Р Е Ш Е Н И Е
№ 1902
Гр. П., 06.01.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – П., Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и първи
ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Биляна Миткова,
като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 01116/2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са от „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД срещу К.Е.К. кумулативно обективно съединени установителни искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл.
240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 92,ал. 1 ЗЗД и вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищцовото дружество сумата от 1 026,09 лв., представляваща
непогасена главница по договор за паричен заем № ***г., законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда
– 28.09.2018г. до окончателното изплащане на вземането,сумата от 105,68 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 15.11.2016 г. до 02.05.2017 г.,
сумата от 678,05 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорното
задължение за предоставяне на обезпечение, дължима за периода от 15.11.2016 г.
до 02.05.2017 г., сумата от 361,96 лв., представляваща еднократно начислена
неустойка за предсрочна изискуемост, както и сумата от 221,02 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 07.12.2016 г. до датата на
подаване на заявлението – 27.09.2018 г., за които суми по ч. гр. дело №
06637/2018 г. по описа на Районен съд – П., ГО, II-ри
състав, е издадена Заповед № 4804 от 01.10.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК
Ищецът твърди, че между ответника К.Е.К., в
качеството му на заемател и „Сити кеш“ ООД, в качеството му на заемодател, е
сключен договор за паричен заем № ***г., при спазване на условията на Закона за
потребителския кредит. Поддържа, че по силата на договора на ответника е
предоставена в заем паричната сума от 1 100 лв. срещу задължението за връщането
ѝ, заедно с договорна лихва в общ размер от 122,31 лв., или общо
подлежащата на връщане сума възлиза на 1 222,31 лв., платима на 27 равни
седмични погасителни вноски всяка в размер от по 45,27 лв., с падеж на първата
от тях на 01.11.2016 г. и падеж на последната на 02.05.2017 г.Посочва, че
заемателят не е изпълнил в срок задължението си за заплащане на погасителните
вноски, поради което на основание чл. 7, ал. 4 от договора, считано от
06.12.2016 г. същият е обявен за предсрочно изискуем, като еднократно
заемодателят е начислил и неустойка в размер на 361,96 лв. Твърди, че съгласно
клаузите на договора заемателят е поел задължение в тридневен срок от
подписването му да предостави на заемодателя обезпечение измежду описаните в
договора, в противен случай дължи неустойка. Заявява, че поради неизпълнение на
това договорно задължение като дължима от ответника е начислена неустойка в
размер на сумата от 732,51 лв., чието изплащане е разсрочено и включено като
стойност в процесните погасителни вноски. Допълва, че заемополучателят дължи и
лихва за забава за периода от 07.12.2016 г. до подаване на заявлението в съда,
възлизаща на сумата от 221,02 лв. Ищецът поддържа, че
ответникът заплатил единствено сумата от 145 лв., с която е погасена част от
дължимите главница, договорна лихва и неустойка за неизпълнение на договорно
задължение, като останалата част от вземанията, предмет на процесните искови
претенции, останали незаплатени от К.. Посочва, че с Приложение № 1 от 31.10.2017 г. към Договор за
покупко – продажба на вземания (цесия) от 31.10.2017 г. кредиторът „Сити кеш“
ООД е цедирал вземанията си срещу ответника на „Агенция за събиране на
вземания“ ООД /чийто правоприемник е ищцовото дружество/. Поддържа, че до
ответника е изпратено уведомително писмо, като пратката се е върнала с
отбелязване, че е непотърсена. На 25.01.2019 г. е изпратено повторно
уведомително писмо, което се е върнало с отбелязване, че ответникът е отказал
да го получи. Намира, че като действие по уведомяване на длъжника за
настъпилата промяна в кредитора следва да се счита връчването на уведомлението
на ответника като приложение към исковата молба. Счита за дължима и претендира
и законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
28.09.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноските в
производството.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
писмен отговор особеният представител на ответника – адв. В.А. оспорва
предявените искове по основание и размер. Оспорва процесните суми да са дължими
от ответника. Счита, че начислените неустойки са многократно завишени, поради
което са недължими. С тези доводи отправя искане за отхвърляне на исковете.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
От
събраните по делото писмени доказателства се установява, че между „Сити кеш“ ООД, в
качеството му на заемодател и ответника К.Е.К., в качеството му на заемател, е сключен
договор за паричен заем № ***г., по силата на който на същия е предоставена
парична сума в размер от 1100 лв. срещу задължението на заемателя да я върне на
заемодателя заедно с договорна лихва от 122,31 лв. на 27 седмични вноски в
размер от по 45,27 лв. с падеж на първата вноска на 01.11.2016 г. и падеж на
последната на 02.05.2017 г., при годишен лихвен процент по заема от 40,08 % и
годишен процент на разходите от 49,078 %. Съгласно клаузата на чл. 4.1 от
договора с подписването му заемателят удостоверява, че е получил в брой заемната
сума от заемодателя.
