№ 346
гр. гр.Несебър, 09.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20232150100036 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
От ищеца И. В. Р. срещу ответника „ЕОС Матрикс” ЕООД е предявен отрицателен
установителен иск, с който иска да бъде признато за установено, че не дължи връщане на парични
средства по следните кредити: EOSDP000000001129317, разрешен на 29.02.2016г. в размер на 767
лв., EOSDP000000001129244, разрешен на 29.02.2016г. в размер на 2935 лв. и
EOSDP000000001203328, разрешен на 26.09.2008г., в размер на 1422 лв., с балансова експозиция
към 31.10.2022г. – 3597 лв. Ищецът твърди, че на 01.11.2022г. направил няколко опита да си
закупи стока на изплащане, но получил отрицателен отговор, тъй като бил с лоша кредитна
репутация. От запитване към БНБ установил, че има вписани в централен кредитен регистър 3
необслужени кредита, а именно посочените по-горе. Сочи, че не е закупувал стоки на изплащане
и/или получавал кредити и твърди, че това е направено без негово знание и без полагане на подпис
от него. Твърди, че някой е използвал данните му за сключване на договорите. С тези доводи моли
предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника „ЕОС Матрикс” ЕООД е депозиран отговор на
исковата молба, с който се развиват съображения за липса на правен интерес, тъй като липсват
издаден изпълнителен лист, или висящ изпълнителен процес. Излага доводи за начина на вписване
на данни в централния кредитен регистър. Обръща внимание, че по едно от вземанията е
образувано изпълнително дело 47/2012 по описа на ЧСИ Миндова, въз основа на заповед по чл.
410 ГПК и след влизането в сила на заповедта за изпълнение се преклудират направените в
исковата молба искания. Отправя възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претенцията
на ищеца за адвокатско възнаграждение. Излага, че ищецът е страна по Договор за кредит CREX
01687933 от 19.12.2007г., вземането по който е прехвърлено на ответника на 28.04.2009г. и по него
се дължи сумата от 767,10 лв. Сочи, че ищецът е страна по Договор за отпускане на стоков кредит,
1
сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ АД, вземането по който е прехвърлено на
ответника на 26.09.2008г. – в размер на 1422,25 лв., като за част от сумата – 1252,20 лв. е издаден
изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело при ЧСИ Миндова на 06.01.2012г. Твърди,
че вземането по Договор за кредит CREX01678527 е прехвърлено на ответника на 28.04.2009г.,
като е за сумата от 2935,15 лв., а дружеството не представяла с въпросния договор. Твърди, че
ищецът е уведомяван многократно за прехвърлените вземания.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че
се установява следното от фактическа и правна страна:
По предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е да докаже
наличието на облигационна връзка с другата страна, основанието и размера на вземането си. Т.е. в
конкретния случай той трябва да докаже сключването на валидни договори, по които страна е
ищецът - Договор за кредит CREX 01687933 от 19.12.2007г., Договор за отпускане на стоков
кредит, сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ АД, Договор за кредит CREX-01678527.
Следва да докаже размера на сумите, които се претендират по тези договори: 767 лв. по Договор за
кредит CREX 01687933 от 19.12.2007г., 1422 лв. по Договор за отпускане на стоков кредит,
сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ АД и 2935 лв. по Договор за кредит CREX-
01678527, размера на вземанията си по тях, както и от какви пера са формирани сумите по всеки от
договорите и настъпила изискуемост за вземанията за тези суми. Ответникът следва да докаже, че
са налице валидни договори за цесия, по които са му прехвърлени претендираните вземания, както
и че длъжникът е уведомен надлежно за договора за цесия. В тежест на ответника, при доказване
на горните обстоятелства, е да установи, че е изпълнил задълженията си по договора.
За да докаже вземанията си ответникът е представил по делото Договор за кредит за покупка
на стоки от 19.12.2007г. (на л. 36 – л. 38 от делото, а в оригинал на л. 82 – л. 84 от делото) и
Договор за отпускане на стоков кредит и паричен заем от 16.01.2008г. (на л. 42 – л. 43 от делото).
Ищецът е оспорил положения в договорите подпис, за който е отразено, че е на И. В. Р.. Съдът на
основание чл. 193 от ГПК е открил производство по оспорване истинността на тези документи в
частта относно автентичност на положения в тях подпис от И. Р..
По делото е приета, без възражения и оспорване от страните, съдебно-почеркова експертиза
(на л. 98 – л. 116), вещото лице по която е направило категоричен извод, че подписите и
изписаните имена на И. Р. в посочените два договора, а и в съпровождащите ги документи –
декларация за придобиване на информация за лицето и „получил стоката“, не са положени и
изписани от ищеца Р.. След като в договорите е отразено, че същите са подписани от Р., а по
делото се доказа, че той не е положил подписа си в тях, се налага извод, че не е възникнала валидна
облигационна връзка между Р. и съответните лица. Т.е. първият елемент от фактическия състав на
претендираните суми във връзка с тези два договора не е доказан по делото (не се доказва годна
облигационна връзка, обективирана в Договор за кредит за покупка на стоки от 19.12.2007г. и
Договор за отпускане на стоков кредит и паричен заем от 16.01.2008г.).
По отношение на Договор за кредит CREX-01678527 – въпреки разпределената
доказателствена тежест, същият не е представен от ответника, като в изрична молба (на л. 34 от
делото) той е изложил твърдения, че не разполага с този договор. Ето защо – при изрично
оспорване от страна на ищеца, че е сключил такъв договор с ответника и разпределената
доказателствена тежест, ответникът е следвало да докаже възникването на облигационна връзка
между страните – по Договор за кредит CREX-01678527. След като не е представен такъв договор,
2
то ответникът не е доказал наличието и на тази облигационна връзка.
По изложените съображения съдът намира, че по делото не се установи наличието на
основание ответникът да претендира от ищеца заплащане на посочените суми. Поради това искът
за установяване на недължимостта им е основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на спора на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в
размер на 1511 лв., от които 850 лв. – платено възнаграждение за един адвокат, 311 лв. – платена
държавна такса и 350 лв. – депозит за експертиза. Не е налице прекомерност на заплатения от
ищеца адвокатски хонорар (въпреки възражението на ответника), тъй като цената на предявения
иск е в общ размер от 5124 лв. и платеното адвокатско възнаграждение е изключително близо до
предвидения минимален размер по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и няма основания да бъде намалявано.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че И. В. Р., ЕГН
**********, с адрес в гр. Несебър, общежитие „Бисер“ № 1, ет. 4, ап. 5, НЕ ДЪЛЖИ на „ЕОС
Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Витоша”, ж. к. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков – Казанджията” № 4-6, сумата от 767 лв. по
Договор за кредит CREX 01687933 от 19.12.2007г., вземането по който е прехвърлено на ответника
на 28.04.2009г., сумата от 1422 лв. (с балансова експозиция – 3597 лв.) по Договор за отпускане на
стоков кредит, сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ АД, вземането по който е
прехвърлено на ответника на 26.09.2008г. и сумата от 2935 лв. по Договор за кредит CREX-
01678527, вземането по който е прехвърлено на ответника на 28.04.2009г.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Витоша”, ж. к. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков – Казанджията” № 4-6, ДА
ЗАПЛАТИ на И. В. Р., ЕГН **********, с адрес в гр. Несебър, общежитие „Бисер“ № 1, ет. 4, ап.
5, сумата от 1511 лв., представляваща направените по делото разноски, от които 850 лв. – платено
възнаграждение за един адвокат, 311 лв. – платена държавна такса и 350 лв. – депозит за
експертиза.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
3