РЕШЕНИЕ
№ 454
гр. Плевен , 05.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-гр.Плевен, пети състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и осми юни две
хиляди и осемнадесета година, в състав: Председател: Катя Арабаджиева
при секретар Милена
Кръстева и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура Плевен Иван Шарков, като
разгледа докладваното от съдията Арабаджиева административно дело №56 по описа на Административен съд-Плевен за 2017
год. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е по реда на чл. 203 и сл.
от Административно - процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е въз основа на искова молба от К.К. Б. ***. Посочено е, че искът е предявен срещу
„Държавата” и е в размер на 10 000 (десет хиляди)лева, „заради отказ от
правосъдие, въпреки забраната за отказ от правосъдие по адм.дело №175/2014 год.
по описа на АС-Плевен; по адм.дело №11781/2014 год. на Пето отделение на ВАС”.
Въз основа на исковата молба е било образувано съдебно производство
пред Върховен административен съд №6720/2016 год., прекратено с определение
№9744/16.09.2016 год. Това определение е оспорено с частна жалба пред петчленен състав на ВАС, който с Определение
№626/17.01.2017 год. по адм.дело №12317/2016 год. е отменил определението за
прекратяване на делото, постановено от ВАС и е изпратил делото по подсъдност на
настоящия съд.
Настоящият състав на съда е констатирал, че исковата молба е нередовна
и е оставил същата без движение за отстраняване на следните нередовности: ищецът да уточни дали предявява иска си срещу
държавен и/или общински орган и/или длъжностно лице и срещу кой конкретно, като
има предвид и разпоредбата на чл. 205 от АПК, че искът за обезщетение се
предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите; да уточни дали вредите са причинени от
незаконосъобразен административен акт, кой е той като номер , дата на издаване
и издател и отменен ли е по съответния ред; или вредите произтичат от
незаконосъобразно действие и/или бездействие на административен орган и/или
длъжностно лице, какво е конкретното действие и/или бездействие и от кого е
извършено, респ.е следвало да бъде извършено; какви вреди
е претърпял ищецът като размер и вид и дали те са имуществени и/или
неимуществени и какви са конкретно-претърпени загуби, пропуснати ползи, болки,
страдания или други и какви; за кой
период са причинени вредите; какви са
конкретните факти и обстоятелства, които са довели до причиняване нему на
твърдените вреди –да ги изложи кратко, ясно и недвусмислено; да представи уточнителната молба с преписи за
останалите страни според броя на посочените от ищеца ответници и един препис за
Окръжна прокуратура, която е страна в производствата по ЗОДОВ; представените в
съда молби да са подписани саморъчно или чрез квалифициран електронен подпис.
В указания от съда 7 (седем) дневен срок ищецът е представил уточняваща
молба с препис за насрещната страна, в която е посочил следното: 1. Искът за
обезщетение за вреди предявява срещу Областна дирекция на МВР-Плевен в
качеството й на юридическо лице на основание чл.37, ал.2 от ЗМВР. Счита, че ОД
на МВР Плевен като ЮЛ е отговорна за действията на лицето Д. Д., който е
изготвил предложение за прекратяване на служебното правоотношение на ищеца по
чл.245, ал.1, т.13, в нарушение на чл.268а,ал.3 от ППЗМВР, тъй като
предложението за прекратяване на служебното правоотношение на ищеца е следвало
да бъде направено от прекия му
ръководител-началник група „Охранителна дейност” при РУ на МВР –Белене; Счита,
че ОД на МВР Плевен като ЮЛ е отговорна за действията на лицето Д. Д., от които
също произтича Заповед №336/04.02.2014 год. на ВНД Директор ОД на МВР Плевен,
която е издадена въз основа на предложението на Д. Д., който не е бил пряк
ръководител на ищеца, но е предложил да се прекрати служебното му
правоотношение; 2. Твърди, че вредите, които е претърпял, произтичат от
действията на лицето Д. Д., изготвил предложението за прекратяване на
служебното правоотношение на ищеца по чл.245, ал.1, т.13 в нарушение на
чл.268а, ал.3 от ППЗМВР и като последица от това се е стигнало до издаването на
Заповед №336/04.02.2014 год. на ВНД Директор ОД на МВР Плевен за прекратяване
на служебното правоотношение на Б.; 3. Сочи, че е претърпял имуществени вреди
по два пункта: 9 000 (девет хиляди) лева за периода от м.март 2014 год. до
м.август 2015 год., представляващи разликата между размера на заплатата му като полицейски
служител за периода и размера на пенсията за същия период; сумата от
18 000 (осемнадесет хиляди) лева за периода м.септември 2015 до м.февруари
2017 год., представляваща произведение от броя на месеците и размера на
брутната заплата за периода. Излага конкретни съображения за фактите, довели до
предявяване на исковата му претенция. Сочи, че е било образувано в
Административен съд –Плевен адм.дело №175/2014 год., в рамките на което не е
било разглеждано предложението за
прекратяване на служебното му правоотношение, направено от Д., а то е довело до
впоследствие издадената Заповед №336/04.02.2014
год.
Копие от уточнителната молба е изпратена на ОД на МВР-Плевен, за
становище. Такова е депозирано и в него се сочи неоснователност на подадената
искова молба и се претендира същата да бъде отхвърлена. Твърди се, че
служебното правоотношение на ищеца е прекратено с влязла в сила заповед, оспорена и потвърдена
от съда, поради което с оглед липсата на
незаконен административен акт, не са налице предпоставките на чл.1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника. Предложението за прекратяване
на служебното правоотношение от своя страна се сочи, че няма самостоятелно
правно значение, тъй като е част от процедурата
по издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение.