В
клаузата на чл. 4.2 е отразено, че договорът се сключва на основание стандартен
европейски формуляр, предоставен предварително на заемателя и посочващ
индивидуалните условия по бъдещия паричен заем, както и по искане за сключване
на договора от страна на заемателя. В клаузата на чл. 6 от договора страните са
уговорили, че заемателят дължи да предостави на насрещната страна поне две от
изброените обезпечения, а именно: запис на заповед, издаден от заемателя,
банкова гаранция или физическо лице – поръчител, което да отговаря на конкретно посочени изисквания,
описани в чл. 9, ал. 2 от приложимите Общи условия. Предвидено е, в клаузата на
чл. 8, че при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечението в
тридневен срок от сключването на договора или когато същото не отговаря на
изискванията, ответникът дължи на заемодателя неустойка в размер на сумата от 732,51
лв., която ще се заплаща разсрочено – като част от съответната седмична
погасителна вноска в размер и периоди, посочени в погасителния план,
представляващ неразделна част от договора.
От
клаузата на чл. 7.4 от договора се установява, че при неизпълнение от заемателя
на задължението си за заплащане в срок на четири седмични погасителни вноски
всички задължения по договора стават автоматично предсрочно изискуеми, без да е
необходимо изричното уведомяване на заемателя за това. Уговорено е правото на
заемодателя в този случай да начисли неустойка за предсрочна изискуемост в
размер на 20 % от дължимата до пълното погасяване сума, включваща непогасена
главница, договорна лихва и неустойка.
Съгласно
клаузата на т. 11 от договора към същия са приложими Общи условия, с които
ответникът е декларирал с подписа си, че е запознат и е получил екземпляр при
сключването му.
Неразделна
част от договора е и погасителен план към същия, в който са посочени падежите
на погасителните вноски по договора, техният размер, съответно частта,
представляваща неустойка по чл. 8 от договора.
Установява
се, че договорът е сключен въз основа на молба от К.Е.К. с № ***г., в която
същият е посочил лични данни – три имена, ЕГН, адрес, телефони за връзка, данни
за месторабота, за получавани доходи, за налични задължения към трети лица,
както и параметрите на искания паричен заем – размер, брой вноски и начин на
погасяването им. Съставен и подписан от страните е и Стандартен европейски
формуляр от 25.10.2016 г., в който са посочени видът на кредита, размерът на
заемната сума, срокът на договора, брой и размер на вноските, размерът на
договорната лихва, обезпеченията по договора, ФГЛП и ГПР, размер на неустойката
при непредставяне на дължимите обезпечения, вида на други разходи, както и
условията, при които стават дължими.
В
клаузата на чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от приложимите към договора Общи условия /приети в заверен препис по делото/ са
описани изискванията към договорните обезпечения, а именно записът на заповед
да е за сума, равна на заемната, заедно с включените лихви и евентуално дължими
неустойки, поръчителството – от едно или две физически лица при кумулативно
въведени условия спрямо получаваните от тях доходи, да не са поръчители по
други договори, съответно да нямат кредити, а банковата гаранция да е издадена
за период до изтичане на 6 месеца от крайния срок на договора, определен от
падежа на последната редовна вноска и да е в размер от два пъти общата сума по
договора за заем, включваща главница и лихва.
В
чл. 10.1 и чл. 10.2 от Общите условия е регламентирано правото на заемодателя
да обяви едностранно вземанията си по договора за предсрочно изискуеми в пълния
им размер при неплащане в срок на 4 седмични погасителни вноски, за което
уведомява заемателя с писмено уведомление или с предприемането на действия по
извънсъдебно/съдебно събиране на вземанията.
От
приетия като писмено доказателство по делото договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 31.10.2017 г. се установява, че „Сити кеш“ ООД, в
качеството си на „продавач“ /цедент/, е прехвърлило на ищеца „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, в качеството му на „купувач“ /цесионер/ вземанията, произтичащи
от договори за потребителски кредит, заедно с привилегиите, обезпеченията и
другите им принадлежности, индивидуализирани в Приложение № 1, неразделна част от
договора – арг. § 2, т. 2.1 и т. 2.2 от същия. В това приложение от 31.10.2017
г., под № 393 е включено вземане спрямо ответника К.К. по договор № 92692от
25.10.2016 г. с размер на отпуснатата главница от 1100 лв., общо дължима сума
по кредита от 2 298,56 лв. към датата на цесията, от които непогасена главница
от 1 026,09 лв., договорна лихва от 105,68 лв. и неустойка от 1 040,01 лв., с начислена лихва за забава в
размер от 126,78 лв.
С
пълномощно, на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД, „Сити Кеш“ ООД, като цедент,
упълномощава ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, като цесионер, да
уведоми от негово име всички длъжници по вземанията на дружеството, възникнали
по силата на сключени договори, които дружеството е цедирало съгласно договора
за продажба и прехвърляне на вземания от 31.10.2017 г., сключен между
упълномощителя и упълномощеното лице.
С
Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-СТК/92692 от 10.11.2017 г., адресирано до ответника
К. К., дружеството – заемодател „Сити Кеш“ ООД, чрез ищцовото дружество,
уведомява същия за извършеното прехвърляне на вземанията, произтичащи от
договора за потребителски кредит № 92692 в полза на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, а последното отправя покана до длъжника да погаси дължимата сума
в общ размер от 2 298,56
лв., включваща и лихва за просрочие и неустойка, в срок до 5 дни от получаване
на поканата.
Писмото
е изпратено на адреса на ответника, вписан в договора за кредит, като пратката
се е върнала в цялост като непотърсена от адресата.
До
ответника е изпратено второ уведомително писмо от 25.01.2019 г. с идентично
съдържание с първоначалното, като видно от удостоверяването пратката е върната.
От
изводите на вещото лице, обективирани в изслушаното и прието по делото
заключение по съдебносчетоводната експертиза се установява, че съгласно
процесния договор за потребителски кредит от 25.10.2016 г. ответникът следва да
върне на дружеството – заемодател сума в общ размер от 1 954,82 лв. на 27
седмични вноски. Ответникът е извършвал едно плащане по договора – на
07.11.2016 г. в общ размер от
145 лв. След отнасянето им за погасяване на съответните вземания
продължават да са дължими главница в размер от 1 026,09 лв. договорна лихва за
периода от 08.11.2016 г. до 02.05.2017 г. в размер от 105,68 лв., неустойка по
чл. 8 от договора в размер от 678,05 лв. и неустойка за предсрочна изискуемост
на договора в размер от 361,96 лв. В заключението е изяснено, че предсрочната
изискуемост на кредита, обусловена от падежа на неплатената четвърта
погасителна вноска, е настъпила на 06.12.2016г. Размерът на дължимото
обезщетение за забава върху неплатената главница да периода от 07.12.2016 г.
до 28.09.2018 г. възлиза
на сумата от 185,84 лв. Съдът кредитира заключението, преценявайки го по реда
на чл. 202 ГПК, съобразявайки, че в същото е даден отговор на всички поставени
задачи, изготвено е въз основа на материалите по делото и проверка при ищцовото
дружество и е останало неоспорено от страните.
При така
приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира следните правни
изводи:
По
допустимостта:
Предявени са установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 92,ал. 1 ЗЗД и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
със силата на пресъдено нещо съществуването на парични вземания на ищеца срещу ответника,
удостоверени в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Съдът,
като съобрази, че препис от заповедта за изпълнение е връчен на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по чл.
415, ал. 1 ГПК, след
дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, намира, че за
ищеца е налице интерес от исканото установяване.
Възникването
в полза на ищцовото дружество на процесните вземания е обусловено от установяване,
при условията на пълно и главно доказване: 1). наличието на твърдяното облигационно
правоотношение между дружеството-заемодател и ответника, предаването на
заемната сума на заемополучателя, уговорения падеж на погасителните вноски и
изтичането на срока на договора; 2). наличието на валидно постигната
договореност между страните за връщане на кредита с надбавка лихва, както и
валидна клауза за неустойка поради непредставяне от заемополучателя на
обезпечение на задълженията му по договора в 3-дневен срок и поради
обявена предсрочна изискуемост; 3). да установи вземанията си и по размер,
както и размера на обезщетението за забава за процесния период; 4). да установи, че е станал титуляр на сочените вземания на твърдяното
основание – договор за цесия, сключен с дружество, придобило вземанията, включването на процесните вземания в
неговия предмет и уведомяването на длъжника за настъпилата промяна в
кредиторите.
Съдът намира
за безспорно установено по делото възникването на облигационно правоотношение
между „Сити Кеш“ ООД, в качеството му на заемодател и ответника К.К., в
качеството му на заемател, чийто правопораждащ юридически факт е процесният договор
за паричен заем № ***г., приложен и приет по делото в заверен препис. Доколкото
се касае за реален договор, то неговото действие е обусловено, както от постигането
на съгласие между страните, така и от реалното предаване на заемателя на
сумата, предмет на договора. Между страните не се спори, че заемодателят
е изпълнил задължението си и реално е предоставил на заемателя сумата от 1 100
лв., предмет на паричния заем, който факт следва от удостоверителното волеизявление
на ответника за получаване ѝ, обективирано в клаузата на чл. чл. 4.1 от договора
за кредит, както и от данните, отразени в заключението по съдебносчетоводната
експертиза за частично плащане от ответника на суми по заема, които действия
съдът цени като извънсъдебно признание за неизгодни факти – по арг. от чл. 175 ГПК, ползващи се с доказателствено значение в процеса.
С това, в
полза на третото за процеса лице, е възникнало вземане в размер на съответните
месечни вноски, а в тежест на ответника корелативното задължение да ги заплаща
при настъпване на уговорения падеж.
Изясни се,
че парични вземания по процесния договор за заем № ***г. в общ размер от 2
171,78 лв. /каквато е общата претендира от ищеца сума по договора, с изключение
на лихвата за забава/ са прехвърлени от заемодателя „Сити Кеш“ ООД в полза на ищцовото
дружество „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата на договора за
продажба и прехвърляне на вземания от 31.10.2017 г. и Приложение № 1 от
31.10.2017 г., представляващо неразделна част от същия.
С договора
за цесия се осъществява промяна в субективната страна на едно съществуващо
облигационно правоотношение, чрез прехвърляне на конкретно притезателно
субективно право от досегашния му носител на трето, чуждо на тази връзка лице.
Със сключване на договора, т. е. с постигане на съгласие между страните вземането
преминава от цедента (стария кредитор) върху цесионера (приобретателя на
вземането). Именно в този момент във вътрешните отношения между тях цедентът
престава да бъде кредитор, тъй като със самото прехвърляне договорът се счита
за изпълнен.
В конкретния случай по делото се
доказа, както сключването на този договор, така и включването в предметния му
обхват на процесните вземания, чийто носител е заемодателят по договора за
потребителски кредит, което е основание за извод, че тези притезания реално са прехвърлени
на ищеца и цесията е породила действие в отношенията между цедент и цесионер.
Същевременно
съдът намира за установено, че договорът за цесия е произвел действие и по
отношение на ответника К.К. и спрямо него носител на вземанията по договора за паричен
заем от 25.10.2016 г. е именно ищцовото дружество.
По
делото се установи, че до ответника са изготвени писмени уведомления, с които
дружеството – цесионер, като упълномощен представител на цедента, го уведомява
за извършената цесия. Съобщенията с препис от уведомленията са изпратени до
адреса на ответника, посочен в процесния договор за заем, без данни за реалното
им получаване от адресата, а с единствено отбелязване, че пратката е
непотърсена от адресата или върната.
Въпреки
това, съдът намира, че К. следва да се счита за уведомен за настъпилата промяна
в кредитора на вземанията по процесния договор с получаване на уведомлението
заедно с препис от процесната искова молба, представляващо новонастъпил факт, чието
правно значение следва да бъде съобразено в настоящия процес – арг. чл. 235,
ал. 3 ГПК. Предвид това и доколкото законът не поставя специални изисквания за
начина, по който следва да бъде извършено уведомяването, то получаването на
същото като приложение към исковата молба в рамките на съдебното производство
по предявен иск за изпълнение на цедираното вземане следва да се приема за
надлежно връчване (в този смисъл Решение № 78 от 09.07.2014 г. по търг. дело №
2352/2013 г., II т. о. на ВКС и Решение № 3 от 16.04.2014 г. по търг. дело №
1711/2013 г., I т. о. на ВКС).
Този
извод не се променя от обстоятелството, че К. се представлява в процеса от
особен представител, доколкото след като е
известен за цесията, чрез връчване на исковата молба на особения представител,
длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение
на основание липсата на уведомяване /
Решение № 198/18.01.2019 г. по т. дело № 193/2018 г., I
т.о. на ВКС Решение № 40/ 13.05.2010 г. по търг. дело № 566/2009 г. на ВКС/. С
разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК процесуалният закон е предвидил надежден
механизъм, компенсиращ личното участие на ответника в процеса, именно
посредством института на особения представител. Същият може да извършва широк
кръг от процесуални действия, извън тези, за които е необходимо изрично
пълномощно съобразно чл. 34, ал. 3 ГПК и следователно е надлежен адресат на
всички твърдения, наведени от ищеца с исковата молба, включително такива за
извършена цесия.
С
прехвърлянето на вземанията по процесния договор за паричен заем и
уведомяването за това на заемателя цесията е породила действие за него и ищецът
се явява носител на вземанията по процесния договор за заем.
При
установяване на конкретните по вид и размер вземания, дължими от ответника,
съдът съобрази следното:
Както
беше изяснено, в исковата молба ищецът излага твърдения за настъпила предсрочна
изискуемост на кредита на основание клаузата на чл. 7.4 от договора и чл. 10.1
и чл. 10.2 от приложимите към правоотношението Общи условия. Съгласно последните
при забава от страна на заемателя в плащането на четири седмични погасителни
вноски целият кредит става предсрочно изискуем, като съгласно договора в този
случай не е необходимо уведомяване на заемателя за настъпването на тази промяна
в изискуемостта.
Съдът,
при анализ на събраните по делото доказателства, намира, че това право не е
надлежно упражнено от кредитора преди образуване на настоящото
производство. Ищцовото
дружество се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на кредита поради
неплащане в срок на конкретни падежирали месечни вноски. В този случай, за да
се приеме, че вземането е изискуемо и подлежи на изпълнение, следва да бъде
установено упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Обявяването на предсрочната изискуемост предполага изявление на кредитора, че
ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно
изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на
изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили и обективните факти, обуславящи настъпването ѝ –
соченото неизпълнение и ако изявлението ѝ в този смисъл е достигнало и
получено от длъжника преди депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК – в този
смисъл са и разясненията, дадени в т. 18 на ТР № 4/2014 г. по тълк. дело №
4/2013 г., ОСГТК на ВКС, както и с решение № 58/15.04.2009 г. по т. д. №
584/2008 г. II т. о., ВКС.
В
конкретната хипотеза няма данни, сочещи, че ответникът е надлежно уведомен за
отнемането на преимуществото на срока по процесния договор от страна на
кредитора.Липсата на изпратено уведомление до длъжника за довеждането до
знанието му на изявлението за предсрочна изискуемост прави процесното вземане,
основано именно на упражненото от кредитора право за отнемане преимуществото на
срока, неизискуемо към датата на подаване на заявлението.
Същевременно
съдът съобрази, че изискуемостта на всички 27 седмични погасителни вноски по
процесния договор, с падеж на последната на 02.05.2017 г. е настъпила преди
образуване на настоящото производство – на 28.09.2018 г., а с това и преди приключване
на устните състезания в настоящия процес – 21.11.2019 г. Този факт следва да
бъде съобразен от съда, въпреки че не са налице последиците на надлежно обявена
предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора за кредит. Длъжникът –
ответник по иска дължи изпълнение за тази част от дълга, по отношение на която
е настъпил падежът, договорен от страните – в случая за цялото вземане, тъй
като дори когато в производството не бъде доказано, че претендираното вземане е
изцяло изискуемо поради предявената предсрочна изискуемост, то не може изцяло
да се отрече съществуването на вземането и да бъде отхвърлен изцяло искът при
безспорно установено неизпълнение на това вземане по отношение на вече
падежиралите вноски – в този смисъл са и задължителните за съда разяснения,
дадени в мотивите на т. 2 от ТР от 02.04.2019 г. по тълк. дело № 8/2017 г. на
ОСГТК на ВКС.
Следователно
поначало К. дължи връщане на сумите по процесния договор, като при определяне
на вида и размера на вземанията, съдът съобрази следното:
Както
вече беше установено, процесният договор за паричен заем е сключен като
потребителски заем. Доколкото страна, в качеството си на заемополучател, по
процесната двустранна сделка е физическо лице, за което няма данни и не се
твърди да е действало в рамките на своя професионална или търговска дейност и
предвид нейния предмет, съдът намира, че в случая договорната обвързаност между
страните попада в обхвата на дефинитивната норма на чл. 9, ал. 1 от ЗПК (Обн. в
ДВ бр.18 от 05.03.2010 г. в сила от 12.05.2010 г.) и спрямо същата са
приложими специалните изисквания към съдържанието на договора за потребителски
кредит, а наред с това и специалната защита на потребителя, регламентирана в
Закона за защита на потребителите (Обн. В ДВ бр. 99 от 09.12.2005 г., в
сила от 10.06.2006 г.) – арг. § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, който въвежда
разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори.
Съгласно
разпоредбата на чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Една от хипотезите на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е клауза, която задължава
последния при неизпълнение на своите задължения да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка – арг. чл. 143, т. 5
ЗЗП.
В
настоящия случай ищецът претендира неустойка в размер на сумата от 678,05 лв.,
дължима на основание клаузата на чл. 8 от договора за паричен заем от 25.10.2016
г. като част от общо уговорената в размер от 732,51 лв. – поради неизпълнение
на задължението по ал. 6 от договора за предоставяне от страна на заемателя на
обезпечение по договора измежду посочените в 3-дневен срок от сключването му.
Съгласно
разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
необходимо те да се доказват. Правната норма определя неустойката като
форма на договорна отговорност за причинените вреди от неизпълнение на
договорно задължение, чийто размер е предварително уговорен от страните, като
наред с това очертава и специфичните функции на неустоечното вземане –
обезщетителна, свързана с преразпределяне на последиците от неизпълнението в
тежест на неизправния длъжник, обезпечителна – за обезпечаване изпълнението на задължението и наказателна – в
случаите, при които размерът на неустойката е по – голям от причинените вреди.
В
рамките на един от основните принципи в гражданското право – свободата на
договаряне, намерил нормативното си отражение в чл. 9 ЗЗД страните по една
двустранна правна сделка могат да уговорят неустойка за вредите от неизпълнение
на договорно задължение. Необходимо е обаче това неустоечно вземане да има
някоя от специфичните за неустойката функции. В противен случай клаузата за
неустойка би била нищожна поради
накърняване на добрите нрави, за което съдът следи служебно, преценявайки
клаузата към момента на
сключване на договора
и включването ѝ в неговото съдържание – арг. т. 3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г.на ОСТК на ВКС.
В
конкретната хипотеза се касае за неустойка, дължима поради неизпълнение на едно
акцесорно по характера си задължение – за предоставяне на обезпечение, а с това
и насочена към обезпечаване на вреди, които не са преки такива – вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка
са, че вземането няма да бъде събрано. Предвид това и съобразявайки
конкретния ѝ размер съдът намира, че процесната клауза от договора за
заем създава предпоставки за обогатяване на едната страна – заемателя без
правно основание, доколкото неустойката, дължима заради неизпълнение не на главното, а не
акцесорното задължение излиза извън
присъщите си функции по чл. 92, ал. 1 ЗЗД и нарушава принципа за справедливост, поради което
същата е нищожна като противоречаща на добрите нрави – арг. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и като израз на неравноправна клауза – арг. чл. 146, ал. 1,
вр. чл. 143, т. 5 ЗЗП.
Наред
с това, за правна прецизност, съдът намира за необходимо да отбележи, че в
разпоредбата на чл. 16 ЗПК законодателят е предвидил оценка от кредитора на
кредитоспособността на потребителя преди сключване на договора за кредит. Касае
се за оценка на платежоспособността на бъдещия заемател преди страните да се
обвържат от договорно правоотношение. В настоящия случай, в депозираната по
делото писмена молба от 08.10.2019 г. ищцовото дружество изрично посочва, че
клаузата за неустойка е уговорена поради предоставяне от заемодателя на
финансов ресурс на заемателя без обезпечение и без да бъде направено детайлно
проучване на имущественото му състояние. Следователно, за евентуалното
настъпване на вредите, чието обезпечение се цели с включването на неустоечната
клауза като част от съдържанието на договора за заем, принципно допринася и
бездействието на заемодателя да оцени кредитоспособността на заемателя преди
отпускане на заема съгласно изискването на чл. 16 ЗПК, с което недопустимо същият
се стреми да придобие права в резултат от собственото си бездействие и по този
начин да прехвърли отговорността за това в тежест на потребителя.
Предвид
всичко изложено, съдът намира, че в полза на ищеца не е възникнало неустоечно вземане
в общ размер на сумата от 732,51 лв. и исковата претенция по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на останалата неплатена
част от тази сума, следва да бъде отхвърлена изцяло.
Съгласно
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК в
случаите на допусната забава на потребителя кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. С оглед
императивния характер на разпоредбата следва да бъде отхвърлен и искът по чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. 92 ал. 1 ЗЗД, имащ за предмет вземането в размер на сумата от
361,96 лв., представляваща еднократно начислена неустойка за предсрочна
изискуемост, тъй като основанието за начисляването ѝ е изпадането на
длъжника в забава в плащането на 4 поредни седмични вноски. Съдът намира за
недопустимо под формата на неустойка да се начислява обезщетение за забавено плащане
над размера на законната лихва, което се явява и в противоречие с разпоредбата
на чл. 143, т. 5 ЗЗП, което обуславя отхвърлянето на тези искове. Същевременно
това вземане е недължимо и поради ненастъпване на правните последици на
предсрочната изискуемост, доколкото по делото се изясни, че такава не е
доведена до знанието на длъжника, с което не е налице отнемане преимуществото
на срока – елемент от основанието за
възникване на процесното вземане.
Установи
се, че част от платената от ответника сума, конкретно в размер от 54,46 лв. е
отнесена от ищцовото дружество за погасяване на вземането за неустойка, начислена
на основание чл. 8 от процесния договор. С оглед приетата недължимост на това
вземане, с платената част следва да бъде намалена главницата, явяваща се
най-обременителното задължение съгласно чл. 76, ал. 1 ЗЗД.
Следователно,
ответникът продължава да дължи сумата от 971,63 лв. – непогасена главница
/разлика между 1 026,09 лв. и 54,46 лв./ и договорна лихва в размер от 105,68
лв. за периода от 08.11.2016 г. до 02.05.2017 г., което обуславя уважаване на
иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД за сумата от 971,63 лв. и отхвърлянето му за разликата до пълния предявен
размер от 1 026,09 лв. или за сумата от 54,46 лв. и уважаване на иска по чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Върху
главницата се дължи и законна лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението – 28.09.2018 г. до окончателното ѝ изплащане.
Предвид
установеното наличие на неплатен в срок главен дълг върху непогасената част от
главницата – 971,63 лв. се дължи и лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
периода от 03.05.2017 г. /денят, следващ падежа на последната погасителна
вноска – 02.05.2017 г. когато е станала изискуема цялата главница/ до
27.09.2018 г. /предхождаща подаване на заявлението/, чийто размер, определен от
съда на основание чл. 162 ГПК с помощта на електронен лихвен калкулатор,
възлиза на сумата от 138,47 лв. За същата предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен, а за разликата до пълния
предявен размер от 221,02 лв. или за сумата от 82,55 лв. и за периода от
07.12.2016 г. до 02.05.2017 г. – отхвърлен като неоснователен.
По отговорността
за разноски:
При
този изход на спора – частична основателност на предявените искове право на
разноски, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от исковете, имат и
двете страни, включително и за тези, направени в хода на производството по ч.
гр. дело № 06637/2018 г. по описа на Районен съд – П., в който смисъл са
задължителните за съда разяснения, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза
на ищеца, съразмерно с уважената част от исковете, следва да бъде присъдена
сумата от 49,72 лв. – разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство и сумата от 252,96 лв. – разноски за
държавна такса, възнаграждение за особен представител, депозит за вещото лице и
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство. Съдът определи
юрисконсултското възнаграждение на ищеца в двете съдебни производства в
минималния му размер на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017
г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 26 от Наредбата за заплащането
на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в заповедното
производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по
отношение на юрисконсултското възнаграждение в исковото производство), като
съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния представител на
ищеца – подаване на искова и писмени молби, без процесуално представителство в
съдебно заседание, както и конкретната фактическа и правна сложност на делото.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски, съразмерно с отхвърлената
част от исковите претенции, поначало има и ответникът. Доколкото последният не
е направил искане в тази насока, а и по делото не са ангажирани доказателства
за реалното им извършване /същият се представлява в настоящия процес от особен
представител/, то и съдът не следва да присъжда такива.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда
„Лабиринт“, ет. 2, офис 4 срещу К.Е.К., с ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес: *** обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че К.Е.К. дължи
на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумата от
971,63 лв., представляваща
непогасена главница по договор за паричен заем № ***г., сключен със „Сити Кеш“
ООД, законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение – 28.09.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 105,68 лв., представляваща договорна
лихва за периода от 15.11.2016 г. до 02.05.2017 г. и сумата от 138,47 лв., представляваща лихва за
забава за периода от 03.05.2017 г. до датата на подаване на заявлението – 27.09.2018 г., за които суми по ч. гр. дело №
06637/2018 г. по описа на Районен съд – П., ГО, II-ри
състав, е издадена Заповед № 4804 от 01.10.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за сумата над уважения размер от 971,63 лв. до пълния предявен размер
от 1 026,09 лв. или за сумата от 54,46
лв. и за разликата над уважения размер от 138,47 лв. до пълния предявен
размер от 221,02 лв. или за сумата от 82,55
лв. – лихва за забава и за периода от 07.12.2016 г. до 02.05.2017 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда
„Лабиринт“, ет. 2, офис 4 срещу К.Е.К., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ
адрес: *** обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК,вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че К.Е.К. дължи на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумата от
678,05 лв., представляваща неустойка
за неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение,
дължима за периода от 15.11.2016
г. до 02.05.2017 г. и сумата от 361,96
лв., представляваща еднократно начислена неустойка за предсрочна
изискуемост, за които суми по ч. гр. дело № 06637/2018 г. по описа на Районен
съд – П., ГО, II-ри състав, е издадена Заповед № 4804 от 01.10.2018 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА К.Е.К., с ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да
заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25,
офис-сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, сумата от 49,72 лв., представляваща сторени разноски по ч. гр. дело № 06637/2018 г. по описа на Районен съд – П., ГО, II-ри състав и сумата от 252,96 лв., представляваща сторени разноски
в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – П., в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
При влизане в сила на решението, ч. гр. дело № 06637/2018
г. по описа на съда да се изпрати на съответния съдебен състав, като към същото
се приложи заверен препис от настоящото решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: