база данни, до която
имал достъп и установил, че Г. е
била вписана като доброволно осигуряваща се в ***********, управляван от ***********,
като с фамилията по баща – Н.. С оглед на това, подсъдимият М. саморъчно попълнил
от името на свидетелката друго заявление за промяна на участието й във фонд за
допълнително задължително пенсионно осигуряване. В него отразил, че същата
желае да прекрати участието си в ***********, като натрупаните до момента в
индивидуалната й партида средства да бъдат прехвърлени в ************,
управляван от ПОД "*********. След това положил собствения си подпис графата
„Осигурено лице".
Това заявление на 14.11.2011г. заедно с такива на други лица било
предоставено на нотариус в гр.Благоевград, като всички били нотариално
заверени. Заявлението било и входирано под
№ 51000370007/ 15.11.2011г. в регистъра на ************.
Видно от тройна графологична експертиза на в.л. Н., И.и Б., ръкописният
текст на заявление с вх.№ 51000370007/ 15.11.2011г. и подписът срещу „осигурено
лице" са изписани от подсъдимия Д.М..
В началото на 2012г. св.Г. получила писмо от ***********, в което се
посочвало че е изразила желание натрупаните по партидата й средства да бъдат
прехвърлени в друг пенсионен фонд. Г. се изненадала и провела телефонен
разговор със служител на фонда, като на електронната си поща получила и копие
от изготвеното от подсъдимия заявление. След като се убедила, че в заявлението
не е изготвено от нея, посетила офиса на ***********. Там й било обяснено, че
има много
такива случаи и Г. попълнила необходими документи за анулиране на
заявлението. Впоследствие подала и жалба до полицията.
Така изложената фактическа обстановка не се различава от
приетата от страна на районния съд и се установява по несъмнен начин от
събраните по делото доказателства. Първоинстанционният съд е обсъдил и
анализирал задълбочено събрания по делото доказателствен материал, като
правилно не е дадена вяра на част от обясненията на подсъдимия М..
За да постанови протестираната присъда,
районният съд е намерил че деянието на М. осъществява от обективна и субективна
страна състав на престъпление от общ характер по чл.309 ал.5 вр.ал.1 НК. Признал
е също така подсъдимия за невинен и го е оправдал по повдигнатото обвинение за
извършване на престъпление по чл.310 ал.1 вр.чл.309 ал.1 НК. На първо място,
първоинстанционният съд е преценил, че М. е съставил неистински частен документ
и макар това да е сторено от него в качеството му на длъжностно лице, то не е извършено
в кръга на службата му. От друга страна, районният съд е приел, че деянието на
подсъдимия представлява маловажен случай по смисъла на чл.93 т.9 НК – предвид
добрите му характеристични данни и незначителността на вредните последици.
Доколкото деянието на подсъдимия
осъществява състав на престъпление по чл.309 ал.5 вр.ал.1 НК, с оглед
разпоредбата на чл.81 ал.3 вр.чл.80 ал.1 т.5 НК и изтекла погасителна давност Районният
съд не е наложил наказание на подсъдимия след признаването му за виновен.
Окръжният съд намира тези изводи
за обосновани и законосъобразни. Очевидно е, че саморъчното попълване от страна
на подсъдимия на заявление с посочване в него на личните данни на Г. не може да
бъде прието за дейност, извършена в кръга на службата му. Видно от длъжностната
му характеристика, служебните задължения на М. са били свързани с набиране и
обучаване на осигурителни посредници, организация и управление на процесите по
продажба, съставяне на годишни планове и др. подобни. Дейността по попълване на
заявленията е била извършвана от самите осигурителни посредници и макар тези
заявления да са били използвани при осъществяване дейността на пенсионния фонд,
т.е. в чисто служебен план, попълвайки заявлението с вх.№ 51000370007/
15.11.2011г. М. е извършил действие извън кръга на службата си по смисъла на чл.310
ал.1 НК.
Окръжният съд споделя и втория
извод на РС Кюстендил, а именно – деянието на подсъдимия представлява маловажен
случай. Освен изброените от първоинстанционния
съд обстоятелства – незначителност на вредните последици, добрите
характеристични данни на дееца, следва да бъде посочен и значителния период от
време, изминал от извършване на деянието – почти 10 години.
Следва да бъде отбелязано и
следното – доколкото деянието представлява маловажен случай, дори и същото да
бе извършено от М. в кръга на службата му, то би осъществило състав на
престъпление по чл.310 ал.2 НК. А с оглед размера на предвиденото наказание, по
реда на чл.81 ал.3 вр.чл.80 ал.1 т.5 НК с оглед на изтекла
давност подсъдимият и в този случай следва да бъде освободен от
наказание.
Предвид това, въззивният съд
намира подадения протест за неоснователен, като изложените в него доводи не
могат да бъдат споделени, по горните съображения.
На досъдебното
производство и при разглеждане на делото от страна на РС Кюстендил не
са допуснати съществени отстраними нарушения на процесуални правила, довели до
ограничаване правата на страните, което да налага
отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
съда.
Предвид гореизложеното,
въззивният съд приема, че РС Кюстендил е
постановил присъда, която следва да бъде потвърдена.
С оглед на горното и
на основание чл.334 т.6 вр.чл.338 НПК, Окръжният съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 49 от
24.10.2019г., постановена по нохд 1614/2018 по описа на Районен съд Кюстендил.
Решението не подлежи на обжалване и
протестиране.
До страните да се
изпратят съобщения по чл.340 ал.2 НПК.
Председател :
Членове : 1. 2.