Счита, че не са налице предпоставките на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране
отговорността на държавата при липса на
елемент от фактическия състав.
Съдът, след запознаване с
твърденията в исковата и в уточнителната молба е постановил Определение
№226/8.03.2017 год. с което е приел, че е сезиран с искова претенция, предявена
на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ , против Областна дирекция на МВР-Плевен, за
причинените на ищеца имуществени
вреди в размер , както следва:
9 000 (девет хиляди) лева за периода от м.март 2014 год. до м.август 2015
год., представляващи разликата между
размера на заплатата му като полицейски служител за периода и размера на
пенсията за същия период; сумата от 18 000 (осемнадесет хиляди) лева за
периода м.септември 2015 до м.февруари 2017 год., представляваща произведение
от броя на месеците и размера на брутната заплата за периода. Претенцията е, че
вредите са причинени от действията на длъжностното лице Д. Д., който е изготвил предложение за прекратяване на служебното
правоотношение на ищеца по чл.245, ал.1, т.13, в нарушение на чл.268а,ал.3 от
ППЗМВР, тъй като предложението за прекратяване на служебното правоотношение на
ищеца е следвало да бъде направено от
прекия му ръководител-началник група „Охранителна дейност” при РУ на МВР
–Белене; от действията на лицето Д. Д., от
които произтича и Заповед №336/04.02.2014 год. на ВНД Директор ОД на МВР
Плевен, която е издадена въз основа на предложението на Д. Д..
В съдебно заседание ищецът се явява лично и се представлява от адв.Б. с
пълномощно на л.68 от делото, който поддържа исковата молба на зяявените в нея
основания, по същество моли да се присъдят на ищеца съответните обезщетения съобразно
заключението по назначената експертиза. Представя подробни писмени бележки, в
които навежда доводи, че предложението, изготвено от Д. Д. на основание заповед
№3509/13.11.2013 год. за възлагане на допълнителни функции, както и заповед
№336/4.02.2014 год. са нищожни. Счита направеното предложение за нищожно, т.к.
е налице действие на служител без правомощия-незаконосъобразно
действие на лице, което не е оправомощено от министър и от закона да прави
предложение. Счита, че длъжността Началник
РУ Белене не е освободена, а оправомощаването може да се направи само когато длъжността е
свободна, т.е. титулярът не заема тази длъжност поради различни причини и
съответно на неговото място да е назначен началник по съответиня ред или временно изпълняващ длъжността и то от
Министъра на МВР. На второ място счита, че длъжността на Д. Д. е началник група
„Криминална полиция“, поради което оправомощителната заповед не изменя
длъжността му и не го прави пряк
ръководител на ищеца съгласно щатното
разписание. Тази заповед според ищеца упълномощава началник група „Криминална
полиция“ с допълнителни функции по осъществяване на общото и непосредствено ръководство, без да изменя
длъжността на Д. като началник на група, като му се делегират правото на
организиране на заповедите на вишестоящите органи да подписва документи,
свързани с приложението на ЗСРС и да издава разрешения за придобиване на
оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия съгласно чл.50 от ЗОБВВПИ. С тази заповед се възлагат обикновено разпределение на пощата,
поставяне на задачи и др., но счита, че с нея не се възлага дори издаване на наказателни постановления. Счита, че за
Началник РУ се изисква заповед, издадена от Министъра на МВР, каквато няма , поради което всички
правомощия на Началник РУ не могат да се възлагат на Началник на група. Твърди,
че титуляр и носител на правата съгласно закона е министъра и той е лицето,
което може да дава права, а не ВНД Директор. Позовава се на чл.286а, ал.3 от
ППЗМВР, според която предложенията се изготвят от прекия ръководител, а в
случая Началник на група „Криминална полиция“ не е пряк ръководител на ищеца,
който е заемал длъжността „младши оперативен дежурен“ в Оперативно-дежурна част
на РУ- Белене съгласно длъжностната характеристика и е подчинен директно на
Началник РУ. На тези основания счита, че предложението , изготвено от Д. е
нищожно. Сочи още, че по това време Д. не е заемал титулярна длъжност по щата
на РУ Белене, тъй като Йо. К. не е освободен от длъжността Началник РУ Белене,
поради което разпоредбите на чл.186, ал.1 от ЗМВР от 2006 год. и чл.268, ал.3
от ППЗМВР се отнасят единствено до титуляри, а тяхната промяна се извършва с акт на министъра съгласно чл.21, ал.7 от ЗМВР от 2006 год. В настоящия случай Й. К. се явява пряк и непосредствен
ръководител на К.Б., тъй като заема длъжността Началник РУ Белене. На тези
основания счита, че е налице неправомерно
действие-изготвяне на предложение от служител на МВР Белене без права на
Началник РУ Белене. Според адв.Б. единствен, който е имал право да прави
предложение е началник РУ Белене Й. К. съгласно чл.245, ал.13 от ЗМВР от 2006
год., тъй като в Заповед №3509/13.11.2013 год. са делегирани точно определени
права, поради което Д. не е имал право
да подписва документи и да прави предложения, свързани с прекратяване на
служебни правоотношения. Затова направеното от Д. предложение е нищожно, поради
което ОД на МВР Плевен следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
претендираните суми за обезщетение за причинени имуществени вреди : за периода
м.3.2014-м.8.2015 год.-сумата 8525,56лв. и за периода м.9.2015-20.03.2017 год.-17750,60
лв. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Възразява против
поисканите от ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение,тъй като
последният е на трудов договор и получава заплата, той изпълнява задължения въз
основа на трудовия договор. Представени са и писмени бележки с
вх.№2549/13.06.2018 год. от упълномощения адвокат, в които се излагат подробни
съображения за нищожност на направеното предложение. Твърди се, че
незаконосъобразността на действието се установява от съда, пред който е
предявен иска за обезщетение.
Постъпили са и писмени бележки от самия ищец, в които се прави искане
настоящият състав на съда с решението си да се произнесе по направените от
ищеца възражения относно нищожността/ недопустимостта/неправилността на следните
елементи в тяхната взаимносвързаност и взаимозависимост и съвместна
допустимост: Предложение №4081/3.02.2014 год., изготвено от старши инспектор Д.
Д., който не е бил титуляр на длъжността началкит на РУ-Белене предвид липсата
на изрично или каквото и да е друго
оправомощаване в Заповед №3509/13.11.2013 год.; Заповед №336/4.02.2014 год.,
подписана от титуляра на РПУ-Белене, Й. К.-ВНД Директор на ОДМВР-Плевен;
Решение №293/10.06.2014 год. по адм.дело №175/2014 год. на АС-Плевен; Решение
№12316/18.11.2015год. по адм.дело №11781/2014 год. на ВАС. Позовава се на
решение на КС по к.дело №12/2014 год. и в тази връзка моли съда да остави без
приложение разпоредбата на чл.177, ал.3 от АПК, защото тя е от категорията,
въвеждаща необжалваемост. На това основание моли съда да разгледа възражението
за нищожност на Заповед №336/2014 год. за уволнение на ищеца в качеството й на
междинно звено между Предложението №4081/3.02.2014 год. и окончателното
нанасяне навредите, от които претендира обезщетение. Ищецът е представил и следващи писмени бележки вх.№2772/28.06.2018
год., в които отново излага подробни съображения по съществото на спора и моли
съда да се произнесе по въпросите,
повдигнати като възражения за нищожност на оправомощителната Заповед
№3509/13.11.2013 год. ; Предложение №4081/3.02.2014 год ; Заповед
№336/4.02.2014 год; Решение №293/10.06.2014 год. по адм.дело №175/2014 год. на
АС-Плевен; Решение №12316/18.11.2015год. по адм.дело №11781/2014 год. на ВАС.
Претендира направените по делото разноски. Възразява срещу поисканото от
пълномощника на ответника юрисконсултско възнаграждение, като представя съдебна
практика в тази насока.
В съдебно заседание ответникът-ОД на МВР-Плевен се представлява от
юрисконсулт Ф. с пълномощни на л.26 и л.368 от делото, която излага подробни
съображения за неоснователност на предявената искова претенция. Счита, че не са
налице основни елементи от фактическия състав на правната норма на чл.1 от ЗОДОВ, а именно не е налице незаконен акт или незаконно действие, обявено за
такова от съда, което да води като пряка и непосредствена последица някакви
имуществени щети за ищеца. Счита, че не са доказани от ищеца нито имуществени, нито неимуществени щети. Счита, че заповедите, с
които е оправомощен Д. Д. да се подписва „за началник“ на районното управление
в Белене и да упражнява всички функции по непосредственото ръководство и
контрол, включително и на човешкия ресурс в това управление, не са нищожни.
Счита, че са законосъобразни актове, изготвени от съответните органи. Твърди,
че заповедта, с която е прекратено правоотношението на К.Б. е законосъобразна и
в тази връзка има постановено съдебно решение. Органът, издал заповедта за
прекратяване на това правоотношение, е именно директорът на ОД на МВР, а не
началник на РУ – Белене, а предложението, което е направил за прекратяване на
служебното правоотношение, е можело да бъде взето предвид, можело е и да не
бъде взето предвид, но крайния акт дали да бъде освободен някой от длъжност е
на директора и той не е длъжен да се съобрази с написаното от началник на РУ –
Белене. Сочи, че направеното предложение е част от процедурата по прекратяване
на служебното правоотношение на ищеца, и въпросът за законосъобразността на
този акт е разглеждан вече в предходно дело, по което има влязло в сила решение
и не следва да бъде обсъждан в настоящото дело. По отношение на искането на
адв.Б., че желае да му бъдат присъдени разноски в размер на 660 лв. счита, че
по представеното пълномощно по делото няма данни хонорарът да е заплатен,
поради което намира, че такива разноски не следва да му бъдат присъждани.
Според юрисконсулт Ф. има доказателства за заплащане само на експертиза.
Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. , поради големия
брой заседания, които са провеждани по това дело, големия брой водени във
връзка с това дело производства във ВАС. Ответникът е представил и писмени
бележки с вх.№2767/27.06.2018 год., в които е изложил подробни съображения за
неоснователност на исковата претенция, претендира да бъдат присъдени разноски
за юрисконсултско възнаграждение, алтернативно моли съда, ако уважи исковата
молба, да не присъжда на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като
няма данни същото да е платено.
Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура Плевен дава
заключение, че във фактическия състав на отговорността на държавата за
дейността на администрацията, визирана в чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, се включват
следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна
дейност, отменени по съответния ред, вреда от такъв административен акт и
причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или
бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да било
елемент от посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на
държавата по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. За да възникне законовата отговорност в
случая следва безспорно да бъде установена както незаконосъобразността на
действията или бездействията, произтичащи от осъществяването на
административната дейност, така и наличие на реално причинена вреда вследствие
от тях, в пряка причинна връзка. Счита, че от събраните по делото доказателства
е видно, че липсва пряка причинна връзка между незаконната дейност на държавния
орган или длъжностното лице и вредите. На това основание претендира от съда да
остави иска без уважение. Съдът, като се
запозна със събраните по делото доказателства, с приложеното към настоящото дело административно
дело №175 по описа на Административен съд –Плевен за 2014 год., и като взе
предвид становищата на страните, намира
за установено следното от фактическа страна:
Със Заповед
№336/4.02.2014 год. на ВНД Директор ОД на МВР Плевен, на основание чл.245,
ал.1, т.13, пр.второ от ЗМВР е прекратено служебното правоотношение на К.К.Б.-младши
оперативен дежурен в РУ”Полиция”-Белене при ОД на МВР Плевен, поради
придобиване право на пенсия при условията на чл.69 от КСО-по инициатива на
органа по назначаването въз основа на
предложение рег.№4081/3.02.2014 год., считано от датата на връчване на заповедта.
Против тази заповед ищецът е подал жалба до Административен съд –Плевен, въз
основа на която е образувано административно дело №175 по описа на АС-Плевен за
2014 год. По делото е постановено Решение №293/10.06.2014 год., с което съдът е
отхвърлил жалбата на ищеца срещу Заповед № 336/4.02.2014г. на ВНД Директор на
ОД на МВР Плевен, с която на основание чл. 245, ал.1, т.13 от ЗМВР във връзка с чл.69 от КСО е прекратено служебното
правоотношение на лицето в качеството му на държавен служител в МВР - поради
придобиване на право на пенсия за изслужено време и възраст по смисъла на чл.
69 от КСО. Против постановеното от АС-Плевен решение е подадена касационна
жалба до ВАС, който с Определение № 11136 от 23.09.2014 по адм. дело № 11781/2014 е оставил
без разглеждане касационната жалба на Б. и е прекратил производството по
делото. Прекратителното определение на ВАС е било оспорено пред
петчленен състав на ВАС, който с Определение
№14610/04.12.2014 год. по адм. дело №13767/2014 год. е отменил същото и
е върнал делото на същия съд и състав за
продължаване на съдопроизводствените действия.
С Решение №12316/18.11.2015 год. по адм. дело №11781/2014 год. Върховен
административен съд е оставил в сила решение №293/10.06.2014 год. по адм.дело
№175/2014 год. на АС-Плевен.
От своя страна с протоколно определение от
открито съдебно заседание на 31.03.2014г. по адм.дело №175/2014г. са отделени
заявените претенции по т.3 и т.4 от жалбата на Б. за образуване на ново дело,
такова е образувано под №327/2014г. по описа на съда по претенцията
на Б. за присъждане на обезщетение за
времето, през което е прекратено служебното правоотношение до шест брутни
работни заплати в общ размер на 7 565.46лв., ведно със законовата лихва
върху присъденото обезщетение от деня на прекратяване на правоотношението до
окончателното изплащане на сумата.
След
влизане в сила на решение №175/2014г., с което е отхвърлена жалбата на Б. срещу
Заповед №336/2014г. на ВНД Директор на ОД на МВР-Плевен, с която на лицето е
прекратено служебното правоотношение за длъжността „Младши оперативен дежурен”
в РУ-Белене , исковата претенция на Б. за присъждане на обезщетение за времето,
през което е прекратено служебното правоотношение до шест брутни работни
заплати в общ размер на 7 565.46лв., ведно със законовата лихва върху
присъденото обезщетение от деня на прекратяване на правоотношението до
окончателното изплащане на сумата, е оставена без разглеждане и производството
по делото е прекратено.
При така
установените факти съдът намира подадената искова молба за допустима за
разглеждане по същество, като подадена от лице, което твърди, че е засегнато от
действия на служители на ответника,
който е юридическо лице по смисъла на
чл.205 от АПК във връзка с 37, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗМВР. Искът е
предявен пред надлежния съд по мястото на твърдяното увреждане и по настоящ
адрес на ищеца, по аргумент от чл.7 от ЗОДОВ.
Исковата
молба е неоснователна, по следните съображения:
Отговорността
на ответника се реализира по реда,
предвиден в ЗОДОВ, а съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ исковете се разглеждат по
реда, установен в АПК.
Фактическият състав на обективната безвиновна отговорност на Държавата
по чл. 4 от ЗОДОВ във връзка с член 1, ал.1 от същия закон включва следните
елементи: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на ответника; 2.
причинени имуществени/неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие; 3. причинна
връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и вредите.
Тези предпоставки трябва да са налице кумулативно и липсата на която и да е
води до отпадане отговорността на ОД на МВР - Плевен.
Следователно, първата предпоставка, с оглед на
която е допустимо да се ангажира отговорността на държавата, е да се установи
наличието на незаконосъобразно действие на ответника, каквото се твърди, че е
извършено. В случая се претендират вреди от действия на служител на ответника,
а именно- действията на лицето Д. Д., изготвил предложение рег.№4081/3.02.2014
год. на л.253 от делото за прекратяване на служебното правоотношение на ищеца
по чл.245, ал.1, т.13 в нарушение на чл.268а, ал.3 от ППЗМВР и като последица
от това се е стигнало до издаването на Заповед №336/04.02.2014 год. на ВНД
Директор ОД на МВР Плевен за прекратяване на служебното правоотношение на Б.. Съгласно чл. 204, ал. 3 и ал. 4 от АПК, в
случаите, когато вредите се твърди, че са причинени от незаконосъобразно
действие, незаконосъобразността на действието се установява от съда, пред който
е предявен искът за обезщетение. Съдът дължи произнасяне относно незаконосъобразността на действието на
административния орган в мотивите на
съдебното решение, с което се уважава или отхвърля иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, без произнасяне по този въпрос в диспозитива на съдебния акт (в този
смисъл решение № 174 от 05.01.2018 г. по адм. д. № 10511/2016 г. на ВАС, III
отд.).
Преди
всичко настоящият състав на съда счита, че предложението от Д. с
рег.№4081/3.02.2014 год. за прекратяване на служебното правоотношение на ищеца
не съставлява действие, а волеизявление, макар и същото да няма
характеристиките на административен акт. Качеството на предложението на
волеизявление, а не действие, прави искът неоснователен само на това основание,
защото не е установено по делото наличието не само на незаконосъобразно
действие, но изобщо на действие. Това волеизявление няма самостоятелно правно
значение, отделно от заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на
ищеца, издадена впоследствие, и не поражда самостоятелни правни последици,
защото не съставлява административен акт. Поради което и на това основание в
конкретния случай не е налице хипотезата
на чл.204, ал.1 от АПК.
От
съдържанието на Предложение №4081/3.02.2014 год.се установява, че то е направено
на основание чл.268, ал.1 във връзка с чл.268а, ал.3 от ППЗМВР (отм.) На това
основание то се явява акт на лице от администрацията на административния орган,
дадено в изпълнение на служебните му задължения по ЗМВР (отм.) и в този
смисъл то е част от производството по
издаване на административен акт (чл. 21, ал. 5 от АПК). С оглед на това, то не
подлежи на самостоятелно обжалване, а се
проверява при оспорването на крайния издаден индивидуален акт - чл. 64 АПК.
Правата и задълженията от него са само в рамките на административното
производство, затова той не подлежи на оспорване извън завършващия
производството акт. Ето защо и на това основание от този подготвителен акт без
самостоятелно правно значение не могат да произтекат каквито и да са последици
за лицето, до което се отнася, съответно не биха могли да произтекат и вреди.
Ако се приеме, че изготвянето на предложението от Д. с
рег.№4081/3.02.2014 год. за прекратяване на служебното правоотношение на ищеца
все пак съставлява действие, то конкретното такова не е незаконосъобразно, по
следните съображения:
Съгласно чл.245, ал.1, т.13 от
Закона за МВР (отм. с ДВ, бр.53/27.06.2014 год.), служебното правоотношение на
държавния служител в МВР се прекратява при придобиване право на пенсия при
условията на чл.69 от Кодекс за социално осигуряване-по искане на служителя или
по инициатива на органа по назначаването. Съгласно чл.268, ал.1 от Правилника
за прилагане на ЗМВР (приет с ПМС №126/2.06.2006 год., обн. В ДВ,
бр.47/9.06.2006 год., отм. с ДВ, бр.60/22.07.2014 год.), прекратяването на
служебното правоотношение на основание чл. 245, ал. 1, т. 13, предложение второ
от ЗМВР се извършва по инициатива на органа по назначаването, като органите по
чл. 268а могат да правят предложение. Съгласно чл.268а, ал.3 от ППЗМВР,
предложението за прекратяване на служебното правоотношение с държавните
служители от категории Д и Е се изготвя от прекия ръководител. От приложените на л.55-л.56 от делото писмо
вх.№932/16.03.2017 год. и удостоверение, и от Заповед №336/4.02.2014 год. год.,
с която е прекратено служебното правоотношение на Б. се установява, че към
датата на прекратяване на служебното
правоотношение на К.Б. ***, същият е заемал длъжността „младши оперативен
дежурен“ в ОДЧ. От раздел II, т.2 на типовата
длъжностна характеристика на длъжността „младши оперативен дежурен“ в ОДЧ на
РУП при ОД на МВР (относима за процесния период) е видно, че необходимата
категория за заемане на длъжността е „Д“-главен полицай. От раздел IV, т.1 на типовата длъжностна характеристика на
длъжността „младши оперативен дежурен“ в ОДЧ на РУП при ОД на МВР (относима за
процесния период) се установява, че младши оперативния дежурен в ОДЧ е пряко
подчинен и се отчита на Началника на РУП, който извършва оценка на дейността
му. Следователно, предложението за прекратяване на служебното правоотношение на
К.Б.-служител от категория „Д“, е следвало да бъде изготвено от Началник
РУП-Белене.
Видно от процесното предложение с
рег.№4081/3.02.2014 год. на л.253 от делото, същото е било изготвено от старши
инспектор Д. Д.. Последният е изпълнявал длъжността Началник група „Криминална
полиция“ към РУП-Белене при ОД на МВР-Плевен и не е бил титуляр на длъжността Началник
РУП-Белене към датата на изготвяне на предложението, защото е подписал същото
„За Началник РУП-Белене“ съгласно Заповед рег.№3509/13.11.2013 год. на ВНД
Директор на ОД на МВР-Плевен. Цитираната Заповед рег.№3509/13.11.2013 год. на
ВНД Директор на ОД на МВР-Плевен е приложена на л.61 от делото и касае
възлагане на допълнителни функции на държавен служител от ОД на МВР-Плевен. Тя
е издадена от ВНД Директор на ОД на МВР-Плевен гл.инспектор Й. К., на основание
чл.30, ал.1, т.1 и т.7 и ал.2 от ЗМВР (отм.) във връзка с временно назначаване
на началника на РУП-Белене. Последните цитирани разпоредби предоставят
правомощия именно на директорите на областните дирекции на МВР да осъществяват
общо и непосредствено ръководство, като ръководят, организират и носят
отговорност за дейността на областните дирекции, в т.ч. управляват човешките
ресурси, като в изпълнение на функциите по ал. 1 директорите издават заповеди.
Ето защо според съда именно в компетенциите на директора на ОД на МВР-Плевен е
било правомощието да назначи временно изпълняващ длъжността Началник РУ-Белене,
което е в териториалния обхват на ОД на МВР-Плевен. От друга страна, вярно е,
че със Заповед рег.№3509/13.11.2013 год. не е възложено на Д. „да изпълнява функции
на Началник РУП-Белене“, но това е направено индиректно, т.е. възложено му е да
изпълнява допълнителни функции по осъществяване на общо и непосредствено
ръководство, като организира, ръководи и контролира дейността на същото районно
управление, да организира изпълнението на заповедите на висшестоящите органи,
да подписва документи, свързани с приложението на ЗСРС и да издава разрешения
за придобиване на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически
изделия, съгласно чл.50 от ЗОБВВПИ, считано от 13.11.2013 год. до отпадане на
необходимостта. Видно е от раздел III на приложената по делото типова длъжностна характеристика на
длъжността „Началник на Районно управление
„Полиция“ при ОДМВР, че основното длъжностно право и задължение на
Началник РУП е да организира, ръководи и контролира цялостната дейност на районното
управление. Видно е от Заповед рег.№3509/13.11.2013 год., че със същата на Д. е
възложено именно това основно длъжностно право и задължение на Началник РУП,
така, както е разписано в длъжностната характеристика на Началник РУП, да осъществява общо и непосредствено
ръководство, като организира, ръководи и контролира дейността на същото районно
управление. За настоящия състав на съда се налага извод, че със Заповед
рег.№3509/13.11.2013 год., с оглед на горното цитирано нейно съдържание относно
обема от възложени функции, на Д. са възложени такива именно на Началник РУП
–Белене. В това си последно качество на Началник РУП-Белене, Д. се е
явявал пряк ръководите на ищеца (към
датата на предложението) по смисъла на чл.268а, ал.3 от ППЗМВР и раздел IV, т.1 на типовата длъжностна характеристика на
длъжността „младши оперативен дежурен“ в ОДЧ на РУП при ОД на МВР. На това
основание и именно в това си качество
законосъобразно е направил предложението до Директора на ОД на
МВР-Плевен за прекратяване на служебното правоотношение на ищеца на основание
чл.245, ал.1, т.13, пр. второ от ЗМВР. В този смисъл не е налице незаконосъобразно
действие, извършено от служителя Д. Д., изразяващо се изготвяне на предложение
рег.№4081/3.02.2014 год. за прекратяване на служебното правоотношение на ищеца
по чл.245, ал.1, т.13, защото същото е извършено в съответствие с разпоредбата
на чл.268а, ал.3 от ППЗМВР.
Нещо повече-според настоящия състав на съда, органът, който е бил компетентен да прекрати
служебното правоотношение на ищеца и е прекратил същото-Директорът на ОД на
МВР-Плевен, не е обвързан от направеното от Д. Д. предложение по смисъла на
чл.268а, ал.3 от ППЗМВР (отм.). Съгласно разпоредбата на чл.245, ал.1, т.13, пр.2 от ЗМВР (отм.), служебното
правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при придобиване право
на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване - по
искане на служителя или по инициатива на органа по назначаването. Т.е.
преценката дали са налице предпоставките на цитирания текст или не, е
предоставена изцяло на органа, компетентен да прекрати същото. Даването на
предложение до този орган за
прекратяване на правоотношението е само една правна възможност, защото
разпоредбата на чл.268, ал.1 от ППЗМВР (отм.) сочи, че при прекратяването на служебното
правоотношение на основание чл.245,
ал.1, т.13, пр.2 от ЗМВР, органите по чл. 268а могат да правят предложение. Т.е. предвидена е само правна
възможност, а не задължение. Което налага извод, че дори предложение за
прекратяване на служебното правоотношение на ищеца да не е било направено от
прекия му ръководител, на още по-голямо основание-дори да е направено не от
органите, на които законът е предоставил тази възможност, това няма правно
значение. Защото преценката дали са налице предпоставките на правната норма,
обуславящи прекратяване на служебното правоотношение , е на компетентния да
прекрати служебното правоотношение орган и тази преценка не е обвързана от
направеното предложение. Това е така и защото, ако органът, пред който е
направено предложение за прекратяване на служебното правоотношение, прецени, че
служителят , въпреки направеното предложение, не е придобил право на пенсия при
условията на чл.69 от КСО, той може да откаже да прекрати служебното
правоотношение.
Ето защо и
от всичко изложено, съдът не установи
наличието на незаконосъобразни действия
на служителя на ОД на МВР-Плевен Д. Д., изразяващи се в изготвяне
на предложение рег.№4081/3.02.2014 год.
за прекратяване на служебното правоотношение на ищеца по чл.245, ал.1, т.13 в
нарушение на чл.268а, ал.3 от ППЗМВР и като последица от това се е стигнало до
издаването на Заповед №336/04.02.2014 год. на ВНД Директор ОД на МВР Плевен за
прекратяване на служебното правоотношение на Б.. Поради което не е налице
основната предпоставка за ангажиране отговорността на държавата-наличие на
незаконосъобразно действие. На това основание предявеният иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
В производството е направено искане под формата на възражение
настоящият състав на съда да се
произнесе инцидентно по направените от
ищеца възражения относно нищожността/ недопустимостта/неправилността на
следните елементи в тяхната взаимносвързаност и взаимозависимост и съвместна
допустимост : 1.Предложение №4081/3.02.2014 год., изготвено от старши инспектор
Д. Д., който не е бил титуляр на длъжността началкит на РУ-Белене предвид
липсата на изрично или каквото и да е
друго оправомощаване в Заповед №3509/13.11.2013 год.; 2. Заповед №336/4.02.2014
год., подписана от титуляра на РПУ-Белене, Й. К.-ВНД Директор на ОДМВР-Плевен;
3. Решение №293/10.06.2014 год. по адм.дело №175/2014 год. на АС-Плевен; 4.
Решение №12316/18.11.2015год. по адм.дело №11781/2014 год. на ВАС; 5.Заповед
№3509/13.11.2013 год., оправомощаваща Д. Д. с функции на Началник РУ-Белене.
Позовава се на решение на КС по к.дело №12/2014 год. и в тази връзка моли съда
да остави без приложение разпоредбата на чл.177, ал.3 от АПК, защото тя е от категорията,
въвеждаща необжалваемост. На това основание моли съда да разгледа възражението
за нищожност на Заповед №336/2014 год. за уволнение на ищеца в качеството й на
междинно звено между Предложението №4081/3.02.2014 год. и окончателното
нанасяне навредите, от които претендира обезщетение.
Съдът
намира така направените възражения за недопустими, по следните съображения: 1.
По отношение законосъобразността на
Предложението за прекратяване на служебното правоотношение рег.№4081/3.02.2014
год.,от изготвянето на което се претендират вреди в настоящото производство,
съдът, както вече беше изложено в мотивите на решението, не дължи произнасяне с
нарочен диспозитив, нито относно неговата законосъобразност, нито относно
неговата нищожност. Защото съгласно чл. 204, ал. 3 и ал. 4 от АПК, в случаите,
когато вредите се твърди, че са причинени от незаконосъобразно действие,
незаконосъобразността на действието се установява от съда, пред който е
предявен искът за обезщетение. Съдът дължи произнасяне относно незаконосъобразността на действието на
административния орган в мотивите на
съдебното решение, с което се уважава или отхвърля иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, без произнасяне по този въпрос в диспозитива на съдебния акт (в този
смисъл решение № 174 от 05.01.2018 г. по адм. д. № 10511/2016 г. на ВАС, III
отд.). Освен горното, съдът в мотивите на настоящото решение вече изложи и
мотиви относно несамостоятелността на това предложение в качеството му на
акт-част от процедурата по издаване на краен акт; 2. Искането за осъществяване
на инцидентен контрол и констатиране/прогласяване нищожността на Заповед
№336/4.02.2014 год., издадена от ВНД Директор на ОДМВР-Плевен, с която е
прекратено служебното правоотношение на ищеца, също е недопустимо да се
осъществи в настоящото производство. На
първо място, в съдебно-административното производство инцидентен контрол
относно валидността на индивидуален административен акт, различен от оспорения
по делото ( а настоящото производство е и с друг характер-исково), е
недопустим. Такава правна възможност и проверка за валидност на административен
акт по реда на чл. 17, ал.2 от ГПК има само общият съд в рамките на общото
гражданско производство, но не и административният съд. Това е така, тъй като в
АПК съществува изрична правна уредба, регламентираща оспорването на
административните актове с искане за обявяване на нищожността им без
ограничение във времето, но в отделно производство по реда на чл. 145- чл. 178 АПК (по арг. от чл. 149, ал.5 и чл. 128, ал.1, т.1 АПК), поради което разпоредбата
на чл. 17, ал.2 от ГПК не е приложима, тъй като не сме изправени пред
"неуреден въпрос" по смисъла на чл. 144 АПК, за да е налице
препращане към ГПК. На второ място и видно от приложеното към настоящото дело
административно дело №175/2014 год. на АС-Плевен, с Решение 293/10.06.2014 год.
по същото дело, е отхвърлена жалбата на ищеца против Заповед №336/4.02.2014
год., издадена от ВНД Директор на ОДМВР-Плевен . Решението е потвърдено с
решение на ВАС по адм.дело №11781/2014 год. По аргумент от разпоредбата на
чл.177, ал.3 от АПК, решението, с което е отхвърлено оспорване за отмяна на
административен акт, е пречка за оспорването му като нищожен, както и за
оспорването му на друго основание. Т.е. отхвърлянето на жалбата има сила на
присъдено нещо както по неотменяемостта, така и по съществуването на
разпоредените с акта правни последици. То преклудира всички непредявени в
оспорването основания и е абсолютна пречка за повторно повдигане на оспорването
от същия оспорващ с каквото и да било искане и на каквото и да било основание,
както самостоятелно, така и инцидентно в друго производство; 3.и 4. Искането за
инцидентно произнасяне относно валидността на постановените Решение
№293/10.06.2014 год. по адм.дело №175/2014 год. на АС-Плевен и Решение №12316/18.11.2015год. по адм.дело
№11781/2014 год. на ВАС, също е недопустимо в настоящото производство.
Нищожност на съдебно решение може да бъде установена в специално исково
производство, образувано по реда на чл.128, ал.1, т.8 от АПК, не и в настоящото;
5. Искането за осъществяване на инцидентен контрол и констатиране нищожност на
Заповед №3509/13.11.2013 год., с която ВНД Директор ОД на МВР-Плевен е
оправомощил Д. Д. с правомощия на Началник РУ-Белене, също е недопустимо,
предвид, че тази заповед съставлява вътрешнослужебен акт, и не подлежи изобщо
на контрол, по аргумент от разпоредбата на чл.2, ал.2, т.3 от АПК. Предвид, че искането за констатиране нищожност на
горните актове е направено като възражение в настоящото производство, съдът не
дължи произнасяне на нарочен диспозитив, а ги обсъжда единствено в мотивите на решението.
Ето защо
повдигнатите като възражения в настоящото производство искания за
констатиране/прогласяване нищожността на горните актове и решения, не следва да
се разглеждат в настоящото производство.
На всички
изложени горе основания исковата молба като неоснователна и недоказана следва
да се отхвърли.
Ответникът
претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
Настоящият съд намира горната претенция за неоснователна. В чл. 10, ал. 2 и ал.
3 ЗОДОВ, които се явяват специални разпоредби по отношение на чл. 78 ГПК и чл.
143 АПК, законодателят не е предвидил изрично, че при отхвърляне изцяло или
частично на предявените искове, на ответника се дължи заплащане на възнаграждение
за един адвокат, ако е имал такъв или юрисконсултско възнаграждение, ако е бил
защитаван от юрисконсулт. Липсата на изрична норма по този въпрос, не е
празнота в правото, която следва да се запълни по аналогия на закона чрез
прилагането на чл. 78, ал. 3 или чл. 78, ал. 8 ГПК. Това е така именно поради
наличието на изричната уредба по този въпрос в чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ за едната
страна по спора-ищеца. Това законодателно решение вероятно е свързано с
изводите, до които ЕСПЧ стига по делото Станков срещу България, в което, макар
проблемът да е в прекомерната държавна такса по делата по ЗОДОВ ( в периода, в
който тя е предвидена като пропорционална), разсъжденията на съда отиват и
отвъд нея. Така например в т. 54 от мотивите на това решение ЕСПЧ казва "от
практична гледна точка налагането на съществена финансова тежест след
приключването на процедурите може да играе ролята на ограничение на правото на
достъп до съд.. .", а в т. 59 от мотивите на решението се казва
"останалите разноски също не следва да съставляват неразумно ограничение
на правото на достъп до съд."
Разделянето
на възнаграждението за адвокат от разноските по производството показва, че
според законодателя, възнаграждението за адвокат, макар и да е разход по
делото, не е разноска по производството. В ЗОДОВ не е предвидено изрично
възстановяването на разхода за ползваната от ответника по иска адвокатска
услуга по делото или заплащане на юрисконсултско възнаграждение в негова полза.
По тези
съображения, настоящият съдебен състав преценява, че при отхвърляне на иск по
ЗОДОВ, в тежест на ищеца остава заплатената от него държавна такса, като той
дължи и заплащане на направените от съда разноски по производството във връзка
с предприетите процесуални действия, но ищецът не дължи възстановяване на
разхода на ответника за юрисконсултско възнаграждение при осъществено
процесуално представителство от юрисконсулт поради липсата на специална
законова уредба, предвиждаща това.
Предвид
горното и на основание чл. 203 от АПК, вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на К.К.
Б. ***, предявена на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ , против Областна
дирекция на МВР-Плевен, гр.Плевен, ул „Сан Стефано“ №3, представлявана от
Директора, за присъждане на обезщетение за имуществени
вреди в размер , както следва:
9 000 (девет хиляди) лева за периода от м.март 2014 год. до м.август 2015
год., представляващи разликата между
размера на заплатата на ищеца като полицейски служител за периода и размера
на пенсията за същия период; сумата от 18 000 (осемнадесет хиляди) лева за
периода м.септември 2015 до м.февруари 2017 год., представляваща произведение
от броя на месеците и размера на брутната заплата за периода; причинени от действията на длъжностното лице Д. Д., който е изготвил предложение за
прекратяване на служебното правоотношение на ищеца по чл.245, ал.1, т.13, в
нарушение на чл.268а,ал.3 от ППЗМВР, и от
действията на лицето Д. Д., от които произтича и Заповед №336/04.02.2014
год. на ВНД Директор ОД на МВР Плевен.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на пълномощника на ОД на МВР-Плевен за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева в
полза на ответника, който е бил защитаван в производството от юрисконсулт.
Решението
може да се обжалва от страните в 14 (четиринадесет ) дневен срок от
съобщаването му, чрез АС-гр.Плевен, пред
Върховния Административен съд на Р България.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